Йорданка Благоева: И сега настръхвам, когато чуя химна
" Това, което най-вече ме вълнува, е химнът. И в този момент, когато го чуя, настръхвам! Заставам спокойно. Когато целият стадион се прекланя пред теб и пред българския химн - за мен това е най-големият принос на спорта ни. " Думи на Йорданка Благоева - международна рекордьорка в скока на височина, носителка на сребърен и бронзов орден от олимпийски игри, европейска шампионка в зала.
Днес, точно на имения си ден, Благоева отвори вратите на своя дом за нас, с цел да си поговорим за достиженията, разочарованията и родината, която постоянно е в сърцето.
" За мен спортът е не толкоз като орис, колкото като вяра. Това е един храм, в който влязох преди доста години и надали в миналото ще изляза през живота си. ", споделя Благоева.
Спортният ѝ път е белязан от едни 17 секунди на Игрите в Мюнхен през 1972 година Те прекатурват целия ѝ свят и фантазията за олимпийска купа се изпарява. Тогава битката за заветното злато във високия скок при дамите се води сред Благоева и западногерманката Улрике Майфарт. Летвата е вдигната на 190 см.
" Скочих височината, това беше трети опит. Тя я преодоля и аз я преодолях. Действително леко закачих летвата, само че към този момент бях отишла, съвсем се бях облякла – щастлива, че съм я преодоляла... Стадионът изрева - аз си помислих, че нещо друго е станало в този миг. Роза Акерман пристигна и сподели: „ Йорданка, летвата ти падна! Няма да продължиш. ", връща се към спомените Благоева.
Точно 17 секунди откакто Благоева се е приземила сполучливо при своя опит, нейната летва е съборена. Остават обаче подозрения.
" И треньора ми, и другари и малките екрани, които снимаха, всички снимат мен в този миг. Никой не е снимал летвата. Година по-късно пристигна един българин, който сподели, че има кино материал по какъв начин немски публицист долу е ритнал летвата и по този начин е паднала. Не пожелах да го видя. Вече е останало, че съм сребърна олимпийска медалистка, одобрих го. Те трансформираха правилника. Няма ги към този момент тези 17 секунди. Съдията незабавно би трябвало да реши. "
Въпреки болката от изпуснатия късмет да завоюва олимпийска купа, Йорданка Благоева намира сили да поздрави победителката.
" Много красиво и доста елементарно е да си победител. Трябва да покажеш своите качества, когато загубиш. Там сме противници - и то доста огромни, на терена. Но в живота сме огромни другари. "
" За да се резервира салдото в живота, когато загубиш нещо, постоянно получаваш нова опция. Имах извънреден възпитател - Петър Димитров. Върнахме се от Мюнхен и той сподели: " Не, за мен ти нищо не си направила. Не сме се осъществили. Федерацията би трябвало да ти откри още едно съревнование... Точно 20 дни по-късно в Загреб - България, Югославия и Испания. Тройна среща. Не закачах шпайковете на стената и да стартираме да честваме, да се радваме, той ме изпрати на това съревнование – а то било за положително! "
Снимка: Getty Images
В хърватската столица Благоева преодолява 194 см. И се трансформира в първия български лекоатлет със международен връх.
" Цялата нощ не спах. Минава ти целият живот, тренировките. В този миг не можеш да го усетиш. Винаги, когато се прибереш в България, се усеща това, което си направил. Ние с трен бяхме тогава. На границата – и на югославската, и на българската всички търчат, подписи желаят. Тогава към този момент почваш да усещаш това, което си постигнал. Влакът дойде през нощта в Монтана. "
" Първите дни си като в безвъздушно пространство. След това започваш да усещаш признанието, любовта, обичта. И съм горда въпреки всичко, че това беше първи международен връх за българската атлетика. ", споделя Благоева.
Снимка: Getty Images
Далеч от лекоатлетическата писта и от бранша за скок на височина, за нея един празник има по-специално място в сърцето ѝ . По традиция, на Йордановден всяка година Благоева чества в своето родно село - Горно Церовене. Местните се хвърлят във водите на река Огоста, с цел да заловен кръста. От дълги години спечелилият получава поздравления първо от международната рекордьорка.
" Всяка година, без значение от ковид. Може би ще бъдем по-внимателни. Няма да е с тази мощ, която е била преди години, само че хората честват. "
Усърдие. Последователност. Непримиримост. Трудолюбие. Воля за победа. Позитивизъм. И голяма обич към спорта. Това е рецептата на Йорданка Благоева и нейните 7 стъпки за триумфа . Стъпките на първия български спортист, който докосна спортното небе.
Днес, точно на имения си ден, Благоева отвори вратите на своя дом за нас, с цел да си поговорим за достиженията, разочарованията и родината, която постоянно е в сърцето.
" За мен спортът е не толкоз като орис, колкото като вяра. Това е един храм, в който влязох преди доста години и надали в миналото ще изляза през живота си. ", споделя Благоева.
Спортният ѝ път е белязан от едни 17 секунди на Игрите в Мюнхен през 1972 година Те прекатурват целия ѝ свят и фантазията за олимпийска купа се изпарява. Тогава битката за заветното злато във високия скок при дамите се води сред Благоева и западногерманката Улрике Майфарт. Летвата е вдигната на 190 см.
" Скочих височината, това беше трети опит. Тя я преодоля и аз я преодолях. Действително леко закачих летвата, само че към този момент бях отишла, съвсем се бях облякла – щастлива, че съм я преодоляла... Стадионът изрева - аз си помислих, че нещо друго е станало в този миг. Роза Акерман пристигна и сподели: „ Йорданка, летвата ти падна! Няма да продължиш. ", връща се към спомените Благоева.
Точно 17 секунди откакто Благоева се е приземила сполучливо при своя опит, нейната летва е съборена. Остават обаче подозрения.
" И треньора ми, и другари и малките екрани, които снимаха, всички снимат мен в този миг. Никой не е снимал летвата. Година по-късно пристигна един българин, който сподели, че има кино материал по какъв начин немски публицист долу е ритнал летвата и по този начин е паднала. Не пожелах да го видя. Вече е останало, че съм сребърна олимпийска медалистка, одобрих го. Те трансформираха правилника. Няма ги към този момент тези 17 секунди. Съдията незабавно би трябвало да реши. "
Въпреки болката от изпуснатия късмет да завоюва олимпийска купа, Йорданка Благоева намира сили да поздрави победителката.
" Много красиво и доста елементарно е да си победител. Трябва да покажеш своите качества, когато загубиш. Там сме противници - и то доста огромни, на терена. Но в живота сме огромни другари. "
" За да се резервира салдото в живота, когато загубиш нещо, постоянно получаваш нова опция. Имах извънреден възпитател - Петър Димитров. Върнахме се от Мюнхен и той сподели: " Не, за мен ти нищо не си направила. Не сме се осъществили. Федерацията би трябвало да ти откри още едно съревнование... Точно 20 дни по-късно в Загреб - България, Югославия и Испания. Тройна среща. Не закачах шпайковете на стената и да стартираме да честваме, да се радваме, той ме изпрати на това съревнование – а то било за положително! "
Снимка: Getty Images
В хърватската столица Благоева преодолява 194 см. И се трансформира в първия български лекоатлет със международен връх.
" Цялата нощ не спах. Минава ти целият живот, тренировките. В този миг не можеш да го усетиш. Винаги, когато се прибереш в България, се усеща това, което си направил. Ние с трен бяхме тогава. На границата – и на югославската, и на българската всички търчат, подписи желаят. Тогава към този момент почваш да усещаш това, което си постигнал. Влакът дойде през нощта в Монтана. "
" Първите дни си като в безвъздушно пространство. След това започваш да усещаш признанието, любовта, обичта. И съм горда въпреки всичко, че това беше първи международен връх за българската атлетика. ", споделя Благоева.
Снимка: Getty Images
Далеч от лекоатлетическата писта и от бранша за скок на височина, за нея един празник има по-специално място в сърцето ѝ . По традиция, на Йордановден всяка година Благоева чества в своето родно село - Горно Церовене. Местните се хвърлят във водите на река Огоста, с цел да заловен кръста. От дълги години спечелилият получава поздравления първо от международната рекордьорка.
" Всяка година, без значение от ковид. Може би ще бъдем по-внимателни. Няма да е с тази мощ, която е била преди години, само че хората честват. "
Усърдие. Последователност. Непримиримост. Трудолюбие. Воля за победа. Позитивизъм. И голяма обич към спорта. Това е рецептата на Йорданка Благоева и нейните 7 стъпки за триумфа . Стъпките на първия български спортист, който докосна спортното небе.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ