Това, което ми прави впечатление е, че истерията да влезем

Това, което ми прави усещане е, че нервността да влезем в еврозоната е превзела ръководещите. Нормален спор няма. Тикат ни към еврозоната без значение желаеме или не желаеме, като добичета в касапница. Никой не разисква обективно изгодите и минусите. Истерично се пробват тъкмо като говеда в касапница да ни натикат в еврозоната. Цените щели да се намалят даже, баба Пена щяла да стане по-богата и така нататък Разбирам, те са взели едни пари и в този момент би трябвало да си ги проработят. Но за какво пък ние да се съгласяваме?

Дори и да има някакви изгоди от еврозоната, за какво? Ние не желаеме там. Защо да не си запазим българския лев – последна останка от суверенитета на страната ни. Защо е тази нервност? Дори министерства и институции, които нямат нищо общо с еврозоната, са взели едни кинти, с цел да ни пробутват еврото. Например родното Министерство на вътрешните работи – полицията към този момент арестува всички нарушители, пребори хулиганите и от нямане какво да прави, стартира да популяризира на уеб страницата си еврото. То е ясно, че се разпределят едни пари, но не сред нас, а сред ръководещите.

В парите е ключът. Взеха едни пари и ни натикаха в Европейския съюз, като подписаха един изменнически контракт, който ни унищоажава. Вместо да се преборим с корупцията, България стана първата страна, публично ръководена от мафията. А едни хора заеха едни доста добре платени постове и пари поради това сключване.

Защо е тази нервност, запитвам още веднъж? Няма нищо свястно в това побутване към еврозоната. И да обясня на ръководещите, че парите не са всичко. Не могат да купят сигурност, честност, престиж, живот и здраве.

Сега ние сме на ход! Не на еврото!

Елена Гунчева-Гривова