Проф. Чуков за ФрогНюз: САЩ и ОАЕ имат оферти към Асад, Турция ст...
Това сподели пред ФрогНюз арабистът и академик в региона на политиката на Близкия изток и исляма проф. Владимир Чуков.
" В Сирия ще се следват политическите ползи, политическите настройки на голям брой страни. Става въпрос за държавното управление на Башар Асад, за иранците, които сега се пробват да договарят с Турция, за Русия, която явно се видя неподготвена, за Съединени американски щати, които чакат за връщането на Тръмп. Има я и Турция, която явно е огромният печеливш от цялата история ", уточни още той.
Ето и цялото изявление:
Военните дейности в Сирия не престават към този момент над десетилетие - това е един 13-годишен спор с военни и с политико-дипломатически аспекти. Защо обаче в този момент
В Сирия постоянно е имало напрежение, постоянно е имало битки, постоянно е имало съществени миграционни процеси. Имаше триене сред опозицията, т.е. сред бунтовниците, и турското държавно управление, което управлява към 5% от територията на Сирия. Всичко това е локално и доста прецизно национално.
Сега внезапно, които се вместиха в границите на онази революция, която продължи от 2011 до 2016-2017 година. След това, в 2019-2020 година, бяха реализирани някакви договорености сред Турция, Русия и Иран. Беше закрепено едно статукво, което на практика устройваше значително сирийското държавно управление и изобщо обединението Русия, Башар Асад и Иран. Устройваше ги, защото в това число Русия гласоподава, че в Сирия би трябвало да има политически преход, би трябвало да бъде образувана комисия за законодателни промени. Дори Русия предложи на Бараш Асад да бъде направена напълно нова конституция, в която опозицията да бъде инфилтрирана и привлечена в политически развой - т.е. страната да стане терористична, което Асад не одобри. Бараш Асад се отхвърли от сходен вид предложение на актове на Съвета на сигурност на Организация на обединените нации. Това беше една от аргументите за експлоадирането на продължаващата, вилнееща революция.
През 2013 година държавното управление на Бараш Асад оцеля поради нежеланието на Барак Обама, тогава американски президент, да помогне за свалянето на Асад. Спомняме си Ахмет Давутоглу, Сауд ал Фейсал, Никола Саркози и тогавашните водачи на техните страни - те даже отидоха на крайници във Вашингтон да се молят на Барак Обама да даде зелена светлина на американската авиация, без която на практика нямаше по какъв начин да бъде свален Асад. А Асад, в един миг в 2013 година, контролираше не повече от 13% от територията.
Така или другояче Асад беше на път да се отдръпна, даже си накупи парцели в Москва, хвърли сред 200-300 милиона $ за къщи, хотели, изложбени зали. Той сега продължава да ги обикаля. Дори по време на офанзивите против Алепо, той беше в Москва. Тогава го избави го Касим Сюлеймани - тогавашният командващ бригадата Ал Кудс на Революционната армия на Иран. Той непосредствено му сподели - на никое място няма да вървиш, стоиш тук, до момента в който възстановим Сирия. Всъщност тогава пристигна и проектът на Сюлеймани да убеди Путин да се включи. Това се случи през август 2015 година в Москва и в края на септември Русия интервенира в Сирия.
Защо Русия се включи тогава, каква беше мотивацията ѝ?
Военната стръв за Русия тогава беше, че финансите се поемат от Иран. Тогава беше подписано съглашението за Иранската нуклеарна договорка, по силата на което трябваше да бъдат размразени активите на Иран в разнообразни западни банки. Те разчитаха тъкмо тези активи да заплатят на Русия интервенцията. Излязоха данни, че тогавашните интервенции са излезли на Русия съвсем гратис - 1 милион $ на ден. Нещо, което в действителност беше шокиращо във връзка с големите опустошения, които провокира съветската авиация. Те сложиха твърдо крайник в Сирия, направиха военновъздушната база в окръг Латакия, военноморска база в Тартус - това е единствената военноморска база на Русия в Средиземно море. Руснаците имаха извънредно огромни военностратегически, политически и стопански изгоди.
Русия тогава победи, тъй като имаше против себе си отряди, милиции, които имаха висок дух, имаха сериозна обосновка, само че извънредно едва въоръжение. И най-много те нямаха военновъздушни сили. Те просто не притежаваха военновъздушни сили, до момента в който авиацията на Русия тогава обърна събитията. Спомням си кървавото завладяване на град Алепо през 2016 година. По една подигравка на ориста Русия прави ротация на провалилите се свои военни командири - от Сирия ги праща в Украйна и респективно - от Украйна ги праща в Сирия. Направиха това да вземем за пример с военачалник Александър Чайко, който е прочут като Касапина от Алепо. Той отиде в Украйна, в този момент го връщат отново в Сирия.
Битките в Алепо бяха извънредно кървави. Градът се намира на 60 км от границата с Турция. Алепо е бастиона на сирийския сунизъм. Там е бастионът на сирийските Мюсюлмански братя. Беше неточност на президента Барак Обама, който приложи стратегии за подготовка на сирийската съпротива, в чиито критерии се вписваха едвам 8 души - нещо, което явно нямаше по какъв начин да бъде приложено в една разрушена страна като Сирия. Не съумяха да наложат и Свободната сирийска войска, в която имаше умерени опозиционери, и по този начин напълно обикновено екстремистите взеха връх.
Много дейни бяха Ал Кайда, които се трансфораха в " Хаят Тахрир аш Шам " - бягаха от качеството си на включени в черния лист на Организация на обединените нации за терористични организации. Въпреки че трансформираха името си, те си останаха такива, само че станаха и най-силният отряд. Впоследствие имаше голям брой локални групировки, които по-скоро гравитираха към идеологията на Мюсюлмански братя. Имаше една доста забавна метафора, че водачите на тогавашните отряди, които след това Турция съумя да прегрупира и да направи така наречената Сирийска национална войска, в действителност са синовете на сирийските офицери, които през 1982 година са били убити от бащата на Башар Асад, вдигайки протест против властта. Техните синове, техните наследници - най-вече сунити, обявиха, че един ден ще отмъстят за своите татковци.
Бил съм в Сирия по това време. През 1982 година беше безспорна кланица при потушаването на протеста на Мюсюлмански братя в Сирия. Сирийци не престават да означават тази кървава годишнина. Бяха хвърлени парашутисти и танкове против град Хама - там имаше и един погубен български доктор.
Башар Асад, сирийската войска, Русия, Иран изтласкаха тези хора от техните родни места. Така те се концентрираха или в Идлиб, или в териториите, които бяха окупирани от Турция, или станаха бежанци.
Какво е положението на бунтовниците в Сирия сега?
В момента бунтовниците са многочислени. Това са хора, които в никакъв случай не са желали да се разделят със своите родни места. Използва се денят, в който беше подписано примирието сред Израел и Ливан, с цел да стартират тези дейности. Обединените арабски емирства, както постоянно, когато Турция се засилва в северната част на Сирия, прави предложения, най-много стопански бонуси за Сирия и по-скоро за Башар Асад, да се откаже от Иран, да се откаже от тесните връзки, от военностратегическото съдействие и респективно да наложи спиране на връзките сред Иран и Ливан през територията на Сирия.
Дипломатическата самодейност на Обединените арабски емирства е подкрепена от Съединени американски щати. Преди дни представителят на Държавния департамент на Съединени американски щати сподели, че те могат да смъкват глобите против Сирия, само че отношението към Башар Асад си остава същото - той е деспот. Идеята е Асад да промени държанието си - да скъса с Иран.
Има ли условия, които спомагат за триумфа на дейностите на бунтовниците?
Първото е, че Русия е доста мощно ангажирана в Украйна. Алепо беше модел за водене на борба. Първата линия бяха прошиитски милиции, по-късно идваха Хизбула. След Хизбула, идваше сирийската войска. След сирийската войска, идваха бойците на “Вагнер ”, а след тях идваше съветската военна полиция, формирана най-вече от чеченци и то на Рамзан Кадиров. Практически Русия пренасочи голяма част от своя запас от Сирия към Украйна. Руската авиация, която преди хвърляше неразрешените касетъчни бомби, хвърляше бял фосфор - също неразрешен, използваше химическо оръжие, в този момент към този момент просто не е в положение. Нямат такива благоприятни условия.
Отделно израелските удари против елементи на Революционната армия на Иран и против Хизбула ги направиха на практика небоеспособни в Сирия.
Бунтовниците не престават да нямат Военновъздушни сили, те нямат стандартни самолети. Атаката против Алепо е почнала с изстрелването на няколко десетки дрона, извънредно съвременни оперативни френски дронове, които са нанесли извънредно мощни удари върху позиции на сирийска войска. Това изяснява в доста огромна степен за какво бунтовници са толкоз са ефикасни - те към този момент не са тези, които нямаха въздушно покритие. Нещата се трансформираха от тактическа позиция, от логистична, разследваща.
Няма потребност да се заблуждаваме - Турция стои доста компактно зад бунтовниците. Вървят редом две интервенции - едната върви на юг, борбите са в Хама, втората върви на изток, изтласквайки кюрдите, които постоянно са били цел на турската войска. Още преди 4-5 години Ердоган сподели, че той ще направи следващата военна намеса в Сирия, с цел да може това, което е сред двете зони, обезпечени от интервенциите “Маслинова клонка ” и “Извор на мира ”, да бъде обединено като територия. Ние видяхме по какъв начин Тел Рифат падна - това е една от огромните цели на турската войска. В момента се готви борбата за Манбидж - още по времето на първото ръководство на Тръмп, Ердоган сподели, че американците са дали обещание да им предадат този град, само че не са го създали. Сега ще забележим какво ще се получи.
Какво съгласно Вас ще се случи?
В Сирия в действителност е една рулетка, една мозайка, в която Башар Асад получава офертата да скъса връзки с Иран. Башар Асад обаче надали би могъл да осъществя тази оферта на Обединените арабски емирства, които не са въодушевени и от успеха на бунтовниците. Има я и офертата от Държавния департамент на Съединени американски щати - да си промени държанието. Има и я офанзивата на опозицията - на бунтовниците, част от които са терористи. " Хаят Тахрир аш Шам " е избрана като терористична организация от Организация на обединените нации, от Европа, от Съединените щати, от самата Турция.
В Сирия ще се следват политическите ползи, политическите настройки на голям брой страни. Става въпрос за държавното управление на Башар Асад, за иранците, които сега се пробват да договарят с Турция, за Русия, която явно се видя неподготвена, за Съединени американски щати, които чакат завръщането на Тръмп. Има я и Турция, която явно е огромният печеливш от цялата история.
Интервю на Илияна Маринкова
" В Сирия ще се следват политическите ползи, политическите настройки на голям брой страни. Става въпрос за държавното управление на Башар Асад, за иранците, които сега се пробват да договарят с Турция, за Русия, която явно се видя неподготвена, за Съединени американски щати, които чакат за връщането на Тръмп. Има я и Турция, която явно е огромният печеливш от цялата история ", уточни още той.
Ето и цялото изявление:
Военните дейности в Сирия не престават към този момент над десетилетие - това е един 13-годишен спор с военни и с политико-дипломатически аспекти. Защо обаче в този момент
В Сирия постоянно е имало напрежение, постоянно е имало битки, постоянно е имало съществени миграционни процеси. Имаше триене сред опозицията, т.е. сред бунтовниците, и турското държавно управление, което управлява към 5% от територията на Сирия. Всичко това е локално и доста прецизно национално.
Сега внезапно, които се вместиха в границите на онази революция, която продължи от 2011 до 2016-2017 година. След това, в 2019-2020 година, бяха реализирани някакви договорености сред Турция, Русия и Иран. Беше закрепено едно статукво, което на практика устройваше значително сирийското държавно управление и изобщо обединението Русия, Башар Асад и Иран. Устройваше ги, защото в това число Русия гласоподава, че в Сирия би трябвало да има политически преход, би трябвало да бъде образувана комисия за законодателни промени. Дори Русия предложи на Бараш Асад да бъде направена напълно нова конституция, в която опозицията да бъде инфилтрирана и привлечена в политически развой - т.е. страната да стане терористична, което Асад не одобри. Бараш Асад се отхвърли от сходен вид предложение на актове на Съвета на сигурност на Организация на обединените нации. Това беше една от аргументите за експлоадирането на продължаващата, вилнееща революция.
През 2013 година държавното управление на Бараш Асад оцеля поради нежеланието на Барак Обама, тогава американски президент, да помогне за свалянето на Асад. Спомняме си Ахмет Давутоглу, Сауд ал Фейсал, Никола Саркози и тогавашните водачи на техните страни - те даже отидоха на крайници във Вашингтон да се молят на Барак Обама да даде зелена светлина на американската авиация, без която на практика нямаше по какъв начин да бъде свален Асад. А Асад, в един миг в 2013 година, контролираше не повече от 13% от територията.
Така или другояче Асад беше на път да се отдръпна, даже си накупи парцели в Москва, хвърли сред 200-300 милиона $ за къщи, хотели, изложбени зали. Той сега продължава да ги обикаля. Дори по време на офанзивите против Алепо, той беше в Москва. Тогава го избави го Касим Сюлеймани - тогавашният командващ бригадата Ал Кудс на Революционната армия на Иран. Той непосредствено му сподели - на никое място няма да вървиш, стоиш тук, до момента в който възстановим Сирия. Всъщност тогава пристигна и проектът на Сюлеймани да убеди Путин да се включи. Това се случи през август 2015 година в Москва и в края на септември Русия интервенира в Сирия.
Защо Русия се включи тогава, каква беше мотивацията ѝ?
Военната стръв за Русия тогава беше, че финансите се поемат от Иран. Тогава беше подписано съглашението за Иранската нуклеарна договорка, по силата на което трябваше да бъдат размразени активите на Иран в разнообразни западни банки. Те разчитаха тъкмо тези активи да заплатят на Русия интервенцията. Излязоха данни, че тогавашните интервенции са излезли на Русия съвсем гратис - 1 милион $ на ден. Нещо, което в действителност беше шокиращо във връзка с големите опустошения, които провокира съветската авиация. Те сложиха твърдо крайник в Сирия, направиха военновъздушната база в окръг Латакия, военноморска база в Тартус - това е единствената военноморска база на Русия в Средиземно море. Руснаците имаха извънредно огромни военностратегически, политически и стопански изгоди.
Русия тогава победи, тъй като имаше против себе си отряди, милиции, които имаха висок дух, имаха сериозна обосновка, само че извънредно едва въоръжение. И най-много те нямаха военновъздушни сили. Те просто не притежаваха военновъздушни сили, до момента в който авиацията на Русия тогава обърна събитията. Спомням си кървавото завладяване на град Алепо през 2016 година. По една подигравка на ориста Русия прави ротация на провалилите се свои военни командири - от Сирия ги праща в Украйна и респективно - от Украйна ги праща в Сирия. Направиха това да вземем за пример с военачалник Александър Чайко, който е прочут като Касапина от Алепо. Той отиде в Украйна, в този момент го връщат отново в Сирия.
Битките в Алепо бяха извънредно кървави. Градът се намира на 60 км от границата с Турция. Алепо е бастиона на сирийския сунизъм. Там е бастионът на сирийските Мюсюлмански братя. Беше неточност на президента Барак Обама, който приложи стратегии за подготовка на сирийската съпротива, в чиито критерии се вписваха едвам 8 души - нещо, което явно нямаше по какъв начин да бъде приложено в една разрушена страна като Сирия. Не съумяха да наложат и Свободната сирийска войска, в която имаше умерени опозиционери, и по този начин напълно обикновено екстремистите взеха връх.
Много дейни бяха Ал Кайда, които се трансфораха в " Хаят Тахрир аш Шам " - бягаха от качеството си на включени в черния лист на Организация на обединените нации за терористични организации. Въпреки че трансформираха името си, те си останаха такива, само че станаха и най-силният отряд. Впоследствие имаше голям брой локални групировки, които по-скоро гравитираха към идеологията на Мюсюлмански братя. Имаше една доста забавна метафора, че водачите на тогавашните отряди, които след това Турция съумя да прегрупира и да направи така наречената Сирийска национална войска, в действителност са синовете на сирийските офицери, които през 1982 година са били убити от бащата на Башар Асад, вдигайки протест против властта. Техните синове, техните наследници - най-вече сунити, обявиха, че един ден ще отмъстят за своите татковци.
Бил съм в Сирия по това време. През 1982 година беше безспорна кланица при потушаването на протеста на Мюсюлмански братя в Сирия. Сирийци не престават да означават тази кървава годишнина. Бяха хвърлени парашутисти и танкове против град Хама - там имаше и един погубен български доктор.
Башар Асад, сирийската войска, Русия, Иран изтласкаха тези хора от техните родни места. Така те се концентрираха или в Идлиб, или в териториите, които бяха окупирани от Турция, или станаха бежанци.
Какво е положението на бунтовниците в Сирия сега?
В момента бунтовниците са многочислени. Това са хора, които в никакъв случай не са желали да се разделят със своите родни места. Използва се денят, в който беше подписано примирието сред Израел и Ливан, с цел да стартират тези дейности. Обединените арабски емирства, както постоянно, когато Турция се засилва в северната част на Сирия, прави предложения, най-много стопански бонуси за Сирия и по-скоро за Башар Асад, да се откаже от Иран, да се откаже от тесните връзки, от военностратегическото съдействие и респективно да наложи спиране на връзките сред Иран и Ливан през територията на Сирия.
Дипломатическата самодейност на Обединените арабски емирства е подкрепена от Съединени американски щати. Преди дни представителят на Държавния департамент на Съединени американски щати сподели, че те могат да смъкват глобите против Сирия, само че отношението към Башар Асад си остава същото - той е деспот. Идеята е Асад да промени държанието си - да скъса с Иран.
Има ли условия, които спомагат за триумфа на дейностите на бунтовниците?
Първото е, че Русия е доста мощно ангажирана в Украйна. Алепо беше модел за водене на борба. Първата линия бяха прошиитски милиции, по-късно идваха Хизбула. След Хизбула, идваше сирийската войска. След сирийската войска, идваха бойците на “Вагнер ”, а след тях идваше съветската военна полиция, формирана най-вече от чеченци и то на Рамзан Кадиров. Практически Русия пренасочи голяма част от своя запас от Сирия към Украйна. Руската авиация, която преди хвърляше неразрешените касетъчни бомби, хвърляше бял фосфор - също неразрешен, използваше химическо оръжие, в този момент към този момент просто не е в положение. Нямат такива благоприятни условия.
Отделно израелските удари против елементи на Революционната армия на Иран и против Хизбула ги направиха на практика небоеспособни в Сирия.
Бунтовниците не престават да нямат Военновъздушни сили, те нямат стандартни самолети. Атаката против Алепо е почнала с изстрелването на няколко десетки дрона, извънредно съвременни оперативни френски дронове, които са нанесли извънредно мощни удари върху позиции на сирийска войска. Това изяснява в доста огромна степен за какво бунтовници са толкоз са ефикасни - те към този момент не са тези, които нямаха въздушно покритие. Нещата се трансформираха от тактическа позиция, от логистична, разследваща.
Няма потребност да се заблуждаваме - Турция стои доста компактно зад бунтовниците. Вървят редом две интервенции - едната върви на юг, борбите са в Хама, втората върви на изток, изтласквайки кюрдите, които постоянно са били цел на турската войска. Още преди 4-5 години Ердоган сподели, че той ще направи следващата военна намеса в Сирия, с цел да може това, което е сред двете зони, обезпечени от интервенциите “Маслинова клонка ” и “Извор на мира ”, да бъде обединено като територия. Ние видяхме по какъв начин Тел Рифат падна - това е една от огромните цели на турската войска. В момента се готви борбата за Манбидж - още по времето на първото ръководство на Тръмп, Ердоган сподели, че американците са дали обещание да им предадат този град, само че не са го създали. Сега ще забележим какво ще се получи.
Какво съгласно Вас ще се случи?
В Сирия в действителност е една рулетка, една мозайка, в която Башар Асад получава офертата да скъса връзки с Иран. Башар Асад обаче надали би могъл да осъществя тази оферта на Обединените арабски емирства, които не са въодушевени и от успеха на бунтовниците. Има я и офертата от Държавния департамент на Съединени американски щати - да си промени държанието. Има и я офанзивата на опозицията - на бунтовниците, част от които са терористи. " Хаят Тахрир аш Шам " е избрана като терористична организация от Организация на обединените нации, от Европа, от Съединените щати, от самата Турция.
В Сирия ще се следват политическите ползи, политическите настройки на голям брой страни. Става въпрос за държавното управление на Башар Асад, за иранците, които сега се пробват да договарят с Турция, за Русия, която явно се видя неподготвена, за Съединени американски щати, които чакат завръщането на Тръмп. Има я и Турция, която явно е огромният печеливш от цялата история.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ