Това е поредният документален разказ за Реставратора. Който се е

Това е следващият документален роман за Реставратора. Който се е родил като Бранимир Делчев. Завършил е с отличие специалността реституция в Академията за изобразителни изкуства в Прага. И се е отказал от правото и поканата да стартира като помощник академична кариера там. Над 20 години – до 1999 година, е реставратор в НХГ, а до 2012 година – в Етнографския музей. Ползва се с престижа на един от най-хубавите родни реставратори. И със славата на чудак. Принизяваща го, защото е човек с задача, с обич и хрумвания за родината си, с безрезервност в работата.

Който цялостен живот е предизвиквал, а не е чакал ориста си.


Като следва в Прага, Реставраторът живеел в общежитие за задгранични студенти. Това било сграда-близнак на пивоварна в града. Пивоварната от време на време отпускала по 10 тона бира на студентите. Съобразявайки се с това, можем да определим студентството на Реставратора като: бирени запои за по седмица и живот сред тях. За запоите и произлизащите от тях “престъпни хрумвания ” описах. Остава да се заема с междувремието.

Естествено е множеството от героите на описа да са чужденци. Реставраторът имал за комшия студента по нещо си от Исландия Стенли Йонкън. Нещото е неизясненост в загатна. “Аз му завиждах напълно неблагородно, тъй като приятелката му беше жива богиня, най-красивата чехкиня, която съм срещал. Диана! ” За да не скапвам резултата, не го запитвам това името й ли е или съпоставяне с римската богиня. Един ден решил да се помайтапи. То кой ли ден не го е правил. Но този подбив е запомнил, тъй като не е подозирал с каква рискова интервенция се е заел. Девойката очевидно е имала и темперамента на езическа богиня.

Срещу общежитието било ситуирано военно отделение, а по улицата сред тях минава трамвай. Пресмятайки дислокацията, Реставраторът предложил на Диана “невинната ” и “печеливша ” договорка: Ако пресечеш единствено по чорапи трамвайната линия, аз цялостен живот ще ти бъда плебей. – Без да замисля, Диана изтръскала обувките и пресякла улицата. Върнала се и му декларирала: Роб си ми. – Бръмбо цакал с уловката: Аз споделих единствено по чорапи, гола би трябвало да си. – “Девойката озверя. ” И богинята се съблякла чисто гола пред казармата. Там – бойци по оградата, “човек до човек, ревящи като на стадион ”. Диана пресякла улицата и се върнала, скърцайки със зъби: Сега ти си ми плебей. – И без планиране госпожицата наредила на слисания плебей да скочи от четвъртия етаж върху тревата. “И византийската ми природа не позволи да не извлека полза. ”

Представата ни за византиеца е, че надхитря другите, че прави всичко в своя сгода, че бяга от рискове. Реставраторът се възприе за византиец по тази причина, че добре си е направил сметката. Той тръгнал да скача, тъй като видял въжето-опъвач на трамвайните жици, застопорено на постройката. То се намира на 5 м височина. И в случай че скочиш на него, то пружинира /така те предпазва/ и те отхвърля все едно, че падаш от 5 м. И това си е височина, само че преди по-малко от година Реставраторът се е уволнил като десантчик-парашутист. Което значи, че е подготвен да пада, като улучва определено място, и с най-малки последици за тялото. Бръмбо скочил, реализирайки безпогрешно замисъла. Богинята изпищяла. Но да не мислим, какво си е мислила. Бръмбо се изправил наперено, все едно че е слязъл от спрял трамвай. Прикривайки преживения боязън и небрежен за натъртванията. И той Бог!

Съсед по стая в общежитието му бил суданец – Махмат или Мехмет Габани. Учел оперно пеене. “Два метра висок, с големи бели дробове. ” /Ех, тоя рентген./ Един ден на Реставратора се обадила портиерката, пани Бейчикова: Елате да си го приберете Вашия комшия. Напил се е и вилнее в мензата. И никой не смее да го усмирява. – Портиерката се надявала, че Бръмбо ще помогне по съседски. Явно се е видяла в знамение, щото Реставраторът е междинен на растеж и относително слаб. С дребни бели дробове, и в случай че продължим да съпоставяме – два пъти се налагал в колоса по растеж и евентуален предстоящ судански исполин на операта. А и Бръмбо към момента не си е бил извоювал име на чешит и вълшебник. Дори не съседство, а крепко добросъседство се е привиждало на панито.

Без доста ищах, въпреки че замирисвало на премеждие, Бръмбо се отзовал. Слязъл до партера и намерил суданеца доста пийнал, прострян на входа на мензата. Без очаквания за триумф, само че убеден в силата на положителното и всесилието на положителния воин креснал: Марш в стаята. Щото ще ти шибна един пестник и ще обереш пощенските кутии. – Те били ситуирани на стената, на 2 м зад суданеца. Вече се натрупала навалица, която зяпала по какъв начин Реставратора – Давид се репчи на Мехмет – Голиат. Бръмбо си извършил заканата с шамара, като, несъмнено, го блъснал театрално. Обаче не планувал, че в образованието на суданеца влизат и физически и каскадьорски умения, нужни за сцената. Не известно какво тъкмо се е превъртяло в главата на артиста. Но при шамара на Бръмбо той рипнал от пода и обрал от стената всички пощенски кутии. И безропотно си тръгнал към стаята. Изобщо – “Аида ” шесто деяние. И в този момент се родила легендата: Бръмбо като шибне пестник, подвига от пода камара.

В това време в Чехословакия, макар режима там след 1968 година, има академична независимост и самоуправление. Това значи, че общежитието е неприкосновено за власт и полиция. Редът се реализира от публичен съвет и студентска полиция. Тези органи, единствено когато не могат да се оправят сами, викат градската полиция. И двата студентски органа на самоуправлението се избират на общо заседание. Което предстояло да бъде свикано два дни след произшествието с пияния суданец. И там оферират за началник на реда Бръмбо. Той не си спомня по какъв начин се назовава поста на избраника, само че клони да е шериф. “Това е трагична история. В общежитието има опиати, влачат се курви, бият се с ножове. ” Твърдото му отвращение се стопило от българската взаимност. В общежитието имало 35 родни студенти. Те се събрали и му известили: Приемай и не се пердах. Ако би трябвало, ще набием цялото общежитие. – “И аз одобрих да стана шериф. И взех решение незабавно да си опитвам престижа. ” На другата вечер малко преди регламентирания вечерен час излязъл от стаята си и с викове провъзгласил на етажа: Курвите вън! И всички да са по леглата си. Минавам след 10 минути. – При повторния обход на етажа записал безспорна тишина в стаите. “И тогава разбрах какъв престиж имам. ”

“Имах единствено един случай на цялостна беззащитност. ” Чул вик и се насочил към женската баня на етажа. Там бил влетял виетнамец и се лепнал за гърдите на съветска студентка. “Опитвам се да го отлепя. Но не би. А тя, мамашата, не желае да го удря, да не я изгонят за разпра. ” И тогава Реставраторът се превъплътил от избавител в шериф: Шибни му един пестник. – Това е полицейска заповед, а не нарушаване. И мамашата шибнала позволение от закона пестник. С който го отлепила от себе си. А като спомагателен резултат от началното ускоряване – студентът отлитнал, неотложно отзован във Виетнам.

Е, имало и други случаи, в които престижът му не работил превантивно. Веднъж араби тръгнали да си прецизират междуклановите връзки в общежитието. Тогава Реставраторът извикал на помощ армията българи, щото изясняването се правило с ножове и кърви. Бръмбо обобщава резултата от намесата с един епизод: “Наш лиши ножа на един арабин. Пъхна го в устата му и му заповяда да почне да го яде. ” Едва съумели да предотвратят кулинарния опит. А другояче всяка от четирите му прекарани в общежитието години Бръмбо го преизбират.

Впечатляващото в тази история е тогавашната българска взаимност, сееща почит. Заразпитвах Реставратора за нея до момента в който получих заключението: Чехите в цяла Прага знаеха, че където има българи, има здрав ред.