Дълбокият мрак, за който всички мълчат и отказват да приемат. Как...
" Това е съществено заболяване, което нормално се следи до една година след раждането. За да бъде диагностицирано е належащо признаците да продължат повече от две седмици ", изясни в ефира на една от националните ни малките екрани психиатърът доктор Георги Хранов.
Тъжно въодушевление, липса на предпочитание за действия, липса на наслаждение, възприятие за безизходност, самоубийствени мисли. Майката усеща, че не може да се свърже с детето си. Смята се, че поражда най-често поради хормонални проблеми ”, отбелязва лекарят.
Снимка: Личен списък
Тяло на жена е намерено в центъра на София, наоколо до Халите. Според информация то е на изчезналата Биляна Юлианова. По нея не са открити следи от принуждение.
Юлианова е на 31 година, а сигналът за изгубването ѝ бе подаден на 15 октомври от мъжа ѝ в Пето районно ръководство в София. Веднага е оповестена е за търсене.
Близки и другари на Биляна описаха, че от няколко месеца е имала мощна тревога и паник офанзиви.
Според тях - става дума за следродилна меланхолия. Последните дни положението ѝ се влошило.
Преди съдбовния случай тя била с другарка, свекърва си и дребното си дете в дома си. Тревожността ѝ се засилила. Приятелката ѝ извикала Спешна помощ и с кола за спешна помощ са я закарали до Център за психологично здраве " Н. Шипковенски ". Там тя била съпроводена от фамилен другар. Той излязъл от кабинета за минути и когато се върнал - лекарката споделила, че момичето е избягало.
“С огромна горест пиша този пост, предизвикана от самоубийството на Биляна, която беше изчезнала! Става дума за следродилната меланхолия! Аз самата минах през този пъкъл след раждане на детето ми, който продължи 3 мъчителни години! ”. Това написа във Фейсбук групата “Майките на София ”, жена, която е предпочела да резервира анонимност.
Ето го разтърстващия й роман:
“Никога не съм си представяла, че може да изпадна в сходно положение! Нищо не ме радваше, изпитвах голяма тъга, болежка, горест, животът ми изглеждаше тежък и неправилен, не можех да дремя въобще, не желаех да ставам заран, а единствено да заспя и да не се събудя! Исках Бог да си ме прибере, тъй като душевната болежка беше непоносима! ”
Снимка: Pixabay
“Нямах предпочитание да се обличам добре, да се подкрепям, да отивам на почивки, да пребивавам...и то след такова радостно събитие като появяването на детето ми! ”
“Чувствах се отговорна и се стравувах от това, макар че осъзнавах, че това е доста страшна болест и, че аз нямам виновност! А кардинално съм мощен и оправен човек. ”
“След като разбрах, че я търсят и има меланхолия, незабавно писах на посочения телефон и предложих лекарката, която безусловно ме избави и ми върна насладата от живота! ”
“За страдание обаче закъсняхме и не успяхме да спасим нея! ”
“Толкова мъчително ми стана, макар че не я познавах, тъй като знам какво е претърпяла! ”
“Много хора омаловажава тази страшна болест и се държат с хората, които минават през това, по този начин като че ли те си измислят и се глезят! Дават им препоръки да се занимават с всякакви неща, да си намерят занимание, да се стегнат и така нататък А това е болест, която би трябвало да се лекува, тъй като когато си болен, нямаш нито сили, нито предпочитание за каквото и да било! ”
“САМО ХОРА, КОИТО СА МИНАЛИ ПРЕЗ ТОВА, ЗНАЯТ ЗА КАКВЪВ АД СТАВА ДУМА! ”
“А повярвайте ми, в действителност е тежко и ужасно, все едно си в пъкъла и не можеш да се измъкнеш от там!!! И множеството самоубийства от меланхолия потвърждават това! ”
“На мен ми оказа помощ вярата в Бог и молитвите (много другари се молеха за мен) и една психотерапевтка от София с диалози и медикаменти. За страдание нищо друго, което бях пробвала, не ми оказа помощ - психолози, хомеопатия, хранителни добавки… ”
“Анонимна съм, тъй като към момента се срамя намерено да приказвам за това, тъкмо заради обстоятелството, че в България към момента битува мнението, че депресията е глезотия и не се гледа съществено на нея! ”
“В обществото не се приказва за тези проблеми, поради провинциални предубеждения и клишетата, че нямало нищо по-хубаво от това да ти се роди детенце, само че монетата постоянно има две страни. Животът в никакъв случай не е единствено черно или бяло. В този смисъл ние би трябвало да се опитаме да разберем родилките и да им окажем нужната поддръжка ”, изясни пред ФрогНюз психиатърът доктор Владимир Сотиров.
“Обществото би трябвало да осъзнае, че следродилната меланхолия е проблем и той е многоизмерен. Хората би трябвало да схванат, че появяването на дете може да има и отрицателни измерения. Затова би трябвало да приказваме с младежите и да ги приготвяме, да им споделяме, “чудесно е, че ще имате детенце, само че вие би трябвало да знаете, че това ще промени живота ви, ще имате еди каква си обезпеченост и така нататък, подготвени ли сте за това, желаете ли го, имате ли потребност от помощ? ". Темата като цяло е малко идеализирана, а това е първичен механизъм. ”, добави той.
Според Сотиров следродилната меланхолия не е болестно положение, по-скоро е мъчително положение, тъй като не са единствено медицински аргументите за изпадането в него.
“Има доста психически фактори, които въздействат всъщност, като реакция. Въпреки, че се случва нещо на пръв взор положително, то е и нещо, което доста съществено трансформира живота на човек и прекомерно постоянно се оказва, че родителите, и майките и бащите не са готови за тази не фрапантна, а трагична смяна в живота си. Никой не си е направил труда да ги приготви за това ”.
“Всеки споделя, “няма нищо по-хубаво от това да ни родиш едно детенце и то да ни радва ”, само че това е един доста сериозен напън от по-възрастните към по-младите. Не е несъмнено дали младежите са подготвени за това събитие, появяването на дете в живота им. Този напън, който оказват най-блзиките, родителите ни, бабите и дядовците, той обслужва техните прочувствени потребности. Те желаят децата им да им родят внуци, тъй като за тях ще бъде добре да имат за кой да се грижат, да продължат рода си тъй наречените Дали младите желаят да имат деца, това не е ясно. Никой не се старае да изследва техните прочувствени потребности и най-много тяхната зрялост, подготвени ли са за това тестване ”.
“Когато се окаже, че това се случи, а ти не си подготвен, чак тогава ставаш наясно с всички и отрицателни последствия, до които води появяването на дете, а това те смущава до степен, че ти блокираш. Ние не назоваваме това болест, това е една патологична реакция ”.
Снимка: Pixabay
Според психологът аргументите за следродилната меланхолия, както и при множеството разстройства са цяло съзвездие и работят в синхрон.
“Винаги повода е повече от една. Освен натиска от родителите, от време на време появяването на дете се случва инцидентно, без да е планувано. В България културата на фамилно обмисляне не е развита, съвсем никаква я няма, ние се надяваме на Бог, шанса и провидението и когато се случи - тогава. Не е неприятно човек да си намести в житейския план появяването на детето, с цел да може да се случи в точния момент и на място, тогава, когато ти се усещаш подготвен за това, чисто психически си се нагласил ”.
“Не би трябвало да забравяме, че има и ендокринни промени в организма на майката, това са чисто физиологични фактори, които също не би трябвало да се подценяват. Да не приказваме, че майката е изморена от бременността, раждането на детето. Да не приказваме, че в случай че няма мъж до себе си, сътрудник, който да се грижи за нея. Тя се грижи за детето, само че е в положение, в което има потребност някой да се грижи безрезервно за нея. Ако не получават задоволително поддръжка, прочувствена, психологистическа, логистична, финансова поддръжка, тогава е доста елементарно човек да се почувства в невъзможност, в беззащитност по какъв начин ще се оправи с тази чудовищно огромна отговорност наречена развъждане на дете. Ако човек не е задоволително подсилен, той доста елементарно може да развие положение на беззащитност ”.
Д-р Сотиров изясни, че родителите, които са изпаднали в следродилна меланхолия би трябвало да са в положение, в което да могат да си признаят, че не се усещат щастливи от това, че им се е родило дете.
“Трябва да се научим да приказваме умерено за проблемите, които съпътстват всеки един от нас в огромните моменти от живота ни, без да бъдем нападани, че няма да бъдем жигосани, упрекнати от това, че сме слаби или сме се предали. В този смисъл би трябвало да има просвещение най-много в децата, подрастващите младежите, да не са стигматизиращи във връзка с страданието въобще от другите. И тогава, когато някой показа, изповяда по този начин да се каже своя болежка, това да не бъде съображение той да бъде изобличен като слабак, а да бъде съображение ние да привключим в режим да оказваме помощ, а не да глобяваме. Много сме положителни в това да съдим ”.
Психологът добави, че човек би трябвало да се научи да търси помощ, би трябвало да има културен подтекст.
“Това значи обществото да може да толерира сходен вид недоволство, шерване на беззащитност, тъй че да може да го поеме като годно недоволство, с цел да откликне на тази поръчка за помощ. Когато нямаш право да се оплакваш, тъй като нищо неприятно не ти се е случило, родило ти се е дете, нямаш право да се оплакваш, да си трагичен, тъй като имаш прекрасен мъж, хубава специалност, нямаш право да се оплакваш. Тогава стартират едни обвинявания към майката. Как такава майка да изиска помощ, в случай, че на нея й е вменена виновност, Мъжете също може да имат следродилна меланхолия. ”
Снимка: Pixabay
“За следродилната меланхолия би трябвало да се приказва като за нещо закономерно, естествено, всекидневно и относително постоянно появяващо се в първите две, три седмици след раждането на детето. ”, безапелационен е доктор Владимир Сотиров.
“За това положение има кум аргументи, освен биологични, физиологични, биохимични и хормонални, само че и психически и обществени. Когато една майка изпадне в меланхолия, би трябвало деликатно да бъде оценен освен хормоналния й статус, да й се направи обзор, а тя да получи и психосоциална поддръжка и да бъде оценен обществения и психологическия й подтекст. В този смисъл няколко съвещания с психолог преди раждането, като предварителна защита на следродилната меланхолия, би трябвало да са наложително включени в грижите на родилката. Не единствено прегледите при гинеколог, които се оферират в медицинския пакет за бременната и родилката. Там да се включва и консултация с психолог, който да даде опция на родилката да разпознава и да изследва страховете си, с цел да знае ще се оправи ли. Всяка родилка има този боязън и тази неустановеност в себе си, на някакво равнище, дали ще се оправи и какви фактори укрепват нейната дарба да се оправи. ”
“Под фактори разбираме съществуването на психически и обществени, съществуването на поддръжка. Какви фактори укрепват нейната дарба да се оправи, респективно какви фактори саботират нейния потенциал да се оправи. Няколко съвещания с психолог са изцяло задоволителни да разпознават както лечебните фактори, по този начин и факторите, които разболяват, понижават нашата валидност да родителстваме и да действаме обикновено. Когато разпознават такава накърнимост, да се предложи подобаваща поддръжка и тази поддръжка да не е единствено психическа, само че и обществена. В екипа, който обгрижва родилката с изключение на здравна сестра, акушерка, гинеколог, да се се включи и обществен служащ или психолог. ”
“Раждането би трябвало да се признае не просто като физиологичен феномен, който да се третира чисто медицински. Трябва да си дадем сметка, че бремеността и раждането, появяването на детето, в живота на човек е един доста сложен и комплициран психосоциален феномен и той би трябвало да бъде гарантиран освен с здравна грижа и метод, само че и с психосоциална грижа. Този медицински модел би трябвало да бъде сменен, допълнен, обогатен. Трябва да бъде модел, който да включва освен биологичните промени, само че и психичните и отношенческите, обществените умения ”, безапелационен е доктор Владимир Сотиров.
Снимка: Pixabay
Валя е на 27 години, майка е на дете под годинка. Пред ФрогНюз тя показа, че пакетът женска консултация изначално е извънредно непълен и страната като цяло не поставя задоволително грижи за родилките.
Вижте диалога:
“Доколкото си припомням включва четири ехографски прегледа за цялата бременност, две провеждания на лабораторни проучвания кръв, урина и т.н, няколко записа на сърдечни тонове и проучване за генетични разновидности. За рисковите бременности може и да не е по този начин, не зная, моята не беше от тях. Да речем, че лабораторните проучвания, в случай че всичко е наред е окей да са два пъти. Ехографските са извънредно незадоволителни - в първия триместър на бременността е добре да се върви на консултация 2-3 пъти месечно, с цел да се следи развиването. Във втория триместър всекидневно се посещава гинеколог един път месечно за женска консултация, на която би трябвало да се организира и ехографско проучване, с цел да се следи развиването на плода. От 36 та г.с. се предлага да се посещава гинеколог на всеки 14 дни като още веднъж всяко посещаване е съпроводено с ехографски обзор. Съответно всички тези ехографски прегледи се заплащат от бременната. Поставянето на избран брой записи на сърдечни тонове, покривани от страната също не е окей - от време на време се постанова да се вършат записи и през ден, още веднъж се заплащат от бременната. Повечето лекари работят с спомагателни пакети за женска консултация, където се заплаща такса за цялата бременност, включваща всички нужни прегледи и проучвания. В моят случай - 700 лева Плюс още толкоз по спомагателни целесъобразни прегледи и проучвания ”.
Държавата грижеше ли се за Вас по време на бременността?
“Категорично не. Не се поставят никакви обществени грижи, не се поддържат родителите - нито финансово, нито морално. Само забележете по какъв начин са нарекли финансовата помощ, която отпускат при раждане (250 лева за 2023 година, благодаря, по-добре се почерпете) - еднократна помощ за раждане онлайн дете. Тотално дехуманизиране. Борете демографската рецесия сами. А и апропо - лиши ми цели 11 месеца, с цел да аплайвам онлайн за нея - уеб сайтът непрекъснато не работеше вярно. ”
Трябва ли да има психична поддръжка по време на бременността и по-късно?
“Задължително. Посещавам психолог от три години. Без психична терапия нямаше да съумея да мина без непотребен стрес нито през бременността, нито през първите месеци след раждането. Това е мощно прочувствен и много стресиращ миг и е редно всяка бременна да получи професионална поддръжка, не мисля, че шерването с близки и другари има същия резултат. Нужно е да се работи със експерт. ”, безапелационна е Валя.
Констанца Илиева
Тъжно въодушевление, липса на предпочитание за действия, липса на наслаждение, възприятие за безизходност, самоубийствени мисли. Майката усеща, че не може да се свърже с детето си. Смята се, че поражда най-често поради хормонални проблеми ”, отбелязва лекарят.
Снимка: Личен списък
Тяло на жена е намерено в центъра на София, наоколо до Халите. Според информация то е на изчезналата Биляна Юлианова. По нея не са открити следи от принуждение.
Юлианова е на 31 година, а сигналът за изгубването ѝ бе подаден на 15 октомври от мъжа ѝ в Пето районно ръководство в София. Веднага е оповестена е за търсене.
Близки и другари на Биляна описаха, че от няколко месеца е имала мощна тревога и паник офанзиви.
Според тях - става дума за следродилна меланхолия. Последните дни положението ѝ се влошило.
Преди съдбовния случай тя била с другарка, свекърва си и дребното си дете в дома си. Тревожността ѝ се засилила. Приятелката ѝ извикала Спешна помощ и с кола за спешна помощ са я закарали до Център за психологично здраве " Н. Шипковенски ". Там тя била съпроводена от фамилен другар. Той излязъл от кабинета за минути и когато се върнал - лекарката споделила, че момичето е избягало.
“С огромна горест пиша този пост, предизвикана от самоубийството на Биляна, която беше изчезнала! Става дума за следродилната меланхолия! Аз самата минах през този пъкъл след раждане на детето ми, който продължи 3 мъчителни години! ”. Това написа във Фейсбук групата “Майките на София ”, жена, която е предпочела да резервира анонимност.
Ето го разтърстващия й роман:
“Никога не съм си представяла, че може да изпадна в сходно положение! Нищо не ме радваше, изпитвах голяма тъга, болежка, горест, животът ми изглеждаше тежък и неправилен, не можех да дремя въобще, не желаех да ставам заран, а единствено да заспя и да не се събудя! Исках Бог да си ме прибере, тъй като душевната болежка беше непоносима! ”
Снимка: Pixabay
“Нямах предпочитание да се обличам добре, да се подкрепям, да отивам на почивки, да пребивавам...и то след такова радостно събитие като появяването на детето ми! ”
“Чувствах се отговорна и се стравувах от това, макар че осъзнавах, че това е доста страшна болест и, че аз нямам виновност! А кардинално съм мощен и оправен човек. ”
“След като разбрах, че я търсят и има меланхолия, незабавно писах на посочения телефон и предложих лекарката, която безусловно ме избави и ми върна насладата от живота! ”
“За страдание обаче закъсняхме и не успяхме да спасим нея! ”
“Толкова мъчително ми стана, макар че не я познавах, тъй като знам какво е претърпяла! ”
“Много хора омаловажава тази страшна болест и се държат с хората, които минават през това, по този начин като че ли те си измислят и се глезят! Дават им препоръки да се занимават с всякакви неща, да си намерят занимание, да се стегнат и така нататък А това е болест, която би трябвало да се лекува, тъй като когато си болен, нямаш нито сили, нито предпочитание за каквото и да било! ”
“САМО ХОРА, КОИТО СА МИНАЛИ ПРЕЗ ТОВА, ЗНАЯТ ЗА КАКВЪВ АД СТАВА ДУМА! ”
“А повярвайте ми, в действителност е тежко и ужасно, все едно си в пъкъла и не можеш да се измъкнеш от там!!! И множеството самоубийства от меланхолия потвърждават това! ”
“На мен ми оказа помощ вярата в Бог и молитвите (много другари се молеха за мен) и една психотерапевтка от София с диалози и медикаменти. За страдание нищо друго, което бях пробвала, не ми оказа помощ - психолози, хомеопатия, хранителни добавки… ”
“Анонимна съм, тъй като към момента се срамя намерено да приказвам за това, тъкмо заради обстоятелството, че в България към момента битува мнението, че депресията е глезотия и не се гледа съществено на нея! ”
“В обществото не се приказва за тези проблеми, поради провинциални предубеждения и клишетата, че нямало нищо по-хубаво от това да ти се роди детенце, само че монетата постоянно има две страни. Животът в никакъв случай не е единствено черно или бяло. В този смисъл ние би трябвало да се опитаме да разберем родилките и да им окажем нужната поддръжка ”, изясни пред ФрогНюз психиатърът доктор Владимир Сотиров.
“Обществото би трябвало да осъзнае, че следродилната меланхолия е проблем и той е многоизмерен. Хората би трябвало да схванат, че появяването на дете може да има и отрицателни измерения. Затова би трябвало да приказваме с младежите и да ги приготвяме, да им споделяме, “чудесно е, че ще имате детенце, само че вие би трябвало да знаете, че това ще промени живота ви, ще имате еди каква си обезпеченост и така нататък, подготвени ли сте за това, желаете ли го, имате ли потребност от помощ? ". Темата като цяло е малко идеализирана, а това е първичен механизъм. ”, добави той.
Според Сотиров следродилната меланхолия не е болестно положение, по-скоро е мъчително положение, тъй като не са единствено медицински аргументите за изпадането в него.
“Има доста психически фактори, които въздействат всъщност, като реакция. Въпреки, че се случва нещо на пръв взор положително, то е и нещо, което доста съществено трансформира живота на човек и прекомерно постоянно се оказва, че родителите, и майките и бащите не са готови за тази не фрапантна, а трагична смяна в живота си. Никой не си е направил труда да ги приготви за това ”.
“Всеки споделя, “няма нищо по-хубаво от това да ни родиш едно детенце и то да ни радва ”, само че това е един доста сериозен напън от по-възрастните към по-младите. Не е несъмнено дали младежите са подготвени за това събитие, появяването на дете в живота им. Този напън, който оказват най-блзиките, родителите ни, бабите и дядовците, той обслужва техните прочувствени потребности. Те желаят децата им да им родят внуци, тъй като за тях ще бъде добре да имат за кой да се грижат, да продължат рода си тъй наречените Дали младите желаят да имат деца, това не е ясно. Никой не се старае да изследва техните прочувствени потребности и най-много тяхната зрялост, подготвени ли са за това тестване ”.
“Когато се окаже, че това се случи, а ти не си подготвен, чак тогава ставаш наясно с всички и отрицателни последствия, до които води появяването на дете, а това те смущава до степен, че ти блокираш. Ние не назоваваме това болест, това е една патологична реакция ”.
Снимка: Pixabay
Според психологът аргументите за следродилната меланхолия, както и при множеството разстройства са цяло съзвездие и работят в синхрон.
“Винаги повода е повече от една. Освен натиска от родителите, от време на време появяването на дете се случва инцидентно, без да е планувано. В България културата на фамилно обмисляне не е развита, съвсем никаква я няма, ние се надяваме на Бог, шанса и провидението и когато се случи - тогава. Не е неприятно човек да си намести в житейския план появяването на детето, с цел да може да се случи в точния момент и на място, тогава, когато ти се усещаш подготвен за това, чисто психически си се нагласил ”.
“Не би трябвало да забравяме, че има и ендокринни промени в организма на майката, това са чисто физиологични фактори, които също не би трябвало да се подценяват. Да не приказваме, че майката е изморена от бременността, раждането на детето. Да не приказваме, че в случай че няма мъж до себе си, сътрудник, който да се грижи за нея. Тя се грижи за детето, само че е в положение, в което има потребност някой да се грижи безрезервно за нея. Ако не получават задоволително поддръжка, прочувствена, психологистическа, логистична, финансова поддръжка, тогава е доста елементарно човек да се почувства в невъзможност, в беззащитност по какъв начин ще се оправи с тази чудовищно огромна отговорност наречена развъждане на дете. Ако човек не е задоволително подсилен, той доста елементарно може да развие положение на беззащитност ”.
Д-р Сотиров изясни, че родителите, които са изпаднали в следродилна меланхолия би трябвало да са в положение, в което да могат да си признаят, че не се усещат щастливи от това, че им се е родило дете.
“Трябва да се научим да приказваме умерено за проблемите, които съпътстват всеки един от нас в огромните моменти от живота ни, без да бъдем нападани, че няма да бъдем жигосани, упрекнати от това, че сме слаби или сме се предали. В този смисъл би трябвало да има просвещение най-много в децата, подрастващите младежите, да не са стигматизиращи във връзка с страданието въобще от другите. И тогава, когато някой показа, изповяда по този начин да се каже своя болежка, това да не бъде съображение той да бъде изобличен като слабак, а да бъде съображение ние да привключим в режим да оказваме помощ, а не да глобяваме. Много сме положителни в това да съдим ”.
Психологът добави, че човек би трябвало да се научи да търси помощ, би трябвало да има културен подтекст.
“Това значи обществото да може да толерира сходен вид недоволство, шерване на беззащитност, тъй че да може да го поеме като годно недоволство, с цел да откликне на тази поръчка за помощ. Когато нямаш право да се оплакваш, тъй като нищо неприятно не ти се е случило, родило ти се е дете, нямаш право да се оплакваш, да си трагичен, тъй като имаш прекрасен мъж, хубава специалност, нямаш право да се оплакваш. Тогава стартират едни обвинявания към майката. Как такава майка да изиска помощ, в случай, че на нея й е вменена виновност, Мъжете също може да имат следродилна меланхолия. ”
Снимка: Pixabay
“За следродилната меланхолия би трябвало да се приказва като за нещо закономерно, естествено, всекидневно и относително постоянно появяващо се в първите две, три седмици след раждането на детето. ”, безапелационен е доктор Владимир Сотиров.
“За това положение има кум аргументи, освен биологични, физиологични, биохимични и хормонални, само че и психически и обществени. Когато една майка изпадне в меланхолия, би трябвало деликатно да бъде оценен освен хормоналния й статус, да й се направи обзор, а тя да получи и психосоциална поддръжка и да бъде оценен обществения и психологическия й подтекст. В този смисъл няколко съвещания с психолог преди раждането, като предварителна защита на следродилната меланхолия, би трябвало да са наложително включени в грижите на родилката. Не единствено прегледите при гинеколог, които се оферират в медицинския пакет за бременната и родилката. Там да се включва и консултация с психолог, който да даде опция на родилката да разпознава и да изследва страховете си, с цел да знае ще се оправи ли. Всяка родилка има този боязън и тази неустановеност в себе си, на някакво равнище, дали ще се оправи и какви фактори укрепват нейната дарба да се оправи. ”
“Под фактори разбираме съществуването на психически и обществени, съществуването на поддръжка. Какви фактори укрепват нейната дарба да се оправи, респективно какви фактори саботират нейния потенциал да се оправи. Няколко съвещания с психолог са изцяло задоволителни да разпознават както лечебните фактори, по този начин и факторите, които разболяват, понижават нашата валидност да родителстваме и да действаме обикновено. Когато разпознават такава накърнимост, да се предложи подобаваща поддръжка и тази поддръжка да не е единствено психическа, само че и обществена. В екипа, който обгрижва родилката с изключение на здравна сестра, акушерка, гинеколог, да се се включи и обществен служащ или психолог. ”
“Раждането би трябвало да се признае не просто като физиологичен феномен, който да се третира чисто медицински. Трябва да си дадем сметка, че бремеността и раждането, появяването на детето, в живота на човек е един доста сложен и комплициран психосоциален феномен и той би трябвало да бъде гарантиран освен с здравна грижа и метод, само че и с психосоциална грижа. Този медицински модел би трябвало да бъде сменен, допълнен, обогатен. Трябва да бъде модел, който да включва освен биологичните промени, само че и психичните и отношенческите, обществените умения ”, безапелационен е доктор Владимир Сотиров.
Снимка: Pixabay
Валя е на 27 години, майка е на дете под годинка. Пред ФрогНюз тя показа, че пакетът женска консултация изначално е извънредно непълен и страната като цяло не поставя задоволително грижи за родилките.
Вижте диалога:
“Доколкото си припомням включва четири ехографски прегледа за цялата бременност, две провеждания на лабораторни проучвания кръв, урина и т.н, няколко записа на сърдечни тонове и проучване за генетични разновидности. За рисковите бременности може и да не е по този начин, не зная, моята не беше от тях. Да речем, че лабораторните проучвания, в случай че всичко е наред е окей да са два пъти. Ехографските са извънредно незадоволителни - в първия триместър на бременността е добре да се върви на консултация 2-3 пъти месечно, с цел да се следи развиването. Във втория триместър всекидневно се посещава гинеколог един път месечно за женска консултация, на която би трябвало да се организира и ехографско проучване, с цел да се следи развиването на плода. От 36 та г.с. се предлага да се посещава гинеколог на всеки 14 дни като още веднъж всяко посещаване е съпроводено с ехографски обзор. Съответно всички тези ехографски прегледи се заплащат от бременната. Поставянето на избран брой записи на сърдечни тонове, покривани от страната също не е окей - от време на време се постанова да се вършат записи и през ден, още веднъж се заплащат от бременната. Повечето лекари работят с спомагателни пакети за женска консултация, където се заплаща такса за цялата бременност, включваща всички нужни прегледи и проучвания. В моят случай - 700 лева Плюс още толкоз по спомагателни целесъобразни прегледи и проучвания ”.
Държавата грижеше ли се за Вас по време на бременността?
“Категорично не. Не се поставят никакви обществени грижи, не се поддържат родителите - нито финансово, нито морално. Само забележете по какъв начин са нарекли финансовата помощ, която отпускат при раждане (250 лева за 2023 година, благодаря, по-добре се почерпете) - еднократна помощ за раждане онлайн дете. Тотално дехуманизиране. Борете демографската рецесия сами. А и апропо - лиши ми цели 11 месеца, с цел да аплайвам онлайн за нея - уеб сайтът непрекъснато не работеше вярно. ”
Трябва ли да има психична поддръжка по време на бременността и по-късно?
“Задължително. Посещавам психолог от три години. Без психична терапия нямаше да съумея да мина без непотребен стрес нито през бременността, нито през първите месеци след раждането. Това е мощно прочувствен и много стресиращ миг и е редно всяка бременна да получи професионална поддръжка, не мисля, че шерването с близки и другари има същия резултат. Нужно е да се работи със експерт. ”, безапелационна е Валя.
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ