Учени отчетоха рекордно свиване на озоновата дупка
Това е вторият следващ сезон със относително дребен размер на дупката
Озоновата дупка над Антарктида дефинитивно се затвори на 1 декември, което е доста по-рано от нормалното за последните години. Данните бяха публично доказани от Службата за мониторинг на атмосферата " Коперник " (CAMS), която регистрира най-ранното затваряне на пробива от 2019 година насам.
" Ранното затваряне и относително дребният размер на озоновата дупка през тази година е окуражаващ знак ", съобщи шефът на CAMS Лорънс Руил.
Според европейската работа, това е явен знак за възобновяване на атмосферата след възбраната на нездравословните излъчвания.
Рекордно ниски стойности
През 2025 година озоновата дупка доближи своя пик при започване на септември с повърхност от 21.08 милиона квадратни километра. Този размер е доста по-малък спрямо огромните и дълготрайни пробиви, следени сред 2020 и 2023 година. За съпоставяне, през 2023 година оптималната повърхност надвиши 26 милиона квадратни километра.
" Това отразява непрекъснатия годишен прогрес, който следим във възобновяване на озоновия пласт с помощта на възбраната на озоноразрушаващите субстанции ", добави Лорънс Руил, представен от " Коперник ".
Динамика на процеса
Тази година озоновата дупка стартира да се образува в средата на август. След пика през септември, площта се задържа сред 15 и 20 милиона квадратни километра през октомври. През първата половина на ноември обаче стартира бързо стесняване, което докара до цялостното ѝ изгубване в първия ден на декември.
Технически терминът " озонова дупка " разказва зона в стратосферата (на височина сред 10 и 50 км), където концентрацията на озон спада фрапантно. Това събитие се следи годишно над Антарктида в края на зимата в Южното полукълбо, когато характерни метеорологични условия и съществуването на химикали в атмосферата провокират разграждане на озона.
Ролята на Монреалския протокол
Възстановяването се дължи главно на Монреалския протокол от 1987 година, който забрани производството на хлорфлуоровъглероди (CFC) и други нездравословни субстанции. Въпреки че 99% от тези химикали към този момент са спрени от произвеждане, те се разграждат постепенно и остатъчни количества не престават да въздействат на атмосферата.
Според прогнозите на учените от CAMS, при опазване на сегашните трендове, озоновият пласт над Антарктида може да се възвърне изцяло до равнищата от 1980 година в интервала сред 2050 и 2066 година.
Озоновата дупка над Антарктида дефинитивно се затвори на 1 декември, което е доста по-рано от нормалното за последните години. Данните бяха публично доказани от Службата за мониторинг на атмосферата " Коперник " (CAMS), която регистрира най-ранното затваряне на пробива от 2019 година насам.
" Ранното затваряне и относително дребният размер на озоновата дупка през тази година е окуражаващ знак ", съобщи шефът на CAMS Лорънс Руил.
Според европейската работа, това е явен знак за възобновяване на атмосферата след възбраната на нездравословните излъчвания.
Рекордно ниски стойности
През 2025 година озоновата дупка доближи своя пик при започване на септември с повърхност от 21.08 милиона квадратни километра. Този размер е доста по-малък спрямо огромните и дълготрайни пробиви, следени сред 2020 и 2023 година. За съпоставяне, през 2023 година оптималната повърхност надвиши 26 милиона квадратни километра.
" Това отразява непрекъснатия годишен прогрес, който следим във възобновяване на озоновия пласт с помощта на възбраната на озоноразрушаващите субстанции ", добави Лорънс Руил, представен от " Коперник ".
Динамика на процеса
Тази година озоновата дупка стартира да се образува в средата на август. След пика през септември, площта се задържа сред 15 и 20 милиона квадратни километра през октомври. През първата половина на ноември обаче стартира бързо стесняване, което докара до цялостното ѝ изгубване в първия ден на декември.
Технически терминът " озонова дупка " разказва зона в стратосферата (на височина сред 10 и 50 км), където концентрацията на озон спада фрапантно. Това събитие се следи годишно над Антарктида в края на зимата в Южното полукълбо, когато характерни метеорологични условия и съществуването на химикали в атмосферата провокират разграждане на озона.
Ролята на Монреалския протокол
Възстановяването се дължи главно на Монреалския протокол от 1987 година, който забрани производството на хлорфлуоровъглероди (CFC) и други нездравословни субстанции. Въпреки че 99% от тези химикали към този момент са спрени от произвеждане, те се разграждат постепенно и остатъчни количества не престават да въздействат на атмосферата.
Според прогнозите на учените от CAMS, при опазване на сегашните трендове, озоновият пласт над Антарктида може да се възвърне изцяло до равнищата от 1980 година в интервала сред 2050 и 2066 година.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ