10 неща, които не искам да чувам от доктора
Това, което не ни убива, ни прави по-силни… Да, но не. Ако беше по този начин, българите от дълго време да се бяхме трансформирали в свръхчовеци, в нещо, което може и да кърви, само че не умира… И тъй като никой няма потребност от болежка, която не води до излекуване, предлагам да разсеем приятната мъгла, в която реанимираме и да сложим действителността на масата, тъй като, за жалост, единственият метод да спечелиш една война е първо да я започнеш.
И по този начин, аз разгласявам война на самозабравилите се лекари. А вие с мен ли сте? Защото ми се коства, че е извънредно време да събудим революцията в кръвта си и да осъзнаем, че първата и най-важна здравна промяна, която би трябвало да създадем, е на личните ни мозъци.
И в случай че някъде липсва морал, да го пожелаеме, в случай че някъде не получаваме нужната грижа, да не мълчим, в случай че някъде някой се подиграва с проблемите ни, да го зашлевим. Защото става дума за нашето здраве, за нашия живот и по тази причина какви желаеме да бъдем – противни хлебарки, които всеки може да тъпче или хора, които знаят какво желаят и по какъв начин да го реализиран.
Представям ви моя лист с нещата, които в никакъв случай повече не желая да слушам от български доктор. Прочете този лист, макар че, уверена съм, той няма да ви изненада. Съставен е напълно по действителни случаи.
1. Ти по касата ли си???
2. Остави една таксичка – 20, 25, колкото ти на сърце…
3. След надзорен обзор в държавна АГ-клиника: Лекар: „ Носиш ли си презервативи? “
Пациент: „ Ами не… “
Лекар: „ Защо, в този момент с какво ще те прегледам? “, към сестрата: „ Дай ми една ръкавица “ (става въпрос за ехография с вагинален накрайник).
4. „ Не знам за какво си мислите, че като дойдете при започване на месеца и ще си вземете направление. В началото на месеца няма посоки “…
5. „ Краят на тримесечието е. Нямам посоки “…
6. Пациент: „ Може ли направление за профилактично проучване на кръвта, знам, че имам право на такова един път годината “.
Лекар: „ Търпи ли отсрочване? “
Пациент: „ Амиии… “
Лекар: „ Айде, ела другия месец “…
7. Пациент: „ Дъщеря ми се оплаква, че има проблем с очите, болят я, зачервяват се постоянно, вижда размазано от време на време “.
Лекар: „ Ще й изпиша едни капчици, ще се оправи детето “.
Пациент: „ А дали не е по-добре да я прегледа експерт? “
Лекар: „ Да пробваме първо с капките и след това ще решим! “…
8. След гинекологичен обзор, доктор: „ Възпаление на яйчниците “.
Пациент: „ Невъзможно! “
Лекар: „ Ти май си по-голям лекар и от мен “…
Пациент: „ Оперирана съм, нямам яйчници “…
9. Лекар: „ Сега ще ти изпиша едно лекарство, единствено изчакай да питаме чичко Google по какъв начин се споделя “…
10. Пациент: „ Нещо ми пари в стомаха и ме боли от една седмица, дали е гастрит? “
Лекар: „ Гастрит е “.
Звучат ли ви познати? И в случай че да – имате ли предложение по какъв начин да спрем това? Защото до момента в който политиците си играят игрите, а ние чакаме да се случи смяната, някои от нас си отпътуват от живота по срамно безразсъден метод – без грижа, без опция да платят за лекуване, без вяра, че този път може да им се размине и отново да оцелеят…
Коментари? Аз нямам… Всъщност имам, единствено един. Боли ме пъклен от унижението, на което сме подлагани всякога, когато имаме потребност от здравна помощ. Тук съм длъжна да кажа, че за благополучие измежду чудовищата в бели престилки, има и същински ангели, само че тяхното битие единствено потвърждава още по-силно потребността от изчистване на системата…
