- Това е заключителният концерт от благотворително турне Гиздава 2025,

...
- Това е заключителният концерт от благотворително турне Гиздава 2025,
Коментари Харесай

Деси Добрева: Докато бях в “Шоуто на Слави”, учех и 2 специалности, живеех насън

- Това е заключителният концерт от благотворително турне „ Гиздава " 2025, в който се включват над 600 участници, множеството от които деца. В спектакъла ще вземат участие и гост-изпълнителите Любо Киров, Деси Слава и Алекс Раева, с която ще се съберем за първи път от 21 години. И с тримата приготвяме доста персонални осъществявания.Инициатива " Гиздава " е единствена по рода си като мащаб и концепция, защото събира средства по едно и също време за доста деца в потребност, само че също по този начин им дава действителна опция и сцена за изява. Това са гении, които се развиват в разнообразни области на изкуството и спорта, както и деца в неравностойно състояние, деца от малцинствата и деца със усложнения. През годините много хора са се свързвали с мен с молба за помощ – където съм могла, съм помогнала. Но, въпреки всичко, персоналните средства са по-ограничени, в сравнение с една такава огромна организация. Затова взех решение да направя нещо обществено, което да има необятен публичен отклик и да мога да оказа помощ на повече надарени деца в потребност. Всички събрани средства ще бъдат дарени, по лист и за разнообразни потребности, които включват стипендии, закупуване на костюми, обувки, екипировка, трика, принадлежности, уреди и други, покриване такси за участия в национални и интернационалните конгреси, възстановяване изискванията за теренна работа и така нататък Това би било тласък да продължат да се занимават с това, което обичат и да се развиват, сподели певицата пред " 24 часа ".

- Да, концепцията е колкото се може повече млади гении да се допрян до огромната сцена. Затова, във всеки концерт поканвам деца от съответния район. В 7-те концерта от турнето са включени над 2000 деца - участници от цялата страна. Освен това, в границите на турнето сме обезпечили близо 3000 места за деца и възрастни от обществени институции и домове. Много от тях нямат опция въобще да посетят подобен театър, а това е прелестна страст за тях. Това се случва с помощта на дарения, както от компании, по този начин и от частни лица. Иска ми се да направя къс филм за турне «Гиздава», по тази причина фотографирам писмено всеки концерт. А и е хубаво тези фрагменти да бъдат употребявани по-късно от самите участници за техни цели и изяви. Надявам се тази самодейност да не е еднократна, а да може по някакъв метод да се развие. Като цяло, считам, че всеки експерт, който е постигнал някакво равнище, без значение в какъв отрасъл работи, би трябвало да подава ръка на по-младите.

- Разбира се, страната би трябвало да поеме грижата за развиването и реализацията на тези младежи. Най-важното нещо за един народ са децата и тяхното обучение и просвета. Но, в този бранш несъмнено страната се затруднява да откри мястото и позицията си, и затова се включваме ние, обществото. Защото ние, хората, сме тези, които променяме средата, в която живеем. Мисля, че в България има будно общество и това се видя при последните митинги. В концертите от «Гиздава» вземат участие деца от най-различни сфери, като в идния в НДК, София, ще се включат: Клуб по художествена гимнастика " Левски ", Клуб по спортна акробатика ЦСКА, Академия «Инфинити» за въздушна акробатика и цирково изкуство, Мажоретен състав «Мистерия», десетина танцови фолклорни и съвременни ансамбли и сформира, както и Детски хор на БНР, Хор на Софийски момчета и Народен хор «Жарава», и доста други. Каузата ще поддържа и Гвардейският внушителен духов оркестър. Спектакълът е построен на основата на българския фолклор – пъстър и разнороден като нашата шевица, прочувствен и въздействащ като националните ни песни. Минава на един мирис и публиката пее с нас, тъй като това са едни от най-красивите и обичани български песни, поднесени благодарение на всички тези участници, моя благосклонност и прелестните музиканти от Лудо Младо Бенд.

- Тя към този момент е 14-годишна тийнейджърка, музикант и по душа, и по сърце. Свири на пиано, на китара, на ударни и пее. Учи в Музикалното учебно заведение. Още през 2019 година направихме с нея дует на рояла в НДК, а през 2022 година за първи път пяхме дружно. В турне " Гиздава " тя взе участие в концерта във Варна и публиката беше доста впечатлена.

- Сигурна съм, че това, което й споделям, влиза в главата й, само че въпреки това си мисля, че и ние, родителите, би трябвало да се вслушваме в децата си. Често си мислим, че знаем повече от тях, а в действителност те са изцяло наясно кое е добре и кое не.

- Да. Винаги съм желала да видя свят и да се срещна с разнообразни гледни точки и нрав. Първоначално мислех да аплайвам в Германия, само че пък влязох в НМА " Панчо Владигеров " в София. След това се бях ориентирала към Англия и най-после взех, че отидох в Съединени американски щати. Кандидатствах на две места - в " Джулиард скул " в Ню Йорк за след-магистърско 2-годишно образование и в " Бъркли колидж ъф мюзик " в Бостън за общоприетоо 4-годишно образование. Приеха ме и в двете образователни заведения, само че в Джулиърд специалността беше нова и имаха дефицит на преподаватели, надлежно получих писмо, че началото на 1-ви учебен срок се отсрочва с една година. Аз, обаче, съм припрян Овен и взех решение да стартира в Бъркли и то, незабавно. Кандидатствах за стипендия с изпити в Консерваторията в Атина, която работи на разменни начала с Бъркли. Взех стипендия и съумях да завърша 4-годишното образование единствено за година и половина. Това беше допустимо с помощта на обстоятелството, че взимах по 2 семестъра едновременно и също така учих и летен учебен срок, който се пада 3-ти в годината. После се реалокирах в Ню Йорк, с цел да видя този мултинационален " град-държава " и дори работих известно време в една от водещите компании за недвижими парцели. Беше забавно и бурно – поживях, видях и се прибрах.

- Аз не съм серпантина да се занимавам с музика, даже направих дебют в емблематичния джаз клуб The Blue Note, от който са тръгнали именити реализатори като Луис Армстронг, Ела Фицджералд, Нора Джоунс и така нататък Концертът се състоя на 07 юли 2007 година и беше доста трогателен и забавен за мен, тъй като един продуцент ме свърза с водещи музиканти в сектора като Ейб Фогъл, който тогава свиреше в турнето на Мадона, Кърт Стокдейл, който пък записваше албум с Алиша Кийс, и така нататък Бях извънредно впечатлена от сромността на тези момчета, както и от предварителната им подготовка и внимание към всеки подробност. С две подготовки цялата стратегия на концерта беше подготвена и звучеше по този начин, все едно цялостен живот сме свирили дружно. Проявиха огромно почитание към българския фолклор, какъвто беше и репертоарът за концерта. Наистина бях във екстаз от тях.

- Като цяло, не съм имала желание да емигрирам. Но, в случай че питате за какво не съм останала да се развъртвам като певица в Съединени американски щати, ще Ви отговоря. Това е геополитически въпрос, който има напълно просто пояснение. Ако бях родена там, щях да имам доста повече шансове да бъда чута, забелязана и най-много видяна от «големите» като актьор. Независимо, че британският ми е на доста високо равнище, не съм американка и това незабавно личи в изрече ми. Явих се на всички огромни конгреси, в това число в " Америка търси гений " и " Мюзик айдъл " - на всички места бях призната, на всички места имаше блестящи мнения, само че сега, в който се стигнеше до по-сериозен диалог, се оказваше, че защото не съм американка и не спадам към някое малцинство или избрана група, няма по какъв начин да продължа по-напред. Имах шанса да се срещна с огромни продуценти в " Бъркли ", които изнасяха там лекции – всички ми споделиха, че пея луксозно, само че не съм американка. Да не приказваме, че в следствие самата аз осъзнах, че желая да пея на български и да се развъртвам в България, където са моите корени.

- Не, към този момент се потвърди, че доста от песните, направени от млади актьори в България, влизат в европейския мюзик бокс. Може би е въпрос на време и смяна на статуквото, с цел да се случи това и оттатък Европа. При мен нещата се случват доста бързо и в случай че нещо не стане на момента, не преставам напред към идващото, не го мисля като тактика. Не съм възнамерявала да заставам в Щатите и да бленувам по какъв начин ще стана международна звезда. Харесва ми да пея на български, тъй като пея от сърце. В " Бъркли " имах един преподавател, който е работил със звезди като Марая Кери, Селин Дион, Уитни Хюстън. Когато ме чу да пея за първи път, ме хареса и поздрави за осъществяването. После, обаче, изиска да му изпея нещо българско. Аз изпълних " Ах, къде е мойто либе ". Той ме слушаше със затворени очи и след края на песента ми сподели: " Когато започнеш да излъчваш задграничната музика (на британски или различен език) по този начин, както когато пееш на личния си език, тогава можеш да тръгнеш по пътя на славата в Америка или друга страна ". Първоначално не го разбрах, само че след това си дадох сметка. Пяла съм на повече от 15 езика - знам какъв е смисъла на думите, само че не ги чувствам. Аз нося корените си в душата си, националната ария безусловно извира от сърцето ми. Тежа си на мястото тук, в България.

- Искам доста неща да трансформира, изключително в областта на културата и образованието, само че сама птичка пролет не прави. Трябва да има съидейници и цялото общество да стигне до този миг. Затова, тази година върша благотворителното турне «Гиздава» и то не като политик, а като актьор. С други думи - трансформирам средата, в която пребивавам, по метода, по който мога.

- В " Шоуто на Слави " бях три години, от 2001 до 2004 година Не съм си давала сметка за тази известност, тъй като по принцип не съзнавам нещата сега на случването им, а доста по-късно. Винаги съм била заета с най-малко 5 неща и просто съм нямала време да мисля дали съм известна. Докато бях в предаването, учех две специалности в Музикалната академия - в Теоретико-композиторски и диригентски факултет и в Естрадния факултет. Беше доста мъчно, тъй като през първата половина на деня ходех на лекции, а от 16,00 часа нататък застъпвах на работа в Шоуто. Налагаше се да излизам половин час по-рано от лекции, с цел да стигна в точния момент на работа и някои преподаватели доста се сърдеха. Пишех си домашните по нощите до ранни зори. По едно време живеех напряко насън - учех в рейсовете, пропусках спирките. Веднъж не бях спала 48 часа, тъй като се подготвях за изпит по История на музиката. Взех го, а по-късно отидох непосредствено на работа. Вечерта в " Шоуто на Слави " трябваше да пея " Джелем, джелем ", която научих преди самото предаване. На фотографията от фотографа на Шоуто съм с яркочервени очи от отмалялост. После дори не помня по какъв начин съм се прибрала и по какъв начин съм заспала. Честно казано, в този момент тези маратони без спане и отмора към този момент стартират да ми тежат. Все отново, годините си споделят думата.

- Това е извънреден опит и професионализъм, доста скъпа е и връзката с сътрудниците. Всеки младеж би трябвало да мине през такава школа, в случай че желае да стане добър експерт, и би трябвало да постави старания. Забелязвам, че в днешно време, една част от младежите седят на кафенце и чакат от горната страна да им паднат милиони или нещо да се случи с техния живот. Съдбата подава ръка на смелите и на тези, които поставят основите за пътя пред тях.
Източник: darik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР