Изборен експерт: Наблюдаваме едно безобразие – нарушаване на правовия ред в страната
„ Това, което следим, е нарушение на правовия ред в страната – едно безсрамие. Но ние към изборите неведнъж сме говорили за безобразия, по които прокуратурата е избрала да не се самосезира “, сподели в „ Тази заран “ Румяна Дечева, някогашен зам.-председател на Обществения съвет към ЦИК.
Тя разяснява абсурда по делото, с което се оспорва законността на изборите за 51-ото Народно заседание и по което съдът разпореди на ЦИК да преизчисли резултатите от вота на национално равнище.
„ В момента виждаме по какъв начин някой се намесва в един развой, който към този момент тече. Онова, което ние като наблюдаващи виждаме, е, че 10 дни на 2204 секции резултатите не могат да бъдат качени и вместо да бъдат предоставени на ЦИК и оттова на Конституционния съд (КС), те се оказаха някъде в прокуратурата “, добави тя.
„ Изявлението на ръководителя на Конституционен съд е доста ясно и то слага рамката на целия правов ред, който би трябвало да има в страната. Единствено Конституционен съд е този, който има право да се произнесе по повод законосъобразността на изборите “, сподели от своя страна Александър Андреев, някогашен ръководител на ЦИК.
По думите му законността на изборите визира дейното изборно право на всеки един от нас.
„ Всеки един от нас има правото да знае дали е вярно регистриран неговият глас. В каква посока е отишъл той и дали това ще докара до влизането или не на представителите, за които той е дал своя вот “, разяснява Андреев.
„ Първото нещо, което ни смути, беше това, че беше признато овчедушно, че 21 гласа на стигат на една политическа мощ. Това е моментът, в който някой трябваше да направи нещо, с цел да може да бъде потвърдено, че тези, които влизат в Народно събрание, са тези, за които ние сме дали своят вот. Това не се случи “, сподели Румяна Дечева.
Според нея е можело да се направи доста, преди да се стигне до Конституционен съд.
„ Стигнали сме до дъното на политическото доверие в Европейски Съюз. Ние сме на дъното в доверието в институциите заради това, че те не обслужват нашия публичен интерес “, добави тя.
„ Ако има някаква нужда за сезиране на други органи, това би трябвало да бъде осъществено или от ЦИК, или от Конституционен съд. При всички случаи ЦИК преди този момент трябваше да желае единодушието, или най-малкото да уведоми Конституционен съд какви стъпки подхваща и по какъв метод счита да сезира и за какво прокуратурата “, сподели Александър Андреев.
