Владимир Владимиров за ФрогНюз: Промяната в Сърбия ще се сблъска ...
Това сподели пред ФрогНюз Владимир Владимиров, интернационален анализатор и основател на портала.
“Има два разновидността. Първият е протестиращите най-после да се поздравят с триумф, да излъчат политическо посланичество, да отидат на скорошни избори, които те биха спечелили, най-вероятно даже с болшинство, да образуват реформаторско болшинство, което би им разрешило да създадат действителни промени. Желанието на дълбоката страна, на самия Вучич и на всички негови другарски кръгове и олигарси обаче е да се резервира настоящето състояние, посредством основаване на ново държавно управление. Те ще поканят представители на опозицията в съдружно държавно управление да вземем за пример – има всевъзможни разновидности, само че по този начин или другояче на Вучич не му се върви на скорошни избори, които би изгубил. Това са двата разновидността, които би трябвало да следим дали биха се случили ”, уточни той.
“Няма жител от български генезис в Сърбия, който да поддържа Вучич. Политиката на Вучич по отношение на българското малцинство, което е публично приетото, може да бъде несъмнено единствено и само като геноцид ”, разяснява Владимиров.
“България е заобиколена от съдружници в НАТО и Европейския съюз. Единствената посока, в която имаме неустойчивост на границата, непредвидимост за бъдещето и една автократична страна, това е Сърбия. При всички случаи, една демократизация на Сърбия, едно демократизиране на тази страна и институциите ѝ, едно превръщане към Европа е в изгода освен на България, само че и на целия регион ”, сподели още той.
Ето и цялото изявление:
Говорейки за митингите против ръководството на Александър Вучич в Сърбия, които текат сега, и медии, и анализатори постоянно вършат прилика със събития, които доведоха до свалянето на Слободан Милошевич от власт. Докъде се простира тази прилика?
Аналогия несъмнено има и то по няколко аргументи. Първата причина е, че политическата кариера на самия Вучич стартира като министър на пропагандата на Милошевич. Може да се каже, че Вучич е последовател на тази политика. Второ, митингите, които следим – изключително през последните седмици, тъй като митингите не започнаха в този момент, а още преди година с недоволството против мините – са не по-малки като обсег, като присъединяване на хора и като социална сила. След като тогавашните митинги съумяха да смъкват най-кървавия деспот на Балканския полуостров през последните години, няма да се учудя, в случай че митингите реализиран задачата си и в този момент и Вучич си отиде от власт.
Каква е алтернативата на Вучич – опозицията в Сърбия би ли могла да се активизира в задоволителна степен, че да поеме ръководството и то да е стабилно?
Въпросът с транзицията на властта и триумфа на новата власт е основен. Ако още веднъж създадем историческа отпратка, след митингите, когато падна Милошевич, на власт пристигна единственото реформаторско и демократично държавно управление на Сърбия, отпред с доктор Зоран Джинджич. Спомняме си, за жалост, по какъв начин приключи този човек, който направи опит да демократизира Сърбия (Джинджич беше погубен през март, 2003 година бел. ред.). Дано този път хората, които ще създадат този опит, имат по-голям триумф.
Интересно е да отбележим, че на процедура опозиционните водачи и партиите, опозиционни на властта на Вучич, стоят настрана от митингите. Те ги поддържат, само че казано на махленски език – не ги яхнаха. По някаква причина те поддържат митингите, само че не ги управляват. Това значи, че е допустимо самите протестиращи да излъчат нови лица, нови хрумвания, нови политически послания, които да завоюват душите, сърцата и мозъците на жителите на Сърбия.
Също по този начин доста значим е моментът по кое време би имало избори, тъй като Вучич ще направи всичко допустимо, отново казано на махленски език, да тупа топката и да чака публичната сила, недоволството да отминат. Той към този момент прави това с ходовете, които подхваща – като оставка на държавно управление, даване на информация и т. н.
Промяната в Сърбия е допустима, само че възможностите ѝ не са чак толкоз огромни, тъй като тя неизбежно ще се сблъска освен с Вучич, само че и с дълбоката страна в Сърбия.
В подтекста на дълбоката страна в Сърбия е редно да споменем съветските въздействия и интереса да имат собствен спътник на Балканите. В Сърбия има още и мощни китайски въздействия – до каква степен се простират те?
Руското въздействие даже не е прикрито – изключително в тази ситуация на Сърбия. Там съществува един втори фактор, който на доста от другите места не е толкоз мощен. Това е китайският фактор, който на терен в Сърбия е по-силен даже и от съветския. Руснаците може да имат политическо, само че китайците имат голямо икономическо въздействие през заемите, дадени на Сърбия по времето на Вучич. Даже бих перефразирал и бих споделил, че Сърбия е най-затъналата страна в китайското кредитно тресавище. Китайците дадоха на Сърбия големи заеми на доста високи лихви. Желанието и дълготрайната мисъл на Китай беше сърбите да не могат да върнат тези заеми, което да усили още повече китайското въздействие в Сърбия.
Наблюдавайки митингите, какъв е профилът на протестиращите хора?
Протестите се поведоха от младежите, от студентите. Това се е случвало доста пъти, на доста места в Европа. Очаквано е студентите със своята мощ и младост да поведат митингите. Техните преподаватели се включиха. Последната седмица се вижда, че и други елементи на сръбското общество се включват. Фермерите отидоха да охраняват децата от боязън, че някои от последователите на Вучич биха ги нападнали – по този начин, както се случи в самия Нови Сад: от офиса на партията на Вучич излязоха хора и пребиха много деца. Така че в митингите се включи и дребният и междинният бизнес.
Даваме си сметка, че когато една гара в един град като Нови Сад се ремонтира от китайци, локалните хора, които имат строителни компании, се усещат афектирани. Те не желаят да знаят за какво някой от другия завършек на света ще пристигна и ще ремонтира тази гара и то пагубно – платено с 15 човешки живота, все едно локалните хори, локалните компании не могат да бъдат включени в тези планове. Разследванията на опозицията и на протестиращите демонстрираха, че китайците са употребявали локални компании като подизпълнителени. Въпросните компании пък са благосъстоятелност на престъпно проявени лица.
Казвате, че поле за смяна в Сърбия има, обаче тя ще се случи доста мъчно. Виждаме оставката на премиера, ще се привикват съвещания за сформиране на ново държавно управление. Топката, която Вучич ще тупка, към този момент е в ръцете му. Какво е най-вероятното развиване, имайки поради, че ползите, които не биха разрешили на Сърбия да има различна политика, са мощни и доста?
Факторите на терен са извънредно мощни и извънредно мощно окопани в сръбската политика, стопанска система, специфични служби. Неслучайно загатнах този термин – дълбока страна, която разказва тъкмо този вид статукво.
Има два разновидността. Първият е протестиращите най-после да се поздравят с триумф, да излъчат политическо посланичество, да отидат на скорошни избори, които те биха спечелили, най-вероятно даже с болшинство, да образуват реформаторско болшинство, което би им разрешило да създадат действителни промени. Желанието на дълбоката страна, на самия Вучич и на всички негови другарски кръгове и олигарси обаче е да се резервира настоящето състояние, посредством основаване на ново държавно управление. Те ще поканят представители на опозицията в съдружно държавно управление да вземем за пример – има всевъзможни разновидности, само че по този начин или другояче на Вучич не му се върви на скорошни избори, които би изгубил. Това са двата разновидността, които би трябвало да следим дали биха се случили.
България също беше намесена в митингите – появиха се информации за българи в Сърбия, които са били принудени да поддържат Вучич в контрапротестите, имаше и информация за българи, които се включват в митингите против властта. Защо България е редно да се интересува от протичащото се в Сърбия?
Като наблюдаващ на процесите в Сърбия, мога да подсигурявам, че няма жител от български генезис в Сърбия, който да поддържа Вучич. Политиката на Вучич по отношение на българското малцинство, което е публично приетото, може да бъде несъмнено единствено и само като геноцид. Друг е въпросът, че хора като кмета на Босилеград, са свързани с Вучич и партията. Съвсем обособен е въпросът, че подвластните хора, които работят в общината и с общината, биха отишли на балканския неповторим политически миг, наименуван контрапротест. Имаше такива опити, само че те не бяха сполучливи – Вучич не съумя да активизира задоволително хора, тъй че да наподобява като че ли нещата са 50 на 50.
Относно това за какво е значимо да гледаме към Сърбия – значимо е, тъй като България е заобиколена от съдружници в НАТО и Европейския съюз. Единствената посока, в която имаме неустойчивост на границата, непредвидимост за бъдещето и една автократична страна, това е Сърбия. При всички случаи, една демократизация на Сърбия, едно демократизиране на тази страна и институциите ѝ, едно превръщане към Европа е в изгода освен на България, само че и на целия регион. Тогава България и Сърбия могат да се седнат другарски като две демократични страни, да беседват за отворените въпроси – преди всичко, несъмнено, това е българското малцинство. Оттам и да намерят взаимни европейски решения за по-добро бъдеще на нашите сънародници в Сърбия.
Интервю на Илияна Маринкова
“Има два разновидността. Първият е протестиращите най-после да се поздравят с триумф, да излъчат политическо посланичество, да отидат на скорошни избори, които те биха спечелили, най-вероятно даже с болшинство, да образуват реформаторско болшинство, което би им разрешило да създадат действителни промени. Желанието на дълбоката страна, на самия Вучич и на всички негови другарски кръгове и олигарси обаче е да се резервира настоящето състояние, посредством основаване на ново държавно управление. Те ще поканят представители на опозицията в съдружно държавно управление да вземем за пример – има всевъзможни разновидности, само че по този начин или другояче на Вучич не му се върви на скорошни избори, които би изгубил. Това са двата разновидността, които би трябвало да следим дали биха се случили ”, уточни той.
“Няма жител от български генезис в Сърбия, който да поддържа Вучич. Политиката на Вучич по отношение на българското малцинство, което е публично приетото, може да бъде несъмнено единствено и само като геноцид ”, разяснява Владимиров.
“България е заобиколена от съдружници в НАТО и Европейския съюз. Единствената посока, в която имаме неустойчивост на границата, непредвидимост за бъдещето и една автократична страна, това е Сърбия. При всички случаи, една демократизация на Сърбия, едно демократизиране на тази страна и институциите ѝ, едно превръщане към Европа е в изгода освен на България, само че и на целия регион ”, сподели още той.
Ето и цялото изявление:
Говорейки за митингите против ръководството на Александър Вучич в Сърбия, които текат сега, и медии, и анализатори постоянно вършат прилика със събития, които доведоха до свалянето на Слободан Милошевич от власт. Докъде се простира тази прилика?
Аналогия несъмнено има и то по няколко аргументи. Първата причина е, че политическата кариера на самия Вучич стартира като министър на пропагандата на Милошевич. Може да се каже, че Вучич е последовател на тази политика. Второ, митингите, които следим – изключително през последните седмици, тъй като митингите не започнаха в този момент, а още преди година с недоволството против мините – са не по-малки като обсег, като присъединяване на хора и като социална сила. След като тогавашните митинги съумяха да смъкват най-кървавия деспот на Балканския полуостров през последните години, няма да се учудя, в случай че митингите реализиран задачата си и в този момент и Вучич си отиде от власт.
Каква е алтернативата на Вучич – опозицията в Сърбия би ли могла да се активизира в задоволителна степен, че да поеме ръководството и то да е стабилно?
Въпросът с транзицията на властта и триумфа на новата власт е основен. Ако още веднъж създадем историческа отпратка, след митингите, когато падна Милошевич, на власт пристигна единственото реформаторско и демократично държавно управление на Сърбия, отпред с доктор Зоран Джинджич. Спомняме си, за жалост, по какъв начин приключи този човек, който направи опит да демократизира Сърбия (Джинджич беше погубен през март, 2003 година бел. ред.). Дано този път хората, които ще създадат този опит, имат по-голям триумф.
Интересно е да отбележим, че на процедура опозиционните водачи и партиите, опозиционни на властта на Вучич, стоят настрана от митингите. Те ги поддържат, само че казано на махленски език – не ги яхнаха. По някаква причина те поддържат митингите, само че не ги управляват. Това значи, че е допустимо самите протестиращи да излъчат нови лица, нови хрумвания, нови политически послания, които да завоюват душите, сърцата и мозъците на жителите на Сърбия.
Също по този начин доста значим е моментът по кое време би имало избори, тъй като Вучич ще направи всичко допустимо, отново казано на махленски език, да тупа топката и да чака публичната сила, недоволството да отминат. Той към този момент прави това с ходовете, които подхваща – като оставка на държавно управление, даване на информация и т. н.
Промяната в Сърбия е допустима, само че възможностите ѝ не са чак толкоз огромни, тъй като тя неизбежно ще се сблъска освен с Вучич, само че и с дълбоката страна в Сърбия.
В подтекста на дълбоката страна в Сърбия е редно да споменем съветските въздействия и интереса да имат собствен спътник на Балканите. В Сърбия има още и мощни китайски въздействия – до каква степен се простират те?
Руското въздействие даже не е прикрито – изключително в тази ситуация на Сърбия. Там съществува един втори фактор, който на доста от другите места не е толкоз мощен. Това е китайският фактор, който на терен в Сърбия е по-силен даже и от съветския. Руснаците може да имат политическо, само че китайците имат голямо икономическо въздействие през заемите, дадени на Сърбия по времето на Вучич. Даже бих перефразирал и бих споделил, че Сърбия е най-затъналата страна в китайското кредитно тресавище. Китайците дадоха на Сърбия големи заеми на доста високи лихви. Желанието и дълготрайната мисъл на Китай беше сърбите да не могат да върнат тези заеми, което да усили още повече китайското въздействие в Сърбия.
Наблюдавайки митингите, какъв е профилът на протестиращите хора?
Протестите се поведоха от младежите, от студентите. Това се е случвало доста пъти, на доста места в Европа. Очаквано е студентите със своята мощ и младост да поведат митингите. Техните преподаватели се включиха. Последната седмица се вижда, че и други елементи на сръбското общество се включват. Фермерите отидоха да охраняват децата от боязън, че някои от последователите на Вучич биха ги нападнали – по този начин, както се случи в самия Нови Сад: от офиса на партията на Вучич излязоха хора и пребиха много деца. Така че в митингите се включи и дребният и междинният бизнес.
Даваме си сметка, че когато една гара в един град като Нови Сад се ремонтира от китайци, локалните хора, които имат строителни компании, се усещат афектирани. Те не желаят да знаят за какво някой от другия завършек на света ще пристигна и ще ремонтира тази гара и то пагубно – платено с 15 човешки живота, все едно локалните хори, локалните компании не могат да бъдат включени в тези планове. Разследванията на опозицията и на протестиращите демонстрираха, че китайците са употребявали локални компании като подизпълнителени. Въпросните компании пък са благосъстоятелност на престъпно проявени лица.
Казвате, че поле за смяна в Сърбия има, обаче тя ще се случи доста мъчно. Виждаме оставката на премиера, ще се привикват съвещания за сформиране на ново държавно управление. Топката, която Вучич ще тупка, към този момент е в ръцете му. Какво е най-вероятното развиване, имайки поради, че ползите, които не биха разрешили на Сърбия да има различна политика, са мощни и доста?
Факторите на терен са извънредно мощни и извънредно мощно окопани в сръбската политика, стопанска система, специфични служби. Неслучайно загатнах този термин – дълбока страна, която разказва тъкмо този вид статукво.
Има два разновидността. Първият е протестиращите най-после да се поздравят с триумф, да излъчат политическо посланичество, да отидат на скорошни избори, които те биха спечелили, най-вероятно даже с болшинство, да образуват реформаторско болшинство, което би им разрешило да създадат действителни промени. Желанието на дълбоката страна, на самия Вучич и на всички негови другарски кръгове и олигарси обаче е да се резервира настоящето състояние, посредством основаване на ново държавно управление. Те ще поканят представители на опозицията в съдружно държавно управление да вземем за пример – има всевъзможни разновидности, само че по този начин или другояче на Вучич не му се върви на скорошни избори, които би изгубил. Това са двата разновидността, които би трябвало да следим дали биха се случили.
България също беше намесена в митингите – появиха се информации за българи в Сърбия, които са били принудени да поддържат Вучич в контрапротестите, имаше и информация за българи, които се включват в митингите против властта. Защо България е редно да се интересува от протичащото се в Сърбия?
Като наблюдаващ на процесите в Сърбия, мога да подсигурявам, че няма жител от български генезис в Сърбия, който да поддържа Вучич. Политиката на Вучич по отношение на българското малцинство, което е публично приетото, може да бъде несъмнено единствено и само като геноцид. Друг е въпросът, че хора като кмета на Босилеград, са свързани с Вучич и партията. Съвсем обособен е въпросът, че подвластните хора, които работят в общината и с общината, биха отишли на балканския неповторим политически миг, наименуван контрапротест. Имаше такива опити, само че те не бяха сполучливи – Вучич не съумя да активизира задоволително хора, тъй че да наподобява като че ли нещата са 50 на 50.
Относно това за какво е значимо да гледаме към Сърбия – значимо е, тъй като България е заобиколена от съдружници в НАТО и Европейския съюз. Единствената посока, в която имаме неустойчивост на границата, непредвидимост за бъдещето и една автократична страна, това е Сърбия. При всички случаи, една демократизация на Сърбия, едно демократизиране на тази страна и институциите ѝ, едно превръщане към Европа е в изгода освен на България, само че и на целия регион. Тогава България и Сърбия могат да се седнат другарски като две демократични страни, да беседват за отворените въпроси – преди всичко, несъмнено, това е българското малцинство. Оттам и да намерят взаимни европейски решения за по-добро бъдеще на нашите сънародници в Сърбия.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ