Петър Стоянович: С всичките си кусури, парламентът все пак е една прекрасна демократична юзда
Това сподели в изявление за Дарик Варна проф. Петър Стоянович, историк, политик, публицист, създател на голям брой книги и някогашен министър на културата.
В отговор на въпроса кое би било по-добре за България – парламентарна или президентска република, той отговори:
„ Бих се върнал към няколко аксиоматични правила на българската психика и на българската процедура. Мисля си, че при българския темперамент, който е извънредно необикновен, при тази податливост към равноправност, към индивидуализъм, към компликация да работиш в съобщност, трудничко се жертваш за обща идея. Ако попаднем под опцията да ни ръководи единствено един престиж, сме по-заплашени от това да не можем да овладеем недъзите на българския народен темперамент и на това, което разбираме под страна, под спирачка, под ръководство и под либерален надзор.
Мисля, че въпреки всичко Народното събрание, с всичките си недостатъци, с всичките учени-недоучени хора, които влизат в него, а в последно време даже клинични случаи – все пак това той продължава да бъде някакъв гремиум, някаква съобщост на съвместен надзор и на гласност.
Страх ме е доста, изключително в случай че сме на Балканите, толкоз близо до Турция и Русия, това автоматизирано ни слага една огромна въпросителна дали ще съумеем да овладеем в точния момент нашето естествено предпочитание още от времето на героите на Елин Пелин да се изоглавяме – когато телето желае безусловно да се изоглави и да хукне лудо през ливадата.
Една прелестна демократична юзда въпреки всичко съставлява парламентарното господство, а демократичната взаимна недоверчивост е една сносно работеща спирачка в България. ”
Петър Стоянович гостува във Варна да показа своята книга „ Фердинандеум ”, която излезе едвам преди няколко месеца и към този момент ѝ следва пето издание. В нея се споделя за процеса на промяна на България от османска провинция в европейска страна през интервала от 1887 до 1912 година В пътя на модернизацията на България заслугата на цар Фердинанд I не е единствена, само че е водеща, споделя Стоянович.
По думите му – няма небостъргач, който да е бил повдигнат от един единствен човек, само че всеки неботъргач носи името на избран човек.„ Ако България от това време беше небостъргач, той щеще да е кръстен на Фердинанд ”, сподели пред Дарик проф. Стоянович. „ Неговата кариера не е била само върхове, несъмнено, само че лидерските му качества са определящи за европейското развиване на България ”.
Още за „ Фердинандеум ”, за отношението на българите към монархията и за това дали не може да се направи сериал за това златно за страната ни време, чуйте от диалога с проф. Петър Стоянович...
В отговор на въпроса кое би било по-добре за България – парламентарна или президентска република, той отговори:
„ Бих се върнал към няколко аксиоматични правила на българската психика и на българската процедура. Мисля си, че при българския темперамент, който е извънредно необикновен, при тази податливост към равноправност, към индивидуализъм, към компликация да работиш в съобщност, трудничко се жертваш за обща идея. Ако попаднем под опцията да ни ръководи единствено един престиж, сме по-заплашени от това да не можем да овладеем недъзите на българския народен темперамент и на това, което разбираме под страна, под спирачка, под ръководство и под либерален надзор.
Мисля, че въпреки всичко Народното събрание, с всичките си недостатъци, с всичките учени-недоучени хора, които влизат в него, а в последно време даже клинични случаи – все пак това той продължава да бъде някакъв гремиум, някаква съобщост на съвместен надзор и на гласност.
Страх ме е доста, изключително в случай че сме на Балканите, толкоз близо до Турция и Русия, това автоматизирано ни слага една огромна въпросителна дали ще съумеем да овладеем в точния момент нашето естествено предпочитание още от времето на героите на Елин Пелин да се изоглавяме – когато телето желае безусловно да се изоглави и да хукне лудо през ливадата.
Една прелестна демократична юзда въпреки всичко съставлява парламентарното господство, а демократичната взаимна недоверчивост е една сносно работеща спирачка в България. ”
Петър Стоянович гостува във Варна да показа своята книга „ Фердинандеум ”, която излезе едвам преди няколко месеца и към този момент ѝ следва пето издание. В нея се споделя за процеса на промяна на България от османска провинция в европейска страна през интервала от 1887 до 1912 година В пътя на модернизацията на България заслугата на цар Фердинанд I не е единствена, само че е водеща, споделя Стоянович.
По думите му – няма небостъргач, който да е бил повдигнат от един единствен човек, само че всеки неботъргач носи името на избран човек.„ Ако България от това време беше небостъргач, той щеще да е кръстен на Фердинанд ”, сподели пред Дарик проф. Стоянович. „ Неговата кариера не е била само върхове, несъмнено, само че лидерските му качества са определящи за европейското развиване на България ”.
Още за „ Фердинандеум ”, за отношението на българите към монархията и за това дали не може да се направи сериал за това златно за страната ни време, чуйте от диалога с проф. Петър Стоянович...
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ