Днес Се Празнува Секновение, А Традициите Повеляват Тези Строги Забрани!
Това е вторият летен празник (след Eньовден - празникът на раждането на Св.Йоан) на християнския светец, този път отдаден на гибелта му.
Той се назовава Секновение и заради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта, стават равни. На Секновение водата и времето стартират да застудяват, по тази причина никой не трябва да се къпе в реките; в случай че наруши възбраната, ще се пресече. Празникът Секновение се смята за завършек на лятото; той напълно носи белезите на временен интервал - сред лятото и есента и заради това в националната визия е извънредно рисков.
Движението на влечугите и бродещите вредоносни демони маркират интервал на безпорядък. Обредността на Секновение е показана от ред забрани. По прилика с пролятата кръв на светеца е неразрешена потреблението на алено вино и червени плодове. Празникът се назовава и Иван-Коприван, тъй като съгласно легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата. И този празник има двойствена ориентировка - съотнасяйки езически и християнски показа: гибелта на лятото и гибелта на св. Йоан Кръстител. Едва ли инцидентно те са обединени в общото наименование Секновение. В чисто християнски проект празникът носи концепцията за цикличността, тъй като с другите два дни в годината, отдадени на Йоан Кръстител се образува системата: раждане (Еньовден) - кръщаване (Ивановден) - гибел (Секновение, т.е. отрязване главата на светеца).
Православната черква свързва празника с отсичането на главата на св. Йоан Кръстител и носи още названията: “Обсечение ”, “Св. Йоан с отсечена глава ”, “Църн св. Йоан ”. В житието на светеца е упоменато, че св. Йоан Кръстител е обезглавен по избор на кралица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Предтеча. Учениците погребват тялото му, а главата остава като светиня.
Константин Велики я реалокира в гр. Емеса. По-късно е поредно пренасяна в Халкидон, Цариград и Комана. На същия ден в България се чества и християнският празник Св. Седмочисленици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, и светите братя св. св. Кирил и Методий.
Той се назовава Секновение и заради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта, стават равни. На Секновение водата и времето стартират да застудяват, по тази причина никой не трябва да се къпе в реките; в случай че наруши възбраната, ще се пресече. Празникът Секновение се смята за завършек на лятото; той напълно носи белезите на временен интервал - сред лятото и есента и заради това в националната визия е извънредно рисков.
Движението на влечугите и бродещите вредоносни демони маркират интервал на безпорядък. Обредността на Секновение е показана от ред забрани. По прилика с пролятата кръв на светеца е неразрешена потреблението на алено вино и червени плодове. Празникът се назовава и Иван-Коприван, тъй като съгласно легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата. И този празник има двойствена ориентировка - съотнасяйки езически и християнски показа: гибелта на лятото и гибелта на св. Йоан Кръстител. Едва ли инцидентно те са обединени в общото наименование Секновение. В чисто християнски проект празникът носи концепцията за цикличността, тъй като с другите два дни в годината, отдадени на Йоан Кръстител се образува системата: раждане (Еньовден) - кръщаване (Ивановден) - гибел (Секновение, т.е. отрязване главата на светеца).
Православната черква свързва празника с отсичането на главата на св. Йоан Кръстител и носи още названията: “Обсечение ”, “Св. Йоан с отсечена глава ”, “Църн св. Йоан ”. В житието на светеца е упоменато, че св. Йоан Кръстител е обезглавен по избор на кралица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Предтеча. Учениците погребват тялото му, а главата остава като светиня.
Константин Велики я реалокира в гр. Емеса. По-късно е поредно пренасяна в Халкидон, Цариград и Комана. На същия ден в България се чества и християнският празник Св. Седмочисленици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, и светите братя св. св. Кирил и Методий.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ