Преглед на филма: В мъчителната „Зона на интереси“ злините на Холокоста са прикрити в битовизми
Това е просто жена, която опитва кожено палто сама в стаята си и опитва червило. Това са единствено няколко другари, които разискват поръчките на паста за зъби на кафе в кухнята. Това е просто стопанка, която демонстрира новата си градина и детски басейн, или татко, който води децата си на лов на риба в река.
Решаващият подтекст е, че тези подиуми се случват единствено на една каменна стена от газовите камери и крематориуми на Аушвиц. И самата им битовост ги прави зли – „ баналността на злото “, в случай че използваме добре известната фраза на Хана Аренд. В своя акуратен и непосилен филм „ The Zone of Interest ” сценаристът и режисьор Джонатан Глейзър е намерил метод да съобщи злото, без въобще да изобразява самия смут. Но макар че убягва от очите ни, ужасът атакува сетивата ни по други, по-дълбоки способи.
Как въобще човек стартира да изобразява Холокоста? Въпросът провокира режисьорите от осем десетилетия. Опитите за хуманизиране на ужаса постоянно губят визия за мащаба на геноцида. А напъните да се в...
Прочетете целия текст »
