Доц. Светослав Живков за ФрогНюз: Трети март днес е пропутинска п...
Това сподели пред ФрогНюз доцент доктор Светослав Живков, историк и учител в Историческия факултет на Софийския университет.
" Стойността на 3 март е като знак на концепцията за национално обединяване. Във времената, за които приказваме – преди повече от 100 години, национална концепция е за присъединение към България на земите, отвън българската страна, които са обитаеми с българи. В нашето време концепцията за национално обединяване би могла да има напълно различен смисъл. В рамките на Европейския съюз и като част от свободния свят това, което е представлявало идея за българите преди Първата и Втората международна война, през днешния ден към този момент звучи по напълно различен метод.
Иначе самото събитие на 3 март е извънредно дискусионно от историческа позиция. Договорът, който е подписан в Сан Стефано, е прелиминарен контракт, на процедура жертван още преди подписването, той е мъртвороден. Руската дипломация е била наясно с това още преди граф Игнатиев да постави подписи си в Сан Стефано. Истината е, че освен Санстефанският контракт учредява българската страна. Това е един еволюционен развой, в който най-съществен е Берлинският контракт ".
" Временното съветско ръководство след 1878 година на процедура е нужно. Друг е въпросът, че съветската администрация се възползва от случая да затвърждава своето въздействие в българската страна. Това изначално съветско въздействие в българската страна ще има много спорни резултати и резултати. Конкретен образец – мощното съветско въздействие в българската войска ще докара до там, че една част от първите български офицери ще бъдат повече предани на съветската идея, не толкоз на българската. Само няколко години по-късно – през 1886 година, точно тези офицери, по съветска поръчка, ще детронират българския княз. Трябва да отчетем, че в края на краищата Русия инициира основаването на модерната българска страна, само че като средство за налагане на своята доминация в Източните Балкани. Проектът е за една страна, която да бъде подчинена на Русия – не във официално международноправен проект, а по-скоро в чисто в действителност проект: да бъде страна спътник ".
" Онази Русия, която освобождава България, няма нищо общо със Съюз на съветските социалистически републики, няма нищо общо и със актуалната Русия, която политически се господства от фигури, чиито кариери се базират на послушание и смирение на руските служби. Нека да не забравяме още, че Съветска Русия е тази, която ликвидира Русия, освободила България. Онази Русия също не е била идеална, имала е своите ползи, с нея сме били съперници в Първата международна война. Нека да кажем също, че Русия, която основава Санстефанския план, е и първата, която се е отказана от него. В годините след Съединението Русия не поддържа освобождението на Македония и присъединението ѝ към България. Това са елементи, които малко хора знаят, само че е хубаво да се акцентират, в това число и на дата като днешната – празникът ще отмине, политиката ще остане ".
Ето и цялото изявление:
Трети март е националният празник на България – дата, от която всеки българин би следвало да черпи национална горделивост. Възможно ли е обаче това през днешния ден, знак на какво е датата на националния ни празник през днешния ден?
Трети март е народен празник от 1990 година по решение на Седмото Великото национално заседание. През 90-те години имаше публичен консенсус към неговата полезност като празник, имаше сплотяващ резултат върху българската нация. За страдание в последните 15-20 години това към този момент не е тъкмо по този начин.
Виждаме, че през днешния ден тази дата разединява обществото, защото избрани политически групи експлоатират датата, с цел да популяризират искрено проруска, пропутинска агитация. Включват в своя боеприпас другите опорки – даже още от комунистическо време, да вземем за пример за двойното избавление, визирайки Деветосептемврийския прелом и навлизането на Съветската войска. Включват разнообразни пропагандни клишета по какъв начин България без Русия не може, по какъв начин България би трябвало да бъде постоянно признателна и насочена към Русия, да изостави своя европейски път.
Самата дата и случилото се на нея нямат нищо общо със актуалните злоупотреби с празника, само че те са неоспорим факт. За страдание, виждаме, че към 3 март тези полемики “за ” и “против ” Русия се разрастват.
Чисто исторически, каква е цената на датата трети март?
На 3 март или както е по остарял жанр – 19 февруари, е подписан един контракт. Да настоявам, че случилото се няма никакво въздействие и значение за българската история, ще е неуместно, защото 3 март, въпреки и да не народен празник, е един от формалните празници на България до 1944 година и Деветосептемврийския прелом.
Плоскостта е доста тънка, тъй като в предишното сме чествали 3 март не толкоз като ден на свободата и на освобождението, а по-скоро като знак на концепцията за целокупна България, за българска страна, обхващаща всички територии, обитаеми с българи. 3 март се е приемал като знак на така наречен народен въпрос. Факт е, че Санстефанският план задава една обширна българска страна, включвайки към нея и Македония, и огромна част от Тракия. Доколко това е било реалистично, е напълно обособена тематика, само че факт е, че Санстефанският контракт в някаква степен задава нашия народен блян в годините след 1878 г.
Под народен блян разбираме устрема за инкорпориране, за включване на българите, останали под непозната власт, към майката родно място, освобождението на техните територии. За страдание, не осъществяваме този народен блян или най-малко не в мечтаната от нас степен поради провалите в Междусъюзническата война, след това в Първата международна война. Така или другояче обаче идеалът е блян, само че сред двете международни войни продължава да съществува в доста по-различни условия.
Стойността на 3 март е като знак на концепцията за национално обединяване. Във времената, за които приказваме – преди повече от 100 години, национална концепция е за присъединение към България на земите, отвън българската страна, които са обитаеми с българи. В нашето време концепцията за национално обединяване би могла да има напълно различен смисъл. В рамките на Европейския съюз и като част от свободния свят това, което е представлявало идея за българите преди Първата и Втората международна война, през днешния ден към този момент звучи по напълно различен метод.
Иначе самото събитие на 3 март е извънредно дискусионно от историческа позиция. Договорът, който е подписан в Сан Стефано, е прелиминарен контракт, на процедура жертван още преди подписването, той е мъртвороден. Руската дипломация е била наясно с това още преди граф Игнатиев да постави подписи си в Сан Стефано.
Защо въобще се стига до този контракт – това е доста дълга история. Дали тъй като Русия желае да ускори пробългарските настроения, посредством основаване на сходен мит – Санстефанският блян е в огромна степен мит, дали заради други дипломатически аргументи – тематиката е отворена. От историко-юридическа позиция би трябвало да кажем една истина, която е много мъчителна за българското общество, историците сме атакувани от доста българи, които не са изцяло наясно с фактологията оттогава, което е обикновено. Истината е, че освен Санстефанският контракт учредява българската страна. Това е един еволюционен развой, в който най-съществен е Берлинският контракт, който обаче задава граници, които не задоволяват българското общество в тези години.
Относно контракта от Сан Стефано, той включва текстове, които са свързани с определяне на двегодишна съветска окупация. Независимо от фактическата стойност на документа, тази съветска окупация реализира ли се под някаква форма в първите ръководства на Третата българска страна?
Да, договорът включва такива текстове и да, това се реализира. Самият контракт, в случай че се абстрахираме от териториалните му клаузи, има и други чисто политически клаузи. До огромна степен тези политически клаузи се повтарят и в Берлинския контракт. Пример – българската страна се възвръща като васално княжество, не като самостоятелна страна. Това го има и в Санстефанския, има го и в Берлинския контракт – идващите 30 години България ще бъде васална на Османската империя.
По въпроса за това, което споменахте – тези две години на съветско ръководство в България, то се осъществя. Това съветско ръководство започва още с хода на съветската война и военновременното ръководство. В Берлинския контракт се понижава срокът на това съветско ръководство – по Санстефанския контракт то е две години, Берлинският контракт го редуцира на девет месеца, считано от деня на ратификациите – деветте месеца броим от средата на август 1878 година, не от първи юли, когато е подписан Берлинският контракт.
По своята природа, без значение дали става дума за две години, или за девет месеца, краткотрайното съветско ръководство е реалност и в единия контракт, и в другия. Не би трябвало да спекулираме с това ръководство. Създаването на страна не е въпрос просто на сполучливи военни дейности, каквито са успехите и при Шипка, и при Плевен в хода на Руско-турската война, нито е въпрос единствено на сполучлива дипломация. Има дейности, които са нужни по построяването на страна. Първо, още в хода на войната, с цел да бъде тя сполучлива, би трябвало да има сигурен гръб – т.е. администрация, която да поддържа спокойствието, реда, да обезпечи безпроблемния трафик на оръжие, на хора, на муниции по фронта. Военното време е не до подписването на Санстефанския контракт, а на Одринското помирение – на процедура военните дейности свършват с Одринското помирение, подписано на 19 януари 1878 година по остарял жанр.
Щом се отнася до времето след Одринското помирение и след контракта от Сан Стефано, това съветско ръководство е належащо, тъй като точно то стартира да построява държавните институции на българската страна. Държавата не е просто артикул на контракт или на сполучлива война. Трябва да има още краткотрайна администрация, която да помогне да се основат първите държавни институции. Началото на българския Министерски съвет може да търсим още в пролетта на 1878 година, когато се основава съвет, който безусловно се споделя Съвет на ръководството на императорския комисар. Това е прототипът на днешния Министерски съвет на България. Народната ни банка, армията също – те се основават точно от това краткотрайно съветско ръководство. Може би най-важното е, че краткотрайното съветско ръководство инициира и управлява дейностите към изработването на план за нашата конституция, самото привикване на Учредително заседание, което на 16 април 1879 година приема Българската конституция. Това ръководство на процедура е нужно. Друг е въпросът, че съветската администрация се възползва от случая да затвърждава своето въздействие в българската страна.
Това изначално съветско въздействие в българската страна ще има много спорни резултати и резултати. Давам съответен образец – мощното съветско въздействие в българската войска ще докара до там, че една част от първите български офицери ще бъдат повече предани на съветската идея, не толкоз на българската. Само няколко години по-късно – през 1886 година, точно тези офицери, по съветска поръчка, ще детронират българския княз. Това е във връзка с армията, само че сходно въздействие може да търсим и в доста други институции и сфери.
От друга страна, би трябвало да отчетем, че в края на краищата Русия инициира основаването на модерната българска страна, само че като средство за налагане на своята доминация в Източните Балкани. Проектът е за една страна, която да бъде подчинена на Русия – не във официално международноправен проект, а по-скоро в чисто в действителност проект: да бъде страна спътник.
Активен е и дебатът дали Трети март би трябвало да е народен празник. От едната страна е мнението, че би трябвало да бъде определена друга дата, въпреки това, е мнението, че не би трябвало една дата, един исторически интервал да се предава с лека ръка за приложимост на агитация – т.е., че не би трябвало да се отхвърляме от 3 март, а да го наситим с българска същина, вместо с респект към Русия. Има я и русофилската позиция по въпроса. Вие по какъв начин смятате – би трябвало ли да има смяна на датата на националния празник?
Трети март има своята огромна стойност. Тази стойност е била обвързвана не толкоз със самото Освобождение, колкото с концепцията, с националния блян, с плана за Санстефанска България. Не е обаче изключително състоятелно да считаме този план за настоящ в наше време.
Трети март би трябвало да остане празник, никога не отхвърлям това, само че националният празник би трябвало да служи главно за обединяване на нацията. Смисълът на националния празник е не толкоз да си спомним за някакво събитие, да почетем жертвата на нашите герои, на съветските бойци, на финландските, украинските, румънските бойци, които дават живота си или се борят в тази война. Основната функционалност на националния празник е да бъде заварка за нацията.
Трети март не извършва тази функционалност в нашето съвремение, в последните 20 години. Варианти за различен народен празник има – може би най-българският празник е 24 май, не мисля, че някой би имал възражения. Въпросът е отворен.
Не мисля, че въпросът за националния празник би трябвало да бъде толкоз яростно обсъждан и да води до чак такава борба. Ако ние сме една културна европейска нация в 21-и век, мисля, че би трябвало да действаме по-хладнокръвно по тези въпроси.
Трети март самичък по себе си не е отговорен – като дата, като събитие, за това, че в последните години безусловно се злоупотребява с него за лансиране на искрено проруската агитация в наше време. Тези думи незабавно ще срещнат реакция и противоречие, че не признаваме ролята на Русия за нашето Освобождение. Трябва едно да е ясно – онази Русия, която освобождава България, няма нищо общо със актуалната Русия. Няма нищо общо и със Съюз на съветските социалистически републики, няма нищо общо и със актуалната Русия, която политически се господства от фигури, чиито кариери се базират на послушание и смирение на руските служби. Нека да не забравяме още, че Съветска Русия е тази, която ликвидира Русия, освободила България. Онази Русия също не е била идеална, имала е своите ползи, с нея сме били съперници в Първата международна война. Нека да кажем също, че Русия, която основава Санстефанския план, е и първата, която се е отказана от него. В годините след Съединението Русия не поддържа освобождението на Македония и присъединението ѝ към България. Това са елементи, които малко хора знаят, само че е хубаво да се акцентират, в това число и на дата като днешната – празникът ще отмине, политиката ще остане.
Интервю на Илияна Маринкова
" Стойността на 3 март е като знак на концепцията за национално обединяване. Във времената, за които приказваме – преди повече от 100 години, национална концепция е за присъединение към България на земите, отвън българската страна, които са обитаеми с българи. В нашето време концепцията за национално обединяване би могла да има напълно различен смисъл. В рамките на Европейския съюз и като част от свободния свят това, което е представлявало идея за българите преди Първата и Втората международна война, през днешния ден към този момент звучи по напълно различен метод.
Иначе самото събитие на 3 март е извънредно дискусионно от историческа позиция. Договорът, който е подписан в Сан Стефано, е прелиминарен контракт, на процедура жертван още преди подписването, той е мъртвороден. Руската дипломация е била наясно с това още преди граф Игнатиев да постави подписи си в Сан Стефано. Истината е, че освен Санстефанският контракт учредява българската страна. Това е един еволюционен развой, в който най-съществен е Берлинският контракт ".
" Временното съветско ръководство след 1878 година на процедура е нужно. Друг е въпросът, че съветската администрация се възползва от случая да затвърждава своето въздействие в българската страна. Това изначално съветско въздействие в българската страна ще има много спорни резултати и резултати. Конкретен образец – мощното съветско въздействие в българската войска ще докара до там, че една част от първите български офицери ще бъдат повече предани на съветската идея, не толкоз на българската. Само няколко години по-късно – през 1886 година, точно тези офицери, по съветска поръчка, ще детронират българския княз. Трябва да отчетем, че в края на краищата Русия инициира основаването на модерната българска страна, само че като средство за налагане на своята доминация в Източните Балкани. Проектът е за една страна, която да бъде подчинена на Русия – не във официално международноправен проект, а по-скоро в чисто в действителност проект: да бъде страна спътник ".
" Онази Русия, която освобождава България, няма нищо общо със Съюз на съветските социалистически републики, няма нищо общо и със актуалната Русия, която политически се господства от фигури, чиито кариери се базират на послушание и смирение на руските служби. Нека да не забравяме още, че Съветска Русия е тази, която ликвидира Русия, освободила България. Онази Русия също не е била идеална, имала е своите ползи, с нея сме били съперници в Първата международна война. Нека да кажем също, че Русия, която основава Санстефанския план, е и първата, която се е отказана от него. В годините след Съединението Русия не поддържа освобождението на Македония и присъединението ѝ към България. Това са елементи, които малко хора знаят, само че е хубаво да се акцентират, в това число и на дата като днешната – празникът ще отмине, политиката ще остане ".
Ето и цялото изявление:
Трети март е националният празник на България – дата, от която всеки българин би следвало да черпи национална горделивост. Възможно ли е обаче това през днешния ден, знак на какво е датата на националния ни празник през днешния ден?
Трети март е народен празник от 1990 година по решение на Седмото Великото национално заседание. През 90-те години имаше публичен консенсус към неговата полезност като празник, имаше сплотяващ резултат върху българската нация. За страдание в последните 15-20 години това към този момент не е тъкмо по този начин.
Виждаме, че през днешния ден тази дата разединява обществото, защото избрани политически групи експлоатират датата, с цел да популяризират искрено проруска, пропутинска агитация. Включват в своя боеприпас другите опорки – даже още от комунистическо време, да вземем за пример за двойното избавление, визирайки Деветосептемврийския прелом и навлизането на Съветската войска. Включват разнообразни пропагандни клишета по какъв начин България без Русия не може, по какъв начин България би трябвало да бъде постоянно признателна и насочена към Русия, да изостави своя европейски път.
Самата дата и случилото се на нея нямат нищо общо със актуалните злоупотреби с празника, само че те са неоспорим факт. За страдание, виждаме, че към 3 март тези полемики “за ” и “против ” Русия се разрастват.
Чисто исторически, каква е цената на датата трети март?
На 3 март или както е по остарял жанр – 19 февруари, е подписан един контракт. Да настоявам, че случилото се няма никакво въздействие и значение за българската история, ще е неуместно, защото 3 март, въпреки и да не народен празник, е един от формалните празници на България до 1944 година и Деветосептемврийския прелом.
Плоскостта е доста тънка, тъй като в предишното сме чествали 3 март не толкоз като ден на свободата и на освобождението, а по-скоро като знак на концепцията за целокупна България, за българска страна, обхващаща всички територии, обитаеми с българи. 3 март се е приемал като знак на така наречен народен въпрос. Факт е, че Санстефанският план задава една обширна българска страна, включвайки към нея и Македония, и огромна част от Тракия. Доколко това е било реалистично, е напълно обособена тематика, само че факт е, че Санстефанският контракт в някаква степен задава нашия народен блян в годините след 1878 г.
Под народен блян разбираме устрема за инкорпориране, за включване на българите, останали под непозната власт, към майката родно място, освобождението на техните територии. За страдание, не осъществяваме този народен блян или най-малко не в мечтаната от нас степен поради провалите в Междусъюзническата война, след това в Първата международна война. Така или другояче обаче идеалът е блян, само че сред двете международни войни продължава да съществува в доста по-различни условия.
Стойността на 3 март е като знак на концепцията за национално обединяване. Във времената, за които приказваме – преди повече от 100 години, национална концепция е за присъединение към България на земите, отвън българската страна, които са обитаеми с българи. В нашето време концепцията за национално обединяване би могла да има напълно различен смисъл. В рамките на Европейския съюз и като част от свободния свят това, което е представлявало идея за българите преди Първата и Втората международна война, през днешния ден към този момент звучи по напълно различен метод.
Иначе самото събитие на 3 март е извънредно дискусионно от историческа позиция. Договорът, който е подписан в Сан Стефано, е прелиминарен контракт, на процедура жертван още преди подписването, той е мъртвороден. Руската дипломация е била наясно с това още преди граф Игнатиев да постави подписи си в Сан Стефано.
Защо въобще се стига до този контракт – това е доста дълга история. Дали тъй като Русия желае да ускори пробългарските настроения, посредством основаване на сходен мит – Санстефанският блян е в огромна степен мит, дали заради други дипломатически аргументи – тематиката е отворена. От историко-юридическа позиция би трябвало да кажем една истина, която е много мъчителна за българското общество, историците сме атакувани от доста българи, които не са изцяло наясно с фактологията оттогава, което е обикновено. Истината е, че освен Санстефанският контракт учредява българската страна. Това е един еволюционен развой, в който най-съществен е Берлинският контракт, който обаче задава граници, които не задоволяват българското общество в тези години.
Относно контракта от Сан Стефано, той включва текстове, които са свързани с определяне на двегодишна съветска окупация. Независимо от фактическата стойност на документа, тази съветска окупация реализира ли се под някаква форма в първите ръководства на Третата българска страна?
Да, договорът включва такива текстове и да, това се реализира. Самият контракт, в случай че се абстрахираме от териториалните му клаузи, има и други чисто политически клаузи. До огромна степен тези политически клаузи се повтарят и в Берлинския контракт. Пример – българската страна се възвръща като васално княжество, не като самостоятелна страна. Това го има и в Санстефанския, има го и в Берлинския контракт – идващите 30 години България ще бъде васална на Османската империя.
По въпроса за това, което споменахте – тези две години на съветско ръководство в България, то се осъществя. Това съветско ръководство започва още с хода на съветската война и военновременното ръководство. В Берлинския контракт се понижава срокът на това съветско ръководство – по Санстефанския контракт то е две години, Берлинският контракт го редуцира на девет месеца, считано от деня на ратификациите – деветте месеца броим от средата на август 1878 година, не от първи юли, когато е подписан Берлинският контракт.
По своята природа, без значение дали става дума за две години, или за девет месеца, краткотрайното съветско ръководство е реалност и в единия контракт, и в другия. Не би трябвало да спекулираме с това ръководство. Създаването на страна не е въпрос просто на сполучливи военни дейности, каквито са успехите и при Шипка, и при Плевен в хода на Руско-турската война, нито е въпрос единствено на сполучлива дипломация. Има дейности, които са нужни по построяването на страна. Първо, още в хода на войната, с цел да бъде тя сполучлива, би трябвало да има сигурен гръб – т.е. администрация, която да поддържа спокойствието, реда, да обезпечи безпроблемния трафик на оръжие, на хора, на муниции по фронта. Военното време е не до подписването на Санстефанския контракт, а на Одринското помирение – на процедура военните дейности свършват с Одринското помирение, подписано на 19 януари 1878 година по остарял жанр.
Щом се отнася до времето след Одринското помирение и след контракта от Сан Стефано, това съветско ръководство е належащо, тъй като точно то стартира да построява държавните институции на българската страна. Държавата не е просто артикул на контракт или на сполучлива война. Трябва да има още краткотрайна администрация, която да помогне да се основат първите държавни институции. Началото на българския Министерски съвет може да търсим още в пролетта на 1878 година, когато се основава съвет, който безусловно се споделя Съвет на ръководството на императорския комисар. Това е прототипът на днешния Министерски съвет на България. Народната ни банка, армията също – те се основават точно от това краткотрайно съветско ръководство. Може би най-важното е, че краткотрайното съветско ръководство инициира и управлява дейностите към изработването на план за нашата конституция, самото привикване на Учредително заседание, което на 16 април 1879 година приема Българската конституция. Това ръководство на процедура е нужно. Друг е въпросът, че съветската администрация се възползва от случая да затвърждава своето въздействие в българската страна.
Това изначално съветско въздействие в българската страна ще има много спорни резултати и резултати. Давам съответен образец – мощното съветско въздействие в българската войска ще докара до там, че една част от първите български офицери ще бъдат повече предани на съветската идея, не толкоз на българската. Само няколко години по-късно – през 1886 година, точно тези офицери, по съветска поръчка, ще детронират българския княз. Това е във връзка с армията, само че сходно въздействие може да търсим и в доста други институции и сфери.
От друга страна, би трябвало да отчетем, че в края на краищата Русия инициира основаването на модерната българска страна, само че като средство за налагане на своята доминация в Източните Балкани. Проектът е за една страна, която да бъде подчинена на Русия – не във официално международноправен проект, а по-скоро в чисто в действителност проект: да бъде страна спътник.
Активен е и дебатът дали Трети март би трябвало да е народен празник. От едната страна е мнението, че би трябвало да бъде определена друга дата, въпреки това, е мнението, че не би трябвало една дата, един исторически интервал да се предава с лека ръка за приложимост на агитация – т.е., че не би трябвало да се отхвърляме от 3 март, а да го наситим с българска същина, вместо с респект към Русия. Има я и русофилската позиция по въпроса. Вие по какъв начин смятате – би трябвало ли да има смяна на датата на националния празник?
Трети март има своята огромна стойност. Тази стойност е била обвързвана не толкоз със самото Освобождение, колкото с концепцията, с националния блян, с плана за Санстефанска България. Не е обаче изключително състоятелно да считаме този план за настоящ в наше време.
Трети март би трябвало да остане празник, никога не отхвърлям това, само че националният празник би трябвало да служи главно за обединяване на нацията. Смисълът на националния празник е не толкоз да си спомним за някакво събитие, да почетем жертвата на нашите герои, на съветските бойци, на финландските, украинските, румънските бойци, които дават живота си или се борят в тази война. Основната функционалност на националния празник е да бъде заварка за нацията.
Трети март не извършва тази функционалност в нашето съвремение, в последните 20 години. Варианти за различен народен празник има – може би най-българският празник е 24 май, не мисля, че някой би имал възражения. Въпросът е отворен.
Не мисля, че въпросът за националния празник би трябвало да бъде толкоз яростно обсъждан и да води до чак такава борба. Ако ние сме една културна европейска нация в 21-и век, мисля, че би трябвало да действаме по-хладнокръвно по тези въпроси.
Трети март самичък по себе си не е отговорен – като дата, като събитие, за това, че в последните години безусловно се злоупотребява с него за лансиране на искрено проруската агитация в наше време. Тези думи незабавно ще срещнат реакция и противоречие, че не признаваме ролята на Русия за нашето Освобождение. Трябва едно да е ясно – онази Русия, която освобождава България, няма нищо общо със актуалната Русия. Няма нищо общо и със Съюз на съветските социалистически републики, няма нищо общо и със актуалната Русия, която политически се господства от фигури, чиито кариери се базират на послушание и смирение на руските служби. Нека да не забравяме още, че Съветска Русия е тази, която ликвидира Русия, освободила България. Онази Русия също не е била идеална, имала е своите ползи, с нея сме били съперници в Първата международна война. Нека да кажем също, че Русия, която основава Санстефанския план, е и първата, която се е отказана от него. В годините след Съединението Русия не поддържа освобождението на Македония и присъединението ѝ към България. Това са елементи, които малко хора знаят, само че е хубаво да се акцентират, в това число и на дата като днешната – празникът ще отмине, политиката ще остане.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ