Д-р Александър Стоянов за ФрогНюз: Религията в училище е популизъ...
Това сподели пред ФрогНюз историкът и учител доктор Александър Стоянов. Говорим на фона на предлагането учениците в първи клас да учат като наложителен нов образователен предмет – “Добродетели и религии ”.
" В Конституцията България, за разлика от Търновската конституция, нямаме публично държавно изповедание. Нямаме право да натрапваме на цялото население православната религия, тъй като тя не е наложителна за българите. Не е нужно да си православен християнин, с цел да бъдеш българин – доста хора изповядват протестантството или католицизма, или са армено-грегорианци, или са с еврейски генезис, или просто не желаят да се занимават с вяра ".
" Какъв сериозен метод може да има едно 7-8-9-годишно дете към такива комплицирани въпроси като разликите сред ислям, християнство и юдаизъм? Става въпрос за деца, които още имат вяра в Дядо Коледа и Феята на зъбките. Предметът “Философия ” се учи от осми клас. Разбираме, че децата не са подготвени да одобряват базовите хрумвания на Платон и Аристотел преди осми клас, само че допускаме, че в първи клас са подготвени да одобряват базовите послания на Христос и Мохамед? Това е, меко казано, неуместно. Не виждам каква е разликата сред сложността на философските учения на Сократ, Аристотел и Платон – от една страна, и християнството, исляма – от друга, които в някои връзки са много по-сложни метафизичен, в сравнение с класическата антична философия ".
" Гражданското обучение в европейските страни се учи от доста по-рано, в сравнение с в България – на равнище от 5-6 клас. За сметка на това, в България учим гражданско обучение като обособен предмет чак в 11-и клас. Дотогава той е въплътен в границите на часовете на класа. Специалисти по гражданско обучение в България на процедура няма ".
" Църквата, вместо да се бърка в образованието, би могла да се постарае повече да вкара лично неделно учебно заведение, в което локалният духовник да провежда беседи с искащите деца от неговата общественост, по този начин те да получат в допълнение обучение. Държавата заплаща дотации на църквата, не виждам причина да би трябвало да се търсят някакви спомагателни средства ".
Остават и подозренията за пробутване на съветска агитация посредством образованието: " Най-малкото Българската православна черква след 1944 година е извънредно компрометирана от позиция на проникването на фрагменти на Държавна сигурност в нея, на ограничението на свободите и дейностите на духовниците, на премахването на редица от полезностите, които църквата е имала преди преврата на 9 септември ".
Ето и цялото изявление:
Гледайки исторически, образованието в България стартира от православната черква, от килийното учебно заведение. Стъпка обратно ли е, в случай че в XXI век българското обучение вкара наложително религиозно обучение?
Това би било стъпка обратно. Никога не трябва да се прави връщане към минали положения. Човешкото обучение постоянно би трябвало да върви единствено в посока напред. Хората не можем да си позволим да се връщаме към практики от предишното. Идеята на образованието е, че то отразява еволюцията ни като общество. Да се връщаме към епохата на килийните учебни заведения, в която по-малко от 1% от българите са били грамотни, е безусловно контрапродуктивно, в случай че някой няма специфичен интерес да ръководи нация от неграмотници.
Живеем в XXI век, не в XVIII век. Още през XIX век стремежът на нашите възрожденци е бил българското учебно заведение да избяга от рамките на килийното учебно заведение, от обвързваното със Средновековието религиозно обучение, да се схване съвременно, светско, европейско обучение. Предците ни, в зората на XIX век, когато Емануил Васкидович основава първото елино-българско учебно заведение в Свищов, а по-късно неговите наследници – хора като Райно Попович, Ботьо Петков, Найден Геров, Васил Априлов, всички те се борят килийното обучение да се надгради, да стартира светско обучение. Още през XIX век, в следствие от всички кървави религиозни войни в Европа, е заложено като стандарт, че би трябвало да бъде сложена ясна граница сред духовния свят на индивида и светския свят, в който той комуникира с другите.
Решено е, че религията би трябвало да престане да бъде определящ фактор във взаимоотношенията сред хората, тъй като, макар че нито една от международните религии не е антиобществена, е потвърдено, че хората употребяват религията като опрощение, с цел да се опълчват и да се разделят на групи. След Просвещението предците ни са осъзнали, че е контрапродуктивно хората в едно общество да се разделят на разнообразни религиозни общности. Поради тази причина въпросът за духовното образование е изваден като приоритет на семейно-обществената среда, в която детето живее.
Българите не вършат изключение. Всякакво предаване на обичаи и религии през XIX век последователно стартира да се измества към домашната среда, към фамилията, до момента в който концепцията на учебното заведение е да възпитава в всемирски всемирен полезности, които не се въздействат от вяра и нямат отношение към нея. Истината в математиката, биологията, физиката и химията е една и съща – без значение дали си мохамеданин, или християн. Силно притеснително е в XXI век да прекрояваме неща, които още през XIX век са ясно осъзнати като незадоволително съответни за бъдещето човешко развиване.
Популистка ли е тази стъпка, по какъв начин смятате?
Определено тази стъпка е популистка. Тя няма безусловно никакъв различен темперамент. Този факт ясно се потвърждава от хората, които я пропагандират. Няма нищо неприятно в това да има свободно избираеми дисциплини, в които учениците да се срещат с религиите, стига да желаят. И по настоящето законодателство съответното учебно заведение може да сътвори такава извънкласна активност отвън общоприетата образователна стратегия, в случай че задоволително деца имат интерес, като обезпечи специалист, който да може да преподава съответно.
Църквата, вместо да се бърка в образованието, би могла да се постарае повече да вкара лично неделно учебно заведение, в което локалният духовник да провежда беседи с искащите деца от неговата общественост, по този начин те да получат в допълнение обучение. Държавата заплаща дотации на църквата, не виждам причина да би трябвало да се търсят някакви спомагателни средства. Същото важи и за другите общности, да вземем за пример мюсюлманите.
Най-много ме тормози, че хората сякаш не помнят, че в Конституцията България, за разлика от Търновската конституция, нямаме публично държавно изповедание. Нямаме право да натрапваме на цялото население православната религия, тъй като тя не е наложителна за българите. Не е нужно да си православен християнин, с цел да бъдеш българин – доста хора изповядват протестантството или католицизма, или са армено-грегорианци, или са с еврейски генезис, или просто не желаят да се занимават с вяра. Не може да задължаваме хората да следват някаква вяра. Има и религиозни малцинствени групи, които не са част от нито една от трите международни религии. Защо тези хора да бъдат длъжни да учат неща, които не ги касаят?
Личните ми терзания са, че източноправославното християнство по всяка евентуално ще бъде водещо в едно такова образование. Другото ми терзание е, че, в Българската православна черква се прокарва съветски разказ, което не считам, че е невидимо за някого. Съгласен ли сте?
Абсолютно е по този начин – най-малкото Българската православна черква след 1944 година е извънредно компрометирана от позиция на проникването на фрагменти на Държавна сигурност в нея, на ограничението на свободите и дейностите на духовниците, на премахването на редица от полезностите, които църквата е имала преди преврата на 9 септември. Много е значимо да се помни, че Българската черква от времето на Третото българско царство и Българската черква след 9 септември са две в действителност много разнообразни неща. Да не приказваме за данните, че тайнството на изповедта в комунистическия лагер постоянно се употребило за доноси от страна на свещеничеството към страната в ущърб на вярващите.
Да се приказва за някакво морално продължение на остарялата черква от преди 1944 година е много подозрително. В никакъв случай не споделям, че цялата Българска православна черква през днешния ден е компрометирана, в противен случай – срещал съм редица съответни, положителни, дейни свещеници, само че институцията през последните 30 години не направи нищо, с цел да почисти изцяло своята позиция, да почисти реномето си. Да не приказваме, че решенията на БПЦ по редица въпроси – статута на Македонската черква, отношението с Вселенската патриаршия, въпроса за църквата в Украйна – са антиевропейски и проруски. Това е извънредно подозрително от позиция на полезностите, които по-късно би трябвало да бъдат защитавани измежду обществото.
Предложението е предметът “Добродетели и религии ” да се преподава наложително на едни дребни деца, на деца първи клас – напълно допустимо е да приказваме за риск от пробутване на агитация през техните мозъци. Така ли е?
Това е доста забавен въпрос – дали е уместно и допустимо възпитаници на възраст първи клас да бъдат обект на каквото и да е обучение за религиите. Специалисти по педагогика са потвърдили, че най-малко до четвърти клас мозъците на децата са неспособни на нужното нереално мислене, с цел да имат сериозна позиция към религиите.
Предметът се споделя “Добродетели и религии ”, само че виждам единствено една вяра да взема отношение и да се тиражира на напред във времето. Каква сериозна мисъл и метод към обособените вероизповедания да чакаме, в случай, че наподобява съмнително дали единствено едно изповедание няма да бъде наранено в цялата скица? Какъв сериозен метод може да има едно 7-8-9-годишно дете към такива комплицирани въпроси като разликите сред ислям, християнство и юдаизъм? Става въпрос за деца, които още имат вяра в Дядо Коледа и Феята на зъбките.
Неслучайно по настоящата сега образователна стратегия равнище на подготвеност, жанр, разбор и съществени разсъждения със изводи и рецензия се чакат от учениците след седми клас. Поради тази причина предметът “Философия ” се учи от осми клас. Разбираме, че децата не са подготвени да одобряват базовите хрумвания на Платон и Аристотел преди осми клас, само че допускаме, че в първи клас са подготвени да одобряват базовите послания на Христос и Мохамед? Това е, меко казано, неуместно. Не виждам каква е разликата сред сложността на философските учения на Сократ, Аристотел и Платон – от една страна, и християнството, исляма – от друга, които в някои връзки са много по-сложни метафизичен, в сравнение с класическата антична философия.
Това е абсурд – дете на 7 години може да схване догмата за триединството, само че би трябвало да стане на 15 години, с цел да може да разбере концепцията за света на концепциите на Платон, която е доста по-просто обяснима, в сравнение с концепцията за триединството на Бог.
Струва ми се значимо също, че няма щатни бройки за учители по гражданско обучение, само че приказваме за учители по религии в първи клас. Не е ли вярната посока да се мисли за повече гражданско обучение в гимназиален стадий?
Гражданското обучение в европейските страни се учи от доста по-рано, в сравнение с в България – на равнище от 5-6 клас. То е обвързвано с това учениците да схванат базовите функционалности на страната – да вземем за пример по какъв начин работи държавният бюджет, за какво се заплащат налози. Учениците на този стадий могат да схванат тази материя.
За сметка на това, в България учим гражданското обучение като обособен предмет чак в 11-и клас. Дотогава той е въплътен в границите на часовете на класа. Специалисти по гражданско обучение в България на процедура няма. Предметът е вменен на преподавателите по философия, макар че частта от философията в гражданското обучение касае концепциите на огромните европейски просвещенски мислители като Хобс, Монтескьо и Джон Лок. Само че гражданското обучение е обект и на историята. Не е доста ясно какъв експерт би трябвало да си, с цел да преподаваш гражданско обучение. Да не приказваме, че философията на гражданското право се учи и от юристите – човек с юридическо обучение също би трябвало да може да изяснява тези неща, изключително предвид на обстоятелството, че в гражданското обучение са вмъкнати условия да предадеш на учениците по какъв начин се записва компания, по какъв начин се провеждат избори.
А кой в действителност ще преподава религии? В кои аспекти влиза преподаването на религии? Учител, който преподава религии, би трябвало да е изкарал някакъв базов курс по филантропични науки и история. Трябва да е приключил история, философия и, с цел да е оптимално, би трябвало да има обучение и по богословие – което е просто неуместно. Не бихме могли да поверим образованието по вяра на чисти богослови, тъй като в България богословие учат най-много в направление източно православие, а подобен човек ще е извънредно необективен във връзка с предаването на останалите религии.
Ако се учат религии в учебно заведение, те би трябвало да се учат по този начин като че ли, всяка една от тях е вярна. Не може да кажем, че една вяра е по-правилна от другите, защото това е нарушение на Конституция. Нямаме право на такова нещо. Като преподавател по история мога да потвърдя, че преподаването на религиозни въпроси в часовете по история е извънредно пипкаво – би трябвало извънредно деликатен метод. Винаги, когато преподавам тематики, свързани с религията, предизвестявам учениците, че ще подходим към въпроса единствено и само от научна позиция, без – по какъвто и да е метод – да се разяснява моралната и персоналната духовна страна на съответната вяра.
Нямаме право да съдим дали християнството е по-добро от исляма, или ислямът е по-добър от будизма, или че атеистите са прави или не са прави, защото няма права религия. Всеки човек е свободен да има вяра в каквото изиска, стига вярванията му да не заплашват живота на други хора или неговия личен. Да се споделя, че една вяра е по-смислена и по-правилна от другите, е неуместно.
Интервю на Илияна Маринкова
" В Конституцията България, за разлика от Търновската конституция, нямаме публично държавно изповедание. Нямаме право да натрапваме на цялото население православната религия, тъй като тя не е наложителна за българите. Не е нужно да си православен християнин, с цел да бъдеш българин – доста хора изповядват протестантството или католицизма, или са армено-грегорианци, или са с еврейски генезис, или просто не желаят да се занимават с вяра ".
" Какъв сериозен метод може да има едно 7-8-9-годишно дете към такива комплицирани въпроси като разликите сред ислям, християнство и юдаизъм? Става въпрос за деца, които още имат вяра в Дядо Коледа и Феята на зъбките. Предметът “Философия ” се учи от осми клас. Разбираме, че децата не са подготвени да одобряват базовите хрумвания на Платон и Аристотел преди осми клас, само че допускаме, че в първи клас са подготвени да одобряват базовите послания на Христос и Мохамед? Това е, меко казано, неуместно. Не виждам каква е разликата сред сложността на философските учения на Сократ, Аристотел и Платон – от една страна, и християнството, исляма – от друга, които в някои връзки са много по-сложни метафизичен, в сравнение с класическата антична философия ".
" Гражданското обучение в европейските страни се учи от доста по-рано, в сравнение с в България – на равнище от 5-6 клас. За сметка на това, в България учим гражданско обучение като обособен предмет чак в 11-и клас. Дотогава той е въплътен в границите на часовете на класа. Специалисти по гражданско обучение в България на процедура няма ".
" Църквата, вместо да се бърка в образованието, би могла да се постарае повече да вкара лично неделно учебно заведение, в което локалният духовник да провежда беседи с искащите деца от неговата общественост, по този начин те да получат в допълнение обучение. Държавата заплаща дотации на църквата, не виждам причина да би трябвало да се търсят някакви спомагателни средства ".
Остават и подозренията за пробутване на съветска агитация посредством образованието: " Най-малкото Българската православна черква след 1944 година е извънредно компрометирана от позиция на проникването на фрагменти на Държавна сигурност в нея, на ограничението на свободите и дейностите на духовниците, на премахването на редица от полезностите, които църквата е имала преди преврата на 9 септември ".
Ето и цялото изявление:
Гледайки исторически, образованието в България стартира от православната черква, от килийното учебно заведение. Стъпка обратно ли е, в случай че в XXI век българското обучение вкара наложително религиозно обучение?
Това би било стъпка обратно. Никога не трябва да се прави връщане към минали положения. Човешкото обучение постоянно би трябвало да върви единствено в посока напред. Хората не можем да си позволим да се връщаме към практики от предишното. Идеята на образованието е, че то отразява еволюцията ни като общество. Да се връщаме към епохата на килийните учебни заведения, в която по-малко от 1% от българите са били грамотни, е безусловно контрапродуктивно, в случай че някой няма специфичен интерес да ръководи нация от неграмотници.
Живеем в XXI век, не в XVIII век. Още през XIX век стремежът на нашите възрожденци е бил българското учебно заведение да избяга от рамките на килийното учебно заведение, от обвързваното със Средновековието религиозно обучение, да се схване съвременно, светско, европейско обучение. Предците ни, в зората на XIX век, когато Емануил Васкидович основава първото елино-българско учебно заведение в Свищов, а по-късно неговите наследници – хора като Райно Попович, Ботьо Петков, Найден Геров, Васил Априлов, всички те се борят килийното обучение да се надгради, да стартира светско обучение. Още през XIX век, в следствие от всички кървави религиозни войни в Европа, е заложено като стандарт, че би трябвало да бъде сложена ясна граница сред духовния свят на индивида и светския свят, в който той комуникира с другите.
Решено е, че религията би трябвало да престане да бъде определящ фактор във взаимоотношенията сред хората, тъй като, макар че нито една от международните религии не е антиобществена, е потвърдено, че хората употребяват религията като опрощение, с цел да се опълчват и да се разделят на групи. След Просвещението предците ни са осъзнали, че е контрапродуктивно хората в едно общество да се разделят на разнообразни религиозни общности. Поради тази причина въпросът за духовното образование е изваден като приоритет на семейно-обществената среда, в която детето живее.
Българите не вършат изключение. Всякакво предаване на обичаи и религии през XIX век последователно стартира да се измества към домашната среда, към фамилията, до момента в който концепцията на учебното заведение е да възпитава в всемирски всемирен полезности, които не се въздействат от вяра и нямат отношение към нея. Истината в математиката, биологията, физиката и химията е една и съща – без значение дали си мохамеданин, или християн. Силно притеснително е в XXI век да прекрояваме неща, които още през XIX век са ясно осъзнати като незадоволително съответни за бъдещето човешко развиване.
Популистка ли е тази стъпка, по какъв начин смятате?
Определено тази стъпка е популистка. Тя няма безусловно никакъв различен темперамент. Този факт ясно се потвърждава от хората, които я пропагандират. Няма нищо неприятно в това да има свободно избираеми дисциплини, в които учениците да се срещат с религиите, стига да желаят. И по настоящето законодателство съответното учебно заведение може да сътвори такава извънкласна активност отвън общоприетата образователна стратегия, в случай че задоволително деца имат интерес, като обезпечи специалист, който да може да преподава съответно.
Църквата, вместо да се бърка в образованието, би могла да се постарае повече да вкара лично неделно учебно заведение, в което локалният духовник да провежда беседи с искащите деца от неговата общественост, по този начин те да получат в допълнение обучение. Държавата заплаща дотации на църквата, не виждам причина да би трябвало да се търсят някакви спомагателни средства. Същото важи и за другите общности, да вземем за пример мюсюлманите.
Най-много ме тормози, че хората сякаш не помнят, че в Конституцията България, за разлика от Търновската конституция, нямаме публично държавно изповедание. Нямаме право да натрапваме на цялото население православната религия, тъй като тя не е наложителна за българите. Не е нужно да си православен християнин, с цел да бъдеш българин – доста хора изповядват протестантството или католицизма, или са армено-грегорианци, или са с еврейски генезис, или просто не желаят да се занимават с вяра. Не може да задължаваме хората да следват някаква вяра. Има и религиозни малцинствени групи, които не са част от нито една от трите международни религии. Защо тези хора да бъдат длъжни да учат неща, които не ги касаят?
Личните ми терзания са, че източноправославното християнство по всяка евентуално ще бъде водещо в едно такова образование. Другото ми терзание е, че, в Българската православна черква се прокарва съветски разказ, което не считам, че е невидимо за някого. Съгласен ли сте?
Абсолютно е по този начин – най-малкото Българската православна черква след 1944 година е извънредно компрометирана от позиция на проникването на фрагменти на Държавна сигурност в нея, на ограничението на свободите и дейностите на духовниците, на премахването на редица от полезностите, които църквата е имала преди преврата на 9 септември. Много е значимо да се помни, че Българската черква от времето на Третото българско царство и Българската черква след 9 септември са две в действителност много разнообразни неща. Да не приказваме за данните, че тайнството на изповедта в комунистическия лагер постоянно се употребило за доноси от страна на свещеничеството към страната в ущърб на вярващите.
Да се приказва за някакво морално продължение на остарялата черква от преди 1944 година е много подозрително. В никакъв случай не споделям, че цялата Българска православна черква през днешния ден е компрометирана, в противен случай – срещал съм редица съответни, положителни, дейни свещеници, само че институцията през последните 30 години не направи нищо, с цел да почисти изцяло своята позиция, да почисти реномето си. Да не приказваме, че решенията на БПЦ по редица въпроси – статута на Македонската черква, отношението с Вселенската патриаршия, въпроса за църквата в Украйна – са антиевропейски и проруски. Това е извънредно подозрително от позиция на полезностите, които по-късно би трябвало да бъдат защитавани измежду обществото.
Предложението е предметът “Добродетели и религии ” да се преподава наложително на едни дребни деца, на деца първи клас – напълно допустимо е да приказваме за риск от пробутване на агитация през техните мозъци. Така ли е?
Това е доста забавен въпрос – дали е уместно и допустимо възпитаници на възраст първи клас да бъдат обект на каквото и да е обучение за религиите. Специалисти по педагогика са потвърдили, че най-малко до четвърти клас мозъците на децата са неспособни на нужното нереално мислене, с цел да имат сериозна позиция към религиите.
Предметът се споделя “Добродетели и религии ”, само че виждам единствено една вяра да взема отношение и да се тиражира на напред във времето. Каква сериозна мисъл и метод към обособените вероизповедания да чакаме, в случай, че наподобява съмнително дали единствено едно изповедание няма да бъде наранено в цялата скица? Какъв сериозен метод може да има едно 7-8-9-годишно дете към такива комплицирани въпроси като разликите сред ислям, християнство и юдаизъм? Става въпрос за деца, които още имат вяра в Дядо Коледа и Феята на зъбките.
Неслучайно по настоящата сега образователна стратегия равнище на подготвеност, жанр, разбор и съществени разсъждения със изводи и рецензия се чакат от учениците след седми клас. Поради тази причина предметът “Философия ” се учи от осми клас. Разбираме, че децата не са подготвени да одобряват базовите хрумвания на Платон и Аристотел преди осми клас, само че допускаме, че в първи клас са подготвени да одобряват базовите послания на Христос и Мохамед? Това е, меко казано, неуместно. Не виждам каква е разликата сред сложността на философските учения на Сократ, Аристотел и Платон – от една страна, и християнството, исляма – от друга, които в някои връзки са много по-сложни метафизичен, в сравнение с класическата антична философия.
Това е абсурд – дете на 7 години може да схване догмата за триединството, само че би трябвало да стане на 15 години, с цел да може да разбере концепцията за света на концепциите на Платон, която е доста по-просто обяснима, в сравнение с концепцията за триединството на Бог.
Струва ми се значимо също, че няма щатни бройки за учители по гражданско обучение, само че приказваме за учители по религии в първи клас. Не е ли вярната посока да се мисли за повече гражданско обучение в гимназиален стадий?
Гражданското обучение в европейските страни се учи от доста по-рано, в сравнение с в България – на равнище от 5-6 клас. То е обвързвано с това учениците да схванат базовите функционалности на страната – да вземем за пример по какъв начин работи държавният бюджет, за какво се заплащат налози. Учениците на този стадий могат да схванат тази материя.
За сметка на това, в България учим гражданското обучение като обособен предмет чак в 11-и клас. Дотогава той е въплътен в границите на часовете на класа. Специалисти по гражданско обучение в България на процедура няма. Предметът е вменен на преподавателите по философия, макар че частта от философията в гражданското обучение касае концепциите на огромните европейски просвещенски мислители като Хобс, Монтескьо и Джон Лок. Само че гражданското обучение е обект и на историята. Не е доста ясно какъв експерт би трябвало да си, с цел да преподаваш гражданско обучение. Да не приказваме, че философията на гражданското право се учи и от юристите – човек с юридическо обучение също би трябвало да може да изяснява тези неща, изключително предвид на обстоятелството, че в гражданското обучение са вмъкнати условия да предадеш на учениците по какъв начин се записва компания, по какъв начин се провеждат избори.
А кой в действителност ще преподава религии? В кои аспекти влиза преподаването на религии? Учител, който преподава религии, би трябвало да е изкарал някакъв базов курс по филантропични науки и история. Трябва да е приключил история, философия и, с цел да е оптимално, би трябвало да има обучение и по богословие – което е просто неуместно. Не бихме могли да поверим образованието по вяра на чисти богослови, тъй като в България богословие учат най-много в направление източно православие, а подобен човек ще е извънредно необективен във връзка с предаването на останалите религии.
Ако се учат религии в учебно заведение, те би трябвало да се учат по този начин като че ли, всяка една от тях е вярна. Не може да кажем, че една вяра е по-правилна от другите, защото това е нарушение на Конституция. Нямаме право на такова нещо. Като преподавател по история мога да потвърдя, че преподаването на религиозни въпроси в часовете по история е извънредно пипкаво – би трябвало извънредно деликатен метод. Винаги, когато преподавам тематики, свързани с религията, предизвестявам учениците, че ще подходим към въпроса единствено и само от научна позиция, без – по какъвто и да е метод – да се разяснява моралната и персоналната духовна страна на съответната вяра.
Нямаме право да съдим дали християнството е по-добро от исляма, или ислямът е по-добър от будизма, или че атеистите са прави или не са прави, защото няма права религия. Всеки човек е свободен да има вяра в каквото изиска, стига вярванията му да не заплашват живота на други хора или неговия личен. Да се споделя, че една вяра е по-смислена и по-правилна от другите, е неуместно.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ