САЩ открехнаха вратата към нова индустриална политика
Това, което е положително за Америка, е положително и за света. Това е посланието, което Съединени американски щати се опитваха да стартират на срещата на Г-7 в Хирошима предишния уикенд. Администрацията на Байдън неотдавна беше упрекната както от съдружници, по този начин и от съперници, че слага Съединени американски щати на първо, в случай че не и само място в някои от своите стопански политики. Но в Япония американският екип се опита да свърже своя народ и вътрешните стопански тактики с новия си метод към външната политика, написа Financial Times в собствен разбор.
Съветникът по националната сигурност на Джо Байдън Джейк Съливан неотдавна изнесе тирада, в която сподели, че растежът на брутния вътрешен артикул самичък по себе си не е задоволително добър - той би трябвало да бъде резистентен и обективен. Това е предизвикването на идващите няколко десетилетия и е ясно отдалечаване от обичайния модел на Вашингтонския консенсус, който се фокусираше върху безграничен напредък посредством дерегулация и либерализация на търговията.
След като съумя да накара европейците, канадците и японците да се причислят към споделените старания за веригата за доставки на чиста сила преди Г-7, администрацията употребява времето си в Япония, с цел да разгърне детайлностите за това по какъв начин може да наподобява водената от Съединени американски щати индустриална политика във връзка с климата - изключително в световния юг. Това също е ново - Вашингтонският консенсус се състоеше напълно в даването на обединен справочник за растежа в света. Днешният свят е доста по-многополюсен, действителност, която Съединени американски щати би трябвало да признаят и да се приспособят към нея, до момента в който се пробват да вкарат по-голяма коалиция от народи в нов стопански ред - въпреки и подобен, който към момента няма изцяло единна доктрина.
Някои правила обаче стартират да се оформят, по-специално, че световните пазари би трябвало да бъдат подтиквани по нови способи, с цел да дадат приоритет освен на планетата, само че и на нейните хора - или по-специално на нейните служащи. Един от главните проблеми на остарялата система на глобализация беше, че тя непрекъснато даваше приоритет на капитала пред труда. Това може да докара до мощен напредък, въпреки и не постоянно. Но сигурно води до по-голяма финансиализация и финансова чупливост (измерена посредством възходящия брой финансови кризи).
Това също по този начин води до възходящо неравноправие, защото благосъстоянието се концентрира на няколко места. Една от главните цели на Байдън вкъщи е да се бори с това. В тирада от 2021 година той изложи нов метод към политиката на вътрешна конкуренция, предопределена да даде приоритет на служащите. Този метод беше на показ и на Г-7, посредством обещанието да се борим с „ икономическата насила “, без значение дали идва от компании или от страни.
Непосредствените цели на този фронт са потреблението на суровините от Русия като оръжие и китайският меркантилизъм. Но крайната цел е да се избегнат стопански проблеми, където и да се появят. Това се основава на приоритизирането на устрема към резистентност пред „ успеваемостта “, което е по-малко обвързвано с „ обособяване “ от Китай, в сравнение с с „ понижаване на риска “ на доста пазари. Като обрисува нова комерсиална и външна политика не към спора сред Съединени американски щати и Китай, а от позиция на ограничение на рисковите концентрации на власт във всяка страна или компания, администрацията се надява да адресира голям брой проблеми едновременно - несправедливи държавни дотации, монополни проблеми вкъщи и в чужбина, и опасения за националната сигурност - без да провокира нова война.
Това значи създаване на повече запаси във веригите за доставки, които имат капацитета да бъдат употребявани. То също значи работа с нови сътрудници в световния юг за основаване на по-стабилни доставки на първични материали като редки земни минерали. Това също беше предмет на разискване на срещата на Г-7, откакто Съединени американски щати се пробваха да покажат, че разполагането на производството у другарски страни не е нещо, което би трябвало да се прави единствено с Европейски Съюз, Япония, Канада и Австралия.
Намаляването на риска е обръщение, на което страните от Г-7, както и доста други, откликват. Никой не желае да живее в свят, в който европейските доставки на зърно или газ могат да бъдат включвани и изключвани от автократ, или световните доставки на полупроводници от висок клас могат да бъдат спрени посредством блокиране на един остров. Оттук и напъните за работа с Европа, Япония, Южна Корея, Тайван и Индия за съгласуване на нови тласъци за полупроводници, субсидирайки повече чипове на всички места.
Но намирането на измерителите и институциите за този нов свят и измислянето по какъв начин по-добре да се подтиква устойчивият и обективен напредък ще бъде дълъг и провокационен развой. Макар че Съединени американски щати са отворени да слагат на масата проблеми като промяната на Световната банка, те не са отделили толкоз време на по-големия въпрос по какъв начин да се реформира Световната комерсиална организация (СТО). И напрежението остава. Комюникето след срещата на Г-7 обясни желанието да се адресират всевъзможни „ непазарни политики и практики “, което за Съединени американски щати включва тези в Китай, които въздействат неподходящо върху служащите или околната среда и лимитират достъпа до технологии, които компрометират националната сигурност.
Все отново Байдън най-сетне изложи пред света по-ясен мотив за какво знакови вътрешни стопански стратегии като Закона за понижаване на инфлацията, Закона за чиповете и отделянето на повече пари за инфраструктура, обвързвана с високи трудови и екологични стандарти, не са израз на шовинизъм, а съставляват нов метод към растежа както в страната, по този начин и в международен мащаб.
Президентът има вяра, че методът отдолу-нагоре, от средата на открито, фокусиран върху устойчивостта, екологията и овластяването на служащите, е най-хубавото нещо за Съединени американски щати, само че и за света “, акцентира заместник-съветникът по националната сигурност Майк Пайл.
Независимо дали го наричате външна политика за междинната класа, или нова световна индустриална политика, това сигурно е доста друго от тактиката „ пазарът знае най-добре “, която Съединени американски щати предприемаха вкъщи и в чужбина през последните няколко десетилетия.
Съветникът по националната сигурност на Джо Байдън Джейк Съливан неотдавна изнесе тирада, в която сподели, че растежът на брутния вътрешен артикул самичък по себе си не е задоволително добър - той би трябвало да бъде резистентен и обективен. Това е предизвикването на идващите няколко десетилетия и е ясно отдалечаване от обичайния модел на Вашингтонския консенсус, който се фокусираше върху безграничен напредък посредством дерегулация и либерализация на търговията.
След като съумя да накара европейците, канадците и японците да се причислят към споделените старания за веригата за доставки на чиста сила преди Г-7, администрацията употребява времето си в Япония, с цел да разгърне детайлностите за това по какъв начин може да наподобява водената от Съединени американски щати индустриална политика във връзка с климата - изключително в световния юг. Това също е ново - Вашингтонският консенсус се състоеше напълно в даването на обединен справочник за растежа в света. Днешният свят е доста по-многополюсен, действителност, която Съединени американски щати би трябвало да признаят и да се приспособят към нея, до момента в който се пробват да вкарат по-голяма коалиция от народи в нов стопански ред - въпреки и подобен, който към момента няма изцяло единна доктрина.
Някои правила обаче стартират да се оформят, по-специално, че световните пазари би трябвало да бъдат подтиквани по нови способи, с цел да дадат приоритет освен на планетата, само че и на нейните хора - или по-специално на нейните служащи. Един от главните проблеми на остарялата система на глобализация беше, че тя непрекъснато даваше приоритет на капитала пред труда. Това може да докара до мощен напредък, въпреки и не постоянно. Но сигурно води до по-голяма финансиализация и финансова чупливост (измерена посредством възходящия брой финансови кризи).
Това също по този начин води до възходящо неравноправие, защото благосъстоянието се концентрира на няколко места. Една от главните цели на Байдън вкъщи е да се бори с това. В тирада от 2021 година той изложи нов метод към политиката на вътрешна конкуренция, предопределена да даде приоритет на служащите. Този метод беше на показ и на Г-7, посредством обещанието да се борим с „ икономическата насила “, без значение дали идва от компании или от страни.
Непосредствените цели на този фронт са потреблението на суровините от Русия като оръжие и китайският меркантилизъм. Но крайната цел е да се избегнат стопански проблеми, където и да се появят. Това се основава на приоритизирането на устрема към резистентност пред „ успеваемостта “, което е по-малко обвързвано с „ обособяване “ от Китай, в сравнение с с „ понижаване на риска “ на доста пазари. Като обрисува нова комерсиална и външна политика не към спора сред Съединени американски щати и Китай, а от позиция на ограничение на рисковите концентрации на власт във всяка страна или компания, администрацията се надява да адресира голям брой проблеми едновременно - несправедливи държавни дотации, монополни проблеми вкъщи и в чужбина, и опасения за националната сигурност - без да провокира нова война.
Това значи създаване на повече запаси във веригите за доставки, които имат капацитета да бъдат употребявани. То също значи работа с нови сътрудници в световния юг за основаване на по-стабилни доставки на първични материали като редки земни минерали. Това също беше предмет на разискване на срещата на Г-7, откакто Съединени американски щати се пробваха да покажат, че разполагането на производството у другарски страни не е нещо, което би трябвало да се прави единствено с Европейски Съюз, Япония, Канада и Австралия.
Намаляването на риска е обръщение, на което страните от Г-7, както и доста други, откликват. Никой не желае да живее в свят, в който европейските доставки на зърно или газ могат да бъдат включвани и изключвани от автократ, или световните доставки на полупроводници от висок клас могат да бъдат спрени посредством блокиране на един остров. Оттук и напъните за работа с Европа, Япония, Южна Корея, Тайван и Индия за съгласуване на нови тласъци за полупроводници, субсидирайки повече чипове на всички места.
Но намирането на измерителите и институциите за този нов свят и измислянето по какъв начин по-добре да се подтиква устойчивият и обективен напредък ще бъде дълъг и провокационен развой. Макар че Съединени американски щати са отворени да слагат на масата проблеми като промяната на Световната банка, те не са отделили толкоз време на по-големия въпрос по какъв начин да се реформира Световната комерсиална организация (СТО). И напрежението остава. Комюникето след срещата на Г-7 обясни желанието да се адресират всевъзможни „ непазарни политики и практики “, което за Съединени американски щати включва тези в Китай, които въздействат неподходящо върху служащите или околната среда и лимитират достъпа до технологии, които компрометират националната сигурност.
Все отново Байдън най-сетне изложи пред света по-ясен мотив за какво знакови вътрешни стопански стратегии като Закона за понижаване на инфлацията, Закона за чиповете и отделянето на повече пари за инфраструктура, обвързвана с високи трудови и екологични стандарти, не са израз на шовинизъм, а съставляват нов метод към растежа както в страната, по този начин и в международен мащаб.
Президентът има вяра, че методът отдолу-нагоре, от средата на открито, фокусиран върху устойчивостта, екологията и овластяването на служащите, е най-хубавото нещо за Съединени американски щати, само че и за света “, акцентира заместник-съветникът по националната сигурност Майк Пайл.
Независимо дали го наричате външна политика за междинната класа, или нова световна индустриална политика, това сигурно е доста друго от тактиката „ пазарът знае най-добре “, която Съединени американски щати предприемаха вкъщи и в чужбина през последните няколко десетилетия.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ