Стефан Дечев за ФрогНюз: Мъжкото хоро е изобретена традиция. Отда...
Това сподели пред ФрогНюз историкът доцент доктор Стефан Дечев.
Ето и цялото изявление:
Утре - на Йордановден, в новинарските излъчвания и в обществените мрежи ще виждаме доста фрагменти от леденото мъжко хоро в Калофер, ще чуем доста пъти за тази “многовековна традиция ”. Ако погледнем обаче историческите данни и обстоятелства, истина ли е това - многовековна традиция ли е хорото в ледените води на Калофер на Богоявление?
През 2020 година на този въпрос, занимавайки се през 2019 година с метода, по който този бит се утвърждава. Не разполагаме с никакви обстоятелства за съществуването на сходно хоро преди края на 90-те години на 20. век. Много елементарно може да се наблюдава по какъв начин упоменатото хоро става част от културния календар едвам след 2000-та година и по един доста забавен метод се преплита с развиването на цялата комерсиална, известна просвета, която се ражда като резултат от Прехода. В този бит са кодирани настройки в нашето общество, които избуяват през 90-те години - в първите години на Прехода.
Другото, което прави усещане, е, че първоначално, когато този бит получава национална видимост, към момента под някаква форма остава наличието на четническите униформи, загатва се понятието “революционно хоро ”, до момента в който в хода на годините по-скоро се прави опит за изваждане на напред във времето на една възприемана като по-архаична и по-традиционна неустрашимост. Думата бабаитлък е подобаваща за разказване на внушението, което се прави с този обред.
Определено мисля, че този бит опонира или се разминава, засенчва революционното завещание и посланията, които насочва животът на един калоферец - като Христо Ботев. От друга стана, този бит ни отдалечава и от християнските послания и просвета, свързани с Богоявление.
Споменавайки Ботев - той е роден в Калофер точно на 6 януари. Трябва ли съгласно Вас рождението на поета, журналист и бунтовник да се отбелязва с друго събитие, по друг метод?
От дълги години прави усещане, че шефът на музея на в Калофер Ася Николова несъмнено е на мнение, че за разлика от предишни години, когато центърът на отбелязването в Калофер е точно рождения ден на Христо Ботев и се приказва точно за Ботев като бунтовник, като журналист, като стихотворец, като най-известният калоферец, то през годините последователно изобретената традиция на мъжкото хоро в доста огромна степен засенчва деня на поета и революционера.
Споменатото хоро дава отговор на потребности, които се наслагват в годините на Прехода. Причините за това би трябвало да бъдат резултат от по-дълбок разбор. Определено обаче през последните 7-8 години виждаме по какъв начин от Калофер мъжкото хоро се разгръща и стартира да се практикува в разнообразни други точки из цялата територия на България. В немалка степен това мъжко хоро напълно подменя дотогавашното отбелязване на ритуала, в който имаме доста ясно изразена поредност - водосвет, мятане на кръста, неговото изваждане.
Всичко това в действителност е било традиция, която е прекратена по време на комунистическото ръководство заради формалната атеистична идеология и маргинализирането на църковния живот. Може би тази давност за действителното отбелязване на празника се запълва от един подобен бит.
Споменахте настройките на 90-те, потребностите на Прехода - какво имате поради в подтекста на мъжкото хоро?
В построената комерсиална, патриотарска просвета на 90-те години, която продължи да се развива и по-късно, имаше една визия за мъжкарство, която желае да присвои знаците на високата революционна просвета - оттова татуировките с Ботев, с Левски и други причудливости. Тези причудливости се комбинираха с едни нови аранжировки на остарели песни, които се възприемаха за възрожденски и революционни. Видяхме одобряване на тъкмо тази известна, комерсиална просвета на 90-те, стъпваща на известно възприемана форма за неустрашимост - бабаитлъка, който може би се оказва по-интересен по една или друга причина на медиите. Някои от тях имат също немалка роля за одобряването през последните 20-тина години на тази традиция и за неговото излизане отвън рамките на Калофер, за придобиването на общонационални измерения.
Наблюдаваме това, което от дълго време е разказано като изобретяване на традиция. То се прави по учебник в изискванията на медиите такива, каквито са сега и потребностите на обществото такива, каквито са в последните десетилетия.
Така ли си обяснявате романтизирането на една такава традиция, която се оказва не толкоз обичайната?
Тук би трябвало да се търси разбирането за национализъм такова, каквото беше наложено през последните десетилетия и някакви скрити антиевропейски настройки, които в един миг са по-прикрити, в различен - по-ясно изразени. Липсата на сериозна маса в обществото ни за по-ясна европейска ориентировка се показва и в политическата рецесия през последните години, и в съмнението на една немалка част на нашето общество във връзка с, и в очевидното поддаване на немалка част от обществото ни на, и във всевъзможни други небивалици, които виждаме в обществените мрежи. На фона на тези настройки, надвива и един подобен феномен като калоферското мъжко хоро. Сред всичко това съгласно мен съществува връзка, която се нуждае от едно по-задълбочено проучване. Мисля, че недомислиците с са също част от проявленията на тази просвета, с подмяната на същинските обичаи и национализъм.
Четейки диалога ни, някои читатели може да се питат: “Дори и хорото да не е многовековно, какво неприятно има в това да се появяват нови обичаи, да се изобретяват ”? Свързвате аргументите това хоро да се утвърди с антиевропейски настройки, с притеснителни публични процеси. Това ли в действителност е проблемът в целия проблем?
Нормално е да си зададат този въпрос. Ако се върнем три години обратно и забележим първичните реакции, които са ориентирани против едно сходно оборване на многовековността и отколешността на тази традиция, забележим изцяло измислените истории за нейното минало, тогава бранителите на обичая заставаха на позицията за неговата моговековност и отколешност. Постепенно обаче през последната година се вижда смяна на аргументацията и тя звучи тъкмо по този метод - даже и да не е многовековно, даже да е единствено на няколко десетилетия, даже и да е зародило като бит през десетилетията, които ние помним, какво неприятно има в това да се основават нови обичаи. Няма какво да прибавя по тази линия.
Много от фестивалите, които се провеждат - на плодородието, на питката и така нататък, това са нови обичаи и традиции. Не правя възражение и мисля, че е хубаво да се утвърждават такива нови празници на локално ниво и в това число от локалната власт, които да карат хората да се събират, да показват това, което националната просвета на съвремието основава. В някакъв смисъл един сходен метод даже следва моделите на развиване на националната просвета и в границите на днешна Европа. Не виждам проблем тук.
Проблемът е само в посланието, което излъчва мъжкото хоро - то сякаш ни отдалечава първо, от възприемането на Ботев като част от една висока национална българска просвета. Второ, има известно заместване на посланията на самото християнство и на празника Богоявление с един остарял бабаитлък, който култивира полезности, противоречащи на посоката, която нашето общество е избрало - за едно плуралистично, демократично, правово общество с почитание на правата на обособения субект и на другите.
Което прочее са и част от посланията, които са отпрявали хората, за които приказваме - и Ботев, и освен.
И освен, тъкмо по този начин.
На няколко пъти приказвах за бабаитлъка. В тази връзка - още в първата биография на Ботев, която Захари Стоянов написа през 1888 година, в края, когато четата се намира горе в Балкана, когато той вижда, че популацията в близост не потегля да ги поддържа, когато това се разминава тотално с предварителните упования на Ботев и другарите му за това по какъв начин ще бъдат посрещнати, когато минат Дунава, има един миг, в който Стоянов разказва Ботев просълзен, обезверен. Според мен тази Ботева деликатна неустрашимост е нещо надалеч по-симпатична, в сравнение с това, което се промотира посредством и през обичая на мъжкото хоро през днешния ден. Имам и дълбокото съмнение, че мъжкото хоро не извира от мотивацията и културата на потеглилите на всеотдайност с четата му от румънския бряг, а в него се оглежда културата и настройката на невъстаналите и залостили портите си пред Ботев и другарите му.
Интервю на Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
Утре - на Йордановден, в новинарските излъчвания и в обществените мрежи ще виждаме доста фрагменти от леденото мъжко хоро в Калофер, ще чуем доста пъти за тази “многовековна традиция ”. Ако погледнем обаче историческите данни и обстоятелства, истина ли е това - многовековна традиция ли е хорото в ледените води на Калофер на Богоявление?
През 2020 година на този въпрос, занимавайки се през 2019 година с метода, по който този бит се утвърждава. Не разполагаме с никакви обстоятелства за съществуването на сходно хоро преди края на 90-те години на 20. век. Много елементарно може да се наблюдава по какъв начин упоменатото хоро става част от културния календар едвам след 2000-та година и по един доста забавен метод се преплита с развиването на цялата комерсиална, известна просвета, която се ражда като резултат от Прехода. В този бит са кодирани настройки в нашето общество, които избуяват през 90-те години - в първите години на Прехода.
Другото, което прави усещане, е, че първоначално, когато този бит получава национална видимост, към момента под някаква форма остава наличието на четническите униформи, загатва се понятието “революционно хоро ”, до момента в който в хода на годините по-скоро се прави опит за изваждане на напред във времето на една възприемана като по-архаична и по-традиционна неустрашимост. Думата бабаитлък е подобаваща за разказване на внушението, което се прави с този обред.
Определено мисля, че този бит опонира или се разминава, засенчва революционното завещание и посланията, които насочва животът на един калоферец - като Христо Ботев. От друга стана, този бит ни отдалечава и от християнските послания и просвета, свързани с Богоявление.
Споменавайки Ботев - той е роден в Калофер точно на 6 януари. Трябва ли съгласно Вас рождението на поета, журналист и бунтовник да се отбелязва с друго събитие, по друг метод?
От дълги години прави усещане, че шефът на музея на в Калофер Ася Николова несъмнено е на мнение, че за разлика от предишни години, когато центърът на отбелязването в Калофер е точно рождения ден на Христо Ботев и се приказва точно за Ботев като бунтовник, като журналист, като стихотворец, като най-известният калоферец, то през годините последователно изобретената традиция на мъжкото хоро в доста огромна степен засенчва деня на поета и революционера.
Споменатото хоро дава отговор на потребности, които се наслагват в годините на Прехода. Причините за това би трябвало да бъдат резултат от по-дълбок разбор. Определено обаче през последните 7-8 години виждаме по какъв начин от Калофер мъжкото хоро се разгръща и стартира да се практикува в разнообразни други точки из цялата територия на България. В немалка степен това мъжко хоро напълно подменя дотогавашното отбелязване на ритуала, в който имаме доста ясно изразена поредност - водосвет, мятане на кръста, неговото изваждане.
Всичко това в действителност е било традиция, която е прекратена по време на комунистическото ръководство заради формалната атеистична идеология и маргинализирането на църковния живот. Може би тази давност за действителното отбелязване на празника се запълва от един подобен бит.
Споменахте настройките на 90-те, потребностите на Прехода - какво имате поради в подтекста на мъжкото хоро?
В построената комерсиална, патриотарска просвета на 90-те години, която продължи да се развива и по-късно, имаше една визия за мъжкарство, която желае да присвои знаците на високата революционна просвета - оттова татуировките с Ботев, с Левски и други причудливости. Тези причудливости се комбинираха с едни нови аранжировки на остарели песни, които се възприемаха за възрожденски и революционни. Видяхме одобряване на тъкмо тази известна, комерсиална просвета на 90-те, стъпваща на известно възприемана форма за неустрашимост - бабаитлъка, който може би се оказва по-интересен по една или друга причина на медиите. Някои от тях имат също немалка роля за одобряването през последните 20-тина години на тази традиция и за неговото излизане отвън рамките на Калофер, за придобиването на общонационални измерения.
Наблюдаваме това, което от дълго време е разказано като изобретяване на традиция. То се прави по учебник в изискванията на медиите такива, каквито са сега и потребностите на обществото такива, каквито са в последните десетилетия.
Така ли си обяснявате романтизирането на една такава традиция, която се оказва не толкоз обичайната?
Тук би трябвало да се търси разбирането за национализъм такова, каквото беше наложено през последните десетилетия и някакви скрити антиевропейски настройки, които в един миг са по-прикрити, в различен - по-ясно изразени. Липсата на сериозна маса в обществото ни за по-ясна европейска ориентировка се показва и в политическата рецесия през последните години, и в съмнението на една немалка част на нашето общество във връзка с, и в очевидното поддаване на немалка част от обществото ни на, и във всевъзможни други небивалици, които виждаме в обществените мрежи. На фона на тези настройки, надвива и един подобен феномен като калоферското мъжко хоро. Сред всичко това съгласно мен съществува връзка, която се нуждае от едно по-задълбочено проучване. Мисля, че недомислиците с са също част от проявленията на тази просвета, с подмяната на същинските обичаи и национализъм.
Четейки диалога ни, някои читатели може да се питат: “Дори и хорото да не е многовековно, какво неприятно има в това да се появяват нови обичаи, да се изобретяват ”? Свързвате аргументите това хоро да се утвърди с антиевропейски настройки, с притеснителни публични процеси. Това ли в действителност е проблемът в целия проблем?
Нормално е да си зададат този въпрос. Ако се върнем три години обратно и забележим първичните реакции, които са ориентирани против едно сходно оборване на многовековността и отколешността на тази традиция, забележим изцяло измислените истории за нейното минало, тогава бранителите на обичая заставаха на позицията за неговата моговековност и отколешност. Постепенно обаче през последната година се вижда смяна на аргументацията и тя звучи тъкмо по този метод - даже и да не е многовековно, даже да е единствено на няколко десетилетия, даже и да е зародило като бит през десетилетията, които ние помним, какво неприятно има в това да се основават нови обичаи. Няма какво да прибавя по тази линия.
Много от фестивалите, които се провеждат - на плодородието, на питката и така нататък, това са нови обичаи и традиции. Не правя възражение и мисля, че е хубаво да се утвърждават такива нови празници на локално ниво и в това число от локалната власт, които да карат хората да се събират, да показват това, което националната просвета на съвремието основава. В някакъв смисъл един сходен метод даже следва моделите на развиване на националната просвета и в границите на днешна Европа. Не виждам проблем тук.
Проблемът е само в посланието, което излъчва мъжкото хоро - то сякаш ни отдалечава първо, от възприемането на Ботев като част от една висока национална българска просвета. Второ, има известно заместване на посланията на самото християнство и на празника Богоявление с един остарял бабаитлък, който култивира полезности, противоречащи на посоката, която нашето общество е избрало - за едно плуралистично, демократично, правово общество с почитание на правата на обособения субект и на другите.
Което прочее са и част от посланията, които са отпрявали хората, за които приказваме - и Ботев, и освен.
И освен, тъкмо по този начин.
На няколко пъти приказвах за бабаитлъка. В тази връзка - още в първата биография на Ботев, която Захари Стоянов написа през 1888 година, в края, когато четата се намира горе в Балкана, когато той вижда, че популацията в близост не потегля да ги поддържа, когато това се разминава тотално с предварителните упования на Ботев и другарите му за това по какъв начин ще бъдат посрещнати, когато минат Дунава, има един миг, в който Стоянов разказва Ботев просълзен, обезверен. Според мен тази Ботева деликатна неустрашимост е нещо надалеч по-симпатична, в сравнение с това, което се промотира посредством и през обичая на мъжкото хоро през днешния ден. Имам и дълбокото съмнение, че мъжкото хоро не извира от мотивацията и културата на потеглилите на всеотдайност с четата му от румънския бряг, а в него се оглежда културата и настройката на невъстаналите и залостили портите си пред Ботев и другарите му.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ