Това, което най-силно сплотява нас, балканците, е страданието по предотвратимото

Това, което най-силно сплотява нас, балканците, е страданието по предотвратимото злощастие. Ние тук прекомерно постоянно сме очевидци на нещастия, които е имало по какъв начин да не се случат. Деца са стъпкани на входа на дискотека в София, заслон пада и убива хора в Нови Сад, транспортен съд потъва в Охридското езеро, рейс пада в река Лим, младежи и деца изгарят в дискотека в Кочани: в случай че се върнем обратно във времето ще забележим, че тази парадигма от злополучни събития е отвратително дълга, недопустимо дълга. И всичкото това злощастие се случило, тъй като някой е взел позволение по втория метод, тъй като някой е решил, че може да мине фино, тъй като някой има връзки или е дал рушвет, тъй като ужким имаме механически преглед; като че ли тези събития преднамерено ни се случват, с цел да ни покажат по какъв начин корупцията лишава животите на децата ни. И да ни накарат да се замислим. 

Ние тук, на Балканите, знаем по какъв начин да плачем дружно. Знаем обаче и по какъв начин да си затваряме очите пред “дребните ” нарушавания. Защото сме отгледани в корупция, отраснали сме в корупция, тъй като дишаме корупция и сме привикнали дотам с нея, че не виждаме по какъв начин тя ни убива. 

Това, което би трябвало да научим всички ние, на Балканите, е по какъв начин да се надигнем против тази корупция. Как да надигнем глас против нея и по какъв начин да я смачкаме с онази балканска неотстъпчивост, с която постоянно сме били горди. 

Другият вид е да чакаме последваща предотвратима покруса, след която още веднъж да плачем дружно.

Мартин Димитров