Вирусите като храна
Това е единствено една от изненадващите им функции
Освен че съставляват храна за избрани микроби, вирусите извършват някои потребни функционалности, които остават едва разбрани.
Въпреки, че постоянно считаме вирусите за нездравословни, единствено дребен % от милионите известни типове са патогени. Всъщност вирусите са на всички места към нас - те играят потребни и комплицирани функции в телата ни и в околната среда, написа.
Ново проучване демонстрира, че вирусите могат да служат и като храна за избрани микроби.
В изследване, оповестено в Proceedings of the National Academy of Sciences, откривателите оповестяват, че дребен едноклетъчен бацил от рода Halteria, поддържа напълно съществуването си, като употребява избран вид вирус. Учените пресмятат, че всеки един от тези обособени микроби може да изяде до един милион вируси дневно, а в малко езерце в родния им хабитат в Северна Америка евентуално биха могли да изядат стотици трилиони.
" Учените и преди са знаели, че някои микроби могат да употребяват вируси, само че се смяташе, че това има нищожно значение от хранителна и друга позиция ", споделя Джон Делонг, водещ създател на проучването и постепенен еколог в Университета на Небраска-Линкълн. Вирусите са пакети от ДНК или РНК, които се нуждаят от кафези гостоприемници, с цел да се възпроизвеждат, и за които се счита, че заразяват всички живи типове.
„ Разбирането беше, че [яденето на вируси] не прави огромна разлика в калориите, защото те са толкоз дребни “, споделя Делонг. „ Но ние считаме, че това се случва от самото начало в природата в доста огромен мащаб. “
" Ако микробите съществуват с помощта на вирусите, това доста трансформира нашето схващане за това по какъв начин питателните субстанции и детайли като въглерод се движат през екосистемата ", споделя той.
И в случай че това се случва в огромен мащаб, както считат учените, значи тези субстанции могат да си проправят път нагоре по хранителната верига доста по-ефективно, в сравнение с се смяташе до момента.
Вирусите като плячка
Делонг и сътрудниците му учат хлоровируси, които заразяват симбиотичните водорасли, открити в клетките на микроби като чехълчета (Paramecium). Хлоровирусите се развиват в сладководни среди, където евентуално наброяват до няколко милиона във всеки милилитър вода. Тези вируси получават достъп до водораслите, когато други вируси поразят своите гостоприемници.
Самото количество хлоровируси озадачава Делонг: " Ако има толкоз доста от този вирус, допустимо ли е нещо да се храни с него "?
За да научат отговора, Делонг и сътрудниците му прибавят рафиниран хлоровирус към капки вода, взети от малко езерце покрай неговата лаборатория в Небраска. Екипът желае да ревизира дали има „ доброволци “, които ще реагират позитивно на въвеждането на вирусите. Оказва се, че има.
Един от най-ентусиазираните от тях е микробът Halteria (планктонни реснички).
След това Делонг прибавя вируси към ястие на Петри, съдържащо огромни количества реснички, и това, което вижда е, че микробите порастват и се възпроизвеждат бързо, оцелявайки единствено с вируса. Изследователите прибавят багрило към вирусите, с цел да се уверят, че вирусните частици се усвояват от Halteria.
„ Беше шокиращо бързо за мен “, споделя Делонг. „ Тези кафези стартират да светят след пет до 10 минути. “
Делонг подозира, че евентуално има доста други микроби, които могат да употребяват вируси, като други ресничести и камшичести. Но остава незнайно какъв брой постоянно това усвояване на вируси се случва в действителна среда, ненапълно тъй като сходни микроскопични взаимоотношения са сложни за наблюдаване в дивата природа.
Полезни нашественици
Освен че наподобява служат като храна за други микроби, вирусите играят няколко екологични функции, които остават едва разбрани.
" Всеки тип има група вируси, които могат да го заразят. Те могат да се разпространят необятно в популацията, ограничавайки броя на типовете - изключително измежду микробите. Тази динамичност води до цикли на взрив и срив на организмите, и оказва помощ за ограничение на растежа на феномени като цъфтежа на водорасли, което може да бъде нездравословно за морския живот ", споделя Едуардс.
Вирусите оказват помощ и за стимулиране на еволюцията посредством проникване на нов генетичен материал в своите гостоприемници. Например, общо 8% от целия човешки геном се състои от антични остатъци от вируси (известни като човешки ендогенни ретровируси), заразили нашите предшественици преди епохи.
Най-известният от тези вирусни останки се назовава синцитин. Той кодира протеини, нужни на доста бозайници, в това число хора, да забременеят. Други гени, взети от антични вируси, оказват помощ за предотвратяване от рак, подкрепяне на ембрионалното развиване, а по подигравка на ориста някои се борят с инфекциите.
Пренареждане на хранителната верига
Новото изследване може също да промени разбирането ни за това по какъв начин въглеродът, азотът и други хранителни субстанции се движат в околната среда.
Смята се, че вирусите заразяват микробите, след което бактериите изяждат останките им. По този метод доста хранителни субстанции и запаси остават потънали на дъното на хранителната верига.
" Но в случай че задоволително количество микроби гълтам вируси, този развой на поглъщане на запаси може да е по-малко значим като път, в сравнение с се счита ", споделя Делонг.
„ Не знаем до каква степен това се случва в природата, само че в случай че е по този начин, има различен път, по който силата и питателните субстанции се движат изпод нагоре… което може да играе огромна роля в кръговрата и обработката на въглерода “, споделя той.
Това доста би трансформирало разбирането ни за въглеродния цикъл, за екологията на езерата и потоците, за тънкостите в метода, по който работи климатичната система и доста други.
Освен че съставляват храна за избрани микроби, вирусите извършват някои потребни функционалности, които остават едва разбрани.
Въпреки, че постоянно считаме вирусите за нездравословни, единствено дребен % от милионите известни типове са патогени. Всъщност вирусите са на всички места към нас - те играят потребни и комплицирани функции в телата ни и в околната среда, написа.
Ново проучване демонстрира, че вирусите могат да служат и като храна за избрани микроби.
В изследване, оповестено в Proceedings of the National Academy of Sciences, откривателите оповестяват, че дребен едноклетъчен бацил от рода Halteria, поддържа напълно съществуването си, като употребява избран вид вирус. Учените пресмятат, че всеки един от тези обособени микроби може да изяде до един милион вируси дневно, а в малко езерце в родния им хабитат в Северна Америка евентуално биха могли да изядат стотици трилиони.
" Учените и преди са знаели, че някои микроби могат да употребяват вируси, само че се смяташе, че това има нищожно значение от хранителна и друга позиция ", споделя Джон Делонг, водещ създател на проучването и постепенен еколог в Университета на Небраска-Линкълн. Вирусите са пакети от ДНК или РНК, които се нуждаят от кафези гостоприемници, с цел да се възпроизвеждат, и за които се счита, че заразяват всички живи типове.
„ Разбирането беше, че [яденето на вируси] не прави огромна разлика в калориите, защото те са толкоз дребни “, споделя Делонг. „ Но ние считаме, че това се случва от самото начало в природата в доста огромен мащаб. “
" Ако микробите съществуват с помощта на вирусите, това доста трансформира нашето схващане за това по какъв начин питателните субстанции и детайли като въглерод се движат през екосистемата ", споделя той.
И в случай че това се случва в огромен мащаб, както считат учените, значи тези субстанции могат да си проправят път нагоре по хранителната верига доста по-ефективно, в сравнение с се смяташе до момента.
Вирусите като плячка
Делонг и сътрудниците му учат хлоровируси, които заразяват симбиотичните водорасли, открити в клетките на микроби като чехълчета (Paramecium). Хлоровирусите се развиват в сладководни среди, където евентуално наброяват до няколко милиона във всеки милилитър вода. Тези вируси получават достъп до водораслите, когато други вируси поразят своите гостоприемници.
Самото количество хлоровируси озадачава Делонг: " Ако има толкоз доста от този вирус, допустимо ли е нещо да се храни с него "?
За да научат отговора, Делонг и сътрудниците му прибавят рафиниран хлоровирус към капки вода, взети от малко езерце покрай неговата лаборатория в Небраска. Екипът желае да ревизира дали има „ доброволци “, които ще реагират позитивно на въвеждането на вирусите. Оказва се, че има.
Един от най-ентусиазираните от тях е микробът Halteria (планктонни реснички).
След това Делонг прибавя вируси към ястие на Петри, съдържащо огромни количества реснички, и това, което вижда е, че микробите порастват и се възпроизвеждат бързо, оцелявайки единствено с вируса. Изследователите прибавят багрило към вирусите, с цел да се уверят, че вирусните частици се усвояват от Halteria.
„ Беше шокиращо бързо за мен “, споделя Делонг. „ Тези кафези стартират да светят след пет до 10 минути. “
Делонг подозира, че евентуално има доста други микроби, които могат да употребяват вируси, като други ресничести и камшичести. Но остава незнайно какъв брой постоянно това усвояване на вируси се случва в действителна среда, ненапълно тъй като сходни микроскопични взаимоотношения са сложни за наблюдаване в дивата природа.
Полезни нашественици
Освен че наподобява служат като храна за други микроби, вирусите играят няколко екологични функции, които остават едва разбрани.
" Всеки тип има група вируси, които могат да го заразят. Те могат да се разпространят необятно в популацията, ограничавайки броя на типовете - изключително измежду микробите. Тази динамичност води до цикли на взрив и срив на организмите, и оказва помощ за ограничение на растежа на феномени като цъфтежа на водорасли, което може да бъде нездравословно за морския живот ", споделя Едуардс.
Вирусите оказват помощ и за стимулиране на еволюцията посредством проникване на нов генетичен материал в своите гостоприемници. Например, общо 8% от целия човешки геном се състои от антични остатъци от вируси (известни като човешки ендогенни ретровируси), заразили нашите предшественици преди епохи.
Най-известният от тези вирусни останки се назовава синцитин. Той кодира протеини, нужни на доста бозайници, в това число хора, да забременеят. Други гени, взети от антични вируси, оказват помощ за предотвратяване от рак, подкрепяне на ембрионалното развиване, а по подигравка на ориста някои се борят с инфекциите.
Пренареждане на хранителната верига
Новото изследване може също да промени разбирането ни за това по какъв начин въглеродът, азотът и други хранителни субстанции се движат в околната среда.
Смята се, че вирусите заразяват микробите, след което бактериите изяждат останките им. По този метод доста хранителни субстанции и запаси остават потънали на дъното на хранителната верига.
" Но в случай че задоволително количество микроби гълтам вируси, този развой на поглъщане на запаси може да е по-малко значим като път, в сравнение с се счита ", споделя Делонг.
„ Не знаем до каква степен това се случва в природата, само че в случай че е по този начин, има различен път, по който силата и питателните субстанции се движат изпод нагоре… което може да играе огромна роля в кръговрата и обработката на въглерода “, споделя той.
Това доста би трансформирало разбирането ни за въглеродния цикъл, за екологията на езерата и потоците, за тънкостите в метода, по който работи климатичната система и доста други.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ