Д-р Евлоги Станчев за ФрогНюз: Не ни трябва сляпа съветофилия, а ...
Това сподели пред ФрогНюз доктор Евлоги Станчев, историк и антрополог.
Д-р Евлоги Станчев е основен помощник в Института за балканистика с център по тракология към Българска академия на науките. Има бакалавърска степен по история от Софийския университет " Св. Климент Охридски " (2012 г.), две магистърски степени – по " История на Евразия, Русия и Източна Европа " и " Етнология и културна антропология " от СУ (2014 г.), а също и докторска степен по " История на Русия " от СУ (2019 г.).
След МОЧА, и надписът “На Съветската войска освободителка от признателния български народ ” падна. " Нищо от тази плоча не е правилно " , уточни доктор Станчев. " Тази плоча беше оскърбителна за цялата българска история " .
" По един доста абсурден метод войната на Русия против Украйна допринесле българите да стартираме, въпреки и закъснялото, само че постепенно и поредно отърсване от тези руско-съветски зависимости. Датата 24 февруари 2022 година стартира да ни оказва помощ да осъзнаваме на какво е израз тази безусловно сляпа, ирационална русофилия, съветофилия, соцносталгия ".
" Родовата, групова фамилна памет на руснаците по отношение на Великата отечествена война сега се употребява от съветската агитация, с цел да се консолидира поддръжка против Украйна. Руското общество се държи в информативен капак . Те в действителност одобряват всички тези пропагандни клишета за чиста монета ".
" Украинската културна еднаквост съществува от епохи. В някои обстановки, украинската просвета способства доста за влизането на съвременни хрумвания в тогавашна Царска Русия. Тезата “Сталин е създавал украинците ” е безусловно несъстоятелна. Сталин не сътвори украинците, само че пък се опита да ги унищожи първоначално от 30-те години с Гладомора ".
" Руската агитация употребява украинските българи за своите политически цели. В България те целяха да основат усещания измежду незапознатия средностатистически българин, че в Украйна новата власт води надали не война против българите. Няма нищо такова ".
" Има извънредно тежка опозиция против скъсването с съветските връзки у нас. Трябва български жители да бъдат безусловно осведомени със сухата ясна истина. Такава каквато е тя - без тълкования, без фейкове. Това е доста мъчно, тъй като и водещи медии са овладяни от разпространители на агитация. През последните 10 години и повече, съветската агитация е доста съществено платена от Русия. В момента Русия дава най-вече пари за война, на второ място обаче - за агитация ".
" В българското мислене има едно латентно положение на “освободителката Русия ”. Трябва да очистим от прочувствените наслагвания Руско-турската война от 1877-78 г . Русия не води война от прочувствени приятелски усеща, а за надзор над Босфора и Дарданелите. Русия обаче не споделя “ние водим война тук, с цел да създадем Черно море съветско езеро ”, вместо това споделя “ние водим война, с цел да освободиме нашите братия славяни ”.
Ето и цялото изявление:
МОЧА, чийто, се извисяваше над плоча с надпис “На Съветската войска освободителка от признателния български народ ”. в понеделник, 22 април. Историческо видяно, какъв брой неистини има в това малко изречение?
На процедура нищо от това изречение не е правилно от историческа позиция. Дори самата Съветска войска по това време не се е наричала по този начин, наричала се е Червена войска. Ако погледнем към по-важните неща, т.е. дали Червената войска е освободителка и дали българският народ е благодарен, виждаме, че това е исторически фалшификат и откровена агитация на тогавашния комунистически тоталитарен режим, поради неговата тотална взаимозависимост и липса на народен суверенитет в интерес на Съюз на съветските социалистически републики. Няма по какъв начин една войска, която афишира война и то едностранно на друга страна и я окупира военно, да е освободителка.
В последните 15-20 години доста интензивно се разяснява на най-високо експертно ниво, че в България такова разбиране като фашизъм или монархофашизъм не е имало от историческа и политическа позиция. Това е една безусловно идеологическа щампа на последвалия комунистически режим. В този смисъл, от какво тъкмо ни освобождава Съюз на съветските социалистически републики или Червената войска? За мен това е безспорна имитация на историческата памет и замяна на историческото минало. Когато съперниците на демонтажа желаеха монументът да се запази, те използваха аргумента, че би трябвало да се пази историята такава, каквато е. Е, тя не е такава, каквато беше монументализирана в този монумент.
Стигаме и до тази прочувствена подготовка, че “българският народ е благодарен ”. Първо, няма канара, с която да можем да измерим настроенията на цялостен един народ. Второ, няма по какъв начин от името на народа да приказва една партия, която е напълно тоталитарна, напълно подчинена на руската политика. Тази партия - Българска комунистическа партия, по този метод пробва да откри легитимност точно в някаква идея за това, че народът е склонен с всичко това. Народът не е бил питан за този монумент, нито е бил питан за окупацията малко по-рано.
Нищо от тази плоча не е правилно. Тази плоча беше оскърбителна за цялата българска история. Нейното събаряне най-сетне е глътка въздух, въпреки че доста, доста закъсняла.
Тук желая да обърна внимание на нещо доста значимо. Дебатът за Паметника на Съветската войска в София се интензифицира последните две години, само че се води много от дълго време - на процедура от началото на Прехода. Ако обаче не беше пълномащабната война на Русия против Украйна, всички тези ужасни закононарушения, които съветската войска извърши против украинския народ, позволявам, че може би ние към момента щяхме да си съществуваме с един високо стърчащ руски монумент с една оскърбителна плоча и този спор нямаше да стане толкоз остър.
Трябва да се замислим, че тази война сподели доста значими трендове и настроения в публичното мислене. По един доста абсурден метод способства ние да стартираме, въпреки и закъснялото, само че постепенно и поредно отърсване от тези руско-съветски зависимости. А те са освен политически и стопански. Те са на първо място психически, прочувствени, ментални. Те са на всички места към нас. Датата 24 февруари 2022 година стартира да ни оказва помощ да осъзнаваме на какво е израз тази безусловно сляпа, ирационална русофилия, съветофилия, соцносталгия.
Споменахте изказванията за фашизъм или монархофашизъм в България. Може ли да се прави паралел в това отношение с Украйна? Путин през днешния ден твърди, че се, води война, с цел да, " освобождавайки я ". Може ли да кажем, че толкоз години по-късно сходен разказ се повтаря?
В някаква степен, да. Този паралел е забавен, единствено че в съветското мислене самата категория нацизъм, фашизъм, буди доста по-силна реакция и опозиция, в сравнение с в българското. Този роман, който Путин предлага на съветското общество, цели безусловно сляпа готовност. Извиква се роман от Втората международна война, която на тамошната територия е известна като Велика отечествена война. Правят се извънредно нелепи исторически паралели, че както тогава фашизмът бил против Русия или Съветския съюз, по този начин и в този момент “нацизмът в Украйна ” и неговите “западни спонсори ”, плюс всички клишета от вида на “англосаксонски империализъм ” и по-нови, само че не по-малко нелепи избрания като “джендър идеология ”, “войнстващ демократизъм ”, са срещу Русия. С това съветското политическо управление се пробва да събере оптимално необятна социална поддръжка. Безспорен факт е, че голяма част от руснаците са директно наранени от Великата отечествена война - имат в фамилиите си жертви, изгубили са баби и дядовци, тъй като и дамите са взели участие в тази война. Почти няма съветско семейство, което да не е губило член на своето семейство в нея. Тази родова, групова фамилна памет сега се употребява от съветската агитация, с цел да се консолидира поддръжка против Украйна.
Най-нелепото в тази ситуация е, че територията на днешна Украйна тогава е била може би най-тежко потърпевша през цялата Втора международна война. Украинците са потърпевши от немския нацизъм и немската окупация даже повече от руснаците. Това, несъмнено, изобщо не се загатва в днешна Русия. В днешна Русия се основава една безусловно изкривена визия, че това, което е пристигнало на власт в Украйна през 2014 година, е в действителност нацистка хунта. Руското общество се държи в информативен капак. Те в действителност одобряват всички тези пропагандни клишета за чиста монета. Критично мислене не е разрешено и не е предизвикано в Русия. Когато в Русия извикаш този прочувствено тежък спомен за нацизма, ти печелиш поддръжка. Това се случва сега в Русия и по тази причина тази война е толкоз известна към момента, макар че към този момент коства неимоверно доста на съветския народ.
Една от главните тези на съветската агитация сега е, че украински народ не съществува, че той е основан от Сталин и надлежно Украйна принадлежи на Руската федерация. Гледайки в историята, за какво това не е правилно?
Това е пропагандна теза, която цели доста неотклонно да лиши Украйна и нейния народ от каквато и да е историческа легитимност, от право на историческо битие. Разбира се, това въобще не е правилно, в случай че погледам исторически. Украинската културна еднаквост съществува от епохи. В някои обстановки, украинската просвета способства доста за влизането на съвременни хрумвания в тогавашна Царска Русия. В днешна Русия даже съществува това разбиране, наречено украински барок. То е най-малко от 17-ти век. Украинският барок е вид църковна архитектура, която прави старите съветски църкви по-внушителни. Тази културна наклонност идва от украинските земи. Значи, кое е правилно - има ли украински барок или Сталин е основал Украйна? Това са клишета, които целят да вкарат незадълбочено мислещият съветски четец или фен в една пропагандна линия. Карат да го да преповтаря, че Украйна не съществува и не е имала право на битие.
Под тази пропагандна теза се засяга една руска политика от 20-те години на предишния век, която се назовава коренизация. Това безусловно значи вкореняване. Тогава новите руски републики, техният титулярен народ, в Грузия - грузинци, в Украйна - украинци, в Беларус - беларуси, получават някаква форма на национална културна автономност, само че напълно в руски комунистически подтекст. Това стои в основата на тази пропагандна теза, че “Сталин основава украинците ”.
Ако погледнем историята малко по-назад, даже през 19-ти век има съответни забрани върху украинската просвета и това е безусловно ясно посочено в документи. Има забрани за издание на украинска литература, забрани за отпечатване на украинска религиозна литература. Не е належащо да си лекар по история, с цел да видиш, че тезата “Сталин е създавал украинците ” е безусловно несъстоятелна. Сталин не сътвори украинците, само че пък се опита да ги унищожи първоначално от 30-те години. Това към този момент можем напълно изрично да твърдим. Този опит се случи с всеобщия апетит, наименуван Гладомор. Съвсем неотдавна светът означи 90 години от тази ужасяваща покруса, за която и до ден сегашен по-широката публика в България не знае доста, макар че към този момент се появиха много съществени изявления, като да вземем за пример “Червен апетит ” на Ан Апълбаум. Препоръчвам тази книга.
Споменавайки усещанията на българите в България, коства ми се, че путинофилски настроената част от българите е доста склонна да не помни, че в Украйна има и. Моето виждане е, че не би следвало украинските българи да са единствената причина, заради която България да солидаризира с Украйна, нашата помощ и взаимност би трябвало да идват, тъй като това е. Гледайки в историята обаче, каква е картината на украинските българи?
Днешните южни територии на Украйна са директно свързани с българска история, в това число от Средновековието. На процедура, в някакъв смисъл това е люлката на българската държавност - Стара Велика България на Кубрат, по-късно първата Дунавска България на Аспарух.
Ако приказваме съответно за днешните българи в Украйна - бесарабски, запорожки българи или таврийски българи, както също са известни, това са изселнически талази, които най-интензивно протичат през XIX век. Това е в общи линии обезмюсюлманчената част на тогавашна Южна Руска империя, тъй като оттова насам идват доста мюсюлмани - татари, черкези и всевъзможни други общности. За сметка на това, на тяхно място към Украйна отиват християнски нации - освен българи, само че главно, когато приказваме за Бесарабия, става въпрос за българи.
Днес тази общественост, която не е по никакъв начин малобройна, се употребява за всевъзможни политически, геополитически пропагандни клишета, които, имайки поради, че тези хора носят войната си на своя тил, са меко казано грозни и цинични. По-рано през април, който беше боен доктор. Това е един от следващите нагледни образци, че тези хора страдат непосредствено от тази война. Това е тяхната война. Те се борят за своята татковина. Въпреки че имат българско съзнание, те одобряват Украйна и тамошните земи за тяхна татковина.
Тукашните потребители, разпространители на кремълска агитация, още от 2014 година използваха тази бесарабско-българска карта в своята агитация и ненапълно съумяха да съберат немалка гласност, пускайки фейкове. Спомням си, че през 2015 година bTV излъчи в новинарската си емисия репортаж по какъв начин “десетки етнически българи са починали при рецесията в Украйна ”. Основната теза беше, че новата власт в Киев тероризира българското малцинство. До ден към този момент в русофилските групи този репортаж циркулира. Тогава казусът беше следния - даже след края на Майдана главните малцинствени организации и културни институции в Украйна, освен български, само че и на други етнически общности, продължаваха да бъдат овладяни от хора, свързани с Партията на районите. Това е партията на Янукович, проруската партия, която беше свалена. Тези хора направиха всичко належащо, с цел да показват етническите малцинства като жертва на новата власт в Киев. В България те целяха да основат усещания измежду незапознатия средностатистически българин, че в Украйна новата власт води надали не война против българите. Няма нищо такова. Това е безспорен фалшив. Има значително изявления по този въпрос. Аз самият също сготвям текстове, които потвърждават, че това не е правилно. Съвсем скоро идва годишнина от нещастието в Одеса на 2 май 2014 година, когато се говореше за живи изгорели българи в Дома на профсъюзите, което също не е правилно.
Тази отвратителна агитация употребява хората и тяхното в действителност ужасяващо положение през днешния ден, когато те фактически умират. Руската агитация употребява украинските българи за своите политически цели. Например водачите на “Възраждане ”, с изключение на да употребяват бесарабските българи като част от своята политическа агитация, не се интересуват по никакъв метод от тези хора. От 2008 година насам съм имал сътрудници бесарабски българи, които бяха пристигнали тук да учат, да работят. Те се пробват да се приспособяват тук. Какво направи националистическата партия “Възраждане ” за бесарабските българи - в случай че не тези в Украйна, то най-малко тези, които идват тук и се желаят да се приспособяват? Следва се съответна политическа линия, а сходни обединения не се интересуват по никакъв метод от действителното положение на бесарабските българи, които сега са в извънредно тежко положение, тъй като се води война на местата, където те живеят и наоколо до техни обитаеми места.
Започнахме диалога от МОЧА, минахме през Русия, минахме през Украйна. Водила съм диалога за оттърсването от съветското въздействие с украинци, говорили сме и за България, казвала съм им, че това би било мъчно. Отговорът от тяхна страна постоянно е бил роман какъв брой мъчно е било това и при тях, по какъв начин е към момента продължаващ развой. Как мислите - имате ли формула, която можем да използваме, с цел да скъсаме с съветското въздействие?
Има извънредно тежка опозиция против това. Трябва, на първо място, българското общество, български жители да бъдат безусловно осведомени със сухата ясна истина. Такава каквато е тя - без тълкования, без фейкове. Това е доста мъчно, тъй като и водещи медии са овладяни от разпространители на агитация.
Много надалеч съм от мисълта, че пропагандата би трябвало да бъде забранявана, тъй като нещо, което се не разрешава, се романтизира. По-скоро агитация би трябвало да бъде обществено изобличавана и даже осмивана. Има платформи и в България - да вземем за пример, има и задгранични доста положителни образци. Това би трябвало да стане доста по-широко публикувано - изобличаването на несъстоятелността на тази агитация, не просто нейното запрещение. Когато забраниш нещо, то се възпроизвежда. Когато обаче покажеш доста ясно, че то води до социална деградация, хората ще гледат по-различно на него.
Освен всичко друго, през последните 10 години и повече, съветската агитация е доста съществено платена от Русия. В момента Русия дава най-вече пари за война, на второ място обаче - за агитация. Това, което беше преди 2013 година, в този момент е доста по-страшно. Изляха се големи пари, с цел да се поддържа съветската агитация. Честванията на 3 март на Шипка да вземем за пример ги има от много години. Не помня в миналото преди да е имало толкоз доста съветски флагове - в случай че е имало, са били по едно-две. През последните години, изключително от 2022 година насам,. Това демонстрира, че пропагандата се интензифицира, тъй като се подхранва политически и финансово, с цел да има Кремъл пета колона на всички места, където може.
В България тази пета колона доста елементарно може да се поддържа публично, тъй като в един от основополагащите легенди на българската страна, тук имам поради не мит като неистина, а мит като антропологично разбиране, като пиедестал на българската страна, е, че Русия е избавител. Това е един изобилен запас на страсти по отношение на Русия. Аз не споделям, че това би трябвало да бъде заличено или низвергнато. Казвам, че същинският исторически роман, който е лишен от такива прочувствени прояви и забежки, би трябвало да покаже историческата истина по един безусловно явен метод и да редуцира тази форма на “вечна признателност ”, внушавана на доста генерации българи освен след 9 септември, а от началото на Третата българска страна.
През последните две години хора, които са тотално аполитични, изобщо не се интересуват от политика, не гласоподават на избори, казвал съм им - в Украйна се случи това и това, взривиха родилен дом, убиха бременна жена. Отсрещния отговор е: “Не, това не може да е истина ”. Ако това го бяха създали американците, същата тази отсрещна страна щеше да ми каже: “Ужас, това е злополука ”. Казвам това, с цел да илюстрирам по какъв начин в българското мислене има едно латентно положение на “освободителката Русия ”, позитивният облик остава. Това би трябвало да бъде редуцирано. Не споделям, че би трябвало да се пренаписва историята на Руско-турската война от 1877-78 година, тъй като това са исторически обстоятелства, не може да ги заличим. Трябва обаче да ги очистим от прочувствените наслагвания, които пречат на българската страна и българското общество да погледнат трезво на връзките с Русия.
А какъв е трезвият прочет? Споменахте ясните исторически обстоятелства, от които има нужда. Какъв е ясният прочит на нашите връзки с Русия?
Ако приказваме за XIX век, би трябвало да бъде пределно ясно, че Русия води войни с Османската империя. Тази война, която ние назоваваме освободителна, а на процедура, предпоследната война, която Русия води с Турция, последната е Първата международна война. Русия не води тези войни от някакви прочувствени приятелски усеща - “да освободим поробените българи, тъй като те са православни, те са славяни, да оставим хиляди хора по полетата и по планините умрели ”. Всъщност задачата на Царска Русия от много от дълго време към оня миг е надзор над проливите Босфора и Дарданелите. Тя употребява всичко - от агитация, която и тогава е съществувала, до какви ли не операции, с цел да се аргументира за какво води война. Няма да каже “ние водим война тук, с цел да създадем Черно море съветско езеро ”, вместо това споделят “ние водим война, с цел да освободиме нашите братия славяни ”.
Панславянската изразителност е един безусловно прегледен образец за това по какъв начин Царска Русия употребява съответни прочувствени такъми - дали религиозна, дали културна, дали езикова и така нататък, употребява прочувствени фактори, които ще разсънят желанието у някакви нации за поддръжка към самата Русия, като употребява това за своите имперски цели. Освен съветски панславизъм, имаме и доста други образци за панславизъм и за славянска концепция - в чешките земи, в полските земи и т.н, и те не включват съветския прочит. В съветската теза се включват точно тези като “дайте, славянски братя, да ви освободим ”, единствено че няма да сме тъкмо равни, няма да сме тъкмо братя, а ние ще сме огромният брат.
Следосвобожденската българската история демонстрира, че руснаците са се опитвали да овладеят българската страна под всякаква форма, да я управляват и да я създадат своя марионетка. Това би трябвало също да се споделя, тъй като в възпитаници по история продължава да се приказва по какъв начин братска Русия идва да освобождава. Русия не идва просто с цел да го освобождава, идва, с цел да следва своите имперски ползи. Това е въпреки всичко една империя по това време и тя има имперски ползи.
Друга съществена неистина на проруския прочит на българската история е, че със Санстефанския контракт, който оформя една огромна България, Русия основава фантазия за обединено българско етническо землище, т.е. всички българи, живеещи в една огромна България. Това въобще не е правилно, тъй като преди Санстефанска България имаме Българска екзархия. Формирането на Българската екзархия е напълно българска културна и политическа самодейност. Тя сплотява всички българи в едно землище, въпреки и религиозно. Тя обрисува границите на обединеното българско етническо землище, а не Санстефанска България, не тази русифицирана митологема. Смятам, че със Санстефанска България съветската политика пробва просто да каже “ето, руснаците ви демонстрираме какъв блян би трябвало да следвате; оттук насетне, следвайки този блян, българите би трябвало безусловно да се преценявате с руснаците, да сте подчинени на нас, тъй като ние ви демонстрираме идеала ”. Този блян, първо, е подправен - той в никакъв случай не се реализира. И второ, не Санстефанска България е първият път, когато е обрисувана тази фантазия на граница на обединените българи в една страна. За Българската екзархия също би трябвало да се приказва повече в образованието по история - и в учебно заведение, и в университетите.
Илияна Маринкова
Д-р Евлоги Станчев е основен помощник в Института за балканистика с център по тракология към Българска академия на науките. Има бакалавърска степен по история от Софийския университет " Св. Климент Охридски " (2012 г.), две магистърски степени – по " История на Евразия, Русия и Източна Европа " и " Етнология и културна антропология " от СУ (2014 г.), а също и докторска степен по " История на Русия " от СУ (2019 г.).
След МОЧА, и надписът “На Съветската войска освободителка от признателния български народ ” падна. " Нищо от тази плоча не е правилно " , уточни доктор Станчев. " Тази плоча беше оскърбителна за цялата българска история " .
" По един доста абсурден метод войната на Русия против Украйна допринесле българите да стартираме, въпреки и закъснялото, само че постепенно и поредно отърсване от тези руско-съветски зависимости. Датата 24 февруари 2022 година стартира да ни оказва помощ да осъзнаваме на какво е израз тази безусловно сляпа, ирационална русофилия, съветофилия, соцносталгия ".
" Родовата, групова фамилна памет на руснаците по отношение на Великата отечествена война сега се употребява от съветската агитация, с цел да се консолидира поддръжка против Украйна. Руското общество се държи в информативен капак . Те в действителност одобряват всички тези пропагандни клишета за чиста монета ".
" Украинската културна еднаквост съществува от епохи. В някои обстановки, украинската просвета способства доста за влизането на съвременни хрумвания в тогавашна Царска Русия. Тезата “Сталин е създавал украинците ” е безусловно несъстоятелна. Сталин не сътвори украинците, само че пък се опита да ги унищожи първоначално от 30-те години с Гладомора ".
" Руската агитация употребява украинските българи за своите политически цели. В България те целяха да основат усещания измежду незапознатия средностатистически българин, че в Украйна новата власт води надали не война против българите. Няма нищо такова ".
" Има извънредно тежка опозиция против скъсването с съветските връзки у нас. Трябва български жители да бъдат безусловно осведомени със сухата ясна истина. Такава каквато е тя - без тълкования, без фейкове. Това е доста мъчно, тъй като и водещи медии са овладяни от разпространители на агитация. През последните 10 години и повече, съветската агитация е доста съществено платена от Русия. В момента Русия дава най-вече пари за война, на второ място обаче - за агитация ".
" В българското мислене има едно латентно положение на “освободителката Русия ”. Трябва да очистим от прочувствените наслагвания Руско-турската война от 1877-78 г . Русия не води война от прочувствени приятелски усеща, а за надзор над Босфора и Дарданелите. Русия обаче не споделя “ние водим война тук, с цел да създадем Черно море съветско езеро ”, вместо това споделя “ние водим война, с цел да освободиме нашите братия славяни ”.
Ето и цялото изявление:
МОЧА, чийто, се извисяваше над плоча с надпис “На Съветската войска освободителка от признателния български народ ”. в понеделник, 22 април. Историческо видяно, какъв брой неистини има в това малко изречение?
На процедура нищо от това изречение не е правилно от историческа позиция. Дори самата Съветска войска по това време не се е наричала по този начин, наричала се е Червена войска. Ако погледнем към по-важните неща, т.е. дали Червената войска е освободителка и дали българският народ е благодарен, виждаме, че това е исторически фалшификат и откровена агитация на тогавашния комунистически тоталитарен режим, поради неговата тотална взаимозависимост и липса на народен суверенитет в интерес на Съюз на съветските социалистически републики. Няма по какъв начин една войска, която афишира война и то едностранно на друга страна и я окупира военно, да е освободителка.
В последните 15-20 години доста интензивно се разяснява на най-високо експертно ниво, че в България такова разбиране като фашизъм или монархофашизъм не е имало от историческа и политическа позиция. Това е една безусловно идеологическа щампа на последвалия комунистически режим. В този смисъл, от какво тъкмо ни освобождава Съюз на съветските социалистически републики или Червената войска? За мен това е безспорна имитация на историческата памет и замяна на историческото минало. Когато съперниците на демонтажа желаеха монументът да се запази, те използваха аргумента, че би трябвало да се пази историята такава, каквато е. Е, тя не е такава, каквато беше монументализирана в този монумент.
Стигаме и до тази прочувствена подготовка, че “българският народ е благодарен ”. Първо, няма канара, с която да можем да измерим настроенията на цялостен един народ. Второ, няма по какъв начин от името на народа да приказва една партия, която е напълно тоталитарна, напълно подчинена на руската политика. Тази партия - Българска комунистическа партия, по този метод пробва да откри легитимност точно в някаква идея за това, че народът е склонен с всичко това. Народът не е бил питан за този монумент, нито е бил питан за окупацията малко по-рано.
Нищо от тази плоча не е правилно. Тази плоча беше оскърбителна за цялата българска история. Нейното събаряне най-сетне е глътка въздух, въпреки че доста, доста закъсняла.
Тук желая да обърна внимание на нещо доста значимо. Дебатът за Паметника на Съветската войска в София се интензифицира последните две години, само че се води много от дълго време - на процедура от началото на Прехода. Ако обаче не беше пълномащабната война на Русия против Украйна, всички тези ужасни закононарушения, които съветската войска извърши против украинския народ, позволявам, че може би ние към момента щяхме да си съществуваме с един високо стърчащ руски монумент с една оскърбителна плоча и този спор нямаше да стане толкоз остър.
Трябва да се замислим, че тази война сподели доста значими трендове и настроения в публичното мислене. По един доста абсурден метод способства ние да стартираме, въпреки и закъснялото, само че постепенно и поредно отърсване от тези руско-съветски зависимости. А те са освен политически и стопански. Те са на първо място психически, прочувствени, ментални. Те са на всички места към нас. Датата 24 февруари 2022 година стартира да ни оказва помощ да осъзнаваме на какво е израз тази безусловно сляпа, ирационална русофилия, съветофилия, соцносталгия.
Споменахте изказванията за фашизъм или монархофашизъм в България. Може ли да се прави паралел в това отношение с Украйна? Путин през днешния ден твърди, че се, води война, с цел да, " освобождавайки я ". Може ли да кажем, че толкоз години по-късно сходен разказ се повтаря?
В някаква степен, да. Този паралел е забавен, единствено че в съветското мислене самата категория нацизъм, фашизъм, буди доста по-силна реакция и опозиция, в сравнение с в българското. Този роман, който Путин предлага на съветското общество, цели безусловно сляпа готовност. Извиква се роман от Втората международна война, която на тамошната територия е известна като Велика отечествена война. Правят се извънредно нелепи исторически паралели, че както тогава фашизмът бил против Русия или Съветския съюз, по този начин и в този момент “нацизмът в Украйна ” и неговите “западни спонсори ”, плюс всички клишета от вида на “англосаксонски империализъм ” и по-нови, само че не по-малко нелепи избрания като “джендър идеология ”, “войнстващ демократизъм ”, са срещу Русия. С това съветското политическо управление се пробва да събере оптимално необятна социална поддръжка. Безспорен факт е, че голяма част от руснаците са директно наранени от Великата отечествена война - имат в фамилиите си жертви, изгубили са баби и дядовци, тъй като и дамите са взели участие в тази война. Почти няма съветско семейство, което да не е губило член на своето семейство в нея. Тази родова, групова фамилна памет сега се употребява от съветската агитация, с цел да се консолидира поддръжка против Украйна.
Най-нелепото в тази ситуация е, че територията на днешна Украйна тогава е била може би най-тежко потърпевша през цялата Втора международна война. Украинците са потърпевши от немския нацизъм и немската окупация даже повече от руснаците. Това, несъмнено, изобщо не се загатва в днешна Русия. В днешна Русия се основава една безусловно изкривена визия, че това, което е пристигнало на власт в Украйна през 2014 година, е в действителност нацистка хунта. Руското общество се държи в информативен капак. Те в действителност одобряват всички тези пропагандни клишета за чиста монета. Критично мислене не е разрешено и не е предизвикано в Русия. Когато в Русия извикаш този прочувствено тежък спомен за нацизма, ти печелиш поддръжка. Това се случва сега в Русия и по тази причина тази война е толкоз известна към момента, макар че към този момент коства неимоверно доста на съветския народ.
Една от главните тези на съветската агитация сега е, че украински народ не съществува, че той е основан от Сталин и надлежно Украйна принадлежи на Руската федерация. Гледайки в историята, за какво това не е правилно?
Това е пропагандна теза, която цели доста неотклонно да лиши Украйна и нейния народ от каквато и да е историческа легитимност, от право на историческо битие. Разбира се, това въобще не е правилно, в случай че погледам исторически. Украинската културна еднаквост съществува от епохи. В някои обстановки, украинската просвета способства доста за влизането на съвременни хрумвания в тогавашна Царска Русия. В днешна Русия даже съществува това разбиране, наречено украински барок. То е най-малко от 17-ти век. Украинският барок е вид църковна архитектура, която прави старите съветски църкви по-внушителни. Тази културна наклонност идва от украинските земи. Значи, кое е правилно - има ли украински барок или Сталин е основал Украйна? Това са клишета, които целят да вкарат незадълбочено мислещият съветски четец или фен в една пропагандна линия. Карат да го да преповтаря, че Украйна не съществува и не е имала право на битие.
Под тази пропагандна теза се засяга една руска политика от 20-те години на предишния век, която се назовава коренизация. Това безусловно значи вкореняване. Тогава новите руски републики, техният титулярен народ, в Грузия - грузинци, в Украйна - украинци, в Беларус - беларуси, получават някаква форма на национална културна автономност, само че напълно в руски комунистически подтекст. Това стои в основата на тази пропагандна теза, че “Сталин основава украинците ”.
Ако погледнем историята малко по-назад, даже през 19-ти век има съответни забрани върху украинската просвета и това е безусловно ясно посочено в документи. Има забрани за издание на украинска литература, забрани за отпечатване на украинска религиозна литература. Не е належащо да си лекар по история, с цел да видиш, че тезата “Сталин е създавал украинците ” е безусловно несъстоятелна. Сталин не сътвори украинците, само че пък се опита да ги унищожи първоначално от 30-те години. Това към този момент можем напълно изрично да твърдим. Този опит се случи с всеобщия апетит, наименуван Гладомор. Съвсем неотдавна светът означи 90 години от тази ужасяваща покруса, за която и до ден сегашен по-широката публика в България не знае доста, макар че към този момент се появиха много съществени изявления, като да вземем за пример “Червен апетит ” на Ан Апълбаум. Препоръчвам тази книга.
Споменавайки усещанията на българите в България, коства ми се, че путинофилски настроената част от българите е доста склонна да не помни, че в Украйна има и. Моето виждане е, че не би следвало украинските българи да са единствената причина, заради която България да солидаризира с Украйна, нашата помощ и взаимност би трябвало да идват, тъй като това е. Гледайки в историята обаче, каква е картината на украинските българи?
Днешните южни територии на Украйна са директно свързани с българска история, в това число от Средновековието. На процедура, в някакъв смисъл това е люлката на българската държавност - Стара Велика България на Кубрат, по-късно първата Дунавска България на Аспарух.
Ако приказваме съответно за днешните българи в Украйна - бесарабски, запорожки българи или таврийски българи, както също са известни, това са изселнически талази, които най-интензивно протичат през XIX век. Това е в общи линии обезмюсюлманчената част на тогавашна Южна Руска империя, тъй като оттова насам идват доста мюсюлмани - татари, черкези и всевъзможни други общности. За сметка на това, на тяхно място към Украйна отиват християнски нации - освен българи, само че главно, когато приказваме за Бесарабия, става въпрос за българи.
Днес тази общественост, която не е по никакъв начин малобройна, се употребява за всевъзможни политически, геополитически пропагандни клишета, които, имайки поради, че тези хора носят войната си на своя тил, са меко казано грозни и цинични. По-рано през април, който беше боен доктор. Това е един от следващите нагледни образци, че тези хора страдат непосредствено от тази война. Това е тяхната война. Те се борят за своята татковина. Въпреки че имат българско съзнание, те одобряват Украйна и тамошните земи за тяхна татковина.
Тукашните потребители, разпространители на кремълска агитация, още от 2014 година използваха тази бесарабско-българска карта в своята агитация и ненапълно съумяха да съберат немалка гласност, пускайки фейкове. Спомням си, че през 2015 година bTV излъчи в новинарската си емисия репортаж по какъв начин “десетки етнически българи са починали при рецесията в Украйна ”. Основната теза беше, че новата власт в Киев тероризира българското малцинство. До ден към този момент в русофилските групи този репортаж циркулира. Тогава казусът беше следния - даже след края на Майдана главните малцинствени организации и културни институции в Украйна, освен български, само че и на други етнически общности, продължаваха да бъдат овладяни от хора, свързани с Партията на районите. Това е партията на Янукович, проруската партия, която беше свалена. Тези хора направиха всичко належащо, с цел да показват етническите малцинства като жертва на новата власт в Киев. В България те целяха да основат усещания измежду незапознатия средностатистически българин, че в Украйна новата власт води надали не война против българите. Няма нищо такова. Това е безспорен фалшив. Има значително изявления по този въпрос. Аз самият също сготвям текстове, които потвърждават, че това не е правилно. Съвсем скоро идва годишнина от нещастието в Одеса на 2 май 2014 година, когато се говореше за живи изгорели българи в Дома на профсъюзите, което също не е правилно.
Тази отвратителна агитация употребява хората и тяхното в действителност ужасяващо положение през днешния ден, когато те фактически умират. Руската агитация употребява украинските българи за своите политически цели. Например водачите на “Възраждане ”, с изключение на да употребяват бесарабските българи като част от своята политическа агитация, не се интересуват по никакъв метод от тези хора. От 2008 година насам съм имал сътрудници бесарабски българи, които бяха пристигнали тук да учат, да работят. Те се пробват да се приспособяват тук. Какво направи националистическата партия “Възраждане ” за бесарабските българи - в случай че не тези в Украйна, то най-малко тези, които идват тук и се желаят да се приспособяват? Следва се съответна политическа линия, а сходни обединения не се интересуват по никакъв метод от действителното положение на бесарабските българи, които сега са в извънредно тежко положение, тъй като се води война на местата, където те живеят и наоколо до техни обитаеми места.
Започнахме диалога от МОЧА, минахме през Русия, минахме през Украйна. Водила съм диалога за оттърсването от съветското въздействие с украинци, говорили сме и за България, казвала съм им, че това би било мъчно. Отговорът от тяхна страна постоянно е бил роман какъв брой мъчно е било това и при тях, по какъв начин е към момента продължаващ развой. Как мислите - имате ли формула, която можем да използваме, с цел да скъсаме с съветското въздействие?
Има извънредно тежка опозиция против това. Трябва, на първо място, българското общество, български жители да бъдат безусловно осведомени със сухата ясна истина. Такава каквато е тя - без тълкования, без фейкове. Това е доста мъчно, тъй като и водещи медии са овладяни от разпространители на агитация.
Много надалеч съм от мисълта, че пропагандата би трябвало да бъде забранявана, тъй като нещо, което се не разрешава, се романтизира. По-скоро агитация би трябвало да бъде обществено изобличавана и даже осмивана. Има платформи и в България - да вземем за пример, има и задгранични доста положителни образци. Това би трябвало да стане доста по-широко публикувано - изобличаването на несъстоятелността на тази агитация, не просто нейното запрещение. Когато забраниш нещо, то се възпроизвежда. Когато обаче покажеш доста ясно, че то води до социална деградация, хората ще гледат по-различно на него.
Освен всичко друго, през последните 10 години и повече, съветската агитация е доста съществено платена от Русия. В момента Русия дава най-вече пари за война, на второ място обаче - за агитация. Това, което беше преди 2013 година, в този момент е доста по-страшно. Изляха се големи пари, с цел да се поддържа съветската агитация. Честванията на 3 март на Шипка да вземем за пример ги има от много години. Не помня в миналото преди да е имало толкоз доста съветски флагове - в случай че е имало, са били по едно-две. През последните години, изключително от 2022 година насам,. Това демонстрира, че пропагандата се интензифицира, тъй като се подхранва политически и финансово, с цел да има Кремъл пета колона на всички места, където може.
В България тази пета колона доста елементарно може да се поддържа публично, тъй като в един от основополагащите легенди на българската страна, тук имам поради не мит като неистина, а мит като антропологично разбиране, като пиедестал на българската страна, е, че Русия е избавител. Това е един изобилен запас на страсти по отношение на Русия. Аз не споделям, че това би трябвало да бъде заличено или низвергнато. Казвам, че същинският исторически роман, който е лишен от такива прочувствени прояви и забежки, би трябвало да покаже историческата истина по един безусловно явен метод и да редуцира тази форма на “вечна признателност ”, внушавана на доста генерации българи освен след 9 септември, а от началото на Третата българска страна.
През последните две години хора, които са тотално аполитични, изобщо не се интересуват от политика, не гласоподават на избори, казвал съм им - в Украйна се случи това и това, взривиха родилен дом, убиха бременна жена. Отсрещния отговор е: “Не, това не може да е истина ”. Ако това го бяха създали американците, същата тази отсрещна страна щеше да ми каже: “Ужас, това е злополука ”. Казвам това, с цел да илюстрирам по какъв начин в българското мислене има едно латентно положение на “освободителката Русия ”, позитивният облик остава. Това би трябвало да бъде редуцирано. Не споделям, че би трябвало да се пренаписва историята на Руско-турската война от 1877-78 година, тъй като това са исторически обстоятелства, не може да ги заличим. Трябва обаче да ги очистим от прочувствените наслагвания, които пречат на българската страна и българското общество да погледнат трезво на връзките с Русия.
А какъв е трезвият прочет? Споменахте ясните исторически обстоятелства, от които има нужда. Какъв е ясният прочит на нашите връзки с Русия?
Ако приказваме за XIX век, би трябвало да бъде пределно ясно, че Русия води войни с Османската империя. Тази война, която ние назоваваме освободителна, а на процедура, предпоследната война, която Русия води с Турция, последната е Първата международна война. Русия не води тези войни от някакви прочувствени приятелски усеща - “да освободим поробените българи, тъй като те са православни, те са славяни, да оставим хиляди хора по полетата и по планините умрели ”. Всъщност задачата на Царска Русия от много от дълго време към оня миг е надзор над проливите Босфора и Дарданелите. Тя употребява всичко - от агитация, която и тогава е съществувала, до какви ли не операции, с цел да се аргументира за какво води война. Няма да каже “ние водим война тук, с цел да създадем Черно море съветско езеро ”, вместо това споделят “ние водим война, с цел да освободиме нашите братия славяни ”.
Панславянската изразителност е един безусловно прегледен образец за това по какъв начин Царска Русия употребява съответни прочувствени такъми - дали религиозна, дали културна, дали езикова и така нататък, употребява прочувствени фактори, които ще разсънят желанието у някакви нации за поддръжка към самата Русия, като употребява това за своите имперски цели. Освен съветски панславизъм, имаме и доста други образци за панславизъм и за славянска концепция - в чешките земи, в полските земи и т.н, и те не включват съветския прочит. В съветската теза се включват точно тези като “дайте, славянски братя, да ви освободим ”, единствено че няма да сме тъкмо равни, няма да сме тъкмо братя, а ние ще сме огромният брат.
Следосвобожденската българската история демонстрира, че руснаците са се опитвали да овладеят българската страна под всякаква форма, да я управляват и да я създадат своя марионетка. Това би трябвало също да се споделя, тъй като в възпитаници по история продължава да се приказва по какъв начин братска Русия идва да освобождава. Русия не идва просто с цел да го освобождава, идва, с цел да следва своите имперски ползи. Това е въпреки всичко една империя по това време и тя има имперски ползи.
Друга съществена неистина на проруския прочит на българската история е, че със Санстефанския контракт, който оформя една огромна България, Русия основава фантазия за обединено българско етническо землище, т.е. всички българи, живеещи в една огромна България. Това въобще не е правилно, тъй като преди Санстефанска България имаме Българска екзархия. Формирането на Българската екзархия е напълно българска културна и политическа самодейност. Тя сплотява всички българи в едно землище, въпреки и религиозно. Тя обрисува границите на обединеното българско етническо землище, а не Санстефанска България, не тази русифицирана митологема. Смятам, че със Санстефанска България съветската политика пробва просто да каже “ето, руснаците ви демонстрираме какъв блян би трябвало да следвате; оттук насетне, следвайки този блян, българите би трябвало безусловно да се преценявате с руснаците, да сте подчинени на нас, тъй като ние ви демонстрираме идеала ”. Този блян, първо, е подправен - той в никакъв случай не се реализира. И второ, не Санстефанска България е първият път, когато е обрисувана тази фантазия на граница на обединените българи в една страна. За Българската екзархия също би трябвало да се приказва повече в образованието по история - и в учебно заведение, и в университетите.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ