Васил Гарнизов: В началото на Прехода демокрацията беше синоним на свобода, днес - на тип организиране на ...
Това сподели пред БНР проф. Васил Гарнизов, учител по антропология в Нов български университет, по отношение на изследването на проучвателен център " Тренд " за публичните полезности в България, направено през октомври предходната година по поръчка на компанията " Интерпартнърс " и дъщерната й " Интеримидж ".
Според допитването - за българите сигурността е по-важна от свободата и демокрацията. За 90% от запитаните образованието и опазването на здравето би трябвало да бъдат безвъзмездни. При 47% най-съществен измежду полезностите е мирът, следват фамилията и сигурността, а свободата е на шесто място. Ако би трябвало да избират сред независимост и сигурност, множеството биха избрали второто.
Доминират мненията, че страната би трябвало да обезпечава работа на всеки, който желае да работи; че триумфът в България зависи от това кого познаваш; че животът е неправилен без деца.
Проф. Гарнизов добави, че въпросът за нарасналата потребност от сигурност в другите години дава отговор на разнообразни проблеми, пред които обществото ни е изправено.
И уточни, че в Нов български университет има център за проучване на европейските полезности и България се е присъединила в проучванията на тези полезности при започване на Прехода, като тогава демокрацията се е възприемала като синоним на независимост, на бъдеще, на опция, до момента в който през днешния ден - след годините на преход, на демокрацията се гледа като на вид образуване на властта.
" В този смисъл тя върви систематично надолу, тъй като се свързва с групови органи на властта, с непрекъснати диспути, с компликации на взимане на решения. Последните две години от българския политически живот не могат да дадат положителни примри и увереност на нашите съграждани, че демократичният ред работи по верен и сполучлив метод ", добави той, като изрази подозрение, че в всекидневието си българите се тревожат от демокрацията.
" Изследването на " Тренд " демонстрира, че българите мечтаят на света да има мир, някой да се грижи за здравето им, без да поставят изпитание, някой да им обезпечи обучение и работа. Обаче с държанието си тези хора не чакат някой да им обезпечи това, а отиват в чужбина, работят, връщат се, взимат заеми, строят къщи. Когато виждам българина, не виждам деформации и аргументи за терзания ".
Според допитването - за българите сигурността е по-важна от свободата и демокрацията. За 90% от запитаните образованието и опазването на здравето би трябвало да бъдат безвъзмездни. При 47% най-съществен измежду полезностите е мирът, следват фамилията и сигурността, а свободата е на шесто място. Ако би трябвало да избират сред независимост и сигурност, множеството биха избрали второто.
Доминират мненията, че страната би трябвало да обезпечава работа на всеки, който желае да работи; че триумфът в България зависи от това кого познаваш; че животът е неправилен без деца.
Проф. Гарнизов добави, че въпросът за нарасналата потребност от сигурност в другите години дава отговор на разнообразни проблеми, пред които обществото ни е изправено.
И уточни, че в Нов български университет има център за проучване на европейските полезности и България се е присъединила в проучванията на тези полезности при започване на Прехода, като тогава демокрацията се е възприемала като синоним на независимост, на бъдеще, на опция, до момента в който през днешния ден - след годините на преход, на демокрацията се гледа като на вид образуване на властта.
" В този смисъл тя върви систематично надолу, тъй като се свързва с групови органи на властта, с непрекъснати диспути, с компликации на взимане на решения. Последните две години от българския политически живот не могат да дадат положителни примри и увереност на нашите съграждани, че демократичният ред работи по верен и сполучлив метод ", добави той, като изрази подозрение, че в всекидневието си българите се тревожат от демокрацията.
" Изследването на " Тренд " демонстрира, че българите мечтаят на света да има мир, някой да се грижи за здравето им, без да поставят изпитание, някой да им обезпечи обучение и работа. Обаче с държанието си тези хора не чакат някой да им обезпечи това, а отиват в чужбина, работят, връщат се, взимат заеми, строят къщи. Когато виждам българина, не виждам деформации и аргументи за терзания ".
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ