Как егоизмът се отличава от истинската любов?
Това, което назоваваме обич, нормално е нарцисизъм и инфантилност.
Но ние сме привикнали да одобряваме мечтаното за фактически и да обличаме в романтика личните си дефекти. Да демонстрираме благите си пороци от изящна позиция.
Когато желаете да ви допират, ласкаят, възбуждат, натискат – това е пристрастеност.
Когато желаете да се грижат за вас, да вземат решение проблемите ви, да ви вършат дарове, да ви обезпечават – това е инфантилност.
Когато желаете неистово да ви обичат, да не могат да живеят без вас, да споделят цялото си време с вас и да оставят всичко останало на назад във времето – това е нарцисизъм.
Когато желаете незабавно да родите дете от даден човек – това е биология.
Когато желаете някой незабавно да ви направи предложение или да се съгласи да стане ваша жена, това е взаимозависимост от публичното мнение.
Когато обичате, не желаете нищо. Просто обичате.
Мотаете се из къщи, миете си зъбите, пишете писма, купувате си самун, пиете чай, звъните на майка си – и по едно и също време обичате този човек. Той може в това време да бъде където и да е, с който и да е. Той може даже да не знае, че вие го обичате. Продължават да се появяват разнообразни проблеми, животът си тече както нормално, само че все едно на вас някак си ви е усмихнато.
Да, това е непрактично, ирационално и необичайно.
Но точно това е обич.
Всичко останало е просто човешки пристрастености.
Да се построяват може връзки, само че не и обич. Може да се бориш за живота на дете, за първо място на конкурс или за правата си, само че не и за обич. Може да очакваш отговорност за думи и действия, да очакваш почтеност и схващане, само че не и обич. Любовта няма практични резултати. Трябва просто да се научим да назоваваме нещата със своите имена и тогава всичко ще застане на мястото си.
Любовта е просто прелестно топло чувство в нашето тяло.
И това е най-хубавото, което ми се е случвало.
Източник: My-spirala.net
