Лъчезар Богданов: Еврозоната е тест дали икономиката ни е пазарна, прозрачна и конкурентна
Това сподели Лъчезар Богданов, основен икономист в Института за пазарн стопанска система пред ФрогНюз. Ето цялото изявление:
Г-н Богданов, преди десетина дни огромна комерсиална верига у нас популяризира информацията, че понижава цените на млечните артикули с 4% до 30%. Наблюдаваме леко поевтиняване на цените на едро. Това, съгласно Вас, трайна наклонност ли е и какви са аргументите за нея?
Голямата смяна стартира още предходната есен, когато съществени селскостопански артикули, най-много зърнени храни поевтиняха. Оттам към този момент по веригата растениевъдството, след това отглеждането на животни се видя, че мина пикът на цените на световните пазари на селскостопанските първични материали и започнаха да понижават.
Най-видимо това се усети при пщеницата, при слънчогледовото семе и оттова при цената на олиото. Този развой се задълбочи през тази година. Това не значи, че автоматизирано всички цени по веригата паднаха. А че поради този спад на цените на главните първични материали, към този момент няма толкоз високи разноски за преработвателите и този развой се вижда по-бързо в някои артикули. Ето олиото през предходната година беше 6-8 лв., в този момент е 3 - 4 лева
При другите артикули малко по-бавно се случва този развой. Но видяхме,че има по-ниска цена на суровото мляко и оттова по-ниска цена и на млечните артикули. Този развой стартира, само че върви мъчно, изключително в България. За разлика от други страни ние имаме доста висок растеж на пенсии и на заплати. Има други страни, в които заплатите и пенсиите не набъбнаха през предходната година с размера на инфлацията.
Примерно в Германия и във Франция, най-големите стопански системи в Европейски Съюз, има спад на действителното ползване. Там семействата започнаха да свиват потреблението си на храни. При нас такова още няма. Вероятно това е едно от обясненията, че цените на всички хранителни артикули падат. Както и цените на енергоносителите, на течните горива, тъй че тази наклонност към този момент е задвижена и последователно ще се разпръсне и върху, в случай че не всички, то върху множеството артикули.
Преди няколко дни Европейският съюз удължи с една година безмитния експорт на Украйна. Какво ще се случи по-късно решение?
Две неща са значими отвън този политизиран роман, който господства вътрешнополитическата полемика у нас.
Основната част от тази селскостопанска продукция има световен пазар. Тоест в целия свят се търгуват пшеница, слънчоглед, рапица и прочие Така че даже Украйна да не изнесе житото си в Европейски Съюз, то ще отиде на интернационалния пазар. А пазарите са свързани. Има някои дребни разлики в цените на превоза или доставката, само че като цяло това не е нова продукция. Така че много се надценява този резултат.
А съответно за България, самото Министрество на земеделието оповести данните, че импорт на украинска пшеница съвсем няма. Тя граничи с някакви дребни стойности на фона на българското произвеждане и експорт.
И да има някакъв импорт в България то е нищожен. То се видя и при слънчогледа, и производството на олио. С други думи украинското не е изместило българското зърно. То просто е надградило, и българската преработвателна индустрия е произвела повече олио и е изнесла повече.
В този смисъл би трябвало да се гледа действително и да се обърне внимание на данните за европейския пазар преди да се вършат такива гръмки изречения като – ето подценяваме нашите поради непознатите производители. Това зърно и преди си е било на интернационалния пазар. Трябва трезво да гледаме данните и обстоятелствата и да не се плъзгаме по това политизиране, по прилагателни и страсти.
Тогава защо бяха многочислените митинги на българските зърнопроизводители?
Безспорно предходната година, когато стартира войната имаше доста съществено повишаване на слънчогледа, на пшеницата, и на много други хранителни артикули. Също на газта и на петрола.
По някакви аргументи интернационалните институции с добра известност наляха масло в огъня като направиха катастрофични прогнози по какъв начин поради войната настъпва международен апетит, в Африка ще умрат хора, няма да има зърно. Съответно цените ще се изстрелят в небесата. И евентуално, четейки такива прогнози, част от търговци и производители са решили да задържат продукция на слънчогледа, на пшеницата и да не я продадат предишния сезон в очакване на по-високи цени.
Само че нещата потеглиха в противоположната посока – и колкото повече наближава новата годишна продукция става по-трудно, тъй като има разноски за депозиране. Тоест би трябвало да преглътнеш загуба. И елементарно да обвиниш някой различен. Или както в Полша - да натиснеш страната.
Там са в предизборна акция и едно от обещанията е - Полша с пари на европейския поданик да изкупи пшеницата на старите цени. Да им подсигурява облагите. И техните фермери са се подлъгали, а в този момент цените са съвсем двойно по-ниски от предходната година. Искат страната да направи нещо за тях. Държавата желае надлежно от Европейски Съюз. И Европейски Съюз, мисля, отпусна 2 милиарда евро.
През предходната седмица депутати от Българска социалистическа партия обявиха, че служебното държавно управление е вземало непозволено пари от Сребърния фонд. Министерството на финансите опроверга това изказване. Как ще коментирате тази обстановка?
Всичко това беше направено предходната година. Да си спомним предисторията. Нямахме въобще бюджет. Защото аргументът беше в удължителния закон. Казаха – няма да ви дадем да издавате повече дълг с цел да финансирате недостига, няма да ви дадем да харчите повече от запаса. Така ограничавате служебното държавно управление. Но би трябвало след изборите да се сформира бързо държавно управление и то да одобри нов постоянен бюджет. Това са умишлено поставени стопери и компликации, с цел да се форсира политически консунсус към това, че би трябвало да има постоянен бюджет. И в запаса бяха поставени такива спънки, с цел да не се употребява, а с цел да се форсира решение за нов бюджет.
Така че като се образува, новото държавно управление да се захващат бързо да прекрояват проектобюджета и да вършат нов план. Там ще бъдат уредени всички тези неща – какъв брой може да се харчи. Но другояче Единната сметка за това е единна – там няма пари единствено от един налог, от едно министерство и план. Това е портмонето на държавното управление. Ето пенсиите се заплащат на 7 мо число, осигуровките – на 25 число от месеца. Така че е добре да имаме запас. За да може държавното управление постоянно да знае, че няколко месеца може да оперира страната.
Но огромният въпрос е, че би трябвало да се одобри бюджет и той да има позволение на въпроса какъв ще е недостига, какъв ще е лимита на дълга, ще се махнат ли някои данъчни преференции, каквото, съгласно мен е едно от решенията, ще се постави някакъв ред в тези непрекъснати популистки разноски защо ли не.
Имаме ли към момента шансове да влезем за еврозоната?
Разбира се, тъй като това е динамичност. Ти в случай че в никакъв случай не правиш старания, в никакъв случай няма да си подготвен. Подготовката и напъните са тази дисциплинираност, която в един миг те прави подготвен. И това е един тип тест-дали можеш да си вкараш недостига в ред, даже когато имаш политическа рецесия.
Един от тестванията е бюджетната непоклатимост всякога когато се разтури някоя коалиция. Когато станат избори или някакъв скандал да се разтури бюджетната непоклатимост,примерно. И ето ние в този момент би трябвало да покажем, че можем да вкараме бюджетния недостиг в ред. За инфлацията това което е забавният тест е дали ще паднат цените. Понеже някои цени ще порастват, други би трябвало да падат. Както паднаха цените на течните горива и прочие
Това ще е нашият тест – той мери до каква степен стопанската система е гървкава, транспарантна, пазарна и конкурентна. Няма проблем да имаш висока инфлация, когато всички имат. Това значи, че има някаква външна прочина. Въпросът е когато инфлацията в еврозоната падне, дали би трябвало и нашата да падне - в случай че имаме пазарна стопанска система, конкуренция и работещи институции.
Ако не падне в идващите 12 месеца, значи ние в действителност имаме някакъв проблем, който първо би трябвало да решим и тогава да имаме искания да се причисляваме към еврозоната. Така виждам аз нещата. Това би трябвало да е тласък да се създадат съответни неща. Ето това е пробата – пазар по пазар, цени по цени, през работата на регулаторите – на Комисия за защита на конкуренцията. Например да се види имаме ли картели. Знаем за прясното мляко, че имаме монополист, който държи близо 90% от пазара.
Ето тези неща ще следим през идващите 12 месеца, когато пристигна Конвергентният докад. Тогава и ние като жители ще знаем, дали нашата стопанска система действа на пазарен принцип. Ние би трябвало да си кажем – имаме проблем, в случай че не паднат цените.
Разговорът води Росица Николаева
Г-н Богданов, преди десетина дни огромна комерсиална верига у нас популяризира информацията, че понижава цените на млечните артикули с 4% до 30%. Наблюдаваме леко поевтиняване на цените на едро. Това, съгласно Вас, трайна наклонност ли е и какви са аргументите за нея?
Голямата смяна стартира още предходната есен, когато съществени селскостопански артикули, най-много зърнени храни поевтиняха. Оттам към този момент по веригата растениевъдството, след това отглеждането на животни се видя, че мина пикът на цените на световните пазари на селскостопанските първични материали и започнаха да понижават.
Най-видимо това се усети при пщеницата, при слънчогледовото семе и оттова при цената на олиото. Този развой се задълбочи през тази година. Това не значи, че автоматизирано всички цени по веригата паднаха. А че поради този спад на цените на главните първични материали, към този момент няма толкоз високи разноски за преработвателите и този развой се вижда по-бързо в някои артикули. Ето олиото през предходната година беше 6-8 лв., в този момент е 3 - 4 лева
При другите артикули малко по-бавно се случва този развой. Но видяхме,че има по-ниска цена на суровото мляко и оттова по-ниска цена и на млечните артикули. Този развой стартира, само че върви мъчно, изключително в България. За разлика от други страни ние имаме доста висок растеж на пенсии и на заплати. Има други страни, в които заплатите и пенсиите не набъбнаха през предходната година с размера на инфлацията.
Примерно в Германия и във Франция, най-големите стопански системи в Европейски Съюз, има спад на действителното ползване. Там семействата започнаха да свиват потреблението си на храни. При нас такова още няма. Вероятно това е едно от обясненията, че цените на всички хранителни артикули падат. Както и цените на енергоносителите, на течните горива, тъй че тази наклонност към този момент е задвижена и последователно ще се разпръсне и върху, в случай че не всички, то върху множеството артикули.
Преди няколко дни Европейският съюз удължи с една година безмитния експорт на Украйна. Какво ще се случи по-късно решение?
Две неща са значими отвън този политизиран роман, който господства вътрешнополитическата полемика у нас.
Основната част от тази селскостопанска продукция има световен пазар. Тоест в целия свят се търгуват пшеница, слънчоглед, рапица и прочие Така че даже Украйна да не изнесе житото си в Европейски Съюз, то ще отиде на интернационалния пазар. А пазарите са свързани. Има някои дребни разлики в цените на превоза или доставката, само че като цяло това не е нова продукция. Така че много се надценява този резултат.
А съответно за България, самото Министрество на земеделието оповести данните, че импорт на украинска пшеница съвсем няма. Тя граничи с някакви дребни стойности на фона на българското произвеждане и експорт.
И да има някакъв импорт в България то е нищожен. То се видя и при слънчогледа, и производството на олио. С други думи украинското не е изместило българското зърно. То просто е надградило, и българската преработвателна индустрия е произвела повече олио и е изнесла повече.
В този смисъл би трябвало да се гледа действително и да се обърне внимание на данните за европейския пазар преди да се вършат такива гръмки изречения като – ето подценяваме нашите поради непознатите производители. Това зърно и преди си е било на интернационалния пазар. Трябва трезво да гледаме данните и обстоятелствата и да не се плъзгаме по това политизиране, по прилагателни и страсти.
Тогава защо бяха многочислените митинги на българските зърнопроизводители?
Безспорно предходната година, когато стартира войната имаше доста съществено повишаване на слънчогледа, на пшеницата, и на много други хранителни артикули. Също на газта и на петрола.
По някакви аргументи интернационалните институции с добра известност наляха масло в огъня като направиха катастрофични прогнози по какъв начин поради войната настъпва международен апетит, в Африка ще умрат хора, няма да има зърно. Съответно цените ще се изстрелят в небесата. И евентуално, четейки такива прогнози, част от търговци и производители са решили да задържат продукция на слънчогледа, на пшеницата и да не я продадат предишния сезон в очакване на по-високи цени.
Само че нещата потеглиха в противоположната посока – и колкото повече наближава новата годишна продукция става по-трудно, тъй като има разноски за депозиране. Тоест би трябвало да преглътнеш загуба. И елементарно да обвиниш някой различен. Или както в Полша - да натиснеш страната.
Там са в предизборна акция и едно от обещанията е - Полша с пари на европейския поданик да изкупи пшеницата на старите цени. Да им подсигурява облагите. И техните фермери са се подлъгали, а в този момент цените са съвсем двойно по-ниски от предходната година. Искат страната да направи нещо за тях. Държавата желае надлежно от Европейски Съюз. И Европейски Съюз, мисля, отпусна 2 милиарда евро.
През предходната седмица депутати от Българска социалистическа партия обявиха, че служебното държавно управление е вземало непозволено пари от Сребърния фонд. Министерството на финансите опроверга това изказване. Как ще коментирате тази обстановка?
Всичко това беше направено предходната година. Да си спомним предисторията. Нямахме въобще бюджет. Защото аргументът беше в удължителния закон. Казаха – няма да ви дадем да издавате повече дълг с цел да финансирате недостига, няма да ви дадем да харчите повече от запаса. Така ограничавате служебното държавно управление. Но би трябвало след изборите да се сформира бързо държавно управление и то да одобри нов постоянен бюджет. Това са умишлено поставени стопери и компликации, с цел да се форсира политически консунсус към това, че би трябвало да има постоянен бюджет. И в запаса бяха поставени такива спънки, с цел да не се употребява, а с цел да се форсира решение за нов бюджет.
Така че като се образува, новото държавно управление да се захващат бързо да прекрояват проектобюджета и да вършат нов план. Там ще бъдат уредени всички тези неща – какъв брой може да се харчи. Но другояче Единната сметка за това е единна – там няма пари единствено от един налог, от едно министерство и план. Това е портмонето на държавното управление. Ето пенсиите се заплащат на 7 мо число, осигуровките – на 25 число от месеца. Така че е добре да имаме запас. За да може държавното управление постоянно да знае, че няколко месеца може да оперира страната.
Но огромният въпрос е, че би трябвало да се одобри бюджет и той да има позволение на въпроса какъв ще е недостига, какъв ще е лимита на дълга, ще се махнат ли някои данъчни преференции, каквото, съгласно мен е едно от решенията, ще се постави някакъв ред в тези непрекъснати популистки разноски защо ли не.
Имаме ли към момента шансове да влезем за еврозоната?
Разбира се, тъй като това е динамичност. Ти в случай че в никакъв случай не правиш старания, в никакъв случай няма да си подготвен. Подготовката и напъните са тази дисциплинираност, която в един миг те прави подготвен. И това е един тип тест-дали можеш да си вкараш недостига в ред, даже когато имаш политическа рецесия.
Един от тестванията е бюджетната непоклатимост всякога когато се разтури някоя коалиция. Когато станат избори или някакъв скандал да се разтури бюджетната непоклатимост,примерно. И ето ние в този момент би трябвало да покажем, че можем да вкараме бюджетния недостиг в ред. За инфлацията това което е забавният тест е дали ще паднат цените. Понеже някои цени ще порастват, други би трябвало да падат. Както паднаха цените на течните горива и прочие
Това ще е нашият тест – той мери до каква степен стопанската система е гървкава, транспарантна, пазарна и конкурентна. Няма проблем да имаш висока инфлация, когато всички имат. Това значи, че има някаква външна прочина. Въпросът е когато инфлацията в еврозоната падне, дали би трябвало и нашата да падне - в случай че имаме пазарна стопанска система, конкуренция и работещи институции.
Ако не падне в идващите 12 месеца, значи ние в действителност имаме някакъв проблем, който първо би трябвало да решим и тогава да имаме искания да се причисляваме към еврозоната. Така виждам аз нещата. Това би трябвало да е тласък да се създадат съответни неща. Ето това е пробата – пазар по пазар, цени по цени, през работата на регулаторите – на Комисия за защита на конкуренцията. Например да се види имаме ли картели. Знаем за прясното мляко, че имаме монополист, който държи близо 90% от пазара.
Ето тези неща ще следим през идващите 12 месеца, когато пристигна Конвергентният докад. Тогава и ние като жители ще знаем, дали нашата стопанска система действа на пазарен принцип. Ние би трябвало да си кажем – имаме проблем, в случай че не паднат цените.
Разговорът води Росица Николаева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ