Еврото никога не е печелило референдум
Това е повода Европейски Съюз и властта в София да го постановат с диктат в България
Макар и въведена в привидно демократична среда, единната европейска валута е на процедура измежду най-диктаторските принадлежности за доминиране на либерал- глобалистката администрация в Европейския съюз. Навсякъде еврото бе наложено без допитване до популацията, без необятен публичен спор, без вземане предвид с настроенията на хората. Там, където върхушката в Брюксел - по недовиждане, заплеснатост или подценяване на ситуацията „ на терен “, въпреки всичко позволи референдуми „ за “ или „ срещу “, общата валута се провали с гръм и тропот.
Така бе преди 25 години в Дания, три години по-късно в Швеция и през 2015 година в Гърция. Ако към тях прибавим и инцидентно промъкналите се през иглените цензурни пролуки на Брюксел допитвания за съществуването на самия Европейски съюз - за така наречен му конституция през 2005 година във Франция и Нидерландия, също изгубени изрично, можем да отчетем, че еврото е било отхвърлено и в тези две страни.
Това е повода либерал-глобалистите в Брюксел и техните послушници по места да се боят като демон от тамян от всяко споменаване на толкоз рисковия за ушите им израз „ референдум за еврото “. Такъв не се организира на никое място повече. Нито в Словения, вкарана в еврозоната през 2007, нито в Кипър и Малта през 2008, или пък Словакия през 2009. Допитвания нямаше и в Естония, която бе присъединена през 2014, Латвия - 2015, Литва - 2016. Никой не се поинтересува какво мислят и хърватите през 2022-ра. Година по-късно обединението от либерал-глобалисти в Брюксел и политически хайлайф в Загреб просто взеха решение, че знаят по-добре от четиримилионното население, че най- вярно за него е да се унищожи националната валута куна.
Безличната, наднационална и далечна от проблемите на елементарните хора администрация в Брюксел е наясно, че няма по какъв начин да бъде симпатична и мечтана. Затова и разгръщането на съюза до днешните му юрски размери се случи зад тила на публичните маси в Европа. Никой в никакъв случай не ги попита желаят ли по-хлабавата икономическа организация Европейска икономическа общност (Европейска икономическа общност) да се разшири до политическата ламя Европейски Съюз: Централно държавно управление, което се меси във всеки аспект от съществуването на страните - от капачките на бутилки, през пазаруването на влакове, до енергийните мощности.
Така наподобява Договорът от Маастрихт, с който хлабавата Европейска
икономическа общественост бе засилена към Европейски съединени щати. Дания го
отхвърли на референдум. Останалите европейски нации даже не са го чели. Техните
правителства не сметнаха за нужно да ги питат желаят ли го.
Европейски Съюз по принцип ненавижда референдумите. Защото постоянно ги губи. През 1992 година, когато беше препоръчано подписването на Договора от Маастрихт, създаващ основите на бъдещата мега страна Европейски съединени щати, датчаните съумяха да си издействат референдум и споделиха „ не “. В Европейски Съюз решенията се взимат с единогласие, само че датското „ не “ не попречи на либерал-глобалистите в Брюксел да продължат по пътя, който сами си бяха наумили. На Дания бяха обещани някакви козметични отстъпки - право да не взе участие в общата отбранителна политика. Същото се повтори и през 2008 година в Ирландия. Местното население отхвърли Лисабонския контракт. Отговорът на Брюксел? Референдуми до дупка, до момента в който се уморят и кажат „ да “. Е, споделиха през 2006.
Датчани, които не желаят да се унищожава кроната, демонстрират през 2000
година по какъв начин би трябвало да се гласоподава.
Но да се върнем към неволите на обичаната на евробюрокрацията и нейния зависещ хайлайф по места обща валута. Референдумът в Дания бе на 28 септември 2000 година С рекордна изборна интензивност от 87,6%, 53,2% от гласувалите отхвърлиха унищожаването на датската крона. Правителството и главните политически партии, които брюкселската администрация към този момент бе съумяла да подчини, постановяваха надменно непознатата валута. Медиите бяха залети с реклами какъв брой лачена и хубава е и какви потоци от мед и масло ще се изсипят върху Дания, в случай че се откаже от финансовия си суверенитет - същите, които се въртят сега непрекъснато и в българския ефир. Но тъкмо суверенитетът бе невралгичната точка, която обърна гласуването.
На 14 септември 2003 година още веднъж рекордни 82,6% от шведите отидоха до урните, с цел да кажат с 55,9% не на затриването на локалната крона. Медии и политически хайлайф безусловно лазеха по нервите на елементарните хора. Най-арогантна в тази акция по налагане на еврото бе външната министърка Анна Линд. Нещата стигнаха до такива френетични равнища, че в напрегнатата конюнктура самата Линд стана жертва на личните си вярвания. Тя бе заклана в супермаркет. Местните управляващи се опитваха дълго време да разграничават нещастието от референдума. Те упорстваха, че килърът е вманиачен сръбски преселник, който просто по този начин в несвяст си обикалял по магазините, с цел да коли инцидентни хора. Доста по-късно, когато ползата към убийството стихна и бе четена присъда, се разбра, че килърът е с шведски паспорт и не е вманиачен. Лудите не ги съдят. Пращат ги в лудница. А този получи пожизнен затвор.
Либерал-глобалистите в Швеция сътвориха толкоз нервна и френетична
среда към референдума за еврото, че това коства живота на най-гласовитата измежду
тях - външната министърка Анна Линд.
Преди десетина години се оказа, че политическият хайлайф на Гърция, откакто е вкарал принудително страната в еврозоната, систематично е лъгал за финансовото и икономическо положение. Бюджетите са били фалшифицирани, с цел да наподобяват напудрени. На процедура се е крадяло като за последно, а дупките са се запушвали със заеми безспир. Звучи като че ли познато...
Кризата бе от такова естество, че разклати цялата двупартийна политическа система на страната. Мастодонтите ПАСОК и „ Нова народна власт “, разменяли си нехайно властта в последните 40 години, бяха пред разпад. ПАСОК в действителност изчезна от политическата сцена. Появи се изцяло нова революционна левица - Сириза, и бързо завоюва изборите. През 2015 година интернационалните кредитори сложиха унищожителни условия пред Сириза за погашение на задълженията. Единственият метод да понижи бремето бе да девалвира националната валута. Ако имаше обаче такава...
Сириза изиска от популацията мандат да одобри или отхвърли препоръчаните ограничения, което бе на процедура референдум „ за “ или „ срещу “ връщането на драхмата. С 61% от гласовете жителите отхвърлиха препоръчаните ограничения и приветстваха възобновяване на националната парична единица. Но историята демонстрира, че даже от Съветския съюз може се все в миналото да се отскубнеш, не и от еврозоната. Конституцията на Съюз на съветските социалистически републики предвиждаше, въпреки и единствено на книга, правото на обособяване. Правилата за присъединение към еврозоната не допускат правилник за напускането ѝ.
Тогавашният финансов министър на Гърция Янис Варуфакис, най-гласовит критик на еврото, съобщи, че единната валута е основала стопански несъответствия и в допълнение е подсилило икономическата и финансова рецесия в страната. „ Еврото е проектирано по метод, който обслужва ползите на по-силните стопански системи в Европейски Съюз за сметка на по- слабите “, сподели той. След което просто го изгониха от държавното управление. Брюксел не разреши на Гърция да си връща драхмата. Властите в Атина клекнаха и извършиха проекта на интернационалните кредитори до последната запетая.
Янис Варуфакис гласоподава против проекта на кредиторите, което на процедура
бе и допитване за връщане на драхмата като национална валута. Световният
либерал-глобализъм обаче не зачете референдума.
Макар и в никакъв случай да не им е давала думата, Франция въпреки всичко чу мнението на елементарните хора за еврото. Настроенията станаха забележими по време на митингите на „ Жълтите жилетки " (2018–2020 г.). Движението, почнало като реакция против повишението на цените на горивата, прерасна в огромен протест против обществената неправда и икономическата политика. Сред главните претенции на стачкуващите в тяхната харта бе и провеждането на референдум за излизане на Франция от еврозоната.
Всичко това удостоверява, че недоверието към еврото е необятно публикувано и има дълбоки социално-икономически корени, надалеч надхвърлящи клишетата за „ балкански комплекс “, „ външно въздействие “, „ путинска агитация “, „ нрав на Ганя “, който е селяндур и нищо не схваща, за разлика от елита. Щом в страни като Швеция, Дания, Гърция и Франция недоволството против единната валута е органична част от публичния спор, а не маргинално събитие, е разбираемо за какво останалите държавни управления — в това число българското — заобикалят да организират подобен. Техните страхове от всенародно допитване са ясни: когато хората имат право на глас по въпроса, резултатът е безапелационен и прекомерно неуместен за либерал-глобалистите, които си мечтаят за континент без народи и страни, с единно държавно управление и единна валута.
Точка 9 в хартата на „ Жълтите жилетки “ във Франция изискваше
референдум за излизане от еврозоната, „ с цел да можем да емитираме свои лични
пари “.
Откакто в Съединени американски щати властта пое Доналд Тръмп, светът на либерал-глобализма бе ограничен доста. Но не и нахалството му. Кончината на USAID измести финансовия му център от Вашингтон в Брюксел. Дори още по-конкретно - в самата европейска администрация. А на бюрокрацията в Брюксел, самата тя объркана след всичко протичащо се в Америка, пъклен ѝ би трябвало доказателство за личната неповторимост, за потребността от нейното по-нататъшно битие и възпроизвеждане. Особено на фона на прочистването на либерал-глобалистките структури в Съединени американски щати. Присламчването на още една страна посредством нейния зависещ хайлайф към тима на единната валута за бюрокрацията в Брюксел е точно такова доказателство - и в нейното лично его, и за пред хората.
Затова сега следим незабравим унисон на Брюксел и елита в София в налагането на девиза „ евро или гибел ". Това е и повода хайлайф и брюкселска администрация с две ръце да избутват на ярко като единствени свои съперници в „ дебата “ за единната валута не експерти, не икономисти с тежест, а представителите на партия, известна главно с русофилията си. Хтър ход, с цел да се избегне каквато и да е дискусия за еврото. Колчем някой се опита да подхване такава със съществени причини, хайлайф, евробюрократи и техни поддръжници незабавно го „ прострелват “ с обвиняване, че е сътрудник на Путин, и той млъква компрометиран.
Когато имаш отсреща си хора, чиито причини против еврото девалвират в заклинания по какъв начин би трябвало да се окупира Македония, по какъв начин всички ще падат от фюзелажите, по какъв начин убийствата в Украйна са спектакъл, а умиращите под съветските бомби - зле гримирани актьори, можеш да си затриваш на воля не просто национална валута, а каквото си пожелаеш.
Макар и въведена в привидно демократична среда, единната европейска валута е на процедура измежду най-диктаторските принадлежности за доминиране на либерал- глобалистката администрация в Европейския съюз. Навсякъде еврото бе наложено без допитване до популацията, без необятен публичен спор, без вземане предвид с настроенията на хората. Там, където върхушката в Брюксел - по недовиждане, заплеснатост или подценяване на ситуацията „ на терен “, въпреки всичко позволи референдуми „ за “ или „ срещу “, общата валута се провали с гръм и тропот.
Така бе преди 25 години в Дания, три години по-късно в Швеция и през 2015 година в Гърция. Ако към тях прибавим и инцидентно промъкналите се през иглените цензурни пролуки на Брюксел допитвания за съществуването на самия Европейски съюз - за така наречен му конституция през 2005 година във Франция и Нидерландия, също изгубени изрично, можем да отчетем, че еврото е било отхвърлено и в тези две страни.
Това е повода либерал-глобалистите в Брюксел и техните послушници по места да се боят като демон от тамян от всяко споменаване на толкоз рисковия за ушите им израз „ референдум за еврото “. Такъв не се организира на никое място повече. Нито в Словения, вкарана в еврозоната през 2007, нито в Кипър и Малта през 2008, или пък Словакия през 2009. Допитвания нямаше и в Естония, която бе присъединена през 2014, Латвия - 2015, Литва - 2016. Никой не се поинтересува какво мислят и хърватите през 2022-ра. Година по-късно обединението от либерал-глобалисти в Брюксел и политически хайлайф в Загреб просто взеха решение, че знаят по-добре от четиримилионното население, че най- вярно за него е да се унищожи националната валута куна.
Безличната, наднационална и далечна от проблемите на елементарните хора администрация в Брюксел е наясно, че няма по какъв начин да бъде симпатична и мечтана. Затова и разгръщането на съюза до днешните му юрски размери се случи зад тила на публичните маси в Европа. Никой в никакъв случай не ги попита желаят ли по-хлабавата икономическа организация Европейска икономическа общност (Европейска икономическа общност) да се разшири до политическата ламя Европейски Съюз: Централно държавно управление, което се меси във всеки аспект от съществуването на страните - от капачките на бутилки, през пазаруването на влакове, до енергийните мощности.
Така наподобява Договорът от Маастрихт, с който хлабавата Европейска икономическа общественост бе засилена към Европейски съединени щати. Дания го
отхвърли на референдум. Останалите европейски нации даже не са го чели. Техните
правителства не сметнаха за нужно да ги питат желаят ли го.
Европейски Съюз по принцип ненавижда референдумите. Защото постоянно ги губи. През 1992 година, когато беше препоръчано подписването на Договора от Маастрихт, създаващ основите на бъдещата мега страна Европейски съединени щати, датчаните съумяха да си издействат референдум и споделиха „ не “. В Европейски Съюз решенията се взимат с единогласие, само че датското „ не “ не попречи на либерал-глобалистите в Брюксел да продължат по пътя, който сами си бяха наумили. На Дания бяха обещани някакви козметични отстъпки - право да не взе участие в общата отбранителна политика. Същото се повтори и през 2008 година в Ирландия. Местното население отхвърли Лисабонския контракт. Отговорът на Брюксел? Референдуми до дупка, до момента в който се уморят и кажат „ да “. Е, споделиха през 2006.
Датчани, които не желаят да се унищожава кроната, демонстрират през 2000 година по какъв начин би трябвало да се гласоподава.
Но да се върнем към неволите на обичаната на евробюрокрацията и нейния зависещ хайлайф по места обща валута. Референдумът в Дания бе на 28 септември 2000 година С рекордна изборна интензивност от 87,6%, 53,2% от гласувалите отхвърлиха унищожаването на датската крона. Правителството и главните политически партии, които брюкселската администрация към този момент бе съумяла да подчини, постановяваха надменно непознатата валута. Медиите бяха залети с реклами какъв брой лачена и хубава е и какви потоци от мед и масло ще се изсипят върху Дания, в случай че се откаже от финансовия си суверенитет - същите, които се въртят сега непрекъснато и в българския ефир. Но тъкмо суверенитетът бе невралгичната точка, която обърна гласуването.
На 14 септември 2003 година още веднъж рекордни 82,6% от шведите отидоха до урните, с цел да кажат с 55,9% не на затриването на локалната крона. Медии и политически хайлайф безусловно лазеха по нервите на елементарните хора. Най-арогантна в тази акция по налагане на еврото бе външната министърка Анна Линд. Нещата стигнаха до такива френетични равнища, че в напрегнатата конюнктура самата Линд стана жертва на личните си вярвания. Тя бе заклана в супермаркет. Местните управляващи се опитваха дълго време да разграничават нещастието от референдума. Те упорстваха, че килърът е вманиачен сръбски преселник, който просто по този начин в несвяст си обикалял по магазините, с цел да коли инцидентни хора. Доста по-късно, когато ползата към убийството стихна и бе четена присъда, се разбра, че килърът е с шведски паспорт и не е вманиачен. Лудите не ги съдят. Пращат ги в лудница. А този получи пожизнен затвор.
Либерал-глобалистите в Швеция сътвориха толкоз нервна и френетична среда към референдума за еврото, че това коства живота на най-гласовитата измежду
тях - външната министърка Анна Линд.
Преди десетина години се оказа, че политическият хайлайф на Гърция, откакто е вкарал принудително страната в еврозоната, систематично е лъгал за финансовото и икономическо положение. Бюджетите са били фалшифицирани, с цел да наподобяват напудрени. На процедура се е крадяло като за последно, а дупките са се запушвали със заеми безспир. Звучи като че ли познато...
Кризата бе от такова естество, че разклати цялата двупартийна политическа система на страната. Мастодонтите ПАСОК и „ Нова народна власт “, разменяли си нехайно властта в последните 40 години, бяха пред разпад. ПАСОК в действителност изчезна от политическата сцена. Появи се изцяло нова революционна левица - Сириза, и бързо завоюва изборите. През 2015 година интернационалните кредитори сложиха унищожителни условия пред Сириза за погашение на задълженията. Единственият метод да понижи бремето бе да девалвира националната валута. Ако имаше обаче такава...
Сириза изиска от популацията мандат да одобри или отхвърли препоръчаните ограничения, което бе на процедура референдум „ за “ или „ срещу “ връщането на драхмата. С 61% от гласовете жителите отхвърлиха препоръчаните ограничения и приветстваха възобновяване на националната парична единица. Но историята демонстрира, че даже от Съветския съюз може се все в миналото да се отскубнеш, не и от еврозоната. Конституцията на Съюз на съветските социалистически републики предвиждаше, въпреки и единствено на книга, правото на обособяване. Правилата за присъединение към еврозоната не допускат правилник за напускането ѝ.
Тогавашният финансов министър на Гърция Янис Варуфакис, най-гласовит критик на еврото, съобщи, че единната валута е основала стопански несъответствия и в допълнение е подсилило икономическата и финансова рецесия в страната. „ Еврото е проектирано по метод, който обслужва ползите на по-силните стопански системи в Европейски Съюз за сметка на по- слабите “, сподели той. След което просто го изгониха от държавното управление. Брюксел не разреши на Гърция да си връща драхмата. Властите в Атина клекнаха и извършиха проекта на интернационалните кредитори до последната запетая.
Янис Варуфакис гласоподава против проекта на кредиторите, което на процедура бе и допитване за връщане на драхмата като национална валута. Световният
либерал-глобализъм обаче не зачете референдума.
Макар и в никакъв случай да не им е давала думата, Франция въпреки всичко чу мнението на елементарните хора за еврото. Настроенията станаха забележими по време на митингите на „ Жълтите жилетки " (2018–2020 г.). Движението, почнало като реакция против повишението на цените на горивата, прерасна в огромен протест против обществената неправда и икономическата политика. Сред главните претенции на стачкуващите в тяхната харта бе и провеждането на референдум за излизане на Франция от еврозоната.
Всичко това удостоверява, че недоверието към еврото е необятно публикувано и има дълбоки социално-икономически корени, надалеч надхвърлящи клишетата за „ балкански комплекс “, „ външно въздействие “, „ путинска агитация “, „ нрав на Ганя “, който е селяндур и нищо не схваща, за разлика от елита. Щом в страни като Швеция, Дания, Гърция и Франция недоволството против единната валута е органична част от публичния спор, а не маргинално събитие, е разбираемо за какво останалите държавни управления — в това число българското — заобикалят да организират подобен. Техните страхове от всенародно допитване са ясни: когато хората имат право на глас по въпроса, резултатът е безапелационен и прекомерно неуместен за либерал-глобалистите, които си мечтаят за континент без народи и страни, с единно държавно управление и единна валута.
Точка 9 в хартата на „ Жълтите жилетки “ във Франция изискваше референдум за излизане от еврозоната, „ с цел да можем да емитираме свои лични
пари “.
Откакто в Съединени американски щати властта пое Доналд Тръмп, светът на либерал-глобализма бе ограничен доста. Но не и нахалството му. Кончината на USAID измести финансовия му център от Вашингтон в Брюксел. Дори още по-конкретно - в самата европейска администрация. А на бюрокрацията в Брюксел, самата тя объркана след всичко протичащо се в Америка, пъклен ѝ би трябвало доказателство за личната неповторимост, за потребността от нейното по-нататъшно битие и възпроизвеждане. Особено на фона на прочистването на либерал-глобалистките структури в Съединени американски щати. Присламчването на още една страна посредством нейния зависещ хайлайф към тима на единната валута за бюрокрацията в Брюксел е точно такова доказателство - и в нейното лично его, и за пред хората.
Затова сега следим незабравим унисон на Брюксел и елита в София в налагането на девиза „ евро или гибел ". Това е и повода хайлайф и брюкселска администрация с две ръце да избутват на ярко като единствени свои съперници в „ дебата “ за единната валута не експерти, не икономисти с тежест, а представителите на партия, известна главно с русофилията си. Хтър ход, с цел да се избегне каквато и да е дискусия за еврото. Колчем някой се опита да подхване такава със съществени причини, хайлайф, евробюрократи и техни поддръжници незабавно го „ прострелват “ с обвиняване, че е сътрудник на Путин, и той млъква компрометиран.
Когато имаш отсреща си хора, чиито причини против еврото девалвират в заклинания по какъв начин би трябвало да се окупира Македония, по какъв начин всички ще падат от фюзелажите, по какъв начин убийствата в Украйна са спектакъл, а умиращите под съветските бомби - зле гримирани актьори, можеш да си затриваш на воля не просто национална валута, а каквото си пожелаеш.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ