Срещнали се Путин и Щирлиц. „Щирлиц!“, помислил си Путин. Какво си помислил Щирлиц, това е въпросът
Това е анекдот, който съвсем всички знаят, само че ще си позволим да го цитираме, тъй като имаме празник на воин. Малко е в жанр „ Вежди Рашидов “, тъй че: 18+ (да не кажете, че не сме предупредили).
„ Вървял си Щирлиц из Москва и срещнал к*рва. „ К*рва “, помислил си Щирлиц. „ Щирлиц “, помислила си к*рвата. “
Преди тъкмо 50 години – на 11 август 1973 година, по малкия екран се появява първата серия на именития филм „ 17 мига от пролетта “. Отначало той покорява руските фенове, а няколко мига по-късно – българските и всички оттук Желязната завеса, към този момент покорени от Съюз на съветските социалистически републики.
(По това време Джеймс Бонд е чужд в България, единствено хитрият Богомил Райнов го е префасонирал като Емил Боев и бичи възнаграждения, б.р.).
В първите фрагменти щандартенфюрер от SS Ото декор Щирлиц (в осъществяване на превъзходния артист Вячеслав Тихонов) умислен броди из рехава горичка (под музиката на Михаил Таривердиев), следи отлитащи жерави, нежно допира брезите – така нехарактерно за лицемерен нацист.
В последните фрагменти хер Щирлиц внезапно се оказва полковник от руската разведка на име Максим Исаев, комуто да гали брезички е надълбоко вродено в изконната същина. (Не да краде перални и хладилници от Украйна, подчертаваме: брезички, гали ги. б.р.)
Между първите и последните фрагменти се случват забележителни шпионски завършения. И, би трябвало да признаем, филмът е доста забавен, професионално изработен и с задоволителна доза съспенс; идеологемите му не са извънредно натрапчиви, нацистите не са първосигнални зомбита, руските приятели не са нежни теменужки – въобще, огромен блокбъстър за това време, в днешния род slow-burn трилър.
Степента на въздействие на сериала кино лентата над руската (и българска) попкултура е мъчно да се оцени. Но фактът, че даже в България още се описват вицове с основен воин Щирлиц, е индикативен.
Анекдотите са си анекдоти, а Исаев-Щирлиц и неговата борба с врага в самото „ скривалище на змията “ – Берлин, пролетта на 1945 година – и в този момент е хващат фена. Ето за какво съветската „ Новая газета Европа “ (антипутинско издание, основано в Европа, правоприемник на изгонената от Русия „ Новая газета “ на нобеловия лауреат за мир Дмитрий Муратов, б.р.) проучва куртурното и политическо значение на основния воин 50 години по-късно.
Сравненията на Щирлиц с Джеймс Бонд, несъмнено, са нелепи – общото сред тях е единствено известността и желанието на други да ги пародират. Истинското западно алтер его на Щирлиц в действителност е героят на Джон Льо Каре – печалният, уединен и умислен, само че бдителен и безсърдечен към врага Джордж Смайли (Богомил Райнов и от него е крал с цялостни шепи, както и от Реймънд Чандлър, б.р.).
И тук се появява извънредно любопитен актуален паралел – къде инцидентно, къде преднамерено.
Владимир Владимирович Щирлиц
На корицата на съветското списание „ Комерсант Власт “ от 11 май 1999 година, под заглавие „ Президент 2000 “ стои портретът на Щирлиц в огромен проект (като на Time, нали се сещате, б.р.). Забележително: той е в униформата на офицер от SS. Корицата е направена след съществени социологически изследвания с въпрос: За кой кино воин бихте дали своят вот на президентските избори?
Отговорите на руснаците са впечатляващи: Щирлиц, Глеб Жеглов (корав полицай, изигран от незабравимия Владимир Висоцки), маршал Жуков, цар Петър I.
Коментарът на „ Комерсант “ е еднопосочен:
Нашите читатели избраха четирима души с пагони. Герои-победители. Лозунг на подобен президент може да бъде единствено „ Победа непременно “… Но Щирлиц е единственият, който има някаква човещина… Вероятно по тази причина героят на Вячеслав Тихонов не зае първото, а четвъртото място в очите на народа.
По-късно, тъкмо преди изборите, публицистите написаха (тогава още в Русия имаше независимост на словото, б.р.): „ Отначало всичко, което придаваше някаква сочност в много бледия облик на Путин, беше неговото шпионско минало. Работата в Германия, преданноста към Русия, бистрата сълза по руските празници… Към маршал Жуков Путин се приближава с всеки ден от войната в Чечня. И когато войната свърши, ще се появи митът, че успеха в Чеченската война е персонална заслуга на Владимир Путин. Този мит ще се впие в националното схващане тъкмо като мита, че Великата Отечествена е извоювана с помощта на гения на Жуков. “
Така ли стана? Така стана.
Впрочем, изборът на руснаците за филмов-реален воин №1 за президент пада на Петър I. И точно към този облик очевидно се стреми Путин – неслучайно в кремълския му кабинет виси портрет на този цар (който обръсна брадите на болярите, с цел да ги поевропейчи, б.р.).
За тогава изборът е логически: съгласно болшинството съветски жители Русия при започване на XXI век е дива страна, която би трябвало да бъде цивилизована. Тоест на Путин ще му се наложи да прави това, което е правил преди време Петър I през XVII век.
Доближаването на облика на Путин до Щирлиц – уединен, загадъчен, обграден от врагове, лишен от семейство и беззаветно лоялен на висшата цел – несъмнено, е по-скоро историческа смешка, в сравнение с действителна политтехнология. Но е забавна концепцията, изказана от политтехнолога Глеб Павловски, който се занимаваше с обществения имидж на Путин през 1999 година:
„ …Не, какъв ти Щирлиц! Идеята беше, че претендентът за президент (след пияния, само че добросърдечен и отстъпчив Елцин, б.р.) трябваше да се появи отникъде, като че ли от нищото. Трябваше да има реакция „ Ах! “. Идеята ни беше, че претендентът се появява, разконспирира се, „ Ах! “: той си беше тук, само че не можеше да стъпи в действието, а в този момент, ето, той излиза на сцената!… Там, където хората нищо положително от властта не са очаквали, внезапно се появява надежда… Трябваше ни образован силовак. “
Не е значимо какво действително са свършили филмово-социологическите въпроси за тази президентска акция. Не е значимо и какъв брой обликът на Щирлиц е попаднал в десетката за Путин. Важно е, че през днешния ден – 23 години по-късно, пророческата концепция за „ интелигентния силовак “ се оказва задоволително печеливша. И разказва едно поразително събитие: приоритет на средствата над задачите.
Обучен и умеещ да лъже, да хитрува, да се извърта, да крие същинските си планове, да сблъсква едни хора с други. Но некадърен да води, да въодушевява, да ръководи, да делегира права, да се доверява. Няма политически полезности и ги формулира в придвижване. С такова минало никакви възвишени задания за изграждане на либарална народна власт в западен жанр са неосъществими.
Защото, когато си разузнавач, то за теб всичко – в това число избори, договаряния и реформи- всичко е спецоперация.
Като край не е зле да напомним един популярен монолог на Исаев-Щирлиц, когато той (насаме) си разрешава да се оплаче (на себе си) от началството в Москва, което му слага все по-трудни за осъществяване шпионски задания:
„ Те си мислят, че като не съм се провалил през тези 20 години (Исаев се е внедрил като Щирлиц във Вермахта още пред 1925 година, б.р.), значи съм всевластен?! Защо пък да не стана заместител на Химлер?! Или напряко да стана Хитлер?! Хайл, Щирлиц! “
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
„ Вървял си Щирлиц из Москва и срещнал к*рва. „ К*рва “, помислил си Щирлиц. „ Щирлиц “, помислила си к*рвата. “
Преди тъкмо 50 години – на 11 август 1973 година, по малкия екран се появява първата серия на именития филм „ 17 мига от пролетта “. Отначало той покорява руските фенове, а няколко мига по-късно – българските и всички оттук Желязната завеса, към този момент покорени от Съюз на съветските социалистически републики.
(По това време Джеймс Бонд е чужд в България, единствено хитрият Богомил Райнов го е префасонирал като Емил Боев и бичи възнаграждения, б.р.).
В първите фрагменти щандартенфюрер от SS Ото декор Щирлиц (в осъществяване на превъзходния артист Вячеслав Тихонов) умислен броди из рехава горичка (под музиката на Михаил Таривердиев), следи отлитащи жерави, нежно допира брезите – така нехарактерно за лицемерен нацист.
В последните фрагменти хер Щирлиц внезапно се оказва полковник от руската разведка на име Максим Исаев, комуто да гали брезички е надълбоко вродено в изконната същина. (Не да краде перални и хладилници от Украйна, подчертаваме: брезички, гали ги. б.р.)
Между първите и последните фрагменти се случват забележителни шпионски завършения. И, би трябвало да признаем, филмът е доста забавен, професионално изработен и с задоволителна доза съспенс; идеологемите му не са извънредно натрапчиви, нацистите не са първосигнални зомбита, руските приятели не са нежни теменужки – въобще, огромен блокбъстър за това време, в днешния род slow-burn трилър.
Степента на въздействие на сериала кино лентата над руската (и българска) попкултура е мъчно да се оцени. Но фактът, че даже в България още се описват вицове с основен воин Щирлиц, е индикативен.
Анекдотите са си анекдоти, а Исаев-Щирлиц и неговата борба с врага в самото „ скривалище на змията “ – Берлин, пролетта на 1945 година – и в този момент е хващат фена. Ето за какво съветската „ Новая газета Европа “ (антипутинско издание, основано в Европа, правоприемник на изгонената от Русия „ Новая газета “ на нобеловия лауреат за мир Дмитрий Муратов, б.р.) проучва куртурното и политическо значение на основния воин 50 години по-късно.
Сравненията на Щирлиц с Джеймс Бонд, несъмнено, са нелепи – общото сред тях е единствено известността и желанието на други да ги пародират. Истинското западно алтер его на Щирлиц в действителност е героят на Джон Льо Каре – печалният, уединен и умислен, само че бдителен и безсърдечен към врага Джордж Смайли (Богомил Райнов и от него е крал с цялостни шепи, както и от Реймънд Чандлър, б.р.).
И тук се появява извънредно любопитен актуален паралел – къде инцидентно, къде преднамерено.
Владимир Владимирович Щирлиц
На корицата на съветското списание „ Комерсант Власт “ от 11 май 1999 година, под заглавие „ Президент 2000 “ стои портретът на Щирлиц в огромен проект (като на Time, нали се сещате, б.р.). Забележително: той е в униформата на офицер от SS. Корицата е направена след съществени социологически изследвания с въпрос: За кой кино воин бихте дали своят вот на президентските избори?
Отговорите на руснаците са впечатляващи: Щирлиц, Глеб Жеглов (корав полицай, изигран от незабравимия Владимир Висоцки), маршал Жуков, цар Петър I.
Коментарът на „ Комерсант “ е еднопосочен:
Нашите читатели избраха четирима души с пагони. Герои-победители. Лозунг на подобен президент може да бъде единствено „ Победа непременно “… Но Щирлиц е единственият, който има някаква човещина… Вероятно по тази причина героят на Вячеслав Тихонов не зае първото, а четвъртото място в очите на народа.
По-късно, тъкмо преди изборите, публицистите написаха (тогава още в Русия имаше независимост на словото, б.р.): „ Отначало всичко, което придаваше някаква сочност в много бледия облик на Путин, беше неговото шпионско минало. Работата в Германия, преданноста към Русия, бистрата сълза по руските празници… Към маршал Жуков Путин се приближава с всеки ден от войната в Чечня. И когато войната свърши, ще се появи митът, че успеха в Чеченската война е персонална заслуга на Владимир Путин. Този мит ще се впие в националното схващане тъкмо като мита, че Великата Отечествена е извоювана с помощта на гения на Жуков. “
Така ли стана? Така стана.
Впрочем, изборът на руснаците за филмов-реален воин №1 за президент пада на Петър I. И точно към този облик очевидно се стреми Путин – неслучайно в кремълския му кабинет виси портрет на този цар (който обръсна брадите на болярите, с цел да ги поевропейчи, б.р.).
За тогава изборът е логически: съгласно болшинството съветски жители Русия при започване на XXI век е дива страна, която би трябвало да бъде цивилизована. Тоест на Путин ще му се наложи да прави това, което е правил преди време Петър I през XVII век.
Доближаването на облика на Путин до Щирлиц – уединен, загадъчен, обграден от врагове, лишен от семейство и беззаветно лоялен на висшата цел – несъмнено, е по-скоро историческа смешка, в сравнение с действителна политтехнология. Но е забавна концепцията, изказана от политтехнолога Глеб Павловски, който се занимаваше с обществения имидж на Путин през 1999 година:
„ …Не, какъв ти Щирлиц! Идеята беше, че претендентът за президент (след пияния, само че добросърдечен и отстъпчив Елцин, б.р.) трябваше да се появи отникъде, като че ли от нищото. Трябваше да има реакция „ Ах! “. Идеята ни беше, че претендентът се появява, разконспирира се, „ Ах! “: той си беше тук, само че не можеше да стъпи в действието, а в този момент, ето, той излиза на сцената!… Там, където хората нищо положително от властта не са очаквали, внезапно се появява надежда… Трябваше ни образован силовак. “
Не е значимо какво действително са свършили филмово-социологическите въпроси за тази президентска акция. Не е значимо и какъв брой обликът на Щирлиц е попаднал в десетката за Путин. Важно е, че през днешния ден – 23 години по-късно, пророческата концепция за „ интелигентния силовак “ се оказва задоволително печеливша. И разказва едно поразително събитие: приоритет на средствата над задачите.
Обучен и умеещ да лъже, да хитрува, да се извърта, да крие същинските си планове, да сблъсква едни хора с други. Но некадърен да води, да въодушевява, да ръководи, да делегира права, да се доверява. Няма политически полезности и ги формулира в придвижване. С такова минало никакви възвишени задания за изграждане на либарална народна власт в западен жанр са неосъществими.
Защото, когато си разузнавач, то за теб всичко – в това число избори, договаряния и реформи- всичко е спецоперация.
Като край не е зле да напомним един популярен монолог на Исаев-Щирлиц, когато той (насаме) си разрешава да се оплаче (на себе си) от началството в Москва, което му слага все по-трудни за осъществяване шпионски задания:
„ Те си мислят, че като не съм се провалил през тези 20 години (Исаев се е внедрил като Щирлиц във Вермахта още пред 1925 година, б.р.), значи съм всевластен?! Защо пък да не стана заместител на Химлер?! Или напряко да стана Хитлер?! Хайл, Щирлиц! “
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ