Тома Белев за ФрогНюз: 50% от населението на България има проблем...
Това сподели пред ФрогНюз някогашният заместник-министър на околната среда и водите Тома Белев, част от “Зелено придвижване ”.
След като партията сътвори, приказваме с Тома Белев за мащабите на това безводие, както и за аргументите за него.
Какво демонстрират данните, четете в идващите редове:
Какви са мащабите на безводието в България, предвид на другите типове безводие - напълно спряно водоподаване, режим на водата, липса на качествена вода за питейни потребности?
Мащабите са много огромни. Събираме информация на няколко пласта и се опитваме да я поддържаме. Единият пласт са обитаемоте места с режим на водоподаване. Тоест хората имат водоподаване за питейни цели, само че то е лимитирано във времето. Това касае както обитаеми места, които се обслужват от ВиК оператори, по този начин и обитаеми места, които не се обслужват от ВиК оператор. Тях или ги обслужва общината, или никой.
Отделно поддържаме един пласт с обитаемоте места, които нямат ВиК оператор в нарушаване на Директивата за питейните води. Това са към 1600 места. Тепърва ги допълваме, тъй като част от ВиК операторите отхвърлят да дадат информация кои обитаеми места обслужват и кои не.
Третият пласт е с обитаеми места, които имат водоподаване, само че при тях имат трайни проблеми с качеството на водата. Тоест водата не става за пиянство непрекъснато или водата не става за пиянство при избрани инспекции. Системата на инспекции, която се прави сега, е следната - РЗИ вършат проби на водата, когато открият, че да вземем за пример уранът е повишен, това не значи, че те незабавно издават заповед за прекъсване на използването на водата за питейни цели. Те се разпореждат съответният ВиК оператор да обезпечи чиста питейна вода на жителите, само че не споделят можете ли да пиете от водата или не. Тази информация въобще не доближава до жителите. След предписанията към ВиК оператора, се прави втора инспекция. Самият оператор може по един или различен метод да предприеме дейности. При някои видове замърсяване и утежняване качеството на водата, изчистването може да се реализира посредством механически ограничения. Слагат се избрани субстанции, които улавят арсен или понижават количеството на урана. Тогава това не се води нарушаване.
Имаме прекомерно доста случаи, в които е нарушено правото на питейна вода на жителите. Те имат право на чиста питейна вода. Всеки от българските жители има такова право.
Но когато не се води нарушаване, това не се регистрира - по този начин ли да разбираме?
Точно по този начин. Изпратихме претенции по Закона за достъп до социална информация на РЗИ-тата, те ни дават отговор, че нямат нарушавания. Как нямат нарушавания, като следим изявленията им и виждаме, че имат проблеми, които се повтарят трайно в избрани обитаеми места и то не една година, а няколко години поред. Те споделят - ние нямаме възбрана. Това е, тъй като не издават възбрана. Това е напълно странното, че някои РЗИ-та споделят - “направили сме проба на вашата питейна вода, открили сме уран ”. “Трябва да се осведомят жителите ”, това се случва във Фейсбук профила на съответното обитаемо място. И толкоз.
Имаме и доста РЗИ-та, които обаче работят твърдо и навременно. Например РЗИ Хасково - те незабавно издават наставления за обезпечаване на водоноски, на чиста питейна вода, издават решения, с които стопират потреблението на вода за питейни или домашни цели.
Влошаването на качеството на водата е няколко типа. Първият е водата да не може да се употребява питейни цели. Вторият - не може да се употребява за домашни цели. Третият - не може да се употребява единствено от хората със здравословни проблеми, майки, кърмачки и т.н.
“Зелено придвижване ” занапред събираме информация и това е доста мъчно. Голяма част от популацията на България - към 50% по нашата предварителна оценка, има проблем с достъпа до чиста питейна вода. Независимо дали това са режими в избраните месеци, без значение дали е проблем с качеството на водата, без значение дали е проблем със законността на водовземането и приемането, само че някъде има някакъв проблем.
Трябва да отчитаме, че във връзка с режима на водата също има проблеми. Не е решено по кое време афишират режим. Имат кметове, които споделят: “За какво да разгласявам режим, като вода няма ”. Нормата, законът и наредбите не го задължават да обявяви режим на водата - даже когато вода няма. Националната статистика регистрира какъв брой дни в годината на годишна база съответните обитаеми места и хората са нямали вода. Има общини, в които 25% от обитаемоте места нямат вода, само че не афишират режим на водата, не влиза в статистиката.
Има и случаи, в които ВиК операторът издава наставление към съответната община да вкара режим на водата, само че това не се случва. Кметът споделя: “Сега да въведа, то идват избори, не мога да осигуря вода, от кое място ще намеря водоноски ”. А ние, събирайки информация, виждаме, че от време на време режим на водата се вкарва един месец, откакто ние сме получили сигнал, че там има режим на водата. Тоест има в действителност режим на водата, само че писмено чак месец по-късно излиза заповед, от време на време въобще да излиза.
Казвате, че казусът е огромен, че към 50% - по предварителни оценки - от популацията на страната няма обезпечен достъп до чиста питейна вода. Какви са аргументите за това?
В България имаме реплика на използване на законодателство в региона на водоснабдяването. Защо реплика? Защото в случай че отворите справките на ВиК операторите, които подават към Комисия за енергийно и водно контролиране, те споделят какъв брой обитаеми места обслужват, какъв брой водовземни уреди имат, какъв брой са водоизточниците. Ако сравните техните данни със справките на басейновите дирекции, които дават разрешението за прилагане на вода за питейни цели, разликата е три пъти.
ВиК операторът използва, само че той няма позволение за прилагане на този обект. Съответно, това количество въобще никой не го регистрира, то не се заплаща към страната. Съответно, защото ВиК операторите нормално са в неприятно финансово положение, това за тях е добре.
Даже и да имаш позволение за водоползване за питейни цели, ВиК операторите нямат измервателни уреди. Контролният орган също не управлява на входа - т.е. какъв брой вода идва. Казват: “Мрежата е ужасна, по тази причина няма вода, губим 70-80% ”. Има голям брой незнайни водовземания - за 1500-1600 обитаеми места нищо не се знае. Не измерваш какво взимаш от природата, само че твърдиш, че губиш 70% от вода - може да губиш и 90%, само че когато не измерваш, не можеш да го установиш.
Доброто ръководство на един ВиК оператор изисква той да знае какво влиза на входа, какво влиза към потребителите в обитаемото място. Отделно имаме обитаеми места, за които шефове на ВиК оператори споделят, че не ги позволяват до къщите. Има цели села, в които няма измерателни уреди, а разпределението е на око. Никой не мери водата, това е цялостно безхаберие - и за Министерство на регионалното развитие, и за Министерство на околната среда и водите. Затова нямаме вода.
Когато няма кой да ръководи водите дейно, когато не се знае какво количество използваме, какво количество се заплаща, всичко си е просто една реплика на ръководство.
Каква за Вас е положителната форма на ръководство на водите?
Добрата форма на ръководство е първо, да знаем какво количество вода влиза. Второ, това количество да е законно, да има издадени разрешителни за водоползване, да има избрани санитарно-охранителни зони. Две трети от водоизточниците нямат избрани санитарно-охранителни зони, което води до понижаване на количеството и на качеството на водите.
Когато нямаш несъмнено санитарно-охранителни зони, се секат гори. Съответно, когато сменят склопа и изнесат половината гора, тя незабавно утежнява опциите си за задържане на водата. Така изворите пресъхват лятото, а там би трябвало да има гора, тя би трябвало да е остаряла - младата гора използва повече вода, в сравнение с съумява да запази. В най-хубавия случай на 30-та година една млада гора към този момент има нулев резултат по отношение на водата по водозадържащи и водорегулиращи функционалности. Ако гората е иглолистна - към 40-тата година. Във водосборите на питейните и водоизточници ни трябват остарели гори, с цел да подсигуряваме какво се случва в сухи години.
В момента цялата полемика, която се прави за рецесията с водата, е една подправена полемика. В нея кой ли не се пробва да влезе и да се намести. Например земеделските производители - споделят, че нямат вода за напояване, а това е нещо напълно друго. Енергийните производители използват язовири единствено за енергийни цели - тъй като има и такива язовири. Показвам по какъв начин тези язовири са празни, само че от тях вода за питейни цели не отива.
Ключово е да осигурим аварийни водоизточници за неприятни години за всяко едно обитаемо място. Никой към този момент не дефинира такива. Нито София, нито последното село дефинира аварийни водоизточници. Включително общините с дълготраен проблем, каквито са Ловеч, Плевен, които се надяват на вода от Стара планина. Те не търсят водоизточници, които са имали преди време и които са изоставили. Това е казусът и с Плевен, и с Ловеч, и с Радомир. Има общини, които в никакъв случай не са се занимавали с това да обезпечават качество на водите. Има общини в Североизтока, а и в Югоизтока - по долината на Тунджа, общини с малко, разпръснато население и с кметове четвърти, пети, шести мандат, които в никакъв случай не са си задавали въпроса дали са нужни аварийни водоизточници. Там, където има многомандатни кметове, там има проблеми с водата - те просто са сигурни, че ще бъдат избрани отново и те не влагат в това да се потвърждават.
Трябва да се дефинират аварийни водоизточници за всяко обитаемо място, с цел да може при положение на суха година, да има от кое място да се вземе вода. Даже да не е най-чистата вода, най-малко да има за хигиенични цели. Едно е да осигуряваме вода за пиянство, друго е най-малко за хигиенични цели - в някои обитаеми места няма и за хигиенични цели. Там, каквато и да е било вода би свършила работа, само че няма - просто тъй като никой не се е заел да търси аварийни водоизточници, да направи един сондаж към селото. Понякога е по-изгодно за едно отдалечено обитаемо място да бъдат направени 2-3 сондажа, които да обезпечават вода, вместо да се вози вода от 20 км, като елементи от нея се губят по трасето.
Инвестициите във ВиК бранша би трябвало да са обвързани. Общините вършат вложенията във ВиК бранша, тъй като ВиК операторите са с неприятен финансов статус. Общините не съгласуват нищо с ВиК операторите. Директори на ВиК оператори са ми казвали за случаи, в които по европейски план е заменена цялата водоснабдителна система в селото, само че никой не е обърнал внимание, че това се прави с геодезични заснемания на тръбите, с цел да не се получават въздушни възглавници и надлежно отново да няма вода. Налагало се е цялостен подготвен, приключен, изплатен план да се разкопава, да се смъкват равнищата, с цел да не се получават въздушни възглавници и вода да има. Има разнобой сред общината, която е длъжна да обезпечава вода и е действителен притежател на оборудванията, и ВиК операторите. Общината прави каквото си желае, връчва го на ВиК операторите за стопанисване. А по какъв начин да го стопанисваш, откакто то не доставя вода?
Интервю на Илияна Маринкова
След като партията сътвори, приказваме с Тома Белев за мащабите на това безводие, както и за аргументите за него.
Какво демонстрират данните, четете в идващите редове:
Какви са мащабите на безводието в България, предвид на другите типове безводие - напълно спряно водоподаване, режим на водата, липса на качествена вода за питейни потребности?
Мащабите са много огромни. Събираме информация на няколко пласта и се опитваме да я поддържаме. Единият пласт са обитаемоте места с режим на водоподаване. Тоест хората имат водоподаване за питейни цели, само че то е лимитирано във времето. Това касае както обитаеми места, които се обслужват от ВиК оператори, по този начин и обитаеми места, които не се обслужват от ВиК оператор. Тях или ги обслужва общината, или никой.
Отделно поддържаме един пласт с обитаемоте места, които нямат ВиК оператор в нарушаване на Директивата за питейните води. Това са към 1600 места. Тепърва ги допълваме, тъй като част от ВиК операторите отхвърлят да дадат информация кои обитаеми места обслужват и кои не.
Третият пласт е с обитаеми места, които имат водоподаване, само че при тях имат трайни проблеми с качеството на водата. Тоест водата не става за пиянство непрекъснато или водата не става за пиянство при избрани инспекции. Системата на инспекции, която се прави сега, е следната - РЗИ вършат проби на водата, когато открият, че да вземем за пример уранът е повишен, това не значи, че те незабавно издават заповед за прекъсване на използването на водата за питейни цели. Те се разпореждат съответният ВиК оператор да обезпечи чиста питейна вода на жителите, само че не споделят можете ли да пиете от водата или не. Тази информация въобще не доближава до жителите. След предписанията към ВиК оператора, се прави втора инспекция. Самият оператор може по един или различен метод да предприеме дейности. При някои видове замърсяване и утежняване качеството на водата, изчистването може да се реализира посредством механически ограничения. Слагат се избрани субстанции, които улавят арсен или понижават количеството на урана. Тогава това не се води нарушаване.
Имаме прекомерно доста случаи, в които е нарушено правото на питейна вода на жителите. Те имат право на чиста питейна вода. Всеки от българските жители има такова право.
Но когато не се води нарушаване, това не се регистрира - по този начин ли да разбираме?
Точно по този начин. Изпратихме претенции по Закона за достъп до социална информация на РЗИ-тата, те ни дават отговор, че нямат нарушавания. Как нямат нарушавания, като следим изявленията им и виждаме, че имат проблеми, които се повтарят трайно в избрани обитаеми места и то не една година, а няколко години поред. Те споделят - ние нямаме възбрана. Това е, тъй като не издават възбрана. Това е напълно странното, че някои РЗИ-та споделят - “направили сме проба на вашата питейна вода, открили сме уран ”. “Трябва да се осведомят жителите ”, това се случва във Фейсбук профила на съответното обитаемо място. И толкоз.
Имаме и доста РЗИ-та, които обаче работят твърдо и навременно. Например РЗИ Хасково - те незабавно издават наставления за обезпечаване на водоноски, на чиста питейна вода, издават решения, с които стопират потреблението на вода за питейни или домашни цели.
Влошаването на качеството на водата е няколко типа. Първият е водата да не може да се употребява питейни цели. Вторият - не може да се употребява за домашни цели. Третият - не може да се употребява единствено от хората със здравословни проблеми, майки, кърмачки и т.н.
“Зелено придвижване ” занапред събираме информация и това е доста мъчно. Голяма част от популацията на България - към 50% по нашата предварителна оценка, има проблем с достъпа до чиста питейна вода. Независимо дали това са режими в избраните месеци, без значение дали е проблем с качеството на водата, без значение дали е проблем със законността на водовземането и приемането, само че някъде има някакъв проблем.
Трябва да отчитаме, че във връзка с режима на водата също има проблеми. Не е решено по кое време афишират режим. Имат кметове, които споделят: “За какво да разгласявам режим, като вода няма ”. Нормата, законът и наредбите не го задължават да обявяви режим на водата - даже когато вода няма. Националната статистика регистрира какъв брой дни в годината на годишна база съответните обитаеми места и хората са нямали вода. Има общини, в които 25% от обитаемоте места нямат вода, само че не афишират режим на водата, не влиза в статистиката.
Има и случаи, в които ВиК операторът издава наставление към съответната община да вкара режим на водата, само че това не се случва. Кметът споделя: “Сега да въведа, то идват избори, не мога да осигуря вода, от кое място ще намеря водоноски ”. А ние, събирайки информация, виждаме, че от време на време режим на водата се вкарва един месец, откакто ние сме получили сигнал, че там има режим на водата. Тоест има в действителност режим на водата, само че писмено чак месец по-късно излиза заповед, от време на време въобще да излиза.
Казвате, че казусът е огромен, че към 50% - по предварителни оценки - от популацията на страната няма обезпечен достъп до чиста питейна вода. Какви са аргументите за това?
В България имаме реплика на използване на законодателство в региона на водоснабдяването. Защо реплика? Защото в случай че отворите справките на ВиК операторите, които подават към Комисия за енергийно и водно контролиране, те споделят какъв брой обитаеми места обслужват, какъв брой водовземни уреди имат, какъв брой са водоизточниците. Ако сравните техните данни със справките на басейновите дирекции, които дават разрешението за прилагане на вода за питейни цели, разликата е три пъти.
ВиК операторът използва, само че той няма позволение за прилагане на този обект. Съответно, това количество въобще никой не го регистрира, то не се заплаща към страната. Съответно, защото ВиК операторите нормално са в неприятно финансово положение, това за тях е добре.
Даже и да имаш позволение за водоползване за питейни цели, ВиК операторите нямат измервателни уреди. Контролният орган също не управлява на входа - т.е. какъв брой вода идва. Казват: “Мрежата е ужасна, по тази причина няма вода, губим 70-80% ”. Има голям брой незнайни водовземания - за 1500-1600 обитаеми места нищо не се знае. Не измерваш какво взимаш от природата, само че твърдиш, че губиш 70% от вода - може да губиш и 90%, само че когато не измерваш, не можеш да го установиш.
Доброто ръководство на един ВиК оператор изисква той да знае какво влиза на входа, какво влиза към потребителите в обитаемото място. Отделно имаме обитаеми места, за които шефове на ВиК оператори споделят, че не ги позволяват до къщите. Има цели села, в които няма измерателни уреди, а разпределението е на око. Никой не мери водата, това е цялостно безхаберие - и за Министерство на регионалното развитие, и за Министерство на околната среда и водите. Затова нямаме вода.
Когато няма кой да ръководи водите дейно, когато не се знае какво количество използваме, какво количество се заплаща, всичко си е просто една реплика на ръководство.
Каква за Вас е положителната форма на ръководство на водите?
Добрата форма на ръководство е първо, да знаем какво количество вода влиза. Второ, това количество да е законно, да има издадени разрешителни за водоползване, да има избрани санитарно-охранителни зони. Две трети от водоизточниците нямат избрани санитарно-охранителни зони, което води до понижаване на количеството и на качеството на водите.
Когато нямаш несъмнено санитарно-охранителни зони, се секат гори. Съответно, когато сменят склопа и изнесат половината гора, тя незабавно утежнява опциите си за задържане на водата. Така изворите пресъхват лятото, а там би трябвало да има гора, тя би трябвало да е остаряла - младата гора използва повече вода, в сравнение с съумява да запази. В най-хубавия случай на 30-та година една млада гора към този момент има нулев резултат по отношение на водата по водозадържащи и водорегулиращи функционалности. Ако гората е иглолистна - към 40-тата година. Във водосборите на питейните и водоизточници ни трябват остарели гори, с цел да подсигуряваме какво се случва в сухи години.
В момента цялата полемика, която се прави за рецесията с водата, е една подправена полемика. В нея кой ли не се пробва да влезе и да се намести. Например земеделските производители - споделят, че нямат вода за напояване, а това е нещо напълно друго. Енергийните производители използват язовири единствено за енергийни цели - тъй като има и такива язовири. Показвам по какъв начин тези язовири са празни, само че от тях вода за питейни цели не отива.
Ключово е да осигурим аварийни водоизточници за неприятни години за всяко едно обитаемо място. Никой към този момент не дефинира такива. Нито София, нито последното село дефинира аварийни водоизточници. Включително общините с дълготраен проблем, каквито са Ловеч, Плевен, които се надяват на вода от Стара планина. Те не търсят водоизточници, които са имали преди време и които са изоставили. Това е казусът и с Плевен, и с Ловеч, и с Радомир. Има общини, които в никакъв случай не са се занимавали с това да обезпечават качество на водите. Има общини в Североизтока, а и в Югоизтока - по долината на Тунджа, общини с малко, разпръснато население и с кметове четвърти, пети, шести мандат, които в никакъв случай не са си задавали въпроса дали са нужни аварийни водоизточници. Там, където има многомандатни кметове, там има проблеми с водата - те просто са сигурни, че ще бъдат избрани отново и те не влагат в това да се потвърждават.
Трябва да се дефинират аварийни водоизточници за всяко обитаемо място, с цел да може при положение на суха година, да има от кое място да се вземе вода. Даже да не е най-чистата вода, най-малко да има за хигиенични цели. Едно е да осигуряваме вода за пиянство, друго е най-малко за хигиенични цели - в някои обитаеми места няма и за хигиенични цели. Там, каквато и да е било вода би свършила работа, само че няма - просто тъй като никой не се е заел да търси аварийни водоизточници, да направи един сондаж към селото. Понякога е по-изгодно за едно отдалечено обитаемо място да бъдат направени 2-3 сондажа, които да обезпечават вода, вместо да се вози вода от 20 км, като елементи от нея се губят по трасето.
Инвестициите във ВиК бранша би трябвало да са обвързани. Общините вършат вложенията във ВиК бранша, тъй като ВиК операторите са с неприятен финансов статус. Общините не съгласуват нищо с ВиК операторите. Директори на ВиК оператори са ми казвали за случаи, в които по европейски план е заменена цялата водоснабдителна система в селото, само че никой не е обърнал внимание, че това се прави с геодезични заснемания на тръбите, с цел да не се получават въздушни възглавници и надлежно отново да няма вода. Налагало се е цялостен подготвен, приключен, изплатен план да се разкопава, да се смъкват равнищата, с цел да не се получават въздушни възглавници и вода да има. Има разнобой сред общината, която е длъжна да обезпечава вода и е действителен притежател на оборудванията, и ВиК операторите. Общината прави каквото си желае, връчва го на ВиК операторите за стопанисване. А по какъв начин да го стопанисваш, откакто то не доставя вода?
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ