Павел Овчинников: как един крепостен ювелир става доставчик на императорския двор
Това е удивителната история на триумфа на един крепостен селяндур, популяризирал се със своето майсторство.
Той даже открива лична ювелирна фабрика, която извършва поръчки на царското семейство.
Името на Карл Фаберже се популяризира по целия свят, само че той надалеч не е единственият ювелир и снабдител на императорския двор. Табакери, чаши, сервизи, кутии за бижута, скъпоценна декорация за книги и албуми – съвсем всеки предмет от бита на царското семейство като че ли е ювелирно произведение, изпълнено от най-хубавите майстори. Сред тя е и Павел Овчинников. Историята му е образец за една в действителност блестяща кариера. Той не е правоприемник на прочут жанр на ювелири, само че слага началото на подобен.
Ковчеже, 1881 г.Исторически музей
Крепостен селяндур с гений
Овчинников няма шанс – той се ражда в семейство на крепостни селяни през 1830 година, когато до неговата анулация има още 31 години. Той обаче има шанс в друго: всички членове на фамилията му са крепостни селяни на знатния жанр на княз Пьотър Михайлович Волконски, а по-късно и на Дмитрий Петрович – те заемат високи длъжности в двора, а също по този начин са и доста дружелюбни.
Портрет на Павел Овчинников и печатът на компания ОвчинниковИсторически музей
Талантите на младия Овчинников се демонстрират доста рано. Както написа в. „Мовсковски Ведомости“ на некролога на Павел Овчинников през 1888 година, „сръчността и интелигентността“ на дребното момче притеглят вниманието на княз Волконски, той се вглежда в него и открива гения му да рисува. Детето е изпратено да се учи при ювелирен занаятчия за „системно развиване на художествените способности“.
Чиния, 1889 г.Исторически музей
Овчинников се труди толкоз старателно, че от възпитаник и чирак става занаятчия и стартира да печели за труда си, с цел да откупи свободата си. Според други източници свободата му е подарена поради гения и триумфите му.
Успешен бизнесмен
Павел се дами през 1850 година и харчи зестрата на брачната половинка си, с цел да си направи лична ювелирна работилница, а след три години открива фабрика за златни и сребърни произведения. Тя е толкоз сполучлива, че всяка година паричният ѝ оборот се усилва няколко пъти. На 24 години някогашният крепостен селяндур към този момент ръководи голямата сума от 1,5 млн. рубли.
Портфейл, 1876 г.Исторически музей
Във фабриката се работи с разнообразни ювелирни техники – щамповане, гравиране, изобразяване по гланц, ковaне и позлатяване. В нея работят общо към 300 майстори, а Овчинников се занимава и с работния график и заплащането.
Чаша на подложка, 1887 г.Исторически музей
През 1867 година Овчинников стартира във фабрика си курсове по „техническо изобразяване, статуя и щамповане“ – образованието е предопределено за личните му майстори и развиването на техните качества.
„Легендата за Св. Георги и ламята“, 1879 г.Музей на съветските икони
Скоро Овчинников става и първият притежател на фабрика, който отваря и учебно заведение за деца в нея. Те получават както уроци по ювелирство, по този начин и базово начално обучение.
Емайл и съветски жанр
Сервиз за чай, 1879-1883 г.Музей „Фаберже“
През 1860-те години ювелирната компания на Овчинников става известна по целия свят: тя взе участие в интернационалните изложби в Москва и взема сребърен орден на Световното ревю в Париж през 1867 година. Изделията на Овчинников се виждат измежду висшето общество – той става формален снабдител на двора на бъдещия император Александър III и открива филиал в Петербург. Овчинников затвърждава това почетно звание още щом Александър заема трона и компанията му служи на императорския двор над 40 години.
Солница, 1894 г.Исторически музей
Краят на XIX в. идва модата на „руския стил“ – и император Александър III е един от основните ѝ почитатели. Овчинников усеща това и самичък стартира да диктува трендовете. С неговата лека ръка в ювелирното изкуство се възражда производството на гланц с съветски претекстове – птици, кокошници, куполи, които се срещат в националните ръкоделия. Много работи на занаятчия Овчинников се извършват по скици на едни от най-хубавите художници на времето, в това число.
Ваза, края на XIX – началото на XX в.Общоруски музей за декоративно изкуство
Фирмата на Овчинников създава по древен фасон и от дълго време забравени предмети, които в миналото са украсявали царската софра – разнообразни чаши и ковчежета. Често за изработката им се употребява техниката филигран – още един обичаен поминък за доста тънки и фини сребърни влакна.
Чаша „Петел“, 1896 г.Музей „Фаберже“
Овчинников и неговите майстори вършат и украшения за икони и книги – по този начин изключително известни стават декорациите за евангелията за катедралния храм „Христос Спасител“ и „Възкресение Христово“.
Олтарно евангелие за църквата „Христос Спасител“, 1882 г.Руски музей
След гибелта на Павел през 1888 година компанията сполучливо се ръководи от синовете му, само че революцията от 1917 година и рухването на монархията поставят завършек на известната фабрика. За благополучие огромен брой произведения на компанията на Овчинников са непокътнати и се намират в сбирките на музеи и частни сбирки по света.
Табакера, 1889 г.Исторически музей
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Той даже открива лична ювелирна фабрика, която извършва поръчки на царското семейство.
Името на Карл Фаберже се популяризира по целия свят, само че той надалеч не е единственият ювелир и снабдител на императорския двор. Табакери, чаши, сервизи, кутии за бижута, скъпоценна декорация за книги и албуми – съвсем всеки предмет от бита на царското семейство като че ли е ювелирно произведение, изпълнено от най-хубавите майстори. Сред тя е и Павел Овчинников. Историята му е образец за една в действителност блестяща кариера. Той не е правоприемник на прочут жанр на ювелири, само че слага началото на подобен.
Ковчеже, 1881 г.Исторически музей
Крепостен селяндур с гений
Овчинников няма шанс – той се ражда в семейство на крепостни селяни през 1830 година, когато до неговата анулация има още 31 години. Той обаче има шанс в друго: всички членове на фамилията му са крепостни селяни на знатния жанр на княз Пьотър Михайлович Волконски, а по-късно и на Дмитрий Петрович – те заемат високи длъжности в двора, а също по този начин са и доста дружелюбни.
Портрет на Павел Овчинников и печатът на компания ОвчинниковИсторически музей
Талантите на младия Овчинников се демонстрират доста рано. Както написа в. „Мовсковски Ведомости“ на некролога на Павел Овчинников през 1888 година, „сръчността и интелигентността“ на дребното момче притеглят вниманието на княз Волконски, той се вглежда в него и открива гения му да рисува. Детето е изпратено да се учи при ювелирен занаятчия за „системно развиване на художествените способности“.
Чиния, 1889 г.Исторически музей
Овчинников се труди толкоз старателно, че от възпитаник и чирак става занаятчия и стартира да печели за труда си, с цел да откупи свободата си. Според други източници свободата му е подарена поради гения и триумфите му.
Успешен бизнесмен
Павел се дами през 1850 година и харчи зестрата на брачната половинка си, с цел да си направи лична ювелирна работилница, а след три години открива фабрика за златни и сребърни произведения. Тя е толкоз сполучлива, че всяка година паричният ѝ оборот се усилва няколко пъти. На 24 години някогашният крепостен селяндур към този момент ръководи голямата сума от 1,5 млн. рубли.
Портфейл, 1876 г.Исторически музей
Във фабриката се работи с разнообразни ювелирни техники – щамповане, гравиране, изобразяване по гланц, ковaне и позлатяване. В нея работят общо към 300 майстори, а Овчинников се занимава и с работния график и заплащането.
Чаша на подложка, 1887 г.Исторически музей
През 1867 година Овчинников стартира във фабрика си курсове по „техническо изобразяване, статуя и щамповане“ – образованието е предопределено за личните му майстори и развиването на техните качества.
„Легендата за Св. Георги и ламята“, 1879 г.Музей на съветските икони
Скоро Овчинников става и първият притежател на фабрика, който отваря и учебно заведение за деца в нея. Те получават както уроци по ювелирство, по този начин и базово начално обучение.
Емайл и съветски жанр
Сервиз за чай, 1879-1883 г.Музей „Фаберже“
През 1860-те години ювелирната компания на Овчинников става известна по целия свят: тя взе участие в интернационалните изложби в Москва и взема сребърен орден на Световното ревю в Париж през 1867 година. Изделията на Овчинников се виждат измежду висшето общество – той става формален снабдител на двора на бъдещия император Александър III и открива филиал в Петербург. Овчинников затвърждава това почетно звание още щом Александър заема трона и компанията му служи на императорския двор над 40 години.
Солница, 1894 г.Исторически музей
Краят на XIX в. идва модата на „руския стил“ – и император Александър III е един от основните ѝ почитатели. Овчинников усеща това и самичък стартира да диктува трендовете. С неговата лека ръка в ювелирното изкуство се възражда производството на гланц с съветски претекстове – птици, кокошници, куполи, които се срещат в националните ръкоделия. Много работи на занаятчия Овчинников се извършват по скици на едни от най-хубавите художници на времето, в това число.
Ваза, края на XIX – началото на XX в.Общоруски музей за декоративно изкуство
Фирмата на Овчинников създава по древен фасон и от дълго време забравени предмети, които в миналото са украсявали царската софра – разнообразни чаши и ковчежета. Често за изработката им се употребява техниката филигран – още един обичаен поминък за доста тънки и фини сребърни влакна.
Чаша „Петел“, 1896 г.Музей „Фаберже“
Овчинников и неговите майстори вършат и украшения за икони и книги – по този начин изключително известни стават декорациите за евангелията за катедралния храм „Христос Спасител“ и „Възкресение Христово“.
Олтарно евангелие за църквата „Христос Спасител“, 1882 г.Руски музей
След гибелта на Павел през 1888 година компанията сполучливо се ръководи от синовете му, само че революцията от 1917 година и рухването на монархията поставят завършек на известната фабрика. За благополучие огромен брой произведения на компанията на Овчинников са непокътнати и се намират в сбирките на музеи и частни сбирки по света.
Табакера, 1889 г.Исторически музей
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ