Това е рубриката, в която ще ви припомним какво се

...
Това е рубриката, в която ще ви припомним какво се
Коментари Харесай

На този ден: Подписан е Ньойският договор

Това е рубриката, в която ще ви напомним какво се е случило на днешния ден - любопитни обстоятелства и истории, както и събития, дали отражение по света и в България.

На този ден ни напуща легендата на българското кино Стефан Данаилов



Стефан Данаилов е роден е на 9 декември 1942 година в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, тъй като морето постоянно го е привличало, въпреки че няма „ морска “ кръв. Майка му Евдокия Данаилова (1911 – 1963) е от Ловеч, а татко му полк. Ламби Данаилов (1905 – 1976) от Родопите, с. Райково, в този момент квартал на Смолян.

Легендарният артист има над 150 функции в киното, театъра и малкия екран.

Завещанието на Алфред Нобел



На тази дата през 1895 година Нобел прави наследство, с което неговото положение отива във фонд за Нобелова премия. Нобел е прочут със своята щедрост и сърдечност – той прави редица дарения и е изключително великодушен към способни младежи. Искрено има вяра, че хората с огромно положение би трябвало да оставят единствено дребна част от него на наследниците си, защото огромното завещание развращава хората и поражда мързел у тях.

Това е едно от обясненията за решението му да остави положението си за формиране на фонд, чиито доходи да се раздават всяка година на хора, съдействали най-голяма изгода на човечеството с откритията си в региона на физиката, химията, физиологията или медицината, основали обилни литературни творби или с принос в битката за спокойно битие на народите.

" Посоченият фонд да се раздели на пет равни елементи, предопределени за: първата част – за този който е направил най-важно изобретение или откритие в региона на физиката; втората – за този, направил значимо изобретение или усъвършенствуване в региона на химията, третата – за този, който е постигнал забележителни триумфи в региона на физиологията или медицината, четвъртата – за този, който е основал най-значително литературно произведение, отразяващо човешките идеали, петата – за този, който има максимален принос за сближение на народите, заличаване на робството, понижаване числеността на съществуващите армии и подпомагане за мирни договорености ", гласи част от наследството на изобретателя.

Ньойският контракт

На тази дата през 1919 година той е подписан от министър-председателя на България Александър Стамболийски. Някои медии настояват, че откакто го подписал, Стамболийски счупил писалката поради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, само че той отказал.

Според контракта България би трябвало да съобщи на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните околности – областите към Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско с най-вече влашко население. Антантата поема под ръководство Беломорска Тракия, която скоро по-късно е дадена на Гърция.

Репарациите, които България би трябвало да изплати на съдружниците съгласно Ньойския контракт, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Освен паричните репарации България би трябвало да компенсира прилежащите страни и с известно количество добитък.

Съгласно контракта, страната няма право да има съвременна военна техника, флот и авиация, а наложителната военна работа е анулирана. България би трябвало да сведе войската си до 20 хиляди души, жандармерията – на 10 хиляди, пограничната стража – на 3 хиляди души, без право на тежко въоръжение. Редовната наборна армия се замества с платена наемна.

Освен това, в случай че Междусъюзническата контролна комисия реши, че това няма да бъде сериозна спънка за стопанския живот в страната, България би трябвало да доставя на Кралството на сърби, хървати и словенци по 50 хиляди тона въглища в продължение на 5 години, като отплата за вреди, нанесени на сръбските каменовъглени мини.

Ньойският контракт влиза в действие на 9 август 1920 година, когато 600 хиляди българи остават оттатък граница на родината. Впоследствие, през идващите три години страната ни посреща към 100 000 бежанци.

Космически уред доближава повърхността на Марс



Марс 2 не съумява да кацне на Червената планета. Той пада на повърхността ѝ през 1971 година. Това е автоматизирана галактическа сонда от стратегия Марс, изстреляна от Съветския съюз през 70-те години на 20 век. Спускаемият модул става първият обект с човешки генезис на повърхността на Марс.

Основните цели на орбиталния апрат са снимане на марсианскитата повърхнина и облаци, установяване на температурата на Марс, изучване на топографията и чертите на повърхността, премерване свойствата на атмосферата, наблюдаване на слънчевия вятър и междупланетното и марсианското магнитно поле, както и предаване на информацията постъпваща от спускаемия модул, към Земята.

По случайност релативно мощна прашна стихия на Марс оказва неподходящо виляние върху задачата. Когато на 14 ноември 1971 година Маринър 9 влиза в орбита към Марс, единствено две седмици преди Марс 2 и Марс 3, учените са сюрпризирани да видят по този начин плътна марсианската атмосфера, „ тога от прахуляк ширеща се върху планетата, най-голямата следена стихия “. Повърхността на планетата е била напълно закрита. Поради неспособност за препрограмиране на бордовите компютри, Марс 2 и 3 освобождават спускаемите си модули незабавно и орбиталните им апарати употребяват забележителна част от ресурсите си за снимане на фотоси само с пращни облаци вместо картографиране на повърхността, както е било планувано.
Източник: trafficnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР