Най-бързият българин - Николай Антонов, от клиниката за зависими: Връщам се от ада!
Това е последният ми късмет, пуших чай с конска анестезия
Световният първенец в спринта на 200 метра Николай Антонов към този момент повече от два месеца води борба със зависимостта си към алкохола и опиатите. Благодарение на обява на " България Днес " лекоатлетът с прякор Таланта бе поканен да взе участие в плана на Би Ти Ви " Не/Зависимите " и получи късмет да се върне към живота с шестмесечно гратис лекуване в лечебен център " Жива " в София. След малко повече от 70 дни терапия Николай наподобява прероден - ухилен, подреден и добре изглеждащ. Екип на вестника посети най-бързия българин в клиниката за подвластни на столичната улица " Шипка ", а той описа по какъв начин протича лекуването му.
- Николай, към този момент повече от два месеца си в центъра за лекуване на алкохолизъм и наркомания? Как се чувстваш?
- Добре, към този момент съм 71 дни тук. Влязох в много неприятно положение, последните ми две години бяха доста тежки. Благодаря доста, че ми помогнахте. Тук съм, с цел да си върна естествения живот. Програмата работи. Най-трудната битка ще бъде по-късно. Тази стратегия е шест месеца, тук сме в предпазена среда и не изпитвам чак такава потребност за приложимост на опиати и алкохол. Вече бях в отпуск - отидох си за един ден до Разград. Хората ме одобряват по различен метод. Нямат страхове от мен. Но към момента не ми имат вяра, че ще мога да се оправя. Все отново това са дълги години на приложимост на неприятни неща.
- Промени ли се мисленето ти, откогато си чист?
- За тези два месеца много ми се поизбистри мозъкът. Започнаха да нахлуват мемоари, които бях не запомнил. Потискал съм ги с тези химикали. Все едно се завръщам от пъкъла. Драпам със зъби и нокти да оздравея. След спорта много хора ми обърнаха тил и събрах доста яд в себе си. Може би за това почнах да пия доста и да употребявам опиати, с цел да потисна тези гадни чувства.
В края на предходната година Таланта бе цялостна руина
- Как протича денят ти?
- Еднообразно, само че стартира да ми става добре. Часът ни за ставане е 7, само че аз се разсънвам в 6,30. Кафенце, закуска, след това имаме половин час свободен. В момента съм заместник-лидер за спазването на разпоредбите. Всеки би трябвало да мине през водачеството.
Антонов е отвял легендата Карл Луис
- Липсва ли ти животът на открито?
- В началото имаше носталгия, доста си мислех за щерка ми, беше ми мъчително. Притеснявах се за майка ми, тъй като е сама. Но виждам, че хората, които ме обичат, желаят да съм тук и да се церя. Не желая да ги отчайвам.
- Как се разбираш с останалите подвластни, настанени тук?
- Надявам се, че са ме приели. В началото имах проблеми с едно от момчетата, само че изгладихме нещата. Агресията тук е табу. Правилата са много, над 30. Трябва да ги съблюдаваме, с цел да можем след това да влезем в действителния живот. Сексът също е неразрешен. Учим, влизаме в групи, пишем всеки следобяд. Това е част от лечението. Около 37-38 индивида сме, мъже и дами. Помагаме си доста. Условията са доста положителни. С всички сме съвсем идентични. Има възрастни, младежи. Дори един поп. В групата не би трябвало да има напрежение. Абе, крепко е. Това не е комуна, а лечебен център.
- Правиш ли проекти за бъдещето?
- Имам още към три месеца и половина тук. Имам проекти, само че в този момент съм се отдал напълно на лекуването си и желая да съм съсредоточен. Към спорта в никакъв случай няма да се върна.
- Излизате ли от центъра?
- Всяка неделя имаме по няколко часа разходка. Хапваме по един сладолед и в 6 следобяд се прибираме. Два пъти ни водеха на спектакъл, аз обичам да виждам. Иначе спим в една къща, а денем сме тук в центъра. Излизаме единствено с компаньон от клиниката. Телефони нямаме. Доволен съм от всичко, нямам искания. Бил съм на доста неприятни места - затвор, лудници, за мен тук е идеално.
- Можеш ли да приказваш с околните си?
- В понеделник имам право на 10 минути по телефона с един човек от фамилията. Майка ми е към този момент по-спокойна, вижда, че има огромна смяна. Дъщеря ми е доста щастлива за мен, обажда се всеки понеделник. Когато се прибрах в Разград, преспа у дома една вечер. Имаше обятия, разходки, сладоледи. Каза: " Тате, спри до дъно, би трябвало да се излекуваш! ". Имаме проекти дружно с нея да заживеем в София след лекуването. Защото, в случай че се върна в Разград, отново влизам в досегашната среда. Няма различен вид, тъй като в случай че още веднъж потъна в бездната на алкохола и опиатите... Това е последният ми късмет. През това лято ставам на 50 години. Имал съм и преди чисти моменти. Лекувал съм се. След като изляза, има един интервал от 10-ина дни, в който се запазвам. Но след това сякаш една бира, сякаш две и отново се почва... Ние за цялостен живот си оставаме с нашата взаимозависимост. Дори и да сме чисти.
- Пие ли ти се?
- Когато се прибрах в Разград, влязох в заведението, където най-често седнал съм. Като застанах до бара, нещо ми трепна. Допи ми се. Но ударих една сода на екс и ми мина, след това се разходих. За опиати нямам предпочитание. Твърдата дрога съм я спрял още преди 15 години - кока, амфети, пико. Последните месеци се бях позалепил към едни кристали, нова дрога. Харесваше ми. Това е субстанция от ефедрин, поставят се и други химикали. Пуши се на фолио. Тревата в един миг ти писва, търсиш нещо по-силно. Сега осъзнах, че имам проблеми и с хазарта. Когато се върнах в Разград, играх отново, признавам си. 100-ина лв. се набутах и най-после ги избих малко преди да хвана рейса за София. Засега това ме тормози - хазартът и тревата. Ако почна да пия, ще почна и с тревата. А от нея иска ми се допуши и чай. Той е доста рисков. Това е култивиран чай, който се купува от аптеките и се пръска с кетамин - анестезия за коне. Вече има много смъртни случаи, аз няколко пъти съм припадал... Когато ви дадох последното изявление, преди малко се бях напушил. В Разград има доста дрога - и хероин, и чай, и марихуана, кристали. Кока няма, тъй като е скъпа.
- Имаше ли спешни моменти?
- В началото имах малко. Топли и студени талази, рецете ми трепереха. Но бързо се оправих. Генът ми е подобен. Аз съм основан от две планини - майка ми е от Странджа, татко ми от Пирин. И съм се родил в Разград, при турците.
- Усещаш ли още веднъж наслада от живота?
- О, да, знаете ли какъв ми е кеф? Да чувствам природата, зеленинката, мириса на розите. Харесвам разходките из парковете, скоро ходихме в Борисовата градина. Сядаме, ядем сладолед, естествено с компаньон. Всяка неделя чистим цялата къща. Терапия - за живота, за зависимостите си, за висши сили, духовно развиване. Имаме право всяка вечер след медитация да гледаме телевизия известно време. Всяка седмица си имаме цели.
Цялото изявление виж тук!
Алексей Гилтяй, " България Днес "
Най-бързият българин гасне в бедност Тъпчели Таланта с допинг
Световният първенец в спринта на 200 метра Николай Антонов към този момент повече от два месеца води борба със зависимостта си към алкохола и опиатите. Благодарение на обява на " България Днес " лекоатлетът с прякор Таланта бе поканен да взе участие в плана на Би Ти Ви " Не/Зависимите " и получи късмет да се върне към живота с шестмесечно гратис лекуване в лечебен център " Жива " в София. След малко повече от 70 дни терапия Николай наподобява прероден - ухилен, подреден и добре изглеждащ. Екип на вестника посети най-бързия българин в клиниката за подвластни на столичната улица " Шипка ", а той описа по какъв начин протича лекуването му.
- Николай, към този момент повече от два месеца си в центъра за лекуване на алкохолизъм и наркомания? Как се чувстваш?
- Добре, към този момент съм 71 дни тук. Влязох в много неприятно положение, последните ми две години бяха доста тежки. Благодаря доста, че ми помогнахте. Тук съм, с цел да си върна естествения живот. Програмата работи. Най-трудната битка ще бъде по-късно. Тази стратегия е шест месеца, тук сме в предпазена среда и не изпитвам чак такава потребност за приложимост на опиати и алкохол. Вече бях в отпуск - отидох си за един ден до Разград. Хората ме одобряват по различен метод. Нямат страхове от мен. Но към момента не ми имат вяра, че ще мога да се оправя. Все отново това са дълги години на приложимост на неприятни неща.
- Промени ли се мисленето ти, откогато си чист?
- За тези два месеца много ми се поизбистри мозъкът. Започнаха да нахлуват мемоари, които бях не запомнил. Потискал съм ги с тези химикали. Все едно се завръщам от пъкъла. Драпам със зъби и нокти да оздравея. След спорта много хора ми обърнаха тил и събрах доста яд в себе си. Може би за това почнах да пия доста и да употребявам опиати, с цел да потисна тези гадни чувства.
В края на предходната година Таланта бе цялостна руина
- Как протича денят ти?
- Еднообразно, само че стартира да ми става добре. Часът ни за ставане е 7, само че аз се разсънвам в 6,30. Кафенце, закуска, след това имаме половин час свободен. В момента съм заместник-лидер за спазването на разпоредбите. Всеки би трябвало да мине през водачеството.
Антонов е отвял легендата Карл Луис
- Липсва ли ти животът на открито?
- В началото имаше носталгия, доста си мислех за щерка ми, беше ми мъчително. Притеснявах се за майка ми, тъй като е сама. Но виждам, че хората, които ме обичат, желаят да съм тук и да се церя. Не желая да ги отчайвам.
- Как се разбираш с останалите подвластни, настанени тук?
- Надявам се, че са ме приели. В началото имах проблеми с едно от момчетата, само че изгладихме нещата. Агресията тук е табу. Правилата са много, над 30. Трябва да ги съблюдаваме, с цел да можем след това да влезем в действителния живот. Сексът също е неразрешен. Учим, влизаме в групи, пишем всеки следобяд. Това е част от лечението. Около 37-38 индивида сме, мъже и дами. Помагаме си доста. Условията са доста положителни. С всички сме съвсем идентични. Има възрастни, младежи. Дори един поп. В групата не би трябвало да има напрежение. Абе, крепко е. Това не е комуна, а лечебен център.
- Правиш ли проекти за бъдещето?
- Имам още към три месеца и половина тук. Имам проекти, само че в този момент съм се отдал напълно на лекуването си и желая да съм съсредоточен. Към спорта в никакъв случай няма да се върна.
- Излизате ли от центъра?
- Всяка неделя имаме по няколко часа разходка. Хапваме по един сладолед и в 6 следобяд се прибираме. Два пъти ни водеха на спектакъл, аз обичам да виждам. Иначе спим в една къща, а денем сме тук в центъра. Излизаме единствено с компаньон от клиниката. Телефони нямаме. Доволен съм от всичко, нямам искания. Бил съм на доста неприятни места - затвор, лудници, за мен тук е идеално.
- Можеш ли да приказваш с околните си?
- В понеделник имам право на 10 минути по телефона с един човек от фамилията. Майка ми е към този момент по-спокойна, вижда, че има огромна смяна. Дъщеря ми е доста щастлива за мен, обажда се всеки понеделник. Когато се прибрах в Разград, преспа у дома една вечер. Имаше обятия, разходки, сладоледи. Каза: " Тате, спри до дъно, би трябвало да се излекуваш! ". Имаме проекти дружно с нея да заживеем в София след лекуването. Защото, в случай че се върна в Разград, отново влизам в досегашната среда. Няма различен вид, тъй като в случай че още веднъж потъна в бездната на алкохола и опиатите... Това е последният ми късмет. През това лято ставам на 50 години. Имал съм и преди чисти моменти. Лекувал съм се. След като изляза, има един интервал от 10-ина дни, в който се запазвам. Но след това сякаш една бира, сякаш две и отново се почва... Ние за цялостен живот си оставаме с нашата взаимозависимост. Дори и да сме чисти.
- Пие ли ти се?
- Когато се прибрах в Разград, влязох в заведението, където най-често седнал съм. Като застанах до бара, нещо ми трепна. Допи ми се. Но ударих една сода на екс и ми мина, след това се разходих. За опиати нямам предпочитание. Твърдата дрога съм я спрял още преди 15 години - кока, амфети, пико. Последните месеци се бях позалепил към едни кристали, нова дрога. Харесваше ми. Това е субстанция от ефедрин, поставят се и други химикали. Пуши се на фолио. Тревата в един миг ти писва, търсиш нещо по-силно. Сега осъзнах, че имам проблеми и с хазарта. Когато се върнах в Разград, играх отново, признавам си. 100-ина лв. се набутах и най-после ги избих малко преди да хвана рейса за София. Засега това ме тормози - хазартът и тревата. Ако почна да пия, ще почна и с тревата. А от нея иска ми се допуши и чай. Той е доста рисков. Това е култивиран чай, който се купува от аптеките и се пръска с кетамин - анестезия за коне. Вече има много смъртни случаи, аз няколко пъти съм припадал... Когато ви дадох последното изявление, преди малко се бях напушил. В Разград има доста дрога - и хероин, и чай, и марихуана, кристали. Кока няма, тъй като е скъпа.
- Имаше ли спешни моменти?
- В началото имах малко. Топли и студени талази, рецете ми трепереха. Но бързо се оправих. Генът ми е подобен. Аз съм основан от две планини - майка ми е от Странджа, татко ми от Пирин. И съм се родил в Разград, при турците.
- Усещаш ли още веднъж наслада от живота?
- О, да, знаете ли какъв ми е кеф? Да чувствам природата, зеленинката, мириса на розите. Харесвам разходките из парковете, скоро ходихме в Борисовата градина. Сядаме, ядем сладолед, естествено с компаньон. Всяка неделя чистим цялата къща. Терапия - за живота, за зависимостите си, за висши сили, духовно развиване. Имаме право всяка вечер след медитация да гледаме телевизия известно време. Всяка седмица си имаме цели.
Цялото изявление виж тук!
Алексей Гилтяй, " България Днес "
Най-бързият българин гасне в бедност Тъпчели Таланта с допинг
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ