Това е роман, чийто герои обитават един стандартен български панелен

Това е разказ, чийто герои населяват един общоприет български панелен блок. Действието се развива през деветдесетте години на предишния век, когато преходът от социализъм към народна власт ражда типажи, които изкушават не един надарен публицист. И те се заселват в разнообразни сюжети на българската литература. Особеното в „ БЛОК 317 “ е, че е написан на немски от българка, която живее в Германия. Той е дебютният разказ на Райна Бройер. Родена в Бургас през 1983г., тя рано отпътува със фамилията си за Германия. София и Загреб са някои от спирките в живота ѝ, с цел да се откри през днешния ден в Бон, където работи като журналистка за немска социална медия. През 2022 година Райна беше посетител на Литературния фестивал на Русе, проведен от МД “Елиас Канети “. Тогава елементи от романа бяха преведени на български език (включително и от възпитаници от СУПНЕ „ Фридрих Шилер “ - Русе) и представянето му провокира оневинен интерес. Преведен в този момент от Димитър Ангелов и публикуван от издателство „ Елиас Канети “, той към този момент е наличен за българския четец. Каква е предисторията на българското издание, споделя Райна Бройер: „ Бях учудена, че ползата в Германия и Австрия, за моите скромни упования, е огромен. Аз си мислех, че я пиша единствено за българската общественост в Германия - за тези, които могат да схванат и почувстват написаното, за тези, които са го претърпели, само че се оказа, че и германците бяха любопитни да схванат какво се е случвало в България през 90-те и по какъв начин хората са живеели тогава. Това, което желаех да реализира с книгата ми, е посредством комизъм да слага основите за разговор. Надявам се да ми се е получило – публиката ще реши. С тази книга в ръце желая да беседвам с генерацията на моите баба и дядо, които към този момент си отиват, с генерацията на моите родители, и с моята генерация. В Германия има термин за тази генерация - Nachwendekinder, това са тези, които са родени към 1989. Всяка една генерация е предходна своя път, правила неточности, желая да схвана дали сме подготвени да приказваме дружно и да отговаряме за своите дейности. Тоест с две думи: желая разговор, който в днешно време става още веднъж все по-труден. Но с малко комизъм може би е по-лесно да се приказва. “

Не по-малко забавен за читателя на този разказ е послесловът на Здравка Евтимова. Ето няколко реда и от него: „ Блок 317 “е книга, която отваря мъчителни рани и в същото време ги лекува ловко – тук-там с пречистващото болката състрадание, другаде – със залпове откровен смях. Романът може да се схване и като предизвестие – всеки един е виновен за осъществена от него измама “.

Автор на текста:Детелина Каменова