Елена Поптодорова пред Фрог: Трудно мога да си представя по-унизително и обречено състояние за България
Това сподели пред Фрог нюз някогашният дипломат на Съединени американски щати Елена Поптодорова по отношение на неуверената позиция на България да даде военна помощ за Украйна. Ето какво още изясни тя:
Г-жо Поптодорова, какъв прочит вършиме на визитата на външният министър на Украйна Дмитро Кулеба у нас?
Няма никакво подозрение каква е задачата на неговото посещаване. Както разбираме то е обиколно. Външният министър на Украйна прави тези визити в порядък на неотложност. Не е изненада, че нямаше никаква предварителна информация за него. Обиколката на Кулеба не влиза в нормалния род на външно-политическите визити.
Видяхме, обаче опити идването му да се показа като такова.
Това е безусловно недоумение и опит за обезценяване на това посещаване. За страдание много анонимната председателката на външната комисия в Народното събрание беше тази, която го дефинира като протоколно. Не, това е незабавно посещаване на външния министър на страна, която се намира в тежка война, атакувана от безсърдечен агресор. Кулеба пътува през Румъния до страните, с цел да изиска съответна военна, военно- техническа помощ да я назовем помощ, с цел да не дразним нечии уши. Това напълно е задачата на визитата.
Имаше опит първоначално да се показа неговото наличие тук, с цел да благодари за това, което е направила България до момента. Разбира се, Кулеба го направи напълно откровено и всички ние видяхме това. Само можем да си представим, а може би и не можем, какво значи всеки един подкрепят човешки живот. Същевременно той идва не просто при другарска страна, а при доста близка страна. Защото истината е, че исторически България и доста по-тясно обвързвана с Украйна, в сравнение с се споделя обществено. Не инцидентно в неговата делегация е и ръководителят на асоциацията на българите в Украйна и народен представител. Имаше един специфичен апел към България като към доста другарска за Украйна страна да окаже съответна помощ.
С несъгласията във властта по отношение на помощта, не ви ли си се коства, че по-скоро разочароваме Украйна?
Разбира се. Затова толкоз настоятелно и натрапчиво изяснявам каква е задачата на визитата на господин Кулеба. Това отчаяние не се е появило от през днешния ден или от през вчерашния ден. Ние за жалост даваме една поредна линия от комплицирани и двусмислени политически знаци във връзка с най-важната част от помощта за Украйна. Смятам, че държавното управление трябваше да има куража и водачеството да пренебрегне всевъзможни конюнктурни особености и да вземе своето решение. Добре, то не може да го вземе. Липсва такава увереност. И тогава пък пристигна упованието, че най-малко Народното събрание ще може да встъпи в своята роля. Трудно ми е да схвана днешната липса на водачество и персонален интегритет.
Ще ви върна към метода, по който тръгнахме към участие в НАТО. Много са не запомнили за драмите към едни водоноски, които трябваше да пресичат територията на България от Румъния към някогашна Югославия през 1999 година Имало е поредност такива сериозни моменти. Да не приказваме за самата война на Милошевич в някогашна Югославия. Не съм привикнала да виждам липса освен на кураж, само че и липса на изясненост на позиции от политици, облечени в доста висока отговорност. Точно това се случва. Помислете единствено какво се случи с предлагането за чуване на Володимир Зеленски в Народно събрание, което не е никаква военна помощ. Ми то е още в комисия! Ние два месеца сме във война, а това предложение “отлежава” в комисия.
Същият ден гръцкият министър-председател направи същото предложение пред своя парламент. Опозицията стана, изръкопляска на крайници и на мига се реши този въпрос. Значи този парламент, който е политическият мотор на най-важните решения у нас, дори не може да реши за едно чуване на Зеленски в интервал, в който има конкуренция сред националните парламенти да бъде канен. Двете проекторешения на Демократична България и на ГЕРБ- Съюз на демократичните сили отлежават от 20 дни във външната комисия. Сега се оказа, че няма отчет и не може дори да влезе в пленарна зала това половинчато и сакото решение, което най-сетне добутаха във външната комисия. Какво да ви кажа?! Потискащо и омерзително е всичко това.
Какво ще ни коства сходно държание в интернационален проект?
Веднага ще ви кажа - очевидци сме на нескончаем и агоничен спазъм. Чуваме за огромната роля на България и за високото доверие, което имаме в двете си фамилии - Европейски Съюз и НАТО. Фактите са следните - България отива към все по-голяма изолираност, изключително в нашия район. И ще ви кажа - по-лошо е от изолираност. Просто няма да ни броят. Хем сме там, хем ни няма. И мъчно мога да си показва по-унизително и по-обречено положение. То няма да е единствено поради нашето държание, плашливост и двуличие, на фона на доста висока и отчетлива ангажираност на близките страни. Вижте какво става - моторът в района стават Полша, Румъния, Балтийските страни. Процесите в нашата част на Европа ще се движат от тях. Амбициите и възможностите ни да сме водачи в района са занулени. Всеки, който твърди друго просто подвежда обществото. Моята работа е със съдружниците ни. И непрекъснато ме питат какво се случва. И няма добър отговор. За мен тази външно- политическа и дипломатическа перспескива на страната ни е все по-нерадостна.
Какво изпитвате - позор, гняв…
Всичко. Омерзение и беззащитност също. Нямам действителни лостове и благоприятни условия. Но мога да приказвам и го върша. За страдание това остава без последствия. Знаете ли - в обстановка съм на тягостно чувство за беззащитност, когато виждаш по какъв начин влака се е засилил без спирачки по нанадолнището.
Интервю на Катя Илиева
Г-жо Поптодорова, какъв прочит вършиме на визитата на външният министър на Украйна Дмитро Кулеба у нас?
Няма никакво подозрение каква е задачата на неговото посещаване. Както разбираме то е обиколно. Външният министър на Украйна прави тези визити в порядък на неотложност. Не е изненада, че нямаше никаква предварителна информация за него. Обиколката на Кулеба не влиза в нормалния род на външно-политическите визити.
Видяхме, обаче опити идването му да се показа като такова.
Това е безусловно недоумение и опит за обезценяване на това посещаване. За страдание много анонимната председателката на външната комисия в Народното събрание беше тази, която го дефинира като протоколно. Не, това е незабавно посещаване на външния министър на страна, която се намира в тежка война, атакувана от безсърдечен агресор. Кулеба пътува през Румъния до страните, с цел да изиска съответна военна, военно- техническа помощ да я назовем помощ, с цел да не дразним нечии уши. Това напълно е задачата на визитата.
Имаше опит първоначално да се показа неговото наличие тук, с цел да благодари за това, което е направила България до момента. Разбира се, Кулеба го направи напълно откровено и всички ние видяхме това. Само можем да си представим, а може би и не можем, какво значи всеки един подкрепят човешки живот. Същевременно той идва не просто при другарска страна, а при доста близка страна. Защото истината е, че исторически България и доста по-тясно обвързвана с Украйна, в сравнение с се споделя обществено. Не инцидентно в неговата делегация е и ръководителят на асоциацията на българите в Украйна и народен представител. Имаше един специфичен апел към България като към доста другарска за Украйна страна да окаже съответна помощ.
С несъгласията във властта по отношение на помощта, не ви ли си се коства, че по-скоро разочароваме Украйна?
Разбира се. Затова толкоз настоятелно и натрапчиво изяснявам каква е задачата на визитата на господин Кулеба. Това отчаяние не се е появило от през днешния ден или от през вчерашния ден. Ние за жалост даваме една поредна линия от комплицирани и двусмислени политически знаци във връзка с най-важната част от помощта за Украйна. Смятам, че държавното управление трябваше да има куража и водачеството да пренебрегне всевъзможни конюнктурни особености и да вземе своето решение. Добре, то не може да го вземе. Липсва такава увереност. И тогава пък пристигна упованието, че най-малко Народното събрание ще може да встъпи в своята роля. Трудно ми е да схвана днешната липса на водачество и персонален интегритет.
Ще ви върна към метода, по който тръгнахме към участие в НАТО. Много са не запомнили за драмите към едни водоноски, които трябваше да пресичат територията на България от Румъния към някогашна Югославия през 1999 година Имало е поредност такива сериозни моменти. Да не приказваме за самата война на Милошевич в някогашна Югославия. Не съм привикнала да виждам липса освен на кураж, само че и липса на изясненост на позиции от политици, облечени в доста висока отговорност. Точно това се случва. Помислете единствено какво се случи с предлагането за чуване на Володимир Зеленски в Народно събрание, което не е никаква военна помощ. Ми то е още в комисия! Ние два месеца сме във война, а това предложение “отлежава” в комисия.
Същият ден гръцкият министър-председател направи същото предложение пред своя парламент. Опозицията стана, изръкопляска на крайници и на мига се реши този въпрос. Значи този парламент, който е политическият мотор на най-важните решения у нас, дори не може да реши за едно чуване на Зеленски в интервал, в който има конкуренция сред националните парламенти да бъде канен. Двете проекторешения на Демократична България и на ГЕРБ- Съюз на демократичните сили отлежават от 20 дни във външната комисия. Сега се оказа, че няма отчет и не може дори да влезе в пленарна зала това половинчато и сакото решение, което най-сетне добутаха във външната комисия. Какво да ви кажа?! Потискащо и омерзително е всичко това.
Какво ще ни коства сходно държание в интернационален проект?
Веднага ще ви кажа - очевидци сме на нескончаем и агоничен спазъм. Чуваме за огромната роля на България и за високото доверие, което имаме в двете си фамилии - Европейски Съюз и НАТО. Фактите са следните - България отива към все по-голяма изолираност, изключително в нашия район. И ще ви кажа - по-лошо е от изолираност. Просто няма да ни броят. Хем сме там, хем ни няма. И мъчно мога да си показва по-унизително и по-обречено положение. То няма да е единствено поради нашето държание, плашливост и двуличие, на фона на доста висока и отчетлива ангажираност на близките страни. Вижте какво става - моторът в района стават Полша, Румъния, Балтийските страни. Процесите в нашата част на Европа ще се движат от тях. Амбициите и възможностите ни да сме водачи в района са занулени. Всеки, който твърди друго просто подвежда обществото. Моята работа е със съдружниците ни. И непрекъснато ме питат какво се случва. И няма добър отговор. За мен тази външно- политическа и дипломатическа перспескива на страната ни е все по-нерадостна.
Какво изпитвате - позор, гняв…
Всичко. Омерзение и беззащитност също. Нямам действителни лостове и благоприятни условия. Но мога да приказвам и го върша. За страдание това остава без последствия. Знаете ли - в обстановка съм на тягостно чувство за беззащитност, когато виждаш по какъв начин влака се е засилил без спирачки по нанадолнището.
Интервю на Катя Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ