Това е темата на поредната среща-разговор, която Дискусионният форум на

...
Това е темата на поредната среща-разговор, която Дискусионният форум на
Коментари Харесай

Конституцията на България и кризата на демокрацията днес

Това е тематиката на следващата среща-разговор, която Дискусионният конгрес на Фондация „ Солидарно общество “ и Платформата за леви хрумвания и политики „ НовиВремена “  провеждат на 11 юли т.г. Тридесет и четири години след приемането на Конституцията на Република България на 12 юли 1991 година от Седмото Велико Народно заседание устоите на Конституцията и конституционализма у нас са подложени на изключително съществено тестване – спешно положение, което изисква отговорно разискване и  уверено противопоставяне. 
Ето за какво сме длъжни да потърсим отговори на остро настоящите въпроси за отчуждението на болшинството жители от политиката, за последствията от Шестата корекция от 2023 година и поръчката за „ Ново начало “, както и за нуждата от превъзмогване на поляризацията на обществото и разединението на територията като неотменими предпоставки за работеща народна власт.
В Конституцията е въплътен базисният публичен контракт от 1990 - 1991 година, обединил обществото ни за построяването на България като демократична, правова и обществена страна. 

Два са определящите постулати 

на този контракт:
    - eдиният - висшият принцип за правата на личността, нейното достолепие и сигурност; 
    - другият - неотменимият дълг да пазим държавното и националното единение на България.
Нормите на Конституцията  са пропити от императивното условие за градивно комбиниране на тези две начала - отбраната на главните права и свободи на жителите, дружно с одобряването на България като единна  страна - република с парламентарно ръководство, в която по силата на Член първи „ цялата власт произтича от народа. “ 
Днес обаче се изправяме пред нова заостреност на задълбочилата се с годините рецесия на това основополагащо начало на националния суверенитет, на който се гради целия парламентарен план. Поначало, в основата на тази рецесия е настъпилият екзистенциален срив в живота на милиони български жители, наложил трайно клеймо на демокрацията като „ демократура “ от олигархичен вид. Това са действителностите, затвърдили и усещането, че Конституция и закон изобщо не са там, с цел да подсигуряват персоналното ни достолепие и националната ни сигурност, а в противен случай - самите те съставляват първоизточника на всички несгоди. 
Така, редом с ерозията на силата на закона, избуя възходът на паралелната власт на „ закона на силата “. Взелият властта през октомври 1991 година „ с малко само че вечно “ Съюз на демократичните сили организира „ гражданска война “ на очистване на кооперативното земеделие и на безогледна либерализация, демонополизация, дерегулация и приватизация с трайни разрушителни последствия освен за стопанската система, само че и за обществената тъкан на обществото. Същите съдбовни последствия имаше и наложената от него шокова лустрация в правосъдната власт с подмяната на стотици добросъвестни и високо способени адвокати с послушни реализатори на ролята на „ бухалки “ против политическия конкурент. 
Ключовата роля за превръщането на основополагащите начала на Конституцията в ежедневна действителност се пада на партиите. Те по едно и също време следва да са носители освен на отговорността си пред своите гласоподаватели, само че и на своята неотменна отговорност за запазване на националното и държавното единение на България. Те следва освен да показват другите класови и съсловни ползи в гражданското общество, само че и да способстват за интеграцията на нацията и страната по израза „ Народното събрание и държавното управление са две машини, задвижвани от един и същи мотор - партията “. 
Да, само че това, което понастоящем следим, е таман противоположното. 

Вместо градивни дебати 

партиите в Народното събрание се надпреварват в проява на неотстъпчивост и отвод от какъвто и да било разговор, комбиниран с жестоко антипарламентарно държание. Вместо полемики за законопроекти и стратегии, общественото говорене се свежда до кулоарно предавани „ сигнали “ и „ послания “, „ гарнирани “ с безогледни нападки против съперниците. Поради което, изцяло закономерно, сега партии и парламентаристи са обект на изключително остри отрицателни оценки и квалификации. Ето за какво е и толкоз неотложно сериозно да се премисли цялата законова уредба за възникването, активността и закриването на политическите партии, която напълно да се подчини на експлицитното конституционно съображение и условие за самото им битие: „ да спомагат за  образуване и изложение на политическата воля на жителите “.
Това е неведнъж по-необходимо в днешно време, когато светът претърпява нов преломен миг в развиването си от десетилетия насам. Неведоми висши сили все по-осезаемо стартират да разрушават същностните основи на конституционната страна. Съвременните пертурбации на глобалния  пазар унищожават едно след друго достиженията на обществената страна и стесняват пространството за политическо деяние на демократичната страна. Самата страна се оказва неспособна да откри етически правила и групови гаранции, с цел да отслаби възприятието на неустановеност и несигурност, подкопаващи увереността на индивида в себе си – належащо изискване за всяко стабилно присъединяване в публичния живот.
В тази конюнктура през последните години избуя повика за „ ново начало “, изявиха се нови „ татковци реформатори “ с претенцията, че бил нужен нов преход на обществото посредством нова, шеста корекция на конституцията. В резултат, през втората половина на 2023 година под прикритието на причини за потребността от правосъдна промяна ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ дружно с Движение за права и свободи (всъщност, на зреещото в средите му „ ново начало “) реализираха невиждана блиц-процедура за налагането на надалеч отиващи конституционни ремонти по метода „ правиш каквото считаш за нужно, а народонаселението информираш на порции, тъй като вкупом не може да храносмели “. 

Разрушителната истина 

за така наречен шеста корекция доста скоро лъсна с неуспеха на множеството от измененията в Конституционния съд, както в светлината на станалите явни трайни вреди за постоянното ръководство на страната. Но подготовката за тях и натрапването им дадоха своя нездравословен отпечатък в ситуацията на поредност безплодни парламентарни избори с присъединяване на едвам към една трета от гласоподавателите, излъчили през последните четири години пет фрагментирани Народното събрание, задълбочили рецесията на политическото посланичество на жителите.  
Тази мощно смутена политическа среда, наред с спешните процеси в света, пораждат натрапчивото възприятие за невъзможност и беззащитност, задълбочават апатията и отчуждението от политиката, съпроводени с възходяща вълна на стрес и експанзия, изключително измежду младежите. Но сходно положение на публичното схващане обрича страната на унизителния статут на безмълвен придатък, категорично идващ и обслужващ ползите и целите на преобладаващите на момента световни властови центрове. Положение, което надълбоко опонира на обикновеното схващане за заслужен живот в страна, способна сполучливо да отстоява националните си ползи и цели, съобразявайки се в нужната степен с интернационалните си задължения. 
В тази светлина се откроява отговорността и на Българска социалистическа партия за днешната дълбока незаинтересованост, владееща обществото у нас. Това е по този начин, тъй като и в по-далечното минало, и изключително в интервала от 2016 година насам, управлението на партията на процедура загърби базисната режисура в Програмата на Българска социалистическа партия, че „ в актуалните български условия ние преглеждаме Конституцията като основата, на която може и следва да изградим своята политика за реализацията на нашите хрумвания през идващите петнадесет - двадесет години. “

Дълг на социалистите 

и на всички леви хора през днешния ден е да заявят безапелационна воля за дейности по две посоки. Едното - за абсолютно налагане на процедура на всички законови правила на демократичния правов ред, организиран в Основния закон. Другото - да предложат повсеместен план за конституционни промени, внезапно засилващи обществените начала в Конституцията. На първо място това визира регламентирането на правата на благосъстоятелност, доколкото сегашната уредба не планува равнопоставеност на всички форми на благосъстоятелност, а афишира за неприкосновена единствено частната.  
Задължително изискване конституционните правила и тяхното развиване да се трансфорат в действителност е всеки български жител да се проникне от съзнанието за личната си отговорност за напредъка на страната като страна на народовластието и обществената правдивост, учредена на върховенството на закона. Това на процедура значи ни повече, ни по-малко, гражданска война в правното схващане на актуалния жител. 
Като освен това абсолютно бъдат отхвърлени злокачествените пориви и искания за следващо „ Ново начало “, налагано със съмнителни средства и носещо заряда на съществено нападение против Конституцията и конституционализма в Република България през днешния ден.

---------------------
Дискусионният конгрес на Фондация „ Солидарно общество “ и Платформата за леви хрумвания и политики „ НовиВремена “ провеждат среща-разговор на тематика " Конституцията на Република България и рецесията на демокрацията в България през днешния ден " на 11 юли 2025 година от 9,30 ч. в зала 604 в централата на Българска социалистическа партия, на ул. " Позитано " 20.
Източник: duma.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР