Д-р Симидчиев за ФрогНюз: Поне 12 000 души годишно в България уми...
Това сподели пред ФрогНюз доктор Александър Симидчиев, пулмолог, депутат и ръководител на съдружие.
Ето и цялото изявление:
Скорошни данни на “Въздух за всеки ” демонстрират, че 12 000 души годишно в България умират поради мръсния въздух. На каква база е направено изследването?
Това изследване цитира данните на Световната здравна организация. Това е епидемиологично изследване. Изчисленията са въз основата на проценти - при всеки микрограм в допълнение въздушно замърсяване има увеличение на смъртността в дадена популация с един %. Знаем, че в случай че дадена популация живее при по-мръсни условия с Х брой микрограма фини прахови частици (ФПЧ) на кубически метър, смъртността при тях е увеличена с Х брой %. На базата на това може да се направи пресмятане какъв брой е нараснала смъртността за всяка една област, за която знаем междинните равнища на замърсяване.
В случая - 12 хиляди души е консервативното пресмятане. Различни калкулации показват сред 14 и 16 хиляди души годишно. Във всички положения, става въпрос за не по-малко от 1000 индивида на месец, които умират, тъй като живеем в нечиста околна среда.
Замърсяването на въздуха поврежда всички органи и системи на нашето тяло. Който има едва сърце, умира по-често от сърце. Който има слаби бели дробове, умира по-често от бели дробове. Който има слаб панкреас, умира по-често от диабет. Който ще направи инсулт, прави инсулта по-често и по-рано, в сравнение с, в случай че живееше в по-чиста среда. Всички тези болести са свързани с въздушното замърсяване и е ясно, че то усилва % на смъртност на безусловно всички хронични неспецифични болести - сърдечносъдовите, мозъчносъдовите, белодробните и метаболитните болести, а и онкологичните. Когато живеем в по-мръсна среда, по-често се разболяваме от рак - надлежно загиваме по-често от рак.
Споменахме фините прахови частици, само че по какъв начин ни въздействат и останалите замърсители във въздуха ни?
От позиция на медицината същински огромният проблем са фините прахови частици с размер по-малко от 2,5 микрона - така наречен ФПЧ2,5. Това са частиците, виновни за 70% от здравните опасности изобщо, по тази причина най-често приказваме за тях.
Произходът им най-често е от горене на нещо. Дали това горене е вътре в мотора на автомобила под формата на мотори с вътрешно горене, или е вследствие на горене на твърди битови субстанции за отопление - дърва, въглища и така нататък - всички тези фини прахови частици се отделят във въздуха и утежняват нашата околна среда. Фини прахови частици могат да минат и трансгранично - да вземем за пример, когато има пясъчни стихии в Сахара, най-дребните частици, които са най-леки и надлежно се носят от вятъра най-далече, също има случаи да идват в нашите ширини, да попадат във въздуха ни.
Имаме избрани географски области, които са изключително чувствителни на замърсяване с фини прахови частици. Това нормално са областите, които са под формата на купичка, на паничка. Софийското поле е такова, тъй като то е заобиколено с по-високи географски структури към себе си - наподобява като паничка за чорба. Когато ние генерираме отпадъци в тази паничка - от придвижване на коли, от горене за битово отопление, тези отпадъци остават тук и ги дишаме. Местата, които географски са под формата на котловина или разлом сред по-високи структури, те задържат фините прахови частици. Хората, които живеят на тези места, дишат по-често и в по-голяма централизация тези частици.
Кои са останалите такива региони, с изключение на Софийското поле?
Пловдив също не е в прелестно положение. Варна и Бургас са по-малко застрашени, тъй като там духат мощни ветрове и фините прахови частици се задържат по-малко. Освен София и Пловдив, също и Русе в забележителна степен, въпреки че в Русе е по-плоско, в сравнение с в София. Там постоянно обаче влиза трансгранично замърсяване от Гюргево, което е от другата страна на Дунав. В страната има няколко горещи точки, които са изключително чувствителни.
Да не подценяваме и обстоятелството, че има и точково замърсяване със замърсители, разнообразни от трафика и битовото отопление, които непрекъснато бълват през комините си отпадъци. Това също води до локално високо равнище на замърсяване към въпросните горещи точки. Такива са Гълъбово, Стара Загора - около ТЕЦ-овете.
Когато работят централите на въглища, с изключение на общоприетите газове, отделяни във въглищното горене - като серния диоксид, има и замърсяване с фини прахови частици. Автомобилите по време на придвижване, когато отделят замърсители, с изключение на фини прахови частици, отделят и азотен диоксид. Във въздуха ни има разнообразни замърсители, само че най-съществените, които в случай че понижим, бихме понижили 70% от нездравословния резултат - това са фините прахови частици с диаметър 2,5 микрона.
Какви са ограниченията, които следва да бъдат подхванати?
Мерките са разнообразни. Една от тях е национално законодателство, което лимитира опцията за генериране на замърсители. Такова би било ограничението вноса на по-стари и по-замърсяващи коли в страната. За страдание това е доста сложен развой. Трябва развой на хармонизиране на европейското законодателство - може да се изнасят коли от други страни, а вносът у нас не е доста стеснен. Има други механизми, по които това би трябвало да стане - да вземем за пример посредством мита. Това е във връзка с автомобилния превоз.
Преминаването от персонално транспортно средство на градски превоз е една от мощните ограничения, които могат да бъдат взети. Всякакви апели за това, както и подобряването на самия градски превоз, в това число метро, трамваи, тролеи и рейсове, усъвършенстват доста, тъй като моторът на рейса е един - даже той да е колкото три автомобила като замърсяване, той вози 50 души, не един човек. Така замърсяването е по-малко, в сравнение с, когато всеки един от нас кара кола, която замърсява.
По отношение на битовото отопление - централизирането на битовото отопление, както и прекосяването на термопомпи и климатици, има голям резултат върху намаляването на този тип замърсяване.
Обикновено започваме да приказваме за въздушното замърсяване в интервалите, когато се надвишават нормите - това са интервалите сред ноември и март, т.е. в студените месеци на годината. Истината е, че трафикът, да вземем за пример в София, е безусловно идентичен целогодишно. Той дава фона на замърсяването, над който идват пиковете в отоплителния сезон. Именно по тази причина се получават превишаване на нормите. Много хора разчитат, че нормата е нещото, под което всичко е наред, само че това не е по този начин. Въздушното замърсяване няма долна граница на нормата - колкото по-ниско е, толкоз по-добре. Нормите са просто ориентировъчни стойности, които се одобряват от управляващите, с цел да се каже: “Това е задоволително равнище на риск ”.
В момента ние съблюдаваме нормите на Европейския съюз, само че те са доста по-високи от нормите на Световната здравна организация, която гледа от позиция на здравето. Европейски Съюз пък пробва да балансира и стопански ползи, по тази причина позволява по-високи стойности - т.е. по-високо равнище на риск. Смята, че в противоположен случай би лимитирал икономическото развиване на дадени региони. Превишаването на нормите не е еднопосочно, тъй като норма няма.
Всяко нещо, което е над 6 микрограма на кубически метър замърсяване с ФПЧ, е генерирано от човешка активност. До 6 микрограма на кубически метър са естествени процеси - да вземем за пример вулканичните процеси, пясъка и така нататък Всичко от 6 нагоре стартира да бъде генерирано от човешка активност. Колкото по-интензивна е тази човешка активност, толкоз по-високи са равнищата на замърсяване, толкоз по-висок е рискът от смъртен случай.
Освен смъртните случаи, преди да настъпи гибелта, има и нараснали равнища на заболеваемост, има доста повече признаци. През 2017 година нашето съдружие “Въздух за здраве ” направи изследване в София, бяхме взели данните от Бърза помощ за брой позвънявания на дневна база. Бяха сред 250 и 300 позвънявания дневно. Взехме броя на позвънявания дневно за три години обратно. Сравнихме ги с измерените равнища на замърсяване на въздуха за същия тригодишен интервал по дни. Установихме висока степен на корелация, което значи, че съществува взаимозависимост сред двете променливи. Всяко превишаване на въздушното замърсяване над нормите, които тогава бяха 25 микрограма на кубически метър, водеше до това, че броят на позвъняванията до Бърза помощ се усилваше много доста - с над 10%.
Тази обязаност не е обвързвана единствено със гибелта, а и с боледуването преди гибелта. А боледуването е в доста по-голяма степен. На всеки умрял човек, съществуват не по-малко от стотина индивида, които боледуват повече поради това, че живеят на мръсно. Проблемът е още по-голям - не е единствено до тези 12 000 души, които умират на годишна база, а до още най-малко 10 пъти по толкоз, които боледуват поради мръсния въздух.
Интервю на Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
Скорошни данни на “Въздух за всеки ” демонстрират, че 12 000 души годишно в България умират поради мръсния въздух. На каква база е направено изследването?
Това изследване цитира данните на Световната здравна организация. Това е епидемиологично изследване. Изчисленията са въз основата на проценти - при всеки микрограм в допълнение въздушно замърсяване има увеличение на смъртността в дадена популация с един %. Знаем, че в случай че дадена популация живее при по-мръсни условия с Х брой микрограма фини прахови частици (ФПЧ) на кубически метър, смъртността при тях е увеличена с Х брой %. На базата на това може да се направи пресмятане какъв брой е нараснала смъртността за всяка една област, за която знаем междинните равнища на замърсяване.
В случая - 12 хиляди души е консервативното пресмятане. Различни калкулации показват сред 14 и 16 хиляди души годишно. Във всички положения, става въпрос за не по-малко от 1000 индивида на месец, които умират, тъй като живеем в нечиста околна среда.
Замърсяването на въздуха поврежда всички органи и системи на нашето тяло. Който има едва сърце, умира по-често от сърце. Който има слаби бели дробове, умира по-често от бели дробове. Който има слаб панкреас, умира по-често от диабет. Който ще направи инсулт, прави инсулта по-често и по-рано, в сравнение с, в случай че живееше в по-чиста среда. Всички тези болести са свързани с въздушното замърсяване и е ясно, че то усилва % на смъртност на безусловно всички хронични неспецифични болести - сърдечносъдовите, мозъчносъдовите, белодробните и метаболитните болести, а и онкологичните. Когато живеем в по-мръсна среда, по-често се разболяваме от рак - надлежно загиваме по-често от рак.
Споменахме фините прахови частици, само че по какъв начин ни въздействат и останалите замърсители във въздуха ни?
От позиция на медицината същински огромният проблем са фините прахови частици с размер по-малко от 2,5 микрона - така наречен ФПЧ2,5. Това са частиците, виновни за 70% от здравните опасности изобщо, по тази причина най-често приказваме за тях.
Произходът им най-често е от горене на нещо. Дали това горене е вътре в мотора на автомобила под формата на мотори с вътрешно горене, или е вследствие на горене на твърди битови субстанции за отопление - дърва, въглища и така нататък - всички тези фини прахови частици се отделят във въздуха и утежняват нашата околна среда. Фини прахови частици могат да минат и трансгранично - да вземем за пример, когато има пясъчни стихии в Сахара, най-дребните частици, които са най-леки и надлежно се носят от вятъра най-далече, също има случаи да идват в нашите ширини, да попадат във въздуха ни.
Имаме избрани географски области, които са изключително чувствителни на замърсяване с фини прахови частици. Това нормално са областите, които са под формата на купичка, на паничка. Софийското поле е такова, тъй като то е заобиколено с по-високи географски структури към себе си - наподобява като паничка за чорба. Когато ние генерираме отпадъци в тази паничка - от придвижване на коли, от горене за битово отопление, тези отпадъци остават тук и ги дишаме. Местата, които географски са под формата на котловина или разлом сред по-високи структури, те задържат фините прахови частици. Хората, които живеят на тези места, дишат по-често и в по-голяма централизация тези частици.
Кои са останалите такива региони, с изключение на Софийското поле?
Пловдив също не е в прелестно положение. Варна и Бургас са по-малко застрашени, тъй като там духат мощни ветрове и фините прахови частици се задържат по-малко. Освен София и Пловдив, също и Русе в забележителна степен, въпреки че в Русе е по-плоско, в сравнение с в София. Там постоянно обаче влиза трансгранично замърсяване от Гюргево, което е от другата страна на Дунав. В страната има няколко горещи точки, които са изключително чувствителни.
Да не подценяваме и обстоятелството, че има и точково замърсяване със замърсители, разнообразни от трафика и битовото отопление, които непрекъснато бълват през комините си отпадъци. Това също води до локално високо равнище на замърсяване към въпросните горещи точки. Такива са Гълъбово, Стара Загора - около ТЕЦ-овете.
Когато работят централите на въглища, с изключение на общоприетите газове, отделяни във въглищното горене - като серния диоксид, има и замърсяване с фини прахови частици. Автомобилите по време на придвижване, когато отделят замърсители, с изключение на фини прахови частици, отделят и азотен диоксид. Във въздуха ни има разнообразни замърсители, само че най-съществените, които в случай че понижим, бихме понижили 70% от нездравословния резултат - това са фините прахови частици с диаметър 2,5 микрона.
Какви са ограниченията, които следва да бъдат подхванати?
Мерките са разнообразни. Една от тях е национално законодателство, което лимитира опцията за генериране на замърсители. Такова би било ограничението вноса на по-стари и по-замърсяващи коли в страната. За страдание това е доста сложен развой. Трябва развой на хармонизиране на европейското законодателство - може да се изнасят коли от други страни, а вносът у нас не е доста стеснен. Има други механизми, по които това би трябвало да стане - да вземем за пример посредством мита. Това е във връзка с автомобилния превоз.
Преминаването от персонално транспортно средство на градски превоз е една от мощните ограничения, които могат да бъдат взети. Всякакви апели за това, както и подобряването на самия градски превоз, в това число метро, трамваи, тролеи и рейсове, усъвършенстват доста, тъй като моторът на рейса е един - даже той да е колкото три автомобила като замърсяване, той вози 50 души, не един човек. Така замърсяването е по-малко, в сравнение с, когато всеки един от нас кара кола, която замърсява.
По отношение на битовото отопление - централизирането на битовото отопление, както и прекосяването на термопомпи и климатици, има голям резултат върху намаляването на този тип замърсяване.
Обикновено започваме да приказваме за въздушното замърсяване в интервалите, когато се надвишават нормите - това са интервалите сред ноември и март, т.е. в студените месеци на годината. Истината е, че трафикът, да вземем за пример в София, е безусловно идентичен целогодишно. Той дава фона на замърсяването, над който идват пиковете в отоплителния сезон. Именно по тази причина се получават превишаване на нормите. Много хора разчитат, че нормата е нещото, под което всичко е наред, само че това не е по този начин. Въздушното замърсяване няма долна граница на нормата - колкото по-ниско е, толкоз по-добре. Нормите са просто ориентировъчни стойности, които се одобряват от управляващите, с цел да се каже: “Това е задоволително равнище на риск ”.
В момента ние съблюдаваме нормите на Европейския съюз, само че те са доста по-високи от нормите на Световната здравна организация, която гледа от позиция на здравето. Европейски Съюз пък пробва да балансира и стопански ползи, по тази причина позволява по-високи стойности - т.е. по-високо равнище на риск. Смята, че в противоположен случай би лимитирал икономическото развиване на дадени региони. Превишаването на нормите не е еднопосочно, тъй като норма няма.
Всяко нещо, което е над 6 микрограма на кубически метър замърсяване с ФПЧ, е генерирано от човешка активност. До 6 микрограма на кубически метър са естествени процеси - да вземем за пример вулканичните процеси, пясъка и така нататък Всичко от 6 нагоре стартира да бъде генерирано от човешка активност. Колкото по-интензивна е тази човешка активност, толкоз по-високи са равнищата на замърсяване, толкоз по-висок е рискът от смъртен случай.
Освен смъртните случаи, преди да настъпи гибелта, има и нараснали равнища на заболеваемост, има доста повече признаци. През 2017 година нашето съдружие “Въздух за здраве ” направи изследване в София, бяхме взели данните от Бърза помощ за брой позвънявания на дневна база. Бяха сред 250 и 300 позвънявания дневно. Взехме броя на позвънявания дневно за три години обратно. Сравнихме ги с измерените равнища на замърсяване на въздуха за същия тригодишен интервал по дни. Установихме висока степен на корелация, което значи, че съществува взаимозависимост сред двете променливи. Всяко превишаване на въздушното замърсяване над нормите, които тогава бяха 25 микрограма на кубически метър, водеше до това, че броят на позвъняванията до Бърза помощ се усилваше много доста - с над 10%.
Тази обязаност не е обвързвана единствено със гибелта, а и с боледуването преди гибелта. А боледуването е в доста по-голяма степен. На всеки умрял човек, съществуват не по-малко от стотина индивида, които боледуват повече поради това, че живеят на мръсно. Проблемът е още по-голям - не е единствено до тези 12 000 души, които умират на годишна база, а до още най-малко 10 пъти по толкоз, които боледуват поради мръсния въздух.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ