Теодор Лозанов, 18 актьори и една Нощ на театрите
Това е Теодор Лозанов. Добро и скромно момче. Рисува. Прави го още от часовете по математика, които съумява да преживее единствено тъй като си рисува комикси в тетрадката си.
Ако в последно време са ви попадали нощните персонажи на посланиците на Нощ на театрите - тези със сърцата, черепите и коронките - тъкмо той ги е правил.
А човек мъчно би объркал илюстрациите на Теодор с тези на някой различен. За тях той се въодушевява от всичко към него. Най-често го предизвикат две неща.
" Случка - може да бъде диалог с другар или нещото, което ме вълнува сега, и нещо образно, с което да го свържа. От там нататък - каквото сабя покаже. "
Иначе, музата го удря най-често в челото и в сърцето. И счита, че всеки може да рисува. " Всеки! " В този смисъл, надали има нещо, което той да не може да нарисува. Но...
" Има неща, които не одобрявам по какъв начин се получават, и колкото и да пробвам, не съм благополучен с резултатите - море, небе... "
View this post on Instagram A post shared by Teodor Lozanov (@rakiapapi) on Oct 19, 2018 at 5:36am PDT
За Теодор положителният илюстратор би трябвало да е почтен със себе си. Честен е и към нас, когато го питаме той ли е на илюстрациите, които качва в профила си в Instagram.
" Ще излъжа, в случай че кажа, че не съм аз, само че сигурно не е дословната ми визия за мен самия, а включва доста други детайли - другари, прекарвания, живот. Човек рисува това, което познава най-добре. А по този начин излиза, че се пробвам да се схвана по-добре. "
Дори и когато изкуството се трансформира в специалност, Теодор не мисли, че то не се трансформира. Напротив, остава това, което човек обича и прави. " И това е най-нормалното нещо на света. "
Зад гърба си Теодор има две изложения. Иска трета, само че не се усеща подготвен, тъй като би трябвало да има какво да покаже и тъй като не обича да прави нещата непременно.
В Нощ на театрите тази година се оказва заплетен напълно инцидентно. С уредниците го свързва Диляна Флорентин, която прави фотографиите на известните български артисти, определени за посланици. От Нощта му се доверяват изцяло и го оставят да направи това, което желае. Така и става.
Кое беше най-голямото предизвикателство в портретите на актьорите?
Да намеря форма, която да покаже всички посланици на Нощта в личната им светлина, само че все пак да наподобяват като тим. От там нататък всичко беше развлечение.
Имахте ли директна среща с актьорите или работихте по фотоси и усещания?
Работих по персонални усещания, което в действителност ми хареса най-вече. Така съумях да ги обрисувам по този начин, както аз ги виждам, без да залитам в непознати показа.
Може ли да посочите обичана илюстрация от плана?
Може би Марта Петкова или Теодора Духовникова. Не желая някой от другите да се сърди.
Сърце, черепи и коронки - какъв е скритият им смисъл?
И трите са доста трагични - обич, гибел и власт.
Ако в последно време са ви попадали нощните персонажи на посланиците на Нощ на театрите - тези със сърцата, черепите и коронките - тъкмо той ги е правил.
А човек мъчно би объркал илюстрациите на Теодор с тези на някой различен. За тях той се въодушевява от всичко към него. Най-често го предизвикат две неща.
" Случка - може да бъде диалог с другар или нещото, което ме вълнува сега, и нещо образно, с което да го свържа. От там нататък - каквото сабя покаже. "
Иначе, музата го удря най-често в челото и в сърцето. И счита, че всеки може да рисува. " Всеки! " В този смисъл, надали има нещо, което той да не може да нарисува. Но...
" Има неща, които не одобрявам по какъв начин се получават, и колкото и да пробвам, не съм благополучен с резултатите - море, небе... "
View this post on Instagram A post shared by Teodor Lozanov (@rakiapapi) on Oct 19, 2018 at 5:36am PDT
За Теодор положителният илюстратор би трябвало да е почтен със себе си. Честен е и към нас, когато го питаме той ли е на илюстрациите, които качва в профила си в Instagram.
" Ще излъжа, в случай че кажа, че не съм аз, само че сигурно не е дословната ми визия за мен самия, а включва доста други детайли - другари, прекарвания, живот. Човек рисува това, което познава най-добре. А по този начин излиза, че се пробвам да се схвана по-добре. "
Дори и когато изкуството се трансформира в специалност, Теодор не мисли, че то не се трансформира. Напротив, остава това, което човек обича и прави. " И това е най-нормалното нещо на света. "
Зад гърба си Теодор има две изложения. Иска трета, само че не се усеща подготвен, тъй като би трябвало да има какво да покаже и тъй като не обича да прави нещата непременно.
В Нощ на театрите тази година се оказва заплетен напълно инцидентно. С уредниците го свързва Диляна Флорентин, която прави фотографиите на известните български артисти, определени за посланици. От Нощта му се доверяват изцяло и го оставят да направи това, което желае. Така и става.
Кое беше най-голямото предизвикателство в портретите на актьорите?
Да намеря форма, която да покаже всички посланици на Нощта в личната им светлина, само че все пак да наподобяват като тим. От там нататък всичко беше развлечение.
Имахте ли директна среща с актьорите или работихте по фотоси и усещания?
Работих по персонални усещания, което в действителност ми хареса най-вече. Така съумях да ги обрисувам по този начин, както аз ги виждам, без да залитам в непознати показа.
Може ли да посочите обичана илюстрация от плана?
Може би Марта Петкова или Теодора Духовникова. Не желая някой от другите да се сърди.
Сърце, черепи и коронки - какъв е скритият им смисъл?
И трите са доста трагични - обич, гибел и власт.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ