Азбуката си е с мен. Как Кремъл създаде нова политическа емиграция
Това, което през днешния ден става с критиците на съветските управляващи, се е случвало преди тъкмо 100 години. След болшевишкия прелом от 1917 година хиляди отпътуват на Запад и остават най-вече в Париж, Прага и Берлин, някои заживяват в София.
Днес емиграцията по политически аргументи още веднъж е реалност, само че страните са други – Грузия, Литва и Украйна, в по-малка степен – България, Полша и Черна гора.
Сегашният развой по овакантяване на Русия е напълно нов, той стартира напролет на 2021 година Оттогава, за по-малко от 10 месеца, от страната са емигрирали над 1500 души , които Кремъл преследва, Free Russia Foundation. В това число не влизат членовете на техните фамилии, нито хората, които годишно напущат страната по неполитически аргументи.
Как се схваща, че е точно политическо бягство
Сред тези 1 500 души са хора от организации, оповестени за нежелателни или за задгранични сътрудници. Те са подлагани на неочаквани обиски и арести, следени намерено от по няколко сътрудници, принуждавани да си разгласяват приходите и разноските в интернет, пребивани по манифестации, глобявани за нарушавания на репресивното законодателство.
Някои имат формирани каузи по Наказателния кодекс, за които схващат чак след неочаквания си следващ арест. Част от тези каузи са за клюка и са формирани от най-близкото обграждане на президента Путин.
Преследването на критиците на Кремъл се усили доста след ареста на Алексей Навални през януари 2021. Времето съответства и с публикуването на следствия за остарели отравяния на политици, по-рано взимани за нещастни случаи.
От 2012 до през днешния ден съветското законодателство се ожесточи, с което разреши преследването за лайкове в интернет, за изложение на мнение за ръководството, за отклонение от кремълския прочит на историята.
Всичко това води до опцията всеки миг да бъдеш задържан за случайна демонстрация и в никакъв случай да не успееш да напуснеш местата за отнемане от независимост, затъвайки в безкрайни правосъдни процеси, които имат доста малко общо с върховенството на закона.
Заминавам „ за малко “
Много от новите емигранти отпътуваха за чужбина, взимайки решението за това часове преди да се качат на самолета, споделят те самите в изявленията за медиите, („ Дъжд “),, и. Някои от тях имат жилища или вили в други страни, само че множеството нямат. Те оставят в Русия имущество, възрастни родственици, домашни любимци и движимости. Някои са отпътували единствено с ръчен багаж.
До този миг десетки нови емигранти са говорили обществено за заминаването си и измежду тях няма нито един, който да е споделил, че е „ отпътувал вечно “. Напротив, те единомислещо настояват, че са в чужбина „ за малко “ – до момента в който е на власт режимът на Путин.
Уверени са, че краят на този режим е неминуем и следва скоро. Един от тях споделя, че дори не бърза да си разопакова багажа – директна прилика с „ бялата емиграция “ отпреди 100 години, оставила в емигрантската литература израза „ пребивавам върху куфар “. Означава, че индивидът живее в перманентна подготвеност да се върне „ вкъщи “.
Защо в Грузия, а не във Франция да вземем за пример
Емигриращите биха могли да изберат и Западна Европа, само че COVID-19 пречи на това – в Русия се слагат единствено локални ваксини, а те не са приети на територията на Европейски Съюз.
Пречи и условието да имаш виза за страна от Европейски Съюз. В момента най-желана дестинация за туризъм е Турция – за там хем не трябват визи, хем към този момент е разрешено да се имунизират чужденци с Пфайзер без авансово непокътнат час.
В началото на годината обществените мрежи се изпълниха със препоръки към хората, искащи да емигрират – първо да отидат в Турция като туристи и да се имунизират с одобряваната в Европейски Съюз ваксина. Ако нямат виза, на място в Турция да я изискат за мечтаната европейска страна.
Тези, които имат най-голяма независимост, са хората, имунизирани в чужбина и притежаващи документ за престой в страна на Европейски Съюз. С тази композиция разполагат единици.
Допълнително затруднение със заминаването са санитарните ограничения. В момента от Русия не може да се излезе през сухопътна граница. Отворени са единствено летищата. Това затруднява хората отвън Москва и Петербург, тъй като полетите за чужбина не са по този начин постоянни.
Както споделя един от отпътувалите, нуждата да напуснеш страната нормално поражда за минути и нямаш време "да си помислиш ". А при толкоз логистични ограничавания, човек би трябвало да е имал явен проект в главата си по какъв начин да работи при положение на потребност. От интервютата излиза наяве, че множеството емигрирали са имали подобен проект и са били наясно, че ще пристигна миг, в който да го приложат на процедура.
Екипът на Навални
Алексей Навални, който е най-известният опозиционер в Русия, сега е в трудов лагер, откакто през август 2020 година беше токсичен с Новичок. Основната част от екипа му сега е „ евакуирана “ – това е изразът, който се употребява вместо „ емиграция “.
Навални беше обвързван с две организации, които към този момент не съществуват – Фондът за битка с корупцията (ФБК) и „ Щабовете на Навални “. По данни на Би Би Си в първата са работили към 30 души, а във втората – към 180. Други 15 са били ангажирани със снимачния развой на „ Навални Live “.
Сред тези, които не са към този момент в Русия, са Любов Собол , юристката, която не беше позволена до присъединяване в изборите, и Георгий Албуров , който управлява отдела за следствия на ФБК. Руските медии, близки до Кремъл, настояват, че и двамата са в Литва, където отпреди 2021 година са също и ръководителят на „ Щабовете на Навални “ Леонид Волков , както и шефът на ФБК Иван Жданов .
Всички изброени имат по повече от две присъди, над 5 ареста и минимум по две висящи каузи. Докато те са в чужбина, се организират постоянни обиски у родителите на Волков, а против бащата на Жданов се води наказателно дело. Тормозът над околните е главен мотив за по-неизвестните хора в екипа за това да не емигрират.
В Литва е и координаторът на щабовете в Иркутск Сергей Беспалов .
В Грузия са водещата на „ Навални live “ Елизавета Любавина , координаторката в Петербург Ирина Фатянова , координаторът в Чебоксари Семьон Кочкин . Редакторката Александра Шапалина е в Украйна, координаторката в Калининград Мария Петухова е в Полша.
В чужбина, само че без данни за съответната страна, към този момент са монтажистът Виталий Колесников , координаторката в Краснодар Анастасия Панченко , координаторката в Тамбов Диана Рудакова , координаторът в Курган Алексей Шварц, както и Мария Певчих , която е изпълнителен продуцент на документалния филм „ Навални “, чиято премиера следва по HBO.
На незнайно място в чужбина живее и Владимир Милов , който преди да работи в „ Щабовете на Навални “ е съавтор на следствията на корупцията по време на първите 10 години от ръководството на Путин. Разследването приключва с отчет и с апел към Съединени американски щати и Европейски Съюз да наложат наказания на съветските политици. То е правено дружно с убития към този момент и, против който има опит за отравяне.
Журналистите
Изданието, което получи Европейската медийна премия за следствието си за отравянето на семейство в Лондон, също е оповестено за „ задграничен сътрудник “. Създателят на уеб страницата Роман Доброхотов напусна Русия през 2021 и най-вероятно живее в Латвия, където е и редакцията на The Insider. Изданието беше предписание следствия за отравянето на Алексей Навални и на опозиционера Владимир Кара-Мурза. То е известно на необятната аудитория с постоянните си инспекции на подправени вести.
Друго издание, което продължава да излиза с помощта на регистрацията си в Латвия, е „ Важни истории “. Но един от основателите му Роман Анин към този момент не живее в Русия. Той беше разследвал компанията Роснефт.
По-тежко пострада уеб сайтът. Той беше затворен от двамата си основатели Роман Баданин и Михаил Рубин ден откакто съветските управляващи оповестиха медията за задграничен сътрудник. Двамата към този момент живеят в чужбина и споделят, че поставят старания да „ изтеглят “ останалата част от екипа.
Сайтът на „ Проект “ е към момента наличен, само че от него са изтрити всички имена на публицисти, а публикациите са подписани със задна дата като „ Екип на Проект “.
Баданин има шест награди за следствие. Сред тематиките му са ролята на тайните служби в работата на съветските банки, тайната биография на чеченския водач Рамзан Кадиров, ролята на Евгений Пригожин за съветската агитация в Африка.
Рубин е създател на минимум две известни следствия – за бизнес империята на непознатия Иля Трабер от Петербург и за ролята на глобения от Съединени американски щати Алексей Громов в налагането на съветската агитация.
Активисти и интелектуалци
На 30 декември 2021 съветските управляващи прибавиха в листата на медиите задгранични сътрудници и трима души, които не са публицисти и не имат медии. Сред тях са писателят сатирик Виктор Шендерович , който отпътува при щерка си в Полша, а оттова счита да отиде в Израел, както и галеристът и управител на модерни художници Марат Гелман , който остава да живее във вилата си в Черна гора.
И двамата споделят, че са принудени да останат в чужбина. Срещу Шендерович има и висящо наказателно дело, заведено от човек от обкръжението на Путин. "Аз съм московско момче, на което шепа негодници пречат да живее в родния си град. Принуден съм да отпътува, само че писмеността си е с мен ", сподели Шендерович в изявление за "Дъжд ".
Адвокат Евгений Смирнов от групата на правозащитните юристи Команда 29 („ Отбор 29 “) към този момент живее в Грузия дружно с незнаен брой свои сътрудници. Самата Команда 29 изтри уеб страницата си, дружно с целия му списък и сподели, че се разпуска. Адвокати на групата бяха гледали някои от шумните правозащитни каузи в Русия.
Смирнов твърди, че организацията е била готова с протокол за деяние, в случай че ненадейно се наложи емиграция. Всички са били осведомени за страните, за които могат да заминат при положение на потребност съгласно визовия режим и ограниченията против COVID-19.
Съоснователят на съветската мрежа ЛГБТ Игор Кочетков отпътува за непосочена от него страна, откакто стана обект на инспекции и условия като човек, управляващ организация - „ задграничен сътрудник “.
Владимир Жилински , който е координатор на „ Глас “ – неправителствената организация, която следи за честността на изборния развой – към този момент е в Грузия, където сега се основава ядро на новата емиграция. Той твърди, че е бил квалифициран с логистиката за момента, в който му се наложи да замине. Продал е скъпите си движимости в интернет, трансферирал е парите в надеждна банка и е пакетирал движимостите си за изпращане с транспортна компания, с цел да може да качи на самолета "с кредитната карта като единствен багаж ".
Днес емиграцията по политически аргументи още веднъж е реалност, само че страните са други – Грузия, Литва и Украйна, в по-малка степен – България, Полша и Черна гора.
Сегашният развой по овакантяване на Русия е напълно нов, той стартира напролет на 2021 година Оттогава, за по-малко от 10 месеца, от страната са емигрирали над 1500 души , които Кремъл преследва, Free Russia Foundation. В това число не влизат членовете на техните фамилии, нито хората, които годишно напущат страната по неполитически аргументи.
Как се схваща, че е точно политическо бягство
Сред тези 1 500 души са хора от организации, оповестени за нежелателни или за задгранични сътрудници. Те са подлагани на неочаквани обиски и арести, следени намерено от по няколко сътрудници, принуждавани да си разгласяват приходите и разноските в интернет, пребивани по манифестации, глобявани за нарушавания на репресивното законодателство.
Някои имат формирани каузи по Наказателния кодекс, за които схващат чак след неочаквания си следващ арест. Част от тези каузи са за клюка и са формирани от най-близкото обграждане на президента Путин.
Преследването на критиците на Кремъл се усили доста след ареста на Алексей Навални през януари 2021. Времето съответства и с публикуването на следствия за остарели отравяния на политици, по-рано взимани за нещастни случаи.
От 2012 до през днешния ден съветското законодателство се ожесточи, с което разреши преследването за лайкове в интернет, за изложение на мнение за ръководството, за отклонение от кремълския прочит на историята.
Всичко това води до опцията всеки миг да бъдеш задържан за случайна демонстрация и в никакъв случай да не успееш да напуснеш местата за отнемане от независимост, затъвайки в безкрайни правосъдни процеси, които имат доста малко общо с върховенството на закона.
Заминавам „ за малко “
Много от новите емигранти отпътуваха за чужбина, взимайки решението за това часове преди да се качат на самолета, споделят те самите в изявленията за медиите, („ Дъжд “),, и. Някои от тях имат жилища или вили в други страни, само че множеството нямат. Те оставят в Русия имущество, възрастни родственици, домашни любимци и движимости. Някои са отпътували единствено с ръчен багаж.
До този миг десетки нови емигранти са говорили обществено за заминаването си и измежду тях няма нито един, който да е споделил, че е „ отпътувал вечно “. Напротив, те единомислещо настояват, че са в чужбина „ за малко “ – до момента в който е на власт режимът на Путин.
Уверени са, че краят на този режим е неминуем и следва скоро. Един от тях споделя, че дори не бърза да си разопакова багажа – директна прилика с „ бялата емиграция “ отпреди 100 години, оставила в емигрантската литература израза „ пребивавам върху куфар “. Означава, че индивидът живее в перманентна подготвеност да се върне „ вкъщи “.
Защо в Грузия, а не във Франция да вземем за пример
Емигриращите биха могли да изберат и Западна Европа, само че COVID-19 пречи на това – в Русия се слагат единствено локални ваксини, а те не са приети на територията на Европейски Съюз.
Пречи и условието да имаш виза за страна от Европейски Съюз. В момента най-желана дестинация за туризъм е Турция – за там хем не трябват визи, хем към този момент е разрешено да се имунизират чужденци с Пфайзер без авансово непокътнат час.
В началото на годината обществените мрежи се изпълниха със препоръки към хората, искащи да емигрират – първо да отидат в Турция като туристи и да се имунизират с одобряваната в Европейски Съюз ваксина. Ако нямат виза, на място в Турция да я изискат за мечтаната европейска страна.
Тези, които имат най-голяма независимост, са хората, имунизирани в чужбина и притежаващи документ за престой в страна на Европейски Съюз. С тази композиция разполагат единици.
Допълнително затруднение със заминаването са санитарните ограничения. В момента от Русия не може да се излезе през сухопътна граница. Отворени са единствено летищата. Това затруднява хората отвън Москва и Петербург, тъй като полетите за чужбина не са по този начин постоянни.
Както споделя един от отпътувалите, нуждата да напуснеш страната нормално поражда за минути и нямаш време "да си помислиш ". А при толкоз логистични ограничавания, човек би трябвало да е имал явен проект в главата си по какъв начин да работи при положение на потребност. От интервютата излиза наяве, че множеството емигрирали са имали подобен проект и са били наясно, че ще пристигна миг, в който да го приложат на процедура.
Екипът на Навални
Алексей Навални, който е най-известният опозиционер в Русия, сега е в трудов лагер, откакто през август 2020 година беше токсичен с Новичок. Основната част от екипа му сега е „ евакуирана “ – това е изразът, който се употребява вместо „ емиграция “.
Навални беше обвързван с две организации, които към този момент не съществуват – Фондът за битка с корупцията (ФБК) и „ Щабовете на Навални “. По данни на Би Би Си в първата са работили към 30 души, а във втората – към 180. Други 15 са били ангажирани със снимачния развой на „ Навални Live “.
Сред тези, които не са към този момент в Русия, са Любов Собол , юристката, която не беше позволена до присъединяване в изборите, и Георгий Албуров , който управлява отдела за следствия на ФБК. Руските медии, близки до Кремъл, настояват, че и двамата са в Литва, където отпреди 2021 година са също и ръководителят на „ Щабовете на Навални “ Леонид Волков , както и шефът на ФБК Иван Жданов .
Всички изброени имат по повече от две присъди, над 5 ареста и минимум по две висящи каузи. Докато те са в чужбина, се организират постоянни обиски у родителите на Волков, а против бащата на Жданов се води наказателно дело. Тормозът над околните е главен мотив за по-неизвестните хора в екипа за това да не емигрират.
В Литва е и координаторът на щабовете в Иркутск Сергей Беспалов .
В Грузия са водещата на „ Навални live “ Елизавета Любавина , координаторката в Петербург Ирина Фатянова , координаторът в Чебоксари Семьон Кочкин . Редакторката Александра Шапалина е в Украйна, координаторката в Калининград Мария Петухова е в Полша.
В чужбина, само че без данни за съответната страна, към този момент са монтажистът Виталий Колесников , координаторката в Краснодар Анастасия Панченко , координаторката в Тамбов Диана Рудакова , координаторът в Курган Алексей Шварц, както и Мария Певчих , която е изпълнителен продуцент на документалния филм „ Навални “, чиято премиера следва по HBO.
На незнайно място в чужбина живее и Владимир Милов , който преди да работи в „ Щабовете на Навални “ е съавтор на следствията на корупцията по време на първите 10 години от ръководството на Путин. Разследването приключва с отчет и с апел към Съединени американски щати и Европейски Съюз да наложат наказания на съветските политици. То е правено дружно с убития към този момент и, против който има опит за отравяне.
Журналистите
Изданието, което получи Европейската медийна премия за следствието си за отравянето на семейство в Лондон, също е оповестено за „ задграничен сътрудник “. Създателят на уеб страницата Роман Доброхотов напусна Русия през 2021 и най-вероятно живее в Латвия, където е и редакцията на The Insider. Изданието беше предписание следствия за отравянето на Алексей Навални и на опозиционера Владимир Кара-Мурза. То е известно на необятната аудитория с постоянните си инспекции на подправени вести.
Друго издание, което продължава да излиза с помощта на регистрацията си в Латвия, е „ Важни истории “. Но един от основателите му Роман Анин към този момент не живее в Русия. Той беше разследвал компанията Роснефт.
По-тежко пострада уеб сайтът. Той беше затворен от двамата си основатели Роман Баданин и Михаил Рубин ден откакто съветските управляващи оповестиха медията за задграничен сътрудник. Двамата към този момент живеят в чужбина и споделят, че поставят старания да „ изтеглят “ останалата част от екипа.
Сайтът на „ Проект “ е към момента наличен, само че от него са изтрити всички имена на публицисти, а публикациите са подписани със задна дата като „ Екип на Проект “.
Баданин има шест награди за следствие. Сред тематиките му са ролята на тайните служби в работата на съветските банки, тайната биография на чеченския водач Рамзан Кадиров, ролята на Евгений Пригожин за съветската агитация в Африка.
Рубин е създател на минимум две известни следствия – за бизнес империята на непознатия Иля Трабер от Петербург и за ролята на глобения от Съединени американски щати Алексей Громов в налагането на съветската агитация.
Активисти и интелектуалци
На 30 декември 2021 съветските управляващи прибавиха в листата на медиите задгранични сътрудници и трима души, които не са публицисти и не имат медии. Сред тях са писателят сатирик Виктор Шендерович , който отпътува при щерка си в Полша, а оттова счита да отиде в Израел, както и галеристът и управител на модерни художници Марат Гелман , който остава да живее във вилата си в Черна гора.
И двамата споделят, че са принудени да останат в чужбина. Срещу Шендерович има и висящо наказателно дело, заведено от човек от обкръжението на Путин. "Аз съм московско момче, на което шепа негодници пречат да живее в родния си град. Принуден съм да отпътува, само че писмеността си е с мен ", сподели Шендерович в изявление за "Дъжд ".
Адвокат Евгений Смирнов от групата на правозащитните юристи Команда 29 („ Отбор 29 “) към този момент живее в Грузия дружно с незнаен брой свои сътрудници. Самата Команда 29 изтри уеб страницата си, дружно с целия му списък и сподели, че се разпуска. Адвокати на групата бяха гледали някои от шумните правозащитни каузи в Русия.
Смирнов твърди, че организацията е била готова с протокол за деяние, в случай че ненадейно се наложи емиграция. Всички са били осведомени за страните, за които могат да заминат при положение на потребност съгласно визовия режим и ограниченията против COVID-19.
Съоснователят на съветската мрежа ЛГБТ Игор Кочетков отпътува за непосочена от него страна, откакто стана обект на инспекции и условия като човек, управляващ организация - „ задграничен сътрудник “.
Владимир Жилински , който е координатор на „ Глас “ – неправителствената организация, която следи за честността на изборния развой – към този момент е в Грузия, където сега се основава ядро на новата емиграция. Той твърди, че е бил квалифициран с логистиката за момента, в който му се наложи да замине. Продал е скъпите си движимости в интернет, трансферирал е парите в надеждна банка и е пакетирал движимостите си за изпращане с транспортна компания, с цел да може да качи на самолета "с кредитната карта като единствен багаж ".
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ