"Даде ни смисъл": За каузата "Последният дар на човека"
" Това е страсен план ", " идея ", " смисъл ".
Така Димитър Панайотов и Александър Николов - две момчета на 29 и на 30 години, дефинират работата си зад - цифрова платформа, която цели да опише обществено значими проблеми през интерактивни формати и похвати. Двамата са другари, обединени от интереса към бавната публицистика и документалистиката, които една покруса преди шест години стимулира да опишат значима тематика.
" Последният подарък на индивида " е документален мултимедиен роман за донорството на органи в България. В нея първата глава (от общо осем) е отдадена на историята на брата на Александър - Георги, който почива през септември 2015 година на 21 години след мозъчен кръвоизлив. Семейството позволява момчето да стане донор. А Александър взема решение да се върне от Лондон (по това време приключва бакалавър по фотожурналистика там) и няколко месеца по-късно по предложение на приятеля си Димитър - който е приключил публицистика в Софийския университет " Св. Климен Охридски " - записват магистратура " Е- Европа " при професор Нели Огнянова. Според Димитър " тя е най-модерно мислещият човек за цифрови медии в България ". Двамата я назовават наставник на плана.
" Самата концепция еволюира през някоко стадия даже минахме през концепцията за книга, само че взехме решение че един мултимедиен план би бил доста по-полезен за обществото и за комуникирането на самата тематика, поради елементарния факт, че ще доближи до доста повече хора ", споделя Александър Николов пред " Дневник ". Той дава отговор за фотосите, а Димитър - за текста.
Никой не е очаквал, че ще отнеме толкоз време. " Навлязохме много дълбоко и може би поради това ни лиши шест години. Искахме да разберем в действителност най-големите детайлности, които се случват. Да създадем журналистическо следствие в дълбочина, с доста участници, с разнообразни отзиви, да съберем обстоятелствата. Успяхме да го създадем ненапълно ", споделя Александър. " Това не е просто гибел, а гибел, която трансформира. Променя радикално съществуването на хората, които получават органите на Георги, трансформира фамилията му, трансформира младите му другари, карайки ги да премислят живота, трансформира публичните настройки за донорството, с помощта на многочислените репортажи, направени от медиите за него. Променя мен и Александър, като ни кара да посветим последните 6 години от живота си, създавайки този роман ", написа Димитър в първата глава на " Последният подарък на индивида "
Александър Николов
Двамата съумяват да снимат донорска обстановка, срещат се с над 100 души - лекари, пациенти и фамилии от цялата страна. Някои от тях не дочакват стремежи орган, други те срещат години след трансплантацията изцяло изменени и изпълнени с живот.
Един от изводите е, че " всичко е доста изгнило ". Но концепцията на плана е да повдигне въпроса за донорството, не да разочарова читателите, да комунимира към хората, това за което не се приказва доста. За вярата за нов живот.
" Във всеки миг сред 1000 и 1200 души чакат за орган в България. Числото на процедура е константа. Някой умира, различен влиза в листата и по този начин порочният кръг остава затворен. Независимо от политическите промени, софтуерния прогрес и развиването на медицината, българската трансплантология е в непоклатима заспалост ", пишат в " Последният подарък на индивида " създателите му.
Проектът им дава смисъл, само че им нанася и доста " психически контузии ", споделя Димитър. Защото видяното, чутото, претърпяното остава постоянно някъде към теб. " Като си затвориш очите вечер и виждаш неща, които не би трябвало да виждаш ", споделя Александър.
И за двамата последните шест години са били години на доста труд. За да излезе един текст, той минава през към седем редактора, измежду които има и фото редактор за фотосите.
Най-големият проблем на българските медии
" За мен " Последният подарък на индивида ", е идея за донорството и за публицистиката. Когато бях младеж желаех да бъда публицист, макар че нашите желаеха да изучавам право. Като бях на 18 и влязох в универсиета, бях необикновен мечтател. И тогава се сблъсках с брутната действителност и започнах да узнавам какъв брой е кофти ситуацията на медиите. Това се случи през 2011 година. Образованието беше зле. Имаше страхотни преподаватели, моито ни дадоха доста, само че непрактичността на предметите отхвърли доста хора. И през днешния ден доста малко хора от 65-те души, които влязоха с мен, се занимават с публицистика ", споделя Димитър. По думите му той и Александър са от хората, " които сами си сътворяваме средата ", като прецизира, че не желае да звучи надменно. Според тях най-големият проблем на българските медии е неналичието на финансиране и неналичието на разнообразни формати, които да показват значимите тематики.
" Това е един буен план. Ако го бяхме почнали на колкото сме в този момент - 29 и 30 години, нямаше да го създадем. Започнахме го доста млади. През 2016 година аз бях на 23, Сашо на 24. Бяхме студенти и можехме да се предан изцяло. Нямахме фамилии, коли и жилища. Звездите се срещнаха в верния миг, в вярната мотивация, да съберем тази информация ", споделя Димитър.
© Личен списък
Димитър Панайотов
" Да седим със седмици по лечебни заведения, да се срещаме с доста хора, по няколко пъти из цялата страна. Това нещо е невероятно да го създадем като публицисти в естествена медия. Защото никой няма да си разреши да отсъстваме дълго време, без да има артикул. Това е голям размер от работа и от време ", счита още Димитър. През годините той работи по разнообразни цифрови планове като маркетинг, публицист, редактор.
Преди време прави и уеб сайтът за просвета " Под моста ". Преди две години става част и от подската " Говори интернет ", където е продуцент и основен редактор на подкаста за вести " Ден ". Александър пък работи във фондация " Биоразнообразие ". Бакалавър по фотожурналистика в University of the Arts London и стипендиант на The Royal Photographic Society of Great Britain. Различни форми на финансиране Александър и Димитър учредяват през 2020 година фондация " Документалисти ". Печелят план на Столична община по стратегия " Култура ", само че за в бъдеще ще разчитат на още няколко метода за финансиране - посредством дарения (към момента на диалога, няколко дни откакто уеб сайтът е пуснат, без да е рекламиран, са събрали към 5 хиляди лв. единствено от дарения).
" Търсили сме финансиране и посредством спонсори, само че не доста настойчиво и сполучливо, Проблемът е че хората не можеха да си показват защо им приказваме. Този формат е сполучлив, нов за България, звучи бомбастично, епично. Но в България сме привикнали да чуваме по какъв начин някой ще направи нещо неповторимо и необикновено и в политиката, и в идеите, само че в по-голямата си част остават единствено думите. Без портфолио и без да покажем тоа, което имаме, хората бяха доста скептични към това, което ние ще създадем ", споделя Димитър и позволява, че може би към този момент ще е по-лесно. В проектите им е да вършат коопродукции с други медии, както и да стартират да продават " физически артикули " - книга, фотоси, изложения.
Идеята им е да основават транс медия - да можеш да разкажеш - една история през разнообразни канали, само че без да се те да се повторят. Сайт, книга, подкасти и всеки да носи друга информация. " Те са индивудуални артикули с друга история, друго прекарване. Различните канали обгръщат разнообразни елементи на историята и са взаимо допълващи се между тях и предизвикат търсенето. Така че крайният консуматор, с цел да получи най-пълната картина, да би трябвало да търси и да се разходжда сред другите канали ", споделят и Александър, и Димитър.
Климатичните промени през българския подтекст
Следващата тематика, по която може би ще работят, е обвързвана с екологията и резултатът на климатичните промени върху българската действителност. " Най-големият проблем, който срещаме с избора на последваща тематика, е че ще бъде сравняван с този план ", споделя Александър. От работата му в екоорганизацията, вижда. че няма данни, няма измервения, няма ясни точни обстоятелства, които демонстрират по какъв начин климатичните промени се отразяват в България, а има единствено прогнози.
" Темата би трябвало да е обществено значима и да е пречупена през българската реалност. Една тематика постоянно би трябвало да пречупена през персоналните истории, само че и да е с доста сериозна фактология и данни. Подобна тематика е за демографската рецесия в България ", счита Димитър. " Светло " - по този начин с една дума дефинира бъдещото на документалистиката Димитър. " Достъпността на технологиите, в целия развой по основаването на един документален роман - относително лесни за потребление уеб технологии, налични устройства за основаване на наличие, към този момент разрешават основаването на " indie " документалистика - благодарение на доста по-малки екипи и по-ограничени бюджети ", споделя още Димитър.
Според него най-голямо усещане прави взривът на фотографските книги и от елементи - основаването на самостоятелни периодически печатни издания в дребни тиражи. " Смятам, че тази наклонност ще продължи, тъй като броят на колекционерите пораства редом с предлагането ".
За връзката сред мазетата на " Александровска ", бездомните кучета и Уинстън Чърчил
Темата за донорството следва да бъде показана в още няколко глави, които ще излизат до края на 2021 година. На няколко пъти и Димитър, и Александър споделят, че концепцията е да се доближи до оптимален брой хора. Но и признават, че в моментите, когато са се чудили дали от напъните им има смисъл, са се разбирали, че даже единствено един човек да прочете " Последният подарък на индивида ", това към този момент ще е подарък за тях и ще значи, че си е заслужавало. На девети октомври - събота (когато се отбелязва и Европейския ден на донорството), ще бъде оповестена третата глава, която " сме правили с най-вече адреналин ". В нея, след пет години очакване, те съумяват да снимат същинска донорска обстановка.
В идващите глави ще бъдат показани фотоси на трансплантации, само че " естетични, да могат хората да усетят атмосферата ", ще има част за историята на донорството, както и хората " ще научат какво е общото сред мазето на " Александровска ", бездомните кучета и Уинстън Чърчил. Имаме и архивни фрагменти, които никой различен няма - на първата трансплантация на бъбрек в България ", споделя разгорещено Димитър. Ще има и глава, която той дефинира като най-трудна за четене, само че и доста значима - " политики и проблеми ". Ще има и положителна глава с историите на хора, които са получи нов орган. А епилогът - ще остане в загадка, само че съгласно Димитър ще е толкоз прочувствен, колкото началото.
Така Димитър Панайотов и Александър Николов - две момчета на 29 и на 30 години, дефинират работата си зад - цифрова платформа, която цели да опише обществено значими проблеми през интерактивни формати и похвати. Двамата са другари, обединени от интереса към бавната публицистика и документалистиката, които една покруса преди шест години стимулира да опишат значима тематика.
" Последният подарък на индивида " е документален мултимедиен роман за донорството на органи в България. В нея първата глава (от общо осем) е отдадена на историята на брата на Александър - Георги, който почива през септември 2015 година на 21 години след мозъчен кръвоизлив. Семейството позволява момчето да стане донор. А Александър взема решение да се върне от Лондон (по това време приключва бакалавър по фотожурналистика там) и няколко месеца по-късно по предложение на приятеля си Димитър - който е приключил публицистика в Софийския университет " Св. Климен Охридски " - записват магистратура " Е- Европа " при професор Нели Огнянова. Според Димитър " тя е най-модерно мислещият човек за цифрови медии в България ". Двамата я назовават наставник на плана.
" Самата концепция еволюира през някоко стадия даже минахме през концепцията за книга, само че взехме решение че един мултимедиен план би бил доста по-полезен за обществото и за комуникирането на самата тематика, поради елементарния факт, че ще доближи до доста повече хора ", споделя Александър Николов пред " Дневник ". Той дава отговор за фотосите, а Димитър - за текста.
Никой не е очаквал, че ще отнеме толкоз време. " Навлязохме много дълбоко и може би поради това ни лиши шест години. Искахме да разберем в действителност най-големите детайлности, които се случват. Да създадем журналистическо следствие в дълбочина, с доста участници, с разнообразни отзиви, да съберем обстоятелствата. Успяхме да го създадем ненапълно ", споделя Александър. " Това не е просто гибел, а гибел, която трансформира. Променя радикално съществуването на хората, които получават органите на Георги, трансформира фамилията му, трансформира младите му другари, карайки ги да премислят живота, трансформира публичните настройки за донорството, с помощта на многочислените репортажи, направени от медиите за него. Променя мен и Александър, като ни кара да посветим последните 6 години от живота си, създавайки този роман ", написа Димитър в първата глава на " Последният подарък на индивида "
Александър Николов
Двамата съумяват да снимат донорска обстановка, срещат се с над 100 души - лекари, пациенти и фамилии от цялата страна. Някои от тях не дочакват стремежи орган, други те срещат години след трансплантацията изцяло изменени и изпълнени с живот.
Един от изводите е, че " всичко е доста изгнило ". Но концепцията на плана е да повдигне въпроса за донорството, не да разочарова читателите, да комунимира към хората, това за което не се приказва доста. За вярата за нов живот.
" Във всеки миг сред 1000 и 1200 души чакат за орган в България. Числото на процедура е константа. Някой умира, различен влиза в листата и по този начин порочният кръг остава затворен. Независимо от политическите промени, софтуерния прогрес и развиването на медицината, българската трансплантология е в непоклатима заспалост ", пишат в " Последният подарък на индивида " създателите му.
Проектът им дава смисъл, само че им нанася и доста " психически контузии ", споделя Димитър. Защото видяното, чутото, претърпяното остава постоянно някъде към теб. " Като си затвориш очите вечер и виждаш неща, които не би трябвало да виждаш ", споделя Александър.
И за двамата последните шест години са били години на доста труд. За да излезе един текст, той минава през към седем редактора, измежду които има и фото редактор за фотосите.
Най-големият проблем на българските медии
" За мен " Последният подарък на индивида ", е идея за донорството и за публицистиката. Когато бях младеж желаех да бъда публицист, макар че нашите желаеха да изучавам право. Като бях на 18 и влязох в универсиета, бях необикновен мечтател. И тогава се сблъсках с брутната действителност и започнах да узнавам какъв брой е кофти ситуацията на медиите. Това се случи през 2011 година. Образованието беше зле. Имаше страхотни преподаватели, моито ни дадоха доста, само че непрактичността на предметите отхвърли доста хора. И през днешния ден доста малко хора от 65-те души, които влязоха с мен, се занимават с публицистика ", споделя Димитър. По думите му той и Александър са от хората, " които сами си сътворяваме средата ", като прецизира, че не желае да звучи надменно. Според тях най-големият проблем на българските медии е неналичието на финансиране и неналичието на разнообразни формати, които да показват значимите тематики.
" Това е един буен план. Ако го бяхме почнали на колкото сме в този момент - 29 и 30 години, нямаше да го създадем. Започнахме го доста млади. През 2016 година аз бях на 23, Сашо на 24. Бяхме студенти и можехме да се предан изцяло. Нямахме фамилии, коли и жилища. Звездите се срещнаха в верния миг, в вярната мотивация, да съберем тази информация ", споделя Димитър.
© Личен списък
Димитър Панайотов
" Да седим със седмици по лечебни заведения, да се срещаме с доста хора, по няколко пъти из цялата страна. Това нещо е невероятно да го създадем като публицисти в естествена медия. Защото никой няма да си разреши да отсъстваме дълго време, без да има артикул. Това е голям размер от работа и от време ", счита още Димитър. През годините той работи по разнообразни цифрови планове като маркетинг, публицист, редактор.
Преди време прави и уеб сайтът за просвета " Под моста ". Преди две години става част и от подската " Говори интернет ", където е продуцент и основен редактор на подкаста за вести " Ден ". Александър пък работи във фондация " Биоразнообразие ". Бакалавър по фотожурналистика в University of the Arts London и стипендиант на The Royal Photographic Society of Great Britain. Различни форми на финансиране Александър и Димитър учредяват през 2020 година фондация " Документалисти ". Печелят план на Столична община по стратегия " Култура ", само че за в бъдеще ще разчитат на още няколко метода за финансиране - посредством дарения (към момента на диалога, няколко дни откакто уеб сайтът е пуснат, без да е рекламиран, са събрали към 5 хиляди лв. единствено от дарения).
" Търсили сме финансиране и посредством спонсори, само че не доста настойчиво и сполучливо, Проблемът е че хората не можеха да си показват защо им приказваме. Този формат е сполучлив, нов за България, звучи бомбастично, епично. Но в България сме привикнали да чуваме по какъв начин някой ще направи нещо неповторимо и необикновено и в политиката, и в идеите, само че в по-голямата си част остават единствено думите. Без портфолио и без да покажем тоа, което имаме, хората бяха доста скептични към това, което ние ще създадем ", споделя Димитър и позволява, че може би към този момент ще е по-лесно. В проектите им е да вършат коопродукции с други медии, както и да стартират да продават " физически артикули " - книга, фотоси, изложения.
Идеята им е да основават транс медия - да можеш да разкажеш - една история през разнообразни канали, само че без да се те да се повторят. Сайт, книга, подкасти и всеки да носи друга информация. " Те са индивудуални артикули с друга история, друго прекарване. Различните канали обгръщат разнообразни елементи на историята и са взаимо допълващи се между тях и предизвикат търсенето. Така че крайният консуматор, с цел да получи най-пълната картина, да би трябвало да търси и да се разходжда сред другите канали ", споделят и Александър, и Димитър.
Климатичните промени през българския подтекст
Следващата тематика, по която може би ще работят, е обвързвана с екологията и резултатът на климатичните промени върху българската действителност. " Най-големият проблем, който срещаме с избора на последваща тематика, е че ще бъде сравняван с този план ", споделя Александър. От работата му в екоорганизацията, вижда. че няма данни, няма измервения, няма ясни точни обстоятелства, които демонстрират по какъв начин климатичните промени се отразяват в България, а има единствено прогнози.
" Темата би трябвало да е обществено значима и да е пречупена през българската реалност. Една тематика постоянно би трябвало да пречупена през персоналните истории, само че и да е с доста сериозна фактология и данни. Подобна тематика е за демографската рецесия в България ", счита Димитър. " Светло " - по този начин с една дума дефинира бъдещото на документалистиката Димитър. " Достъпността на технологиите, в целия развой по основаването на един документален роман - относително лесни за потребление уеб технологии, налични устройства за основаване на наличие, към този момент разрешават основаването на " indie " документалистика - благодарение на доста по-малки екипи и по-ограничени бюджети ", споделя още Димитър.
Според него най-голямо усещане прави взривът на фотографските книги и от елементи - основаването на самостоятелни периодически печатни издания в дребни тиражи. " Смятам, че тази наклонност ще продължи, тъй като броят на колекционерите пораства редом с предлагането ".
За връзката сред мазетата на " Александровска ", бездомните кучета и Уинстън Чърчил
Темата за донорството следва да бъде показана в още няколко глави, които ще излизат до края на 2021 година. На няколко пъти и Димитър, и Александър споделят, че концепцията е да се доближи до оптимален брой хора. Но и признават, че в моментите, когато са се чудили дали от напъните им има смисъл, са се разбирали, че даже единствено един човек да прочете " Последният подарък на индивида ", това към този момент ще е подарък за тях и ще значи, че си е заслужавало. На девети октомври - събота (когато се отбелязва и Европейския ден на донорството), ще бъде оповестена третата глава, която " сме правили с най-вече адреналин ". В нея, след пет години очакване, те съумяват да снимат същинска донорска обстановка.
В идващите глави ще бъдат показани фотоси на трансплантации, само че " естетични, да могат хората да усетят атмосферата ", ще има част за историята на донорството, както и хората " ще научат какво е общото сред мазето на " Александровска ", бездомните кучета и Уинстън Чърчил. Имаме и архивни фрагменти, които никой различен няма - на първата трансплантация на бъбрек в България ", споделя разгорещено Димитър. Ще има и глава, която той дефинира като най-трудна за четене, само че и доста значима - " политики и проблеми ". Ще има и положителна глава с историите на хора, които са получи нов орган. А епилогът - ще остане в загадка, само че съгласно Димитър ще е толкоз прочувствен, колкото началото.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ