На този ден: Роден е Атанас Петров - патриархът на българския балет
Това е рубриката, в която ще ви напомни, какви значими събития са се случили на днешния ден - събития, дали отражение по света и в България, както и любопитни обстоятелства и истории.
Прочетете още
На 22 февруари 1887 година в местността Левент табия край Русе са разстреляни майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, капитан Георги Зеленогоров, подпоручик Кожухарски, подпоручик Димо Тръмбешки, подпоручик Енчев, подпоручик Божински и двамата жители Тома Кърджиев и Александър Цветков. Те са наказани на гибел поради присъединяване си в Офицерския протест.
Превратът е проведен от офицери русофили, емигрирали след неуспеха на проруския прелом от август 1886 година В заговора от 1887 година се включват групи офицери от гарнизоните в Силистра и Русе, само че протестът не получава огромна поддръжка и е сподавен за няколко дни.
Непосредствено след неуспеха в някои селища, като Перущица и Яворово, са извършени проруски демонстрации, а в сходни прояви през октомври 1886 година в Бургас и Сливен взимат присъединяване и военни. В началото на 1887 година част от избягалите в Румъния офицери, отпред с майор Петър Груев и капитаните Радко Димитриев и Анастас Бендерев, основават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си слага за задача да приготви въоръжено въстание в България против Регентството и държавното управление на доктор Васил Радославов.
За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е поддръжка от страна на българската общност. Тяхната активност е едва разгърната и се лимитира в привличане на офицери от другите гарнизони в страната. Най-подготвени се оказват гарнизоните в Силистра и Русе.
Въпреки предпазливостта на уредниците управляващите съумяват да разкрият дейностите им в Силистра, което става мотив за прибързано започване на акцията. За да не бъдат задържани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият шеф капитан Христо Кръстев афишира на 16 февруари въстание в града. След прехвърлянето на други военни подразделения към Силистра, Кръстев е зарязан от бойците си и е разстрелян на брега на река Дунав.
В изискванията на въведено изключително състояние участниците в протеста са съдени от военно-полеви съдилища, като смъртните присъди се утвърждават от главнокомандващия майор Рачо Петров. На 22 февруари 1887 г Смъртна присъда получава и капитан Болман, само че тя не е изпълнена, защото той е съветски гражданин. С 15 години затвор са сменени смъртните присъди на подпоручиците Мирков и Кръстев.
Със заповед на военния министър полковник Данаил Николаев военните формирования взели участие в преврата са разформировани, а бойните им флагове – изгорени.
През 1928 година се слага началото на българския балет. Първото зрелище, показано пред родната аудитория, е комедията " Копелия ". Поставена е от Атанас Петров, който влиза в основната роля.
Световната премиера на " Копелия " се състои 58 години по-рано на сцената на Парижката опера „ Гран Опера “, в наличието на император Наполеон III и брачната половинка му Йожени.
Атанас Петров посещава съвсем целия си живот на изкуството. Роден е на 1 октомври 1899 година в Добрич в фамилията на служител. Семейството са преселници от Котел, които по-късно се откриват във Варна. От дребен танцува, само че се среща с балета през 1920 година като възпитаник във Варненската мъжка гимназия, когато посещава концерти на съветската балерина белоемигрантка Мария Юриева. Започва да се занимава професионално с балет на 23 години - факт, който е казус в историята на изкуството
От 1922 до 1925 година учи типичен танц в Берлин в школата на Евгения Едуардова, която го прави собствен помощник. От 1925 до 1927 година Петров танцува в Дойче Опер Берлин. Работи с балетмайстора Макс Терпис, представител на немската пластична школа.
По това време балетистите в България са най-вече фенове. Петров обаче им се възхищава, защото влагат възприятие в танца. Неговата цел е да основе балетна школа, в която известно време съвместява дейностите възпитател, балетмайстор, солист и репетитор.
На 22 февруари 1943 година България подписва контракт с Германия за поетапна депортация на българските евреи в концентрационни лагери. Дотук се стига, откакто дълго време цар Борис съумява да отклони вниманието на Хитлер от въпроса за българсите евреи. Три години по-рано е признат Законът за отбрана на нацията. С него се слага началото на антисемитизма, като държавна политика.
В разгара на Втората международна война фюрерът Адолф Хитлер взема решение да ликвидира еврейската конгрегация в Европа изцяло. Той слага пред своя съдружник – Царство България въпроса за депортирането на близо 50 хиляди български евреи от неговите лимити в концентрационни лагери в Германия и Полша.
След оказан немски напън, на 22 февруари 1943 година основният комисар на КЕВ Александър Белев подписва контракт с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи. Взето е решение първият контингент от евреи да бъде образуван от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8 560 евреи от „ остаряла България “. За задачата КЕВ издават злокобната заповед и полицията стартира “лов на евреи ”. В Пловдив са събрани близо 9000 български евреи, с подготвеност да бъдат откарани с влакови ешелони за концлагера Треблинка.
В този миг обаче в огромните градове се надигат всеобщи митинги. На гребена им застават подпредседателят на българския парламент Димитър Пешев, именити създатели и общественици. Митрополит Кирил влиза в еврейския лагер в Пловдив и декларира, че ще тръгне с депортираните, в случай че те не бъдат освободени.
Междувременно група от 42 депутати отпред с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев се афишира против протичащото се, като посредством подписка в Народното събрание вършат дейностите обществено известни, като демонстрират тяхната нелегитимност.
Плановете за депортиране на евреите от България са спрени на два пъти — през март и май 1943 година, след което не се възобновяват, защото държавното управление се е провалило в тези свои планове. На Цар Борис са препоръчани " План А " - депортиране и " План Б " - изселване от София и потребление на евреи в трудови лагери в България, като той се стопира на втория. Последиците от разселването на евреите, както и напредъка на разгрома на Вермахта през идващите месеци вършат депортирането на практика неосъществимо.
През 1999 година е подписана българо-македонска декларация за споразумяване на езиковия спор сред двете страни. Спогодбата е сред министър председателите Иван Костов и Любчо Георгиевски. Добрите връзки със прилежащите страни са значими условия за присъединение към Европейски Съюз и НАТО.
20 години по-късно въпросът за добросъседството с Македония продължава да стои на дневен ред.
На този ден през 1990 година държавното управление на Англия разгласява „ Харта на жертвите на закононарушения “. По-късно той стартира да се празнува като Международен ден в поддръжка на жертвите на закононарушения.
В Съединени американски щати почитат паметта на първия президент Джордж Вашингтон, който е родоен на 22 февруари 1732 година.
Прочетете още
На 22 февруари 1887 година в местността Левент табия край Русе са разстреляни майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, капитан Георги Зеленогоров, подпоручик Кожухарски, подпоручик Димо Тръмбешки, подпоручик Енчев, подпоручик Божински и двамата жители Тома Кърджиев и Александър Цветков. Те са наказани на гибел поради присъединяване си в Офицерския протест.
Превратът е проведен от офицери русофили, емигрирали след неуспеха на проруския прелом от август 1886 година В заговора от 1887 година се включват групи офицери от гарнизоните в Силистра и Русе, само че протестът не получава огромна поддръжка и е сподавен за няколко дни.
Непосредствено след неуспеха в някои селища, като Перущица и Яворово, са извършени проруски демонстрации, а в сходни прояви през октомври 1886 година в Бургас и Сливен взимат присъединяване и военни. В началото на 1887 година част от избягалите в Румъния офицери, отпред с майор Петър Груев и капитаните Радко Димитриев и Анастас Бендерев, основават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си слага за задача да приготви въоръжено въстание в България против Регентството и държавното управление на доктор Васил Радославов.
За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е поддръжка от страна на българската общност. Тяхната активност е едва разгърната и се лимитира в привличане на офицери от другите гарнизони в страната. Най-подготвени се оказват гарнизоните в Силистра и Русе.
Въпреки предпазливостта на уредниците управляващите съумяват да разкрият дейностите им в Силистра, което става мотив за прибързано започване на акцията. За да не бъдат задържани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият шеф капитан Христо Кръстев афишира на 16 февруари въстание в града. След прехвърлянето на други военни подразделения към Силистра, Кръстев е зарязан от бойците си и е разстрелян на брега на река Дунав.
В изискванията на въведено изключително състояние участниците в протеста са съдени от военно-полеви съдилища, като смъртните присъди се утвърждават от главнокомандващия майор Рачо Петров. На 22 февруари 1887 г Смъртна присъда получава и капитан Болман, само че тя не е изпълнена, защото той е съветски гражданин. С 15 години затвор са сменени смъртните присъди на подпоручиците Мирков и Кръстев.
Със заповед на военния министър полковник Данаил Николаев военните формирования взели участие в преврата са разформировани, а бойните им флагове – изгорени.
През 1928 година се слага началото на българския балет. Първото зрелище, показано пред родната аудитория, е комедията " Копелия ". Поставена е от Атанас Петров, който влиза в основната роля.
Световната премиера на " Копелия " се състои 58 години по-рано на сцената на Парижката опера „ Гран Опера “, в наличието на император Наполеон III и брачната половинка му Йожени.
Атанас Петров посещава съвсем целия си живот на изкуството. Роден е на 1 октомври 1899 година в Добрич в фамилията на служител. Семейството са преселници от Котел, които по-късно се откриват във Варна. От дребен танцува, само че се среща с балета през 1920 година като възпитаник във Варненската мъжка гимназия, когато посещава концерти на съветската балерина белоемигрантка Мария Юриева. Започва да се занимава професионално с балет на 23 години - факт, който е казус в историята на изкуството
От 1922 до 1925 година учи типичен танц в Берлин в школата на Евгения Едуардова, която го прави собствен помощник. От 1925 до 1927 година Петров танцува в Дойче Опер Берлин. Работи с балетмайстора Макс Терпис, представител на немската пластична школа.
По това време балетистите в България са най-вече фенове. Петров обаче им се възхищава, защото влагат възприятие в танца. Неговата цел е да основе балетна школа, в която известно време съвместява дейностите възпитател, балетмайстор, солист и репетитор.
На 22 февруари 1943 година България подписва контракт с Германия за поетапна депортация на българските евреи в концентрационни лагери. Дотук се стига, откакто дълго време цар Борис съумява да отклони вниманието на Хитлер от въпроса за българсите евреи. Три години по-рано е признат Законът за отбрана на нацията. С него се слага началото на антисемитизма, като държавна политика.
В разгара на Втората международна война фюрерът Адолф Хитлер взема решение да ликвидира еврейската конгрегация в Европа изцяло. Той слага пред своя съдружник – Царство България въпроса за депортирането на близо 50 хиляди български евреи от неговите лимити в концентрационни лагери в Германия и Полша.
След оказан немски напън, на 22 февруари 1943 година основният комисар на КЕВ Александър Белев подписва контракт с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи. Взето е решение първият контингент от евреи да бъде образуван от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8 560 евреи от „ остаряла България “. За задачата КЕВ издават злокобната заповед и полицията стартира “лов на евреи ”. В Пловдив са събрани близо 9000 български евреи, с подготвеност да бъдат откарани с влакови ешелони за концлагера Треблинка.
В този миг обаче в огромните градове се надигат всеобщи митинги. На гребена им застават подпредседателят на българския парламент Димитър Пешев, именити създатели и общественици. Митрополит Кирил влиза в еврейския лагер в Пловдив и декларира, че ще тръгне с депортираните, в случай че те не бъдат освободени.
Междувременно група от 42 депутати отпред с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев се афишира против протичащото се, като посредством подписка в Народното събрание вършат дейностите обществено известни, като демонстрират тяхната нелегитимност.
Плановете за депортиране на евреите от България са спрени на два пъти — през март и май 1943 година, след което не се възобновяват, защото държавното управление се е провалило в тези свои планове. На Цар Борис са препоръчани " План А " - депортиране и " План Б " - изселване от София и потребление на евреи в трудови лагери в България, като той се стопира на втория. Последиците от разселването на евреите, както и напредъка на разгрома на Вермахта през идващите месеци вършат депортирането на практика неосъществимо.
През 1999 година е подписана българо-македонска декларация за споразумяване на езиковия спор сред двете страни. Спогодбата е сред министър председателите Иван Костов и Любчо Георгиевски. Добрите връзки със прилежащите страни са значими условия за присъединение към Европейски Съюз и НАТО.
20 години по-късно въпросът за добросъседството с Македония продължава да стои на дневен ред.
На този ден през 1990 година държавното управление на Англия разгласява „ Харта на жертвите на закононарушения “. По-късно той стартира да се празнува като Международен ден в поддръжка на жертвите на закононарушения.
В Съединени американски щати почитат паметта на първия президент Джордж Вашингтон, който е родоен на 22 февруари 1732 година.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ