Това италианско островно убежище е създадено от нулата преди 60

Това италианско островно леговище е основано от нулата преди 60 години - тук не е имало нищо друго с изключение на средиземноморски шубраци, канари с причудливи форми, поляни с трева, билки и пясъчни лилии, дребни плажчета с бял пясък, слънце, кристално море и недоволни сардински дами. Днес съставлява пирказна композиция сред естествен парадайс и бохемска джет сет локация...

Как се случва това? Нека обясня. В годините, когато Бриджит Бардо цари в Сен Тропе, Грейс Кели в крепостта си в Монако се появява една нова бохемска дестинация в Италия. Подобно на доста именити приказки, сюжетът на Коста Смералда стартира с принц и остров, единствено че този път в жанр „ Хиляда и една нощ “... Имало едно време, преди 65 години, един принц, който купил „ невиждани “ съвсем седемдесет хектара в Романцино, крайбрежен сектор в Галура в североизточната част на Сардиния, наименуван Монти ди Мола, единствено по съвет на двама британски другари, които хвалели девствената му хубост...

Този принц е Шах Карим ал-Хусайни, по-известен като Ага Хан, мюсюлмански имам на шиитската исмаилитска общественост и директен потомък на пророка Мохамед посредством братовчед си Али. С чистото си благосъстояние, оценяващо се на 13,3 милиарда $, той взема решение да купи тази земя и да построи леговище за богатите и известните. В сардинската просвета скъпата земеделска земя – нормално ситуирана навътре в страната – се предава на синовете, до момента в който крайбрежната - се дава на дъщерите. Очевидно тези дами, плащайки налог върху безполезни декари, са се възползвали от опцията да я трансферират.

 Когато отишъл да види придобивката си, в началото бил обезпокоен, тъй като това в действителност било девствено парче земя. „ Беше като ловджийски резерват: без къщи, без течаща вода, без електричество, никакви предприятия от какъвто и да е тип “, споделя той по-късно. Но хубостта на сардинското крайбрежие го съблазнява с превъзходното си море и ароматната си дива земя, с античния си генезис и хилядолетните си обичаи и той взема решение да го трансформира в райско кътче, с къщи, течаща вода, електричество, лечебни заведения предприятия.

Принцът тогава бил на 24 години и може да се каже, че той и Монти ди Мола, той и Арцакена, той и Галура, той и Сардиния растяли дружно. Влюбен в хубостта на североизточното крайбрежие той трансформира Монти ди Мола в „ Ла Коста Смералда “. Изумруденият бряг превзема душата му и той гордо го прави прочут на света, развивайки го туристически, като проектира стила на Коста Смералда, употребявайки локалните запаси на Галура, като гранит и дърво. През 1962 година е учреден Консорциумът „ Коста Смералда “ – съдружие с нестопанска цел за градско и териториално развиване, и е назначен Комитет по архитектура, който да управлява региона със строги проекти за развиване, гарантиращи опазването на естественото завещание със жанр, съчетаващ хубостта на околната среда с детайли от локалната строителна традиция. Резултатът - внедряването на екологично чиста градска зона, която прави Коста Смералда първият и единствен образец за добродетелно и уравновесено развиване на туризма в Средиземно море.

Принц Карим Ага Хан управлява реализирането на всяка фаза с възторг и пристрастеност при прецизно съблюдаване на екологичните полезности, целящи опазването на хилядолетната сардинска цивилизация. Има извънредно строги разпореждания, когато става въпрос за развиване тук: нищо ново не е издигнато от 30 години и в никакъв случай няма да бъде издигнато. Изключителна необичайност в днешно време. Колко постоянно посещавате дестинация, чийто контур не е продънен от кранове? Сградите, които съществуват на Коста Смералда, би трябвало да наподобяват по избран метод и даже да са с избрана височина… Ага Хан е постановил, че никоя постройка не би трябвало да се издига над равнището на локалната растителност.

Днес „ Изумруденият бряг “ съставлява 20-километров сектор от бреговата линия в северната част на Сардиния, обитаем с извънредни хотели, дизайнерски бутици и модрени заведения за хранене. Той е магнит за известни персони, предприемачи и политици – Силвио Берлускони в миналото е имал извънредно луксозна резиденция с 68 стаи тук, в която е посрещал в това число Владимир Путин, и която съгласно медиите е продал на саудитско кралско семейство за 350 милиона паунда. Хотелът „ Кала ди Волпе “ на изумрудения бряг е бил хазаин на хора като Бионсе и Джей Зи, принцеса Даяна и Доди ал Файед, Елтън Джон, Грейс Кели, както и Джордж и Амал Клуни. Роджър Мур е сниман тук като Джеймс Бонд във кино лентата „ Шпионинът, който ме обичаше “. А Дженифър Лопес бе там преди броени дни.

Така че е задоволително добър за някои от най-богатите хора в света. Но подобаващ ли е за вас? Ще се задълбочим в детайлностите за дестинацията, с цел да ви помогнем да решите.

„ Кала ди Волпе “ в началото е издигнат като частен дом на Ага Хан. Облицован е с розово омбре с теракотени акценти и детайли, доставени от занаятчии, като да вземем за пример под с плочки, който в случай че погледнете по-внимателно, ще забележите, че е изработен от напречни секции от локално дърво или цветно стъкло, вградено в жестоко издяланите стени. Днес посетителите на  Кала ди Волпе слизат от яхтите и пушат кубински пури на терасата, а pop-up бутик на Dolce & Gabbana във фоайето развява най-скъпите кафтани, които в миналото ще видите (италианският искра не стопира на плажа). До бутика се намира дневния бар, напълно стилизиран от Доменико Долче и Стефано Габана. Ако желаете да се смесите с най-богатите  хора на света за по кафе или коктейл, ще би трябвало да си приготвите 50 евро – задължитекна консумация на човек до 12.00 на обед и 120 евро задължитекна консумация на човек по-късно. На върха на Cala Di Volpe, апартаментът Harrods се отдава за до 39 000 евро на вечер през пиковия сезон: сводестите порти са издълбани, с цел да наподобяват като черупки, леглата са пъхнати в патинирани ниши, а ръчно рисуваните дрешници са осеяни с фрагменти от 22-каратово злато. На терасата на покрива, повдигнатият инфинити басейн и перголата за хранене с пастелно покритие са неустоими.

След “Кала ди Волпе ” Негово височество принцът и съдружниците му вдигнали още първокласни хотели, след това построили в близост яхтеното пристанище Порто Черво. Не след дълго по скатовете към него се заформил фамозният през днешния ден баровски курорт със същото име, плюс още няколко по-малки почивни комплекси по продължение на Изумрудения бряг.

За да се развива уместно туризмът и да носи облага, Ага Хан основал и локална самолетна компания, провел построяването на съвременна болница, заформил пространно голф-игрище, паркове и градини. Богатите италианци от континента пък почнали да се надпреварват да вършат от първокласни, по-луксозни вили освен в Порто Черво, само че и в прилежащите божествено красиви зони – Рамацино, Капричоли, Голфо Певеро, Голфо Аранчи, Лиша ди Вака, Петрица, Полту Куату, Бая Сардиния. Тук се намира влиятелният Яхт клуб Коста Смералда, а край брега се организира ветроходната регата „ Купата на Сардиния “. Голф клуб „ Певеро “ от своя страна се счита за едно от най-предизвикателните стадиони в Европа и е бил хазаин на Откритото състезание на Италия през 1978 година На крайбрежната алея „ Променад дю Порт “ на Порто Черво ще намерите бутиците на съвсем всички огромни фешън къщи.

Много от най-хубавите хотели в Сардиния са съсредоточени към североизточната част на острова, по явни аргументи - това заможно място за отмора притегля богати посетители всяко лято в продължение на шест десетилетия. Моята първа спирка обаче беше Алгеро по явни аргументи поради директния полет на Wizz Air до Сардиния. Сгушен на северозападния бряг на Сардиния, Алгеро е едно от същинските бижута на острова – град, който омагьосва с неповторимия си сексапил, съчетаващ италианска и каталунска просвета. Наричан „ Барселонета “ (малката Барселона), това очарователно място се гордее с историческо, културно и естествено завещание с изключителна стойност, което го прави наложителна дестинация в Сардиния. Сред многото забележителности на Алгеро са остарелият град в каталунски жанр, заобиколен от внушителни бастиони с аспект към морето, впечатляващите пещери Нептун в подножието на скалите Капо Кача и зашеметяващите плажове на Кораловата Ривиера. Плажът Мария Пиа, известeн с белия си пясък, дюните, покрити с хвойна и борови дървета, пясъчни лилии и води, чиито цветове варират от тюркоазено до изумрудено зелено е като излязъл от филм.

В идващите дни задачата ни бе да забележим колкото може повече такива кинематографични места с тюркоазена вода. Трябва обаче да имате поради, че множеството красиви плажове на Коста Смералда не са просто дестинация – те са задача. Най-желаните плажове (и това не са тези  с брилянтни питейни заведения и заведения за хранене, а са най-дивите такива) работят със система за резервации с два слота: ранен - при започване на сезона – стеснен брой места; късен – от 5 дни (за La Pelosa) до 48 часа (за Cala Brandinchi и Lu Impostu, например) – е вторият късмет за късметлиите... За да влезете в листата, би трябвало да ревизирате в уеб страницата на плажа по кое време е вторият слот, да сте подготвени минути преди старта с телефон или компютър оид ръка и кредитна карта на изчакване. Аз, с всичките си тренировки от онлайн борбите за лимитирани сбирки на H&M, съумях да ангажирам единствено за Lu Impostu.

Трябва да призная обаче, че в Сардиния в никакъв случай не сте надалеч от фотогеничен бряг. Плажове с бял като пудра захар пясък и чиста, бледоциановозелена вода има доста по тези ширини. Ага Хан, който слага тази част на Сардиния на картата, е предпочитал Спиаджа дел Принчипе - царственото му име е мигане към самия човек. Има доста скрити заливи за разкриване като Spiaggia di Marinella покрай Porto Rotondo, дългите Romazzino и Liscia Ruja, San Teodoro… Aко въпреки всичко желаете елегантно място (без хладилни кутии и самозатягащи се чадъри), посетете Спиаджа Ла Челвия поради нейните питейни заведения и заведения за хранене.

Всеки човек, който срещнете в Сардиния, изключително на север, ще ви каже да отидете на архипелага Ла Мадалена, тъй че евентуално е най-добре да се вслушате. Повечето хотели могат да провеждат наемане на лодки или можете да отплавате от Каниджоне или Палау — различен вид е да вземете ферибота до основния остров Мадалена и да намерите искащ шкипер там. Само един от седемте по-големи острова на сушата, самата Мадалена, е населен; останалата част (заедно с някои по-малки островчета) може да бъде изследвана, до момента в който корабът ви пуска котва, с цел да можете да скочите и да разгледате заливите. Остров Будели е дом на известния Кала ди Рото, плаж с розов пясък. Говори се, че част от гранита, употребен за Статуята на свободата, е добиван на островите Ла Мадалена.

Ако пък желаете да се налсадите на един ден, обагрен освен в тюркоазено синьо, а да вземем за пример в доста розово, жълто, зелено, виолетово, лилаво, ръждиво, отскочете то  невероятния град Боза (ударението е на а) на източния бряг на Сардиния. Тесните средновековни улички, виещи се нагоре по хълма Серавале към замъка Маласпина, са осеяни с къщи, обляни в ослепителни цветове. Прекрасен и непредвиден празник за очите. Слънчевата светлина, процеждаща се единствено където е допустимо през пролуките във високите здания, очертаващи уличките, основава приказна атмосфера измежду буйството от цветове.

Сърцето и душата на Боза безспорно е нейният исторически център, прочут на локално равнище като Са Коста (Sa Costa). Този обаятелен лабиринт от тесни калдъръмени улички и къщи в цветовете на дъгата, изкачващи се по хълма, основава един от най-живописните градски пейзажи в цяла Сардиния. Разходката из Са Коста е като да влезеш в жива картина. Къщите са боядисани в ярки нюанси на розово, жълто, синьо и оранжево - традиция, за която се твърди, че е почнала с риболовци, които са употребявали останки от багра от лодки върху домовете си. Тези цветни фасади, украсени с цъфтящи балкони и износени дървени порти, основават съвършени благоприятни условия за фотоси на всеки завой.

С тази дълга палитра от къщи, спускащи се каскадно към крайбрежията на река Темо, Боза безспорно е едно от най-красивите места в Италия. Това прикрито украшение съчетава естествена хубост, богата история и достоверна сардинска просвета по метод, който пленява посетителите от момента на идването им. За разлика от по-известните туристически дестинации на острова, Боза предлага взор към достоверния сардински живот. По-бавното движение, другарските локални поданици и непокътнатите обичаи основават атмосфера, която е по едно и също време носталгична и освежаваща. За пътуващите, които желаят да изпитат същинската същина на Сардиния (Sardegna) оттатък блестящата Коста Смералда или оживените плажове на юг, Боза предлага съвършената опция.

Местните заведения за хранене, изключително тези, ситуирани надалеч от главните туристически региони, оферират опция да опитате достоверни ястия като лоритас (паста с неповторима форма) със сос от морски блага, разнообразни ястия от ботарга (сушена риба) и порчето (печено прасенце сукалче), приготвени по изпитани във времето способи. Рибарите на града носят ежедневния си улов както от реката, по този начин и от морето, снабдявайки заведенията за хранене с свеж кефал, лаврак, платика и змиорки. Местен специалитет е бурида но босана, риба, която отразява испанските въздействия от историята на Сардиния.

Производството на вино съставлява различен значим аспект от локалната гастрономия. Околният район създава известната Malvasia di Bosa DOC, подсилено вино с античен генезис. Това кехлибарено вино, вариращо от сухи до сладки версии, в миналото е било считано за едно от най-хубавите в Италия и претърпява възобновление с помощта на всеотдайните локални производители.

Накрая,  to make the long story short – в Сардиния ще напълните душата и очите си с хубост, а стомасите с вкусна храна и вино.