„Това е разказ за дългия житейски и творчески път на

„ Това е роман за дългия житейски и креативен път на именития художник роден в Пазарджик, завоювал триумфите си в Париж, минал през галериите на Европа, с цел да се върне в София, Чирпан, Варна и да остави шест галерии в родината си с подарени свои картини, от които 40 платна в най-голямата в Чирпан, където ще бъде и бъдещата премиера на документалната книга за живота му”-обясни създателят Исак Гозес.

Журналистът е бил непосредствен другар на художника през последните двадесет години от живота му. За да напише книгата си, той се е срещнал с съвсем всичките му родственици, приятели, сътрудници, фамилията му. Гозес има шест издадени книги, четири от които са биографии на видни персони. Носител е на премията за журналистика „ Черноризец Храбър “.

-Исак, имате лекотата да се запознавате бързо с хората. Изработва ли се това качество належащо за специалността ни, или е ваш вътрешен гений?
-Не знам. По принцип съм много стеснителен. Бях агроном на село и намах накакво желание да ставам публицист. Дотогава не бях писал даже и писмо. Веднаж в стопанството, в което работих, пристигна руска колхозна делегация. Сред гостите бе една извънредно красива краварка- челничка. Тя толкоз ме въодушеви, че написах дописка до окръжния вестник. Много се изненадах, когато я видях отпечатана. В нея обаче, краварката-челничка съвсем бе изчезнала, говореше се повече за българо-съветската дружба. Така се възпламених да пиша. След няколко години към този момент бях редактор в окръжния вестник „ Сливенско дело “. Може и да съм имал гений за това, само че от време на време го усещах като насила.



-Вие в никакъв случай не се хвалите, а в случай че отворим интернет, съвсем няма прочут създател в другите изкуства, който да не сте интервюирали.
-Имал съм този шанс. Писал съм очерци, правил съм изявленията с съвсем всички огромни български актьори. Било е празник за мен. Най-притеснен бях при първата ми среща с Лили Иванова. Обожавах я и не можех да допускам, че тя стои пред мен и си приказваме. Аз обаче нищо не чувах, добре, че всичко се записваше от диктофона. Беше като сън.

С „ магьосника” - илюзиониста Астор се видяхме откакто дълго бе живял и работил в Америка. Докато ми разказваше какво се е случило там, изпихме по няколко водки. Те дадоха начало на другарството ни, което продължава и през днешния ден. Актьорът Георги Джубрилов, който наказаха като доста червен социалист, ми призна, че е далтонист и не разграничава аления цвят.

Интервюто ми с художника Георги Павлов-Павлето излезе в деня на неговата гибел. Предният ден той беше жив и отговаряше на въпросите ми.

А по отношение на хвалбите, не виждам никави аргументи да се туптя по гърдите. Върша някаква работа, която считам, че е потребна. Като хлебаря, обушаря, лекаря. Старая се да го права добре, само че не постоянно се получава. Веднаж бях написал нещо за един остарял, заслужил авиатор. Явно не съм бил напълно прецизен, тъй като получих писмо от негови сътрудници, в което пишеше, че съм най-големия „ чукчи”, който написа на тази тематика. Не обичам да съм в центъра на вниманието и изключително да ме хвалят. Тогава ми иде да потъна в земята от стеснение. Добре, че се случва рядко.

-Как се появи Манев на вашия небосвод?
-По тъкмо, аз се появих на неговия и той ме видя. Все отново, когато се запознахме той беше доста прочут, за разлика от мен. С появяването му, където и да е, незабавно го виждаха. Не единствено тъй като бе висок, прекрасен и чорлав и в никакъв случай не употребяваше гребен. Има си такива хора, които незабавно бият на очи. Той беше от тях. Разказвал ми е, че в Америка постоянно сервитьорите носели сметките на него, бедняка, без цент в джоба, макар че масата е била цялостна с милионери.

Явно сме си допаднали, с цел да бъдем дружно двадесет години. Скарвали сме се два пъти и не сме си говорили по три месеца. В единият от случаите повода беше жена. Да се чудиш на акъла й: остави великия Манев и пристигна при мен. Разбира се, за малко. После се вразуми и си откри трети, сериозен и уталожен мъж. При това чужденец. Така нещата си пристигнаха на мястото и всички си останахме другари.



-Какъв човек беше Манев?
-Много добър. Разбира се суетлив като всеки създател. Пресметлив, само че и доста великодушен, откакто подари картини за шест галерии на негово име, които са отворени и през днешния ден.
Никога не съм чул Кольо да каже неприятна дума за различен. Никога. Когато някой от компанията злослови по нечий адрес, той се дърпаше настрани. Не искаше да слуша. Един строителен бизнесмен го завлече с голяма сума, само че и за него не сподели неприятно... Рядко се срещат такива индивиди.

Кольо Манев виждаше, че хората го обичат. Спирахо го, заговаряха. Циганите в обичания му Чирпан, уважително му сваляха шапка и му викаха: Вие сте най-големия художник на света. Той се смееше: Идете в галерията да видите най-малко една моя картина, споделяше им.

Рибарите в Балчик му даваха кило риба, сама да им драсне някоя чертичка. Той обаче постоянно си плащаше за рибата.

-Пишете ли в книгата си за дамите на Манев? Той беше доста прелъстителен мъж, харесван...
-Разбира се. Те бяха най-важното нещо в живота му, след картините. Беше претърпял огромни, буйни любови, трагични раздели и нито един брак. Да не бързаме, споделяше на изгорите си, чакайте ме да стана на осемдесет и ще се оженим. Но на никоя очевидно не й се е чакало. А и той не доживя осемдесет. Това, което го радваше, бе, че макар катаклизмите на връзките си, е запазил другарството си с всички остарели любови. С една даже се опита да възкреси възприятията им след години, само че нищо не стана.
Ужасно е да загубиш другар....

-Кольо си отиде три дни преди седемдесет и осмия си рожден ден. Две години, поради тежката болест, не можа да си пристигна в България. Това доста му тежеше. Но той имаше дух и в никакъв случай не се оплакваше. Дори, когато виждаше, че си отива. Той просто рисуваше. До последния си ден. Наколко дни след гибелта му, Сара, неговата нидерландска щерка, му роди внуче. Кръговратът на живота не стопира. Днес в галериите му в шест български града хората се срещат с картините му.

Приятелите не престават да си спомнят за него. Разказват случки, прекарвания и нормално се смеят. Защото, в случай че плачат това по никакъв начин няма да му хареса. Той не обичаше да се тъгува.



-Имахте огромно другарство и с Лили Иванова? Книгата ви за нея, обаче бе съпроводена със скандал...
За Лили Иванова съм споделил всичко, което мисля: до момента в който бя, е другари и след това, откакто се раздуха абсурда. Готов съм да го повторя и в този момент: Тя е доста огромен актьор. Символ. В региона на попмузиката няма да се роди подобен гений. Поне този век, не. Книгата ми за нея споделя тъкмо това. Скандалът бе раздухан от хора, които не са я чели.Ей, по този начин, да се злослови.

-Приятелството ли е в основата, с цел да напише човек документална книга за живота на създател?
-Обезателно. Всеки спомен и всяка непокътната картина в паметта минават през другарството.

Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ