Борислав Сандов за ФрогНюз: МВР не се справя с пожарната безопасн...
Това сподели пред ФрогНюз някогашният вицепремиер по климатичните политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов.
Ето и цялото изявление:
Според Европейската осведомителна система за горски пожари (EFFIS), повода за 62% от пожарите у нас е немарливост. Какво провокира пожарите, които бушуват от месец у нас?
Основните аргументи са две. Едната е климатичните промени и все по-засушливият темперамент на времето през летните месеци, които основават условия за бързо разпространяване на пожара. Особено през идващите две седмици тези условия ще набъбнат, тъй като има доста пресушена почва, суха растителност и мощен вятър, като няма възможност за превалявания, които по натурален път да загасят сходни тлеещи огнища. Едната причина са естествените фактори, въпреки че климатичните промени също са провокирани от индивида.
Самото пораждане на пожари се дължи, както демонстрират и статистиките, към 90% на човешка немарливост, по от време на време и на предумисъл. Човешка немарливост е всичко сред това да се възпламени огън навън, което изключително в този момент е безусловно неприемливо, било то за горене на стърнища или изрязани шубраци, било то за барбекю, било то да се варят буркани навън. Това са безусловно неприемливи дейности и би трябвало всеки човек да се замисли.
Сред неприемливите дейности включвам още изхвърлянето на фасове - от колата или по време на разходка. Това е доста рисково и има огромна възможност от пораждане на пожар. Характеристиките на природата сега дават опция за доста бързо разпространяване в доста огромни мащаби на подобен вид пожари.
Постоянно ми се случва да изгасям непознати фасове с вода по улиците, случва се при пътувания из страната да разбирам, че хора изгарят битовия си боклук, вместо да го изхвърлят на обозначените места. Трябва ли да има по-сериозни наказания или по-скоро по-сериозен надзор?
Санкциите би трябвало да се завишат, само че по-важното е да има доста по-стриктен надзор. И сега има глоба против нерегламентирано изхвърляне на боклуци, в това число фасове, само че аз не знам в българската процедура да има някой санкциониран за това. Включително съм виждал по какъв начин служителите на реда го вършат също или най-малкото - стават директни очевидци на сходно нещо, само че не си вършат труда да създадат фиш. Поне аз не знам за подобен случай, допустимо е да има, само че би бил по-скоро изключение.
Със сигурност би трябвало да има завишаване на глобите, по този начин както е в Европейския съюз като цяло, изключително в Западна и Северна Европа, само че в по-голяма степен би трябвало да има повишен надзор, в това число от камерите, които са ситуирани на пътните платна. В момента те само регистрират прекосяване на коли, служат като преброителни камери, а от време на време са свързани със Закона за придвижването по пътищата във връзка с скорост.
Тези камери обаче могат да бъдат снабдени с спомагателни устройства, които да мерят и излъчвания от колите, когато има доста високи равнища на излъчвания, и звук, във връзка с шумовото замърсяване, а за какво не - те могат да вършат и фотоси и да регистрират изхвърляне на фасове, на което също да бъдат налагани санкции.
Какви спомагателни ограничения за справяне с пожарите са нужни на институционално равнище?
Самите държавни институции, които нямат директно отношение с надзор върху това, би трябвало да осмислят политиките си. Например в земеделската част. Там в такива интервали би трябвало да е неразрешено потреблението на избран вид механизирана техника за култивиране на аграрни площи, което сега е таман противоположното - принуждават земеделците, земеделските чиновници тъкмо в избраните интервалите да извършат избраните действия. Ако не го създадат, те губят дотации или биват наказвани. Тук би трябвало да вземем поради това и да има отношение, което е координирано сред обособените институции.
Има доста какво да се направи и във връзка с координацията вътре в нашата страна сред обособените институции с народен щаб, който да работи интензивно в такива интервали от годината, когато имаме пожари или наводнения, когато има предизвестия от метеоролозите за жълт, оранжев, изключително червен код. Не би трябвало да чакаме да възникне обстановката и чак тогава да се образуват такива щабове.
Трябват и доста по-сериозни ограничения за акомодация към климатичните промени, с които би трябвало да се стартира - със прецизно съблюдаване на Националната тактика за акомодация към изменението на климата, с ориентирано финансиране на предварителната защита и най-много с по-усърдни дейности от страна на всички институции, които са ангажирани с това.
По същия метод би трябвало доста мощно да увеличим координацията със прилежащите на нас страните, защото виждаме, че доста от пожарите се намират в гранични зони. В момента виждаме, че всяка страна гледа към пожара от своята страна на границата. Трябват взаимни дейности. Бях доста неприятно сюрпризиран да схвана, че по нашата граница. Всъщност повода за толкоз се оказват непочистени мини сред две страни, които са в Европейския съюз взаимно повече от 16 години. Това е потресаващо за мен. Такъв вид въпроси би трябвало също да се вземат решение на междудържавно равнище.
Споменахте за щабовете, които и в този момент се основават при потребност, не са непрекъснати. Смятате ли, че би трябвало да има настрана Министерство на бедствията и повредите или най-малко някаква обособена конструкция?
Може би е прекомерно да има чак министерство, само че аз от дълго време настоявам, че беше неточност включването на тогавашната “Гражданска отбрана ” в структурата на Министерство на вътрешните работи. През последните 20 години се вижда, че Министерство на вътрешните работи, като едно гигаминистерство, не се оправя с тази задача. Пожарната сигурност и отбраната на популацията би трябвало да излязат като независима организация, а не под шапката на Министерството на вътрешните работи.
Структурна промяна е нужна. Дали ще бъде под формата на министерство, или по-скоро като държавна организация е спомагателен въпрос. Мисля обаче, че е нужна сходна промяна. Нужни са и промени в Закон за отбрана при бедствия, тъй че при предизвестие за рисково време, да се постанова сформирането на такива щабове, а не както е в този момент - по решение на министър-председателя или на регионално равнище от регионалния шеф.
Такъв вид превантивни дейности са нужни, с цел да може да се координират дейностите на страната. Когато да вземем за пример се чакат проливни превалявания и наводнения, от други страни сме виждали по какъв начин се стоварват чували с пясък, а не когато реката прелее, да отстраняваме вредите, които към този момент е нанесла.
Природните бедствия ще стават от ден на ден. България се намира в доста уязвима зона на европейския континент, който самичък по себе си се затопля два пъти по-бързо от останалата част на света. Именно в Югоизточна Европа, тук на Балканите, ние ще поносим от ден на ден неволи, свързани с климатичните промени. Затова и споделям, че с изключение на структурни и институционални промени, е належащо използване на съществуващите документи, тяхното възобновяване - приказвам за Националната тактика за акомодация към изменението на климата, и финансиране на действия, които в действителност са ориентирани към предварителната защита.
Доказано е от изчисленията на Европейската комисия, че едно евро, вложено в акомодация в точния момент, икономисва 14 евро от вредите, които биха били нанесени, в случай че не е приложена такава ограничения за акомодация.
Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
Според Европейската осведомителна система за горски пожари (EFFIS), повода за 62% от пожарите у нас е немарливост. Какво провокира пожарите, които бушуват от месец у нас?
Основните аргументи са две. Едната е климатичните промени и все по-засушливият темперамент на времето през летните месеци, които основават условия за бързо разпространяване на пожара. Особено през идващите две седмици тези условия ще набъбнат, тъй като има доста пресушена почва, суха растителност и мощен вятър, като няма възможност за превалявания, които по натурален път да загасят сходни тлеещи огнища. Едната причина са естествените фактори, въпреки че климатичните промени също са провокирани от индивида.
Самото пораждане на пожари се дължи, както демонстрират и статистиките, към 90% на човешка немарливост, по от време на време и на предумисъл. Човешка немарливост е всичко сред това да се възпламени огън навън, което изключително в този момент е безусловно неприемливо, било то за горене на стърнища или изрязани шубраци, било то за барбекю, било то да се варят буркани навън. Това са безусловно неприемливи дейности и би трябвало всеки човек да се замисли.
Сред неприемливите дейности включвам още изхвърлянето на фасове - от колата или по време на разходка. Това е доста рисково и има огромна възможност от пораждане на пожар. Характеристиките на природата сега дават опция за доста бързо разпространяване в доста огромни мащаби на подобен вид пожари.
Постоянно ми се случва да изгасям непознати фасове с вода по улиците, случва се при пътувания из страната да разбирам, че хора изгарят битовия си боклук, вместо да го изхвърлят на обозначените места. Трябва ли да има по-сериозни наказания или по-скоро по-сериозен надзор?
Санкциите би трябвало да се завишат, само че по-важното е да има доста по-стриктен надзор. И сега има глоба против нерегламентирано изхвърляне на боклуци, в това число фасове, само че аз не знам в българската процедура да има някой санкциониран за това. Включително съм виждал по какъв начин служителите на реда го вършат също или най-малкото - стават директни очевидци на сходно нещо, само че не си вършат труда да създадат фиш. Поне аз не знам за подобен случай, допустимо е да има, само че би бил по-скоро изключение.
Със сигурност би трябвало да има завишаване на глобите, по този начин както е в Европейския съюз като цяло, изключително в Западна и Северна Европа, само че в по-голяма степен би трябвало да има повишен надзор, в това число от камерите, които са ситуирани на пътните платна. В момента те само регистрират прекосяване на коли, служат като преброителни камери, а от време на време са свързани със Закона за придвижването по пътищата във връзка с скорост.
Тези камери обаче могат да бъдат снабдени с спомагателни устройства, които да мерят и излъчвания от колите, когато има доста високи равнища на излъчвания, и звук, във връзка с шумовото замърсяване, а за какво не - те могат да вършат и фотоси и да регистрират изхвърляне на фасове, на което също да бъдат налагани санкции.
Какви спомагателни ограничения за справяне с пожарите са нужни на институционално равнище?
Самите държавни институции, които нямат директно отношение с надзор върху това, би трябвало да осмислят политиките си. Например в земеделската част. Там в такива интервали би трябвало да е неразрешено потреблението на избран вид механизирана техника за култивиране на аграрни площи, което сега е таман противоположното - принуждават земеделците, земеделските чиновници тъкмо в избраните интервалите да извършат избраните действия. Ако не го създадат, те губят дотации или биват наказвани. Тук би трябвало да вземем поради това и да има отношение, което е координирано сред обособените институции.
Има доста какво да се направи и във връзка с координацията вътре в нашата страна сред обособените институции с народен щаб, който да работи интензивно в такива интервали от годината, когато имаме пожари или наводнения, когато има предизвестия от метеоролозите за жълт, оранжев, изключително червен код. Не би трябвало да чакаме да възникне обстановката и чак тогава да се образуват такива щабове.
Трябват и доста по-сериозни ограничения за акомодация към климатичните промени, с които би трябвало да се стартира - със прецизно съблюдаване на Националната тактика за акомодация към изменението на климата, с ориентирано финансиране на предварителната защита и най-много с по-усърдни дейности от страна на всички институции, които са ангажирани с това.
По същия метод би трябвало доста мощно да увеличим координацията със прилежащите на нас страните, защото виждаме, че доста от пожарите се намират в гранични зони. В момента виждаме, че всяка страна гледа към пожара от своята страна на границата. Трябват взаимни дейности. Бях доста неприятно сюрпризиран да схвана, че по нашата граница. Всъщност повода за толкоз се оказват непочистени мини сред две страни, които са в Европейския съюз взаимно повече от 16 години. Това е потресаващо за мен. Такъв вид въпроси би трябвало също да се вземат решение на междудържавно равнище.
Споменахте за щабовете, които и в този момент се основават при потребност, не са непрекъснати. Смятате ли, че би трябвало да има настрана Министерство на бедствията и повредите или най-малко някаква обособена конструкция?
Може би е прекомерно да има чак министерство, само че аз от дълго време настоявам, че беше неточност включването на тогавашната “Гражданска отбрана ” в структурата на Министерство на вътрешните работи. През последните 20 години се вижда, че Министерство на вътрешните работи, като едно гигаминистерство, не се оправя с тази задача. Пожарната сигурност и отбраната на популацията би трябвало да излязат като независима организация, а не под шапката на Министерството на вътрешните работи.
Структурна промяна е нужна. Дали ще бъде под формата на министерство, или по-скоро като държавна организация е спомагателен въпрос. Мисля обаче, че е нужна сходна промяна. Нужни са и промени в Закон за отбрана при бедствия, тъй че при предизвестие за рисково време, да се постанова сформирането на такива щабове, а не както е в този момент - по решение на министър-председателя или на регионално равнище от регионалния шеф.
Такъв вид превантивни дейности са нужни, с цел да може да се координират дейностите на страната. Когато да вземем за пример се чакат проливни превалявания и наводнения, от други страни сме виждали по какъв начин се стоварват чували с пясък, а не когато реката прелее, да отстраняваме вредите, които към този момент е нанесла.
Природните бедствия ще стават от ден на ден. България се намира в доста уязвима зона на европейския континент, който самичък по себе си се затопля два пъти по-бързо от останалата част на света. Именно в Югоизточна Европа, тук на Балканите, ние ще поносим от ден на ден неволи, свързани с климатичните промени. Затова и споделям, че с изключение на структурни и институционални промени, е належащо използване на съществуващите документи, тяхното възобновяване - приказвам за Националната тактика за акомодация към изменението на климата, и финансиране на действия, които в действителност са ориентирани към предварителната защита.
Доказано е от изчисленията на Европейската комисия, че едно евро, вложено в акомодация в точния момент, икономисва 14 евро от вредите, които биха били нанесени, в случай че не е приложена такава ограничения за акомодация.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ