Това каза пред БНР журналистът Весела Смилец, която изтъкна, че

Това сподели пред БНР журналистът Весела Смилец, която посочи, че с цел да се стигне до позитивното решение е имало „ доста съществени ходове “.

"Започна се от февруари несъмнено, когато беше изработен, с помощта на българските евродепутати, един пробив в Европейския парламент и 400 депутати там признаха съществуване на българска общественост в Албания. Тогава беше направена смяна в годишния отчет за напредъка на Албания и от страна на депутатите беше отправена рекомендация Албания да обърне внимание и да признае правото на българите там на самоопределяне ", изясни тя.

Последваха двустранни срещи. Последваха срещи и диалози сред нашия министър председател и албанския - Еди Рама, сред българския външен министър и албанския външен министър на два пъти - съществени срещи. Последваха писма от страна на българските евродепутати...Само в границите на 3 седмици е събрана и подписка от над 3000 души от селата в Албания, които се самоопределят като българи, добави Весела Смилец и посочи, че не съществуват данни за точния брой българи в Албания.

Като цяло се знае, че в южната част на страната са християните, в Голо Бърдо - най-вече мюсюлмани, само че към 35% са и християни, а в Гора - единствено мюсюлмани.

Когато при започване на седмицата се разбра, че и външният министър на Албания, който беше в групата на “лошото ченге “ е споделил “да “, внезапно организациите малко погрешно започнаха да популяризират, че държавното управление на Албания е приело, че има и българско национално малцинство. Това е работа на Народното събрание. Последваха два много бурни дни през вчерашния ден и оня ден, когато паралелно с други вътрешнополитически въпроси, албанците в Народното събрание доста прочувствено, всеки със личните си доводи, движеше и закона за малцинствата, споделя Смилец.

"Ако се спрем на вчерашния ден, общо взето съперниците са били от партията на социалистическото придвижване за интеграция, само че може би не твърдо против българско малцинство, а по-скоро против характера на закона ", добави журналистката.

Весела Смилец осведоми, че от 3 години в Тирана действа неделно учебно заведение, в което учат над 100 деца и сред 50 и 70 възрастни. От 10 години обаче има и старания на българи в Албания да създадат български лицей. Новият закон им отваря тази опция.

Българите ще имат и съществени групови права, в това число и на съдружие под формата на партии. Македонското малцинство в Албания от дълго време има партия, която е говорила през седмицата „ много жестоко “ по отношение на опцията да бъде прието българско малцинство, посочи журналисът.

Има нещо доста забавно - дружно с албанския език се планува правото езикът на националните малцинства, ако малцинството съставлява повече от 20% от общия брой от популацията в съответната община, това малцинство да изисква да комуникира с локалните органи на своя език. Това значи да влезе българският език, в нашия случай, в администрацията.

Имат право, съгласно закона, наименования на улици и други топографски инструкции да се изписват, с изключение на на албански, и на съответния майчин език в общини, където най-малко 1/5 от локалното население се съставлява от съответното малцинство.

Лица, които принадлежат към националното малцинство, имат право да се осведомят незабавно на своя език, с цел да схванат аргументите за задържането си като обвинени по Наказателно-процесуалния кодекс. Разбира се, тези плюсови права не би трябвало да опонират на главните закони в Албания.Признаването на българско малцинство в Албания дава и по-големи пълномощия на България да работи в отбрана на техните ползи, сподели в умозаключение Весела Смилец.