Преговорите в сектор ”Култура”: Най-хубавото нещо в областта за последните 30 г.
Това е по този начин освен тъй като методът на Политическа партия зададе норма за бистрота и цивилизованост на преговорния развой. Снощи се видя, че има вяра. Че има ново потомство мислещи за просвета, има концепция за визия (ако не самата визия) и най-много - нов ЕЗИК, с който и посредством който да се дебатира за културната политика.
Преди да е отминала еуфорията, ето едно персонално съмари:
# в първата част ясно лъсна напрежението сред разбирането за културата като качество на живот (ДБ и ПП) и културата като еднаквост (БСП), в композиция с краткотрайните и необясними за външния взор отбрани на корпоративни и гилдийни ползи (ИТН, само че не само).
# Българска социалистическа партия се съобщи ясно в извънредно дясно, като не просто разигра идентичностната и националистическа линия, а напряко заплаши с „ попълзновения “ от съседите към тракийското ни завещание, чистотата на езика и неговите „ диалектни разновидности “. Шапо̀ за Кирил Петков, който внезапно пресече всичко това при формулирането на общите точки! Във втората част, отново Българска социалистическа партия и отново в прорез с сякаш лявата си ориентировка, бяха скептични във връзка с внезапното увеличение на обществените разноски за просвета.
# някакво неясно схващане за това какво е публичен интерес, което би трябвало да маркира разграничителни линии сред ляво и дясно, сред другите позиции, и надлежно да дефинира разнообразни стратегически направления, страхливо се прокрадна (най-вече при ДБ), само че беше заглушено от общия ентусиазъм за мир и консенсус. Разбираемо, само че нека не остане по този начин и в бъдещата работа по тактика за просвета.
# свещените крави на българската културна политика – читалищата, държавните културни институти и креативните съюзи, очевидно ще продължат да разделят позициите. И това ще е по този начин, до момента в който не се обърне диалога към 1. разбор на обществените изгоди и 2. съответна административна промяна. А също и до момента в който продължи да бъде възможно обществено да се приказва за „ нашите “ (разбирай - на министерството) театри, фестивали, оркестри и впрочем.
# само от Демократична България посмяха ясно да формулират един голям проблем – опълчването сред гилдиите, което в случай че не беше чак оркестрирано от самото МК, то беше дълги години подхранвано от самите им стратегии за финансиране и от общия дух на лобизъм. Бъдещият министър на културата ще има да се оправя с това, а някои от решенията от през вчерашния ден (макар и маркирани с „ 2 “) няма да му оказват помощ изключително.
# всеобщ е поривът да се законотвори под път и над път, без съответните изходни данни и разбори. Голямо е изкушението за културно инженерство, за надзор (на качеството, на мениджърските решения, на броя музиканти или личен състав, районни препоръки на национално послушание и прочее), за обмисляне до най-малкия подробност и дори за интервенция в програмирането и форматите (като приоритет на фестивалната форма). Този людмило-живковски ентусиазъм от една страна напълно опонира на декларираната посока за децентрализация и намаляваща регулация, а от друга – по никакъв начин не подкрепя по този начин нужната проверка на разбирането за това какво в действителност Е Министерство на културата, каква е неговата роля и неговите принадлежности за влияние, и къде въобще минават границите на неговия мандат.
# обосновки от вида „ един път бях на опера “ и „ на една конференция в Лисабон “ наподобява към момента са възможни. От средата нататък, главните точки започнаха да наподобяват на лист от 1001 стремежи в най-различни сфери и от най-различен порядък – от банковите такси на сдруженията за групово ръководство на права до сбирките на Черепа. На този декор възторженостите са за Весела Кондакова, която беше гласа на разсъдъка и на експертността!
# във връзка с НФК, на проблемите там, статута и бъдещето му, кашата е цялостна. След общото решение за „ обособяване от МК “, има незабавна потребност от работна група от хора с административен опит на висши позиции, мениджъри, финансисти, в случай че би трябвало – и интернационалните специалисти, която да създаде пътната карта и вероятните разновидности за промяна.
# ще продължа да не разбирам каква – в един спор за културна политика - е ролята на цялото говорене за гениалността на българските музиканти (или писатели, художници, режисьори, артисти и т.н.). Хората на изкуството нямат потребност да бъдат групово четкани или да им бъдат подавани обществени помощи на парче
# притеснителна е неналичието на воля за междуведомствени съдействия – тематиката за културата в просветителната система беше подбутната към министерство на образованието, а във връзка външната културна политика Министерство на външните работи наподобява се възприема като съперник, а не като сътрудник
# Алек Попов беше намесен на два пъти и с това сподели силата на литературата Кирил Петков непосредствено съпостави едно от безумните оферти с представлението от „ Мисия Лондон “. А концепцията на Българска социалистическа партия за бесарабските българи напряко си е взета от „ Мисия Туран “
Има и още, несъмнено, само че най-много - не четете чата под стрийма. Там потекоха просташки, обидни, неточни и дребнави мнения, които биха отказали даже и самоуверен човек като Кирил Петков да пристъпя в тематиката просвета
Яна Генова, Фейсбук
Преди да е отминала еуфорията, ето едно персонално съмари:
# в първата част ясно лъсна напрежението сред разбирането за културата като качество на живот (ДБ и ПП) и културата като еднаквост (БСП), в композиция с краткотрайните и необясними за външния взор отбрани на корпоративни и гилдийни ползи (ИТН, само че не само).
# Българска социалистическа партия се съобщи ясно в извънредно дясно, като не просто разигра идентичностната и националистическа линия, а напряко заплаши с „ попълзновения “ от съседите към тракийското ни завещание, чистотата на езика и неговите „ диалектни разновидности “. Шапо̀ за Кирил Петков, който внезапно пресече всичко това при формулирането на общите точки! Във втората част, отново Българска социалистическа партия и отново в прорез с сякаш лявата си ориентировка, бяха скептични във връзка с внезапното увеличение на обществените разноски за просвета.
# някакво неясно схващане за това какво е публичен интерес, което би трябвало да маркира разграничителни линии сред ляво и дясно, сред другите позиции, и надлежно да дефинира разнообразни стратегически направления, страхливо се прокрадна (най-вече при ДБ), само че беше заглушено от общия ентусиазъм за мир и консенсус. Разбираемо, само че нека не остане по този начин и в бъдещата работа по тактика за просвета.
# свещените крави на българската културна политика – читалищата, държавните културни институти и креативните съюзи, очевидно ще продължат да разделят позициите. И това ще е по този начин, до момента в който не се обърне диалога към 1. разбор на обществените изгоди и 2. съответна административна промяна. А също и до момента в който продължи да бъде възможно обществено да се приказва за „ нашите “ (разбирай - на министерството) театри, фестивали, оркестри и впрочем.
# само от Демократична България посмяха ясно да формулират един голям проблем – опълчването сред гилдиите, което в случай че не беше чак оркестрирано от самото МК, то беше дълги години подхранвано от самите им стратегии за финансиране и от общия дух на лобизъм. Бъдещият министър на културата ще има да се оправя с това, а някои от решенията от през вчерашния ден (макар и маркирани с „ 2 “) няма да му оказват помощ изключително.
# всеобщ е поривът да се законотвори под път и над път, без съответните изходни данни и разбори. Голямо е изкушението за културно инженерство, за надзор (на качеството, на мениджърските решения, на броя музиканти или личен състав, районни препоръки на национално послушание и прочее), за обмисляне до най-малкия подробност и дори за интервенция в програмирането и форматите (като приоритет на фестивалната форма). Този людмило-живковски ентусиазъм от една страна напълно опонира на декларираната посока за децентрализация и намаляваща регулация, а от друга – по никакъв начин не подкрепя по този начин нужната проверка на разбирането за това какво в действителност Е Министерство на културата, каква е неговата роля и неговите принадлежности за влияние, и къде въобще минават границите на неговия мандат.
# обосновки от вида „ един път бях на опера “ и „ на една конференция в Лисабон “ наподобява към момента са възможни. От средата нататък, главните точки започнаха да наподобяват на лист от 1001 стремежи в най-различни сфери и от най-различен порядък – от банковите такси на сдруженията за групово ръководство на права до сбирките на Черепа. На този декор възторженостите са за Весела Кондакова, която беше гласа на разсъдъка и на експертността!
# във връзка с НФК, на проблемите там, статута и бъдещето му, кашата е цялостна. След общото решение за „ обособяване от МК “, има незабавна потребност от работна група от хора с административен опит на висши позиции, мениджъри, финансисти, в случай че би трябвало – и интернационалните специалисти, която да създаде пътната карта и вероятните разновидности за промяна.
# ще продължа да не разбирам каква – в един спор за културна политика - е ролята на цялото говорене за гениалността на българските музиканти (или писатели, художници, режисьори, артисти и т.н.). Хората на изкуството нямат потребност да бъдат групово четкани или да им бъдат подавани обществени помощи на парче
# притеснителна е неналичието на воля за междуведомствени съдействия – тематиката за културата в просветителната система беше подбутната към министерство на образованието, а във връзка външната културна политика Министерство на външните работи наподобява се възприема като съперник, а не като сътрудник
# Алек Попов беше намесен на два пъти и с това сподели силата на литературата Кирил Петков непосредствено съпостави едно от безумните оферти с представлението от „ Мисия Лондон “. А концепцията на Българска социалистическа партия за бесарабските българи напряко си е взета от „ Мисия Туран “
Има и още, несъмнено, само че най-много - не четете чата под стрийма. Там потекоха просташки, обидни, неточни и дребнави мнения, които биха отказали даже и самоуверен човек като Кирил Петков да пристъпя в тематиката просвета
Яна Генова, Фейсбук
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ