Проф. Владимир Чуков за ФрогНюз: Справедлив и траен мир в Близкия...
Това сподели пред ФрогНюз арабистът и академик в региона на политиката на Близкия изток и исляма проф. Владимир Чуков.
Ето и цялото изявление:
Хизбула постоянно разменя огън с Израел в поддръжка на Хамас, групировката твърди, че. Израел отговори с нанасяне на удари по цели в Ливан. От 7 октомври насам следим по какъв начин едната страна в този спор нападна, другата дава отговор и това се повтаря непрекъснато. Очаквате ли да се случи огромно разгръщане на спора или динамичността на военните дейности ще остане актуалната?
В ранните часове на неделя беше нараснал военният конфликт сред Израел и Хизбула, който тече от 7 октомври насам. Имаше миг, в който виждахме 10 до 20 ракети и дронове, които си изстреляха от Хизбула и респективно имахме отговор от страна на израелската войска, като главните цели бяха военни, или както те споделят - стратегически.
Израел, естествено, целеше позиции там, където са установките в Южен Ливан. Около 500 полеви командири и офицери от Хизбула са отстранени до този миг. Видяхме, че по време на този сериозен конфликт всички установки с ракетите, които са били подготвени за изстрелване към Тел Авив, са били унищожени.
В същото време, критерият за разгръщане на огромна локална районна война - това е, в случай че има убити цивилни жители на Израел. Това беше декларирано от Израел още преди нанасянето на този удар. Това не се случи. От израелска страна има един погубен и трима ранени в Нахария и то, тъй като при прихващането на ракета на Хизбула от Железния купол, осколките са паднали върху един от морските съдове на Държавата Израел. От страна на Хизбула има погубен един пълководец от придвижването Амал и още двама, които са били настоящи на терен. По-скоро претенциите на Хизбула, което е част от психическата, от осведомителната война, са по-големи, в сравнение с действително се е случило.
Самият Хасан Насралла претендира, че те са изпратили ракета, която е стигнал на над 100 км. границата с Ливан на 1500 метра от Северен Тел Авив и са блъснали седалището на прословутия Отряд 8200 - най-мощното киберзвено в израелското разузнаване. Счита, че то е равностойно на Агенцията за национална сигурност на Съединени американски щати. Те могат да подслушват, да прихващат информации от целия Близък изток, даже в Европа, в Африка, в Азия. От израелска страна беше отречено, че такава ракета е пристигнала. Видяхме в обществените медии по какъв начин една от ракетите на Хизбула удари една птицеферма, кокошки са били убити.
В момента виждаме завръщането на този конфликт в нормалните, в случай че можем да кажем нормални, размери. Още в първите дни след 7 октомври предходната година, след терористичния акт на Хамас, беше декларирано, че Северният фронт за Израел, т.е. фронта с Хизбула, е субсидиарен. Хизбула оказват помощ на Газа, те оказват помощ на Хамас, само че те не са водещи. Това, което Хизбула направиха в неделя е отговор на убийството на Фуад Шукр - вторият човек в Хизбула или шефът на военното крило.
Много от специалистите смятат, че сега се следи по-скоро една неорганизираност, една парализа на военната мощност на Хизбула, която наблюдавахме в неделя, точно отчитайки неналичието на Фуад Шукр, който е един от основателите на Хизбула и който има голям опит при ръководенето на военни терористични дейности.
В Газа нещата са по-сложни. Там има пряк преговорен развой, който за жалост на този стадий не може да се увенчае с триумф. Виждаме какъв брой са комплицирани връзките с Хамас и нейния водач - дали той е в тунелите, дали е от горната страна на тунелите. Разбираме напълно неотдавна, че Съединени американски щати са доставили на Израел радар, който прихваща човешко наличие доста надълбоко подземен. Нещата са извънредно объркани. В сърцевината обаче стои освобождението на заложниците. За наша огромна наслада един пленник е бил освободен безусловно през вчерашния ден. Тоест - съумява да бъде открит от израелската войска. Друг основен въпрос е бъдещето на Газа, кой ще ръководи прословутия Филаделфийски кулоар. Още доста са въпросителните, само че преговорният тур в Кайро завърши. Сега чакаме да се завърнем за следващ път за диалози в Доха, Катар.
Това е един триъгълник - Хизбула, Хамас, само че и Иран. Нека да не забравяме, че Иран не се е отказал от респективно нанасяне на някакъв удар. Считам, че Иран ще възпроизведе това, което видяхме в средата на април с масирана бомбардировка. Това слага под риск доста от упоритостите на новото държавно управление на Масуд Пезешкиан - какво ще подхващат, по какъв начин ще отвърнат. В околните дни, може би седмици, ще забележим отново този обаян кръг - Хамас, Хизбула и Иран.
Споменахте договарянията - дават ли резултат тези срещи? Как съгласно Вас ще се стигне до някакво стабилно спокойно състояние в Газа?
В моята книга доста добре съм описал за какво сходен вид помирение - дълготраен мир, минава през основаване на две страни - което европейците предлагаме още от 80-те години. През 1982 година, Франсоа Митеран е първият, който споделя, че с цел да има дълготраен, обективен мир в Близкия изток, би трябвало да бъдат основани две страни - една еврейска и една палестинска, арабска.
За страдание, тази формула към този момент се осъзнава като невъзможна от от ден на ден хора в двете страни. Имаше едно проучване безусловно преди няколко дни, в което се споделя, че едвам 20% от жителите на Израел имат вяра, че може да бъде изпълнена такава формула. От палестинска страна са 30%. Докато преди 6-7-8 години те са били някъде към 60% - приказвам за палестинската страна. Сега на практика нито една от двете страни не вижда вероятности. Траен, обективен мир, това което ние десетилетия приказваме, на практика е неосъществим.
Това, към което се стремим, е едно помирение - това, което съществуваше след всяка една война сред Хамас и страната Израел. Виждаме, че на всеки 2-3 години има една огромна война. Това е един цикъл, според от вътрешнополитическите процеси. Тези две страни непрестанно се сблъскват. Стигаше се до някаква формула за помирение. Тогава войните бяха къси, най-дългата беше към 30 дни. Сегашните събития са нещо невиждано - това е най-дългата война в Близкия изток. Можем да желаем, да се стремим към нежната формула - помирение, което, за жалост, ще бе времето. Историята демонстрира, че в Близкия изток не съществува нищо трайно, нищо стабилно.
Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
Хизбула постоянно разменя огън с Израел в поддръжка на Хамас, групировката твърди, че. Израел отговори с нанасяне на удари по цели в Ливан. От 7 октомври насам следим по какъв начин едната страна в този спор нападна, другата дава отговор и това се повтаря непрекъснато. Очаквате ли да се случи огромно разгръщане на спора или динамичността на военните дейности ще остане актуалната?
В ранните часове на неделя беше нараснал военният конфликт сред Израел и Хизбула, който тече от 7 октомври насам. Имаше миг, в който виждахме 10 до 20 ракети и дронове, които си изстреляха от Хизбула и респективно имахме отговор от страна на израелската войска, като главните цели бяха военни, или както те споделят - стратегически.
Израел, естествено, целеше позиции там, където са установките в Южен Ливан. Около 500 полеви командири и офицери от Хизбула са отстранени до този миг. Видяхме, че по време на този сериозен конфликт всички установки с ракетите, които са били подготвени за изстрелване към Тел Авив, са били унищожени.
В същото време, критерият за разгръщане на огромна локална районна война - това е, в случай че има убити цивилни жители на Израел. Това беше декларирано от Израел още преди нанасянето на този удар. Това не се случи. От израелска страна има един погубен и трима ранени в Нахария и то, тъй като при прихващането на ракета на Хизбула от Железния купол, осколките са паднали върху един от морските съдове на Държавата Израел. От страна на Хизбула има погубен един пълководец от придвижването Амал и още двама, които са били настоящи на терен. По-скоро претенциите на Хизбула, което е част от психическата, от осведомителната война, са по-големи, в сравнение с действително се е случило.
Самият Хасан Насралла претендира, че те са изпратили ракета, която е стигнал на над 100 км. границата с Ливан на 1500 метра от Северен Тел Авив и са блъснали седалището на прословутия Отряд 8200 - най-мощното киберзвено в израелското разузнаване. Счита, че то е равностойно на Агенцията за национална сигурност на Съединени американски щати. Те могат да подслушват, да прихващат информации от целия Близък изток, даже в Европа, в Африка, в Азия. От израелска страна беше отречено, че такава ракета е пристигнала. Видяхме в обществените медии по какъв начин една от ракетите на Хизбула удари една птицеферма, кокошки са били убити.
В момента виждаме завръщането на този конфликт в нормалните, в случай че можем да кажем нормални, размери. Още в първите дни след 7 октомври предходната година, след терористичния акт на Хамас, беше декларирано, че Северният фронт за Израел, т.е. фронта с Хизбула, е субсидиарен. Хизбула оказват помощ на Газа, те оказват помощ на Хамас, само че те не са водещи. Това, което Хизбула направиха в неделя е отговор на убийството на Фуад Шукр - вторият човек в Хизбула или шефът на военното крило.
Много от специалистите смятат, че сега се следи по-скоро една неорганизираност, една парализа на военната мощност на Хизбула, която наблюдавахме в неделя, точно отчитайки неналичието на Фуад Шукр, който е един от основателите на Хизбула и който има голям опит при ръководенето на военни терористични дейности.
В Газа нещата са по-сложни. Там има пряк преговорен развой, който за жалост на този стадий не може да се увенчае с триумф. Виждаме какъв брой са комплицирани връзките с Хамас и нейния водач - дали той е в тунелите, дали е от горната страна на тунелите. Разбираме напълно неотдавна, че Съединени американски щати са доставили на Израел радар, който прихваща човешко наличие доста надълбоко подземен. Нещата са извънредно объркани. В сърцевината обаче стои освобождението на заложниците. За наша огромна наслада един пленник е бил освободен безусловно през вчерашния ден. Тоест - съумява да бъде открит от израелската войска. Друг основен въпрос е бъдещето на Газа, кой ще ръководи прословутия Филаделфийски кулоар. Още доста са въпросителните, само че преговорният тур в Кайро завърши. Сега чакаме да се завърнем за следващ път за диалози в Доха, Катар.
Това е един триъгълник - Хизбула, Хамас, само че и Иран. Нека да не забравяме, че Иран не се е отказал от респективно нанасяне на някакъв удар. Считам, че Иран ще възпроизведе това, което видяхме в средата на април с масирана бомбардировка. Това слага под риск доста от упоритостите на новото държавно управление на Масуд Пезешкиан - какво ще подхващат, по какъв начин ще отвърнат. В околните дни, може би седмици, ще забележим отново този обаян кръг - Хамас, Хизбула и Иран.
Споменахте договарянията - дават ли резултат тези срещи? Как съгласно Вас ще се стигне до някакво стабилно спокойно състояние в Газа?
В моята книга доста добре съм описал за какво сходен вид помирение - дълготраен мир, минава през основаване на две страни - което европейците предлагаме още от 80-те години. През 1982 година, Франсоа Митеран е първият, който споделя, че с цел да има дълготраен, обективен мир в Близкия изток, би трябвало да бъдат основани две страни - една еврейска и една палестинска, арабска.
За страдание, тази формула към този момент се осъзнава като невъзможна от от ден на ден хора в двете страни. Имаше едно проучване безусловно преди няколко дни, в което се споделя, че едвам 20% от жителите на Израел имат вяра, че може да бъде изпълнена такава формула. От палестинска страна са 30%. Докато преди 6-7-8 години те са били някъде към 60% - приказвам за палестинската страна. Сега на практика нито една от двете страни не вижда вероятности. Траен, обективен мир, това което ние десетилетия приказваме, на практика е неосъществим.
Това, към което се стремим, е едно помирение - това, което съществуваше след всяка една война сред Хамас и страната Израел. Виждаме, че на всеки 2-3 години има една огромна война. Това е един цикъл, според от вътрешнополитическите процеси. Тези две страни непрестанно се сблъскват. Стигаше се до някаква формула за помирение. Тогава войните бяха къси, най-дългата беше към 30 дни. Сегашните събития са нещо невиждано - това е най-дългата война в Близкия изток. Можем да желаем, да се стремим към нежната формула - помирение, което, за жалост, ще бе времето. Историята демонстрира, че в Близкия изток не съществува нищо трайно, нищо стабилно.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ