Арх. Здравков: Не допускаме строежи без достъп до имотите
Това сподели в изявление за Дир.бг основният проектант на София Здравко Здравков.
Арх. Здравков: Строителният взрив на жилища ще е до 2019-а >>>
Големи са обаче наследените проблеми, където има издигнати блокове без пътна и транспортна инфраструктура.
За решението на тези проблеми, за бетонирането на градинки в "Младост " поради реституирани парцели, за небостъргачите - ще има ли такива и къде в София, дава отговор арх. Здравко Здравков.
- Има ли някаква регулация, някакъв механизъм, който да спре строителството в територии, където няма обезпечена пътна инфраструктура? Подобен образец е "Малинова котловина ".
- Изобщо южните територии, като стартираме от "Малинова котловина ", "Витоша ", Водноелектрическа централа "Сименово ", "Кръстова вада ", "Манастирски ливади " - изток и запад, проблемите са почти идентични - не е отчуждената улична регулация и средствата, които даваме като изкупуване на улици, нормално не се вижда от хората. Т.е. ние първо би трябвало да придобием собствеността в земята, след което да изградим обществените мероприятия. Хората чакат да видят тротоари, улично обзавеждане, лампи, осветяване, обаче те не могат да се случат преди да сме придобили собствеността.
Само анализът, който направихме за "Манастирски ливади " - изток, сподели, че уличната инфраструктура, която е предпазена с проекта от 2001 година е 300 000 кв. м. Ние сме придобили към 130 хиляди кв. м, вложили сме големи средства в създаване на канализация, само че крайният резултат към момента не се вижда, тъй като занапред ние имаме да придобиваме улици и да изкупуваме всички тези дребни късчета, които са останали от нивите, които са попаднали в територията на комплекса.
Така че сериозната ни борба сега е да не се позволява строителство без да са извършени процедурите по отчуждаване и застраховане на достъп до парцелите. Това, което въведохме като процедура и го съгласувахме с госпожа Фандъкова, е да не се позволява ново строителство без да са извършени мероприятията по придобиване на улиците, било то посредством дарения, изкупуване, посредством отчуждаване, само че ново строителство не се позволява.
Съответно не се вкарва в употреба, в случай че не са построени улиците. Така че намерили сме решение на казуса, просто това кампанийно застрояване няма по какъв начин да се случи без да са извършени мероприятията по придобиване на улиците от Столична община.
- В "Младост " обаче се случи друго - проблем се оказаха реституирани парцели, които сега са междублокови градинки и строител желае да строи върху тях. Как може да се реши казуса там?
- Нека да се върнем в генезиса на казуса, който се корени във възобновяване на земята в комплексите. Защото главният проблем е възобновяване на частна благосъстоятелност в урбанизираните територии.
Когато възстановяваш някогашна равнища, която не регистрира принадената стойност на парцела, тъй като при национализирането на нивите те са били предопределени за аграрни земи, те са били по периферията на дребните селца към София и в един миг те се връщат в урбанизирана територия и то където има построен градски превоз, има ток, вода, канализация, обществена инфраструктура. И в един миг цялото това произвеждане, което се организира през 90-те години и за съжаления няма край до ден сегашен ни докара в тази обстановка.
Ние имаме възобновена частна благосъстоятелност в тези комплекси. Тези притежатели през 2009 година, особено в "Младост ", имат направен проект, който е планувал там застрояване. И това, че Столична община поддържа тези частни парцели - коси ги, плеви ги, в един миг притежателят има влезнал в действие проект от 2009 година За страдание през тези години от 2009 година се срина пазарът, до 2015 година никой не е строил, просто никой нямаше предпочитание за строителство, а през 2015 година цената на парцела е скочила в пъти, той продава парцела си на вложителя, а той от своя страна на база на всички документи, които има, желае да се позволи строителство. През това време хората остават с усещане, че тази градинка е ничия, или по-скоро общинска, тъй като тя се грижи за нея, и става следващия цирк.
- Какъв и изходът тогава - налагане на мораториум или друга мярка?
- Ние сме в една обстановка, в която имаме извършена реставрация, влезнал в действие Подробен устройствен план и той е тип цивилен контракт, който е сред притежателите на парцели и хората, които живеят в жилища, като притежатели на тях.
И когато споделяме, че този проект не би трябвало да се съблюдава, ние споделяме, че не би трябвало да се съблюдава законът.
Ако този проект не ни харесва има ред за процедура за изменение. Затова още в първите стъпки с госпожа Иванчева (районният кмет на "Младост " - б.р.) пробвах да протегна ръка към нея - да седнем на масата, да дефинираме проблематичните проблеми в "Младост ", които не се безчет. Сериозните проблеми, при които безусловно може да се строи под прозорците на хората, са не повече от 10.
Предложението ми беше да дефинираме тези проблеми, да се търсят способи на тези хора да се предложат или общински парцели, или някакъв вид в обект, жилищна постройка, да се търси опция за основаване право на градеж, въобще да се откри някакво решение.
В началото организирахме няколко срещи, аз бях извънредно конструктивен, в един миг се потегли в посока да се вземат решение нещата на равнище районна администрация, явно до сегашния миг няма решение на нито един проблем.
Така че, решение на случаите има, само че думичката мораториум е извънредно рискова. Това означа, че не може да се направи нито едно обществено мероприятие, не може да се създадат улици и какво е мораториумът, с изключение на да си заровиш главата в пясъка.
Т.е. ние отлагаме един проблем за след 3 година, за след 5 година Аз пристигам от бизнеса и не работя по този метод. И Общинският съвет не възприе тази концепция. Как може с мораториум да си направя комфорта, тъй като сега аз ръководя. Ами за мен това е най-лесно и за госпожа Фандъкова. Дайте да не строим и какво - да си скръстим ръцете или да сложа краката на масата, което е неуместно. Така че мораториумът не е решение на казуса.
Мораториум беше натрапен във връзка с ръководството на Сакскобургготски за застрояване в комплексите, който какъв брой време търпя? В последна сметка мораториумите не са решение на казуса и хората би трябвало да схванат, че това е една популистка мярка.
- Има ли разновидности да се разширят условията за разстояние от блок до блок?
- Действащата нормативна уредба е избрана с Наредба 7, където са регламентирани отстоянията в комплексите - дали е добра или неприятна, не е моя работа да разясня, а да съблюдавам закона. Ако има предложение и от страна на професионалната колегия, би трябвало към този момент да се прегледат с промени в Нормативната уредба, само че проектите ви споделят, че са влезнали в действие 2009 година и няма по какъв начин да има назад деяние в един проект, при изискване, че той е уредил права на избран притежател. Нали се сещате, че по-късно се завеждат каузи против Столична община и ги плащаме всички.
- А какво се случва с плана "Гаранти Кози " в Младост "?
- Разрешение за градеж има, до колкото ми е известно вложителите вършат нулевия цикъл, а до каква степен е стигнал - не го проследявам строителството. Считам, че вложенията в града би трябвало да бъдат направени по метод, по който въпреки всичко се обезпечава достъпа до постройките и точно в тази връзка, вложителите на "Гаранти Кози " имаха предложение да изградят част от бъдещия бул. "Копенхаген ", който свързва булевардите "Ал. Малинов " с Горубляне, поеха задължения за даряване на опреден брой парцели. Тези договаряния се организираха в районната администрация, а до каква степен са стигнали, в действителност не съм в течение.
- Друг проблем, обвързван със строителството в града, са така наречен небостъргачи. Инвеститорският интерес към тях нараства и породиха много обществено напрежение. Докъде се стигна уреждането на този проблем?
- В София към момента няма същински небостъргач, тъй като думичката небостъргач не включва здания с височина 50 или 70 метра. В София от дълго време има здания с височина над 100 метра, като се стартира с хотел Родина, Японският хотел е 98 м, постройката на Профсъюзите е 100 метра. Мисълта ми е, че никой не ги е наричал небостъргачи.
Идеята за места за високи здания е да регламентираме места за създаване на високи здания като заложихме една смяна в Закона за устройство и застрояване на Столична община, която беше импортирана от депутатите от ГЕРБ. Предстои тази седмица разглеждане и чакам законопроекта да мине до пролетта, с цел да може да имаме ясни регламенти къде е мястото на високите здания.
- Промяната ще засегне ли високите здания, които към този момент имат позволение за градеж. Например, плануваният небостъргач на бул. "Черни връх ", който ще бъде над 200 метра.
- За "Черни връх ", която е за постройка 216 метра няма по какъв начин да има назад деяние подобен проект, подобен е законът. Идеята е оттук насетне постройките да не поникват на инцидентни места т.е. да има регламентирани избрани зони за създаване на високо строителство.
- Значи тази постройка на бул. "Черни връх " ще бъде издигната?
- Не мога да кажа дали ще се построи, тъй като против процедурата има обжалване в съда, подадено от Инициативен комитет и е изпратено в Административен съд. Какво ще реши съдът, не мога да разясня. Доста стъпки би трябвало да се извървят за строителството на подобен вид здания.
- Кои са местата за високи здания?
- Те са обезпечени с метро. Едната зона е към метроспирката при Интер Експо Център към "Цариградско шосе ", с връзки към центъра, Автомагистрала "Тракия " и Околовръстен път.
Другата зона е в западната част на града. Тъй като предвиждаме развиване на метрото в западно направление от метростанция "Люлин " към Околовръстния път - другото място е на пресичането на "Царица Йоанна " с Околовръстен път след създаване на продължението на метрото, което да свърже метростанция "Люлин " с междинна метростанция сред втори и трети микрорайон и връзка до Околовръстен път.
За останалите територии в града. Там, където имаше неограничени зони, т.е. в Общ устройствен план нямат ограничавания кота корниз, слагаме съответните ограничавания - т.е. тавани, които да не разрешат да се появяват на места високи здания с такава височина о 200 метра.
Слагаме ограничаване от 75 м в територията, която е заключена сред "Цар Борис ", центъра, "Драган Цанков ", "Александър Малинов " и Околовръстен път. Но отново споделям, това важи за зоните, които сега нямат ограничаване, тъй като множеството от зоните си имат ограничавания - до 10,15, 26, 32. А останалите, които нямат в този момент ограничавания им постановяваме таван от 75 метра.
За развиването на историческия център на София и пешеходните зони, ще научите в продължение на изявлението с арх. Здравко Здравков.
Арх. Здравков: Строителният взрив на жилища ще е до 2019-а >>>
Големи са обаче наследените проблеми, където има издигнати блокове без пътна и транспортна инфраструктура.
За решението на тези проблеми, за бетонирането на градинки в "Младост " поради реституирани парцели, за небостъргачите - ще има ли такива и къде в София, дава отговор арх. Здравко Здравков.
- Има ли някаква регулация, някакъв механизъм, който да спре строителството в територии, където няма обезпечена пътна инфраструктура? Подобен образец е "Малинова котловина ".
- Изобщо южните територии, като стартираме от "Малинова котловина ", "Витоша ", Водноелектрическа централа "Сименово ", "Кръстова вада ", "Манастирски ливади " - изток и запад, проблемите са почти идентични - не е отчуждената улична регулация и средствата, които даваме като изкупуване на улици, нормално не се вижда от хората. Т.е. ние първо би трябвало да придобием собствеността в земята, след което да изградим обществените мероприятия. Хората чакат да видят тротоари, улично обзавеждане, лампи, осветяване, обаче те не могат да се случат преди да сме придобили собствеността.
Само анализът, който направихме за "Манастирски ливади " - изток, сподели, че уличната инфраструктура, която е предпазена с проекта от 2001 година е 300 000 кв. м. Ние сме придобили към 130 хиляди кв. м, вложили сме големи средства в създаване на канализация, само че крайният резултат към момента не се вижда, тъй като занапред ние имаме да придобиваме улици и да изкупуваме всички тези дребни късчета, които са останали от нивите, които са попаднали в територията на комплекса.
Така че сериозната ни борба сега е да не се позволява строителство без да са извършени процедурите по отчуждаване и застраховане на достъп до парцелите. Това, което въведохме като процедура и го съгласувахме с госпожа Фандъкова, е да не се позволява ново строителство без да са извършени мероприятията по придобиване на улиците, било то посредством дарения, изкупуване, посредством отчуждаване, само че ново строителство не се позволява.
Съответно не се вкарва в употреба, в случай че не са построени улиците. Така че намерили сме решение на казуса, просто това кампанийно застрояване няма по какъв начин да се случи без да са извършени мероприятията по придобиване на улиците от Столична община.
- В "Младост " обаче се случи друго - проблем се оказаха реституирани парцели, които сега са междублокови градинки и строител желае да строи върху тях. Как може да се реши казуса там?
- Нека да се върнем в генезиса на казуса, който се корени във възобновяване на земята в комплексите. Защото главният проблем е възобновяване на частна благосъстоятелност в урбанизираните територии.
Когато възстановяваш някогашна равнища, която не регистрира принадената стойност на парцела, тъй като при национализирането на нивите те са били предопределени за аграрни земи, те са били по периферията на дребните селца към София и в един миг те се връщат в урбанизирана територия и то където има построен градски превоз, има ток, вода, канализация, обществена инфраструктура. И в един миг цялото това произвеждане, което се организира през 90-те години и за съжаления няма край до ден сегашен ни докара в тази обстановка.
Ние имаме възобновена частна благосъстоятелност в тези комплекси. Тези притежатели през 2009 година, особено в "Младост ", имат направен проект, който е планувал там застрояване. И това, че Столична община поддържа тези частни парцели - коси ги, плеви ги, в един миг притежателят има влезнал в действие проект от 2009 година За страдание през тези години от 2009 година се срина пазарът, до 2015 година никой не е строил, просто никой нямаше предпочитание за строителство, а през 2015 година цената на парцела е скочила в пъти, той продава парцела си на вложителя, а той от своя страна на база на всички документи, които има, желае да се позволи строителство. През това време хората остават с усещане, че тази градинка е ничия, или по-скоро общинска, тъй като тя се грижи за нея, и става следващия цирк.
- Какъв и изходът тогава - налагане на мораториум или друга мярка?
- Ние сме в една обстановка, в която имаме извършена реставрация, влезнал в действие Подробен устройствен план и той е тип цивилен контракт, който е сред притежателите на парцели и хората, които живеят в жилища, като притежатели на тях.
И когато споделяме, че този проект не би трябвало да се съблюдава, ние споделяме, че не би трябвало да се съблюдава законът.
Ако този проект не ни харесва има ред за процедура за изменение. Затова още в първите стъпки с госпожа Иванчева (районният кмет на "Младост " - б.р.) пробвах да протегна ръка към нея - да седнем на масата, да дефинираме проблематичните проблеми в "Младост ", които не се безчет. Сериозните проблеми, при които безусловно може да се строи под прозорците на хората, са не повече от 10.
Предложението ми беше да дефинираме тези проблеми, да се търсят способи на тези хора да се предложат или общински парцели, или някакъв вид в обект, жилищна постройка, да се търси опция за основаване право на градеж, въобще да се откри някакво решение.
В началото организирахме няколко срещи, аз бях извънредно конструктивен, в един миг се потегли в посока да се вземат решение нещата на равнище районна администрация, явно до сегашния миг няма решение на нито един проблем.
Така че, решение на случаите има, само че думичката мораториум е извънредно рискова. Това означа, че не може да се направи нито едно обществено мероприятие, не може да се създадат улици и какво е мораториумът, с изключение на да си заровиш главата в пясъка.
Т.е. ние отлагаме един проблем за след 3 година, за след 5 година Аз пристигам от бизнеса и не работя по този метод. И Общинският съвет не възприе тази концепция. Как може с мораториум да си направя комфорта, тъй като сега аз ръководя. Ами за мен това е най-лесно и за госпожа Фандъкова. Дайте да не строим и какво - да си скръстим ръцете или да сложа краката на масата, което е неуместно. Така че мораториумът не е решение на казуса.
Мораториум беше натрапен във връзка с ръководството на Сакскобургготски за застрояване в комплексите, който какъв брой време търпя? В последна сметка мораториумите не са решение на казуса и хората би трябвало да схванат, че това е една популистка мярка.
- Има ли разновидности да се разширят условията за разстояние от блок до блок?
- Действащата нормативна уредба е избрана с Наредба 7, където са регламентирани отстоянията в комплексите - дали е добра или неприятна, не е моя работа да разясня, а да съблюдавам закона. Ако има предложение и от страна на професионалната колегия, би трябвало към този момент да се прегледат с промени в Нормативната уредба, само че проектите ви споделят, че са влезнали в действие 2009 година и няма по какъв начин да има назад деяние в един проект, при изискване, че той е уредил права на избран притежател. Нали се сещате, че по-късно се завеждат каузи против Столична община и ги плащаме всички.
- А какво се случва с плана "Гаранти Кози " в Младост "?
- Разрешение за градеж има, до колкото ми е известно вложителите вършат нулевия цикъл, а до каква степен е стигнал - не го проследявам строителството. Считам, че вложенията в града би трябвало да бъдат направени по метод, по който въпреки всичко се обезпечава достъпа до постройките и точно в тази връзка, вложителите на "Гаранти Кози " имаха предложение да изградят част от бъдещия бул. "Копенхаген ", който свързва булевардите "Ал. Малинов " с Горубляне, поеха задължения за даряване на опреден брой парцели. Тези договаряния се организираха в районната администрация, а до каква степен са стигнали, в действителност не съм в течение.
- Друг проблем, обвързван със строителството в града, са така наречен небостъргачи. Инвеститорският интерес към тях нараства и породиха много обществено напрежение. Докъде се стигна уреждането на този проблем?
- В София към момента няма същински небостъргач, тъй като думичката небостъргач не включва здания с височина 50 или 70 метра. В София от дълго време има здания с височина над 100 метра, като се стартира с хотел Родина, Японският хотел е 98 м, постройката на Профсъюзите е 100 метра. Мисълта ми е, че никой не ги е наричал небостъргачи.
Идеята за места за високи здания е да регламентираме места за създаване на високи здания като заложихме една смяна в Закона за устройство и застрояване на Столична община, която беше импортирана от депутатите от ГЕРБ. Предстои тази седмица разглеждане и чакам законопроекта да мине до пролетта, с цел да може да имаме ясни регламенти къде е мястото на високите здания.
- Промяната ще засегне ли високите здания, които към този момент имат позволение за градеж. Например, плануваният небостъргач на бул. "Черни връх ", който ще бъде над 200 метра.
- За "Черни връх ", която е за постройка 216 метра няма по какъв начин да има назад деяние подобен проект, подобен е законът. Идеята е оттук насетне постройките да не поникват на инцидентни места т.е. да има регламентирани избрани зони за създаване на високо строителство.
- Значи тази постройка на бул. "Черни връх " ще бъде издигната?
- Не мога да кажа дали ще се построи, тъй като против процедурата има обжалване в съда, подадено от Инициативен комитет и е изпратено в Административен съд. Какво ще реши съдът, не мога да разясня. Доста стъпки би трябвало да се извървят за строителството на подобен вид здания.
- Кои са местата за високи здания?
- Те са обезпечени с метро. Едната зона е към метроспирката при Интер Експо Център към "Цариградско шосе ", с връзки към центъра, Автомагистрала "Тракия " и Околовръстен път.
Другата зона е в западната част на града. Тъй като предвиждаме развиване на метрото в западно направление от метростанция "Люлин " към Околовръстния път - другото място е на пресичането на "Царица Йоанна " с Околовръстен път след създаване на продължението на метрото, което да свърже метростанция "Люлин " с междинна метростанция сред втори и трети микрорайон и връзка до Околовръстен път.
За останалите територии в града. Там, където имаше неограничени зони, т.е. в Общ устройствен план нямат ограничавания кота корниз, слагаме съответните ограничавания - т.е. тавани, които да не разрешат да се появяват на места високи здания с такава височина о 200 метра.
Слагаме ограничаване от 75 м в територията, която е заключена сред "Цар Борис ", центъра, "Драган Цанков ", "Александър Малинов " и Околовръстен път. Но отново споделям, това важи за зоните, които сега нямат ограничаване, тъй като множеството от зоните си имат ограничавания - до 10,15, 26, 32. А останалите, които нямат в този момент ограничавания им постановяваме таван от 75 метра.
За развиването на историческия център на София и пешеходните зони, ще научите в продължение на изявлението с арх. Здравко Здравков.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ