Владимир Славенски за ФрогНюз: Альоша символизира униженията към ...
Това сподели пред ФрогНюз Владимир Славенски, пловдивски общински консултант. Преди дни той и сътрудника му Йоно Чепилски внесоха предложение до Общинския съвет на Пловдив паметникът на Съветската войска “Альоша ” да бъде изместен в Музея на изкуството от интервала на социализма. И двамата съветници са част от групата на " Продължаваме промяната - Демократична България ".
Защо Альоша би трябвало да спре да се извисява над Пловдив - четете в изявлението:
Г-н Славенски, измежду вносителите сте на паметникът на Съветската войска “Альоша ” да бъде изместен в Музея на изкуството от интервала на социализма. Видяхме, че. Време ли е и Альоша да спре да се извисява над Пловдив?
Разбира се, че е време. Ние сме доста закъснели в това решение. Както за преместването на Паметника на Съветската войска в София, по този начин и за преместването на паметника на Съветската войска “Альоша ” има едно извънредно мощно морално съображение, на което опираме нашите претекстове. Това морално съображение е фактът, че в интервала 1944-1947 година България е във фактическа окупация от Червената войска, което нанася голям брой болки и премеждия на българската нация. Освен че страната е окупирана, в нея се построява тоталитарен комунистически режим, който е извънредно наказателен към своите жители. Особено мощни са репресиите тъкмо в този интервал - 1944-1947 година. Този монумент, изправен на върха на тепето в Пловдив, символизира точно тези унижения на българския народ. Искаме да обърнем внимание към действителната история на страната ни и този монумент да отиде там, където му е мястото - в музея на социалистическото изкуство.
Представител съм на ДСБ - Пловдив. Нашата организация е от 2004 година. Вече 20 години непрекъснато повдига този въпрос - това е наша поредна позиция, от която сме неотклонни толкоз дълго време: че мястото на паметника би трябвало да бъде преосмислено.
Два дни откакто Путин атакува суверенна Украйна в сутринта на 24.02.2022 година, Владимир Славенски и Йоно Чепилски разпънаха украинския байрак от руския паметник.
Това ли са претекстовете, които посочвате и в настояването към общинския съвет?
Посочили сме още доста претекстове, свързани с историческите обстоятелства в този интервал. Също по този начин - спомагателен претекст, значим за всички пловдивчани е, че сега пространството към паметника е в незадоволително положение, занемарено е и има потребност да се ремонтира и обнови по един по-модерен метод, в това число посредством слагането на нов монумент. Това е нещо, което може да се реши посредством архитектурен конкурс - това и предлагаме на общината като решение за след преместването на паметника.
Извън моралното съображение и историята, посочвате незадоволителното положение към монумента - с какво се характеризира то?
За разлика от паметника в София, където градивни проблеми имаше главно по фигурите на паметника - по съществото на самия монумент, в Пловдив казусът е с пространството към него - счупени плочки, течове, разместени бордюри и то на върха на тепето, където от другата страна е безусловно бездна, има високи отвесни скали.
Мястото е посещавано от много хора, от много посетители на града. Ние мислим, че мястото може да бъде направено по-атрактивно - гледката към града оттова е в действителност хубава, целият град се вижда от четири страни. Ако мястото бъде облагородено, може да бъде доста по-приятно. Може да се употребява за културни събития, за спортни събития - не от всеобщ темперамент, само че може да се практикува и спорт.
Чия е собствеността над паметника, може ли да има спънки по преместването му в това отношение, както се случи в София?
Паметникът не е държавен, за разлика от Паметника на Съветската войска в София. Той се намира в общински парцел, който е обществена общинска благосъстоятелност. Оттук насетне - при позитивно мнение на Пловдивския общински съвет, паметникът ще бъде изваден като детайл от цялостния сложен монумент Хълм “Бунарджикa ”. Ще има съгласувателна процедура с Националния институт за недвижимо културно завещание, с цел да бъде изваден от Хълм “Бунарджикa ”. Общината ще може да се разпореди той да бъде изместен в музея на социалистическото изкуство.
Много постоянно, когато се приказва за Альоша в Пловдив, се приказва и за паметника на Васил Левски - за това по какъв начин подминаваме Левски, с цел да стигнем до Альоша, който се извисява и над Апостола на свободата, и над целия Пловдив.
Това е изключително гротескно към българската история и националната ни памет. Отгоре имаме гранитна фигура на руски боец с височина 10,5 метра, с постамента - 13 метра. Отдолу - 2,5 метра скулптура на Васил Левски. Винаги обаче - освен на 19 февруари, или на 18 юли, постоянно има цветя пред Левски. Мисля, че с това пловдивчани доста ясно демонстрират кое е по-важно за тях.
Интервю на Илияна Маринкова
Защо Альоша би трябвало да спре да се извисява над Пловдив - четете в изявлението:
Г-н Славенски, измежду вносителите сте на паметникът на Съветската войска “Альоша ” да бъде изместен в Музея на изкуството от интервала на социализма. Видяхме, че. Време ли е и Альоша да спре да се извисява над Пловдив?
Разбира се, че е време. Ние сме доста закъснели в това решение. Както за преместването на Паметника на Съветската войска в София, по този начин и за преместването на паметника на Съветската войска “Альоша ” има едно извънредно мощно морално съображение, на което опираме нашите претекстове. Това морално съображение е фактът, че в интервала 1944-1947 година България е във фактическа окупация от Червената войска, което нанася голям брой болки и премеждия на българската нация. Освен че страната е окупирана, в нея се построява тоталитарен комунистически режим, който е извънредно наказателен към своите жители. Особено мощни са репресиите тъкмо в този интервал - 1944-1947 година. Този монумент, изправен на върха на тепето в Пловдив, символизира точно тези унижения на българския народ. Искаме да обърнем внимание към действителната история на страната ни и този монумент да отиде там, където му е мястото - в музея на социалистическото изкуство.
Представител съм на ДСБ - Пловдив. Нашата организация е от 2004 година. Вече 20 години непрекъснато повдига този въпрос - това е наша поредна позиция, от която сме неотклонни толкоз дълго време: че мястото на паметника би трябвало да бъде преосмислено.
Два дни откакто Путин атакува суверенна Украйна в сутринта на 24.02.2022 година, Владимир Славенски и Йоно Чепилски разпънаха украинския байрак от руския паметник.
Това ли са претекстовете, които посочвате и в настояването към общинския съвет?
Посочили сме още доста претекстове, свързани с историческите обстоятелства в този интервал. Също по този начин - спомагателен претекст, значим за всички пловдивчани е, че сега пространството към паметника е в незадоволително положение, занемарено е и има потребност да се ремонтира и обнови по един по-модерен метод, в това число посредством слагането на нов монумент. Това е нещо, което може да се реши посредством архитектурен конкурс - това и предлагаме на общината като решение за след преместването на паметника.
Извън моралното съображение и историята, посочвате незадоволителното положение към монумента - с какво се характеризира то?
За разлика от паметника в София, където градивни проблеми имаше главно по фигурите на паметника - по съществото на самия монумент, в Пловдив казусът е с пространството към него - счупени плочки, течове, разместени бордюри и то на върха на тепето, където от другата страна е безусловно бездна, има високи отвесни скали.
Мястото е посещавано от много хора, от много посетители на града. Ние мислим, че мястото може да бъде направено по-атрактивно - гледката към града оттова е в действителност хубава, целият град се вижда от четири страни. Ако мястото бъде облагородено, може да бъде доста по-приятно. Може да се употребява за културни събития, за спортни събития - не от всеобщ темперамент, само че може да се практикува и спорт.
Чия е собствеността над паметника, може ли да има спънки по преместването му в това отношение, както се случи в София?
Паметникът не е държавен, за разлика от Паметника на Съветската войска в София. Той се намира в общински парцел, който е обществена общинска благосъстоятелност. Оттук насетне - при позитивно мнение на Пловдивския общински съвет, паметникът ще бъде изваден като детайл от цялостния сложен монумент Хълм “Бунарджикa ”. Ще има съгласувателна процедура с Националния институт за недвижимо културно завещание, с цел да бъде изваден от Хълм “Бунарджикa ”. Общината ще може да се разпореди той да бъде изместен в музея на социалистическото изкуство.
Много постоянно, когато се приказва за Альоша в Пловдив, се приказва и за паметника на Васил Левски - за това по какъв начин подминаваме Левски, с цел да стигнем до Альоша, който се извисява и над Апостола на свободата, и над целия Пловдив.
Това е изключително гротескно към българската история и националната ни памет. Отгоре имаме гранитна фигура на руски боец с височина 10,5 метра, с постамента - 13 метра. Отдолу - 2,5 метра скулптура на Васил Левски. Винаги обаче - освен на 19 февруари, или на 18 юли, постоянно има цветя пред Левски. Мисля, че с това пловдивчани доста ясно демонстрират кое е по-важно за тях.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ