Историк на днешния 10-и ноември: Ако сме смели, ще сме свободни
Това, което младите хората би трябвало да знаят за 10 ноември 1989 година, е че става въпрос за едно огромно зло на 20-и век и това е комунизмът. На 10 ноември българският комунизъм дотам се е сринал, че прави вътре в себе си прелом - маха си своя деспот. Това е просто партиен прелом, няма гражданска война.
Това разяснява пред Нова нюз историкът проф. Веселин Методиев, някогашен министър на образованието.
10 ноември беше изненада за хората, само че не и за партията. Причината е разпад на системата, защото е победена от един свят, в който човешкото благополучие е изведено като съществена цел и този свят на идеологически глупости рухва. Тай рухва първо стопански, а по-късно и политически, уточни той.
Ние към този момент живеем в ново време, разделили сме се с всичко, което е било тогава. В новото време обаче има доста фактори, които не са български, които са европейски, евроатлантически. Ние ще съхраним ли демократичния развой, в който изборите са свободни или ще съсипем тази независимост на изборите и ще подчиним личното си улеснение на властническа власт? Това не е български въпрос, а американски. И там сега съдилищата работят по това дали тази власт не е властническа, разяснява той.
Границата една страна да се трансформира от демократична в властническа, е доста тънка, само че дано кажем, че за това не носи настоящия президент на Съединени американски щати, а редизца президенти преди този момент. Защото да се стигне до това хората да гласоподават за президент, който до някаква степен е безразсъден, значи те са претърпели някакви положение, през които са минали. Не може да се упреква някаква съответна персона, уточни той.
Ние сме на разстояние от това, което се случи в Съединени американски щати. Това се дефинира от гласоподавателите. Ако 300-400 хиляди българи решат да не гласоподават за статуквото, това статукво се счупва. Ако тези хора излязат да гласоподават, ще съсипят всички старания за компрометиране на изборния развой, уточни професорът.
Трябва да знаем, че част от историческите уроци са научени от едни хора и не са научени от други. Например - да отвоюваш всеки ден правото на независимост е урок, който едни научиха, а други не. С други думи съотношението на хората, които имат памет и са си извели поучения и тези, които са безхаберни - съмнението сред тези две групи основава предпоставки за това дали сме по-близо или по-далеч от границата с властническата страна, изясни той.
Днешния боязън е обвързван в по-малките обитаеми места от цялостната корист и нечиста сделка на локалната власт. Хората от време на време са сложени в условия на безспорна взаимозависимост в своето ежедневие от това дали кмета е ядосан, дали не се е скарал с жена си. Това се преодолява с изпитание да държиш живота в ръцете си и да не зависиш от никого. Това е в действителност изпитание, да се откажеш от доста улеснения, да поемеш риск, уточни той.
Ако бъдем смели, ще бъдем и свободни, акцентира историкът.
Според мен най-ненаучения урок, плод на една нападателна агитация, е по какъв начин се стигна до пазарна стопанска система. Как от една държавна планова стопанска система се стигна към пазар - свободен, цялостен с инициативни и предприемчиви хора. Това се случи в края на предишния век и коства доста скъпо политически на хората, които го направиха. Сега все по-често слушам от специалисти е една напълно позната система на финанси от 1997 година, а ние сме в 2025 година. Мисля, че би трябвало да знаем, че живеем в 2025 година, когато има страшни нещастия. Това сменя парадигмата, философията, уточни той.
