Това е първото управление на превозно средство извън пределите на

...
Това е първото управление на превозно средство извън пределите на
Коментари Харесай

31 юли 1971 г. - Дейвид Скот и Джеймс Ъруин шофират Лунар Роувър по повърхността на Луната

Това е първото ръководство на транспортно средство отвън рамките на нашата планета.

Лунар Роувър е четириколесно транспортно средство, употребявано от американските астронавти за напредване по Луната. Джипът е задвижван от две непрезареждащи се електрически акумулатори и може да транспортира един или двама астронавти, тяхното съоръжение и лунни проби.

Лунни джипове са употребявани по време на последните три задачите на програмата Аполо – Аполо 15, Аполо 16 и Аполо 17 - сред 1971 и 1972 година Цената на единична численост е 8 милиона $ (по курс от 1968 год.), с това лунният джип и досега е най-скъпият автомобил, създаван в миналото. Остават на Луната, тъй че се подреждат измежду дребното основани от индивида обекти, които са там сега.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    431 година — Провежда се избора на папа Сикст III.
•    904 година — Арабски пирати превземат втория по значение град на Византийската империя Солун.
•    1009 година — Папа Сергий IV става 142-и папа.
•    1498 година — По време на третата експедиция, до Западното полукълбо, Христофор Колумб става първия европеец, който открива остров Тринидад.
•    1547 година — Анри II става крал на Франция.
•    1741 година — Императорът на Свещената Римска империя Карл VII нахлува с армия в Горна Австрия и Бохемия.
•    1790 година — Издаден е първият американски патент - за произвеждане на калиев карбонат.
•    1825 година — Ханс Кристиан Оерстед открива алуминия.
•    1877 година — Руско-турска война (1877-1878): В Битката при Стара Загора войските на Сюлейман паша завладяват и опожаряват Стара Загора.
•    1891 година — Състои се първа визита на Стефан Стамболов при султан Абдул Хамид II.
•    1893 година — Проведени са избори за 7 Народно заседание, извоювани от Народнолибералната партия на Стефан Стамболов.
•    1919 година — В Германия е призната Ваймарската конституция, съгласно която страната става република и Райхстага се реалокира във Ваймар.
•    1928 година — Прожектиран е първият озвучен филм — Белите сенки на южните морета, основан в киностудията на Метро-Голдуин-Майер.
•    1932 година — Нацистката партия печели повече от 38% от гласовете на парламентарните избори в Германия.
•    1936 година — МОК взема решение идващите летни олимпийски игри да се проведат през 1940 година в Токио, което не случва заради войните.
•    1938 година — Царство България, Гърция, Турция, Югославия и Румъния подписват пакт за неагресия.
•    1941 година — Холокост: По заповед на Адолф Хитлер, нацисткия райхсмаршал Херман Гьоринг издава писмена инструкция на генерала от Секретен сътрудник Райнхард Хайдрих за правенето на " общ проект за административните материали и финансовите разноски, нужни за мечтаното дефинитивно решение на Еврейския въпрос. "
•    1954 година — Италианска експедиция, водена от Ардито Десио покорява за първи път връх К2 в Хималаите.
•    1961 година — Създава се външнозастрахователно сдружение " Булстрад " - първото акционерно сдружение в България.
•    1964 година — Програма Рейнджър: Американската лунна сонда Рейнджър 7 предава първите близки фотоси на Луната, които са 1000 пъти по-ясни от тези на земните телескопи.
•    1969 година — С визитата на папа Павел VI в Уганда е осъществена първата папска аудиенция в Африка.
•    1979 година — Министерският съвет на Народна република България излиза с предписание за организирането и провеждането на интернационалната детска асамблея " Знаме на мира " в София и за създаване на монумента " Знаме на мира ".
•    1991 година — Президентите на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики Джордж Буш и Михаил Горбачов подписват контракта СТАРТ за редуциране на нуклеарните арсенали.
•    1997 година — Приет е актуалният герб на България, направен по план на Николай Гогов и Георги Чапкънов, в който има 3 лъва и 4 корони.
•    2006 година — Фидел Кастро афишира, че предава краткотрайно властта в Куба на брат си Раул Кастро по здравословни аргументи.

Родени

•    1527 година — Максимилиан II, император на Свещената Римска империя († 1576 г.)
•    1640 година — Михал Корибут, крал на Полша и популярен княз на Литва († 1673 г.)
•    1800 година — Фридрих Вьолер, немски химик († 1882 г.)
•    1802 година — Игнатий Домейко, полски геолог († 1889 г.)
•    1816 година — Мария-Тереза Австрийска, кралица на Двете Сицилии († 1867 г.)
•    1818 година — Хайнрих Киперт, немски географ († 1899 г.)
•    1835 година — Пол Белони дьо Шайо, френски пътешественик-изследовател († 1903 г.)
•    1858 година — Никола Селвили, български правист († 1908 г.)
•    1864 година — Луйо Адамович, хърватски ботаник († 1935 г.)
•    1875 година — Жеко Радев, български географ († 1934 г.)
•    1889 година — Франс Мазарел, белгийски художник († 1972 г.)
•    1891 година — Иван Кавалджиев, български национален музикант († 1959 г.)
•    1898 година — Олга Андровска, съветска артистка († 1975 г.)
•    1901 година — Жан Дюбюфе, френски художник и ваятел († 1985 г.)
•    1906 година — Веселин Стайков, български художник († 1970 г.)
•    1912 година — Милтън Фридман, американски икономист, Нобелов лауреат през 1976 година († 2006 г.)
•    1914 година — Камен Калчев, български публицист и държавник († 1988 г.)
•    1914 година — Луи дьо Фюнес, френски артист и комедиант († 1983 г.)
•    1915 година — Хърбърт Аптекър, американски историк († 2003 г.)
•    1918 година — Ханк Джоунс, американски джаз пианист и композитор († 2010 г.)
•    1919 година — Примо Леви, италиански публицист и химик († 1987 г.)
•    1924 година — Петър Петров, български историк
•    1926 година — Хилари Пътнам, американски мъдрец
•    1927 година — Константин Григориев, български режисьор и сценарист
•    1931 година — Ник Болетиери, американски треньор по тенис
•    1932 година — Джон Съръл, американски мъдрец
•    1938 година — Веселина Геринска, български режисьор
•    1939 година — Сюзън Фланъри, американска актриса
•    1940 година — Иван Ничев, български режисьор
•    1944 година — Джералдин Чаплин, американска актриса
•    1944 година — Робърт Мертън, американски финансист, Нобелов лауреат през 1997 година
•    1945 година — Маргарит Николов, български режисьор
•    1948 година — Велко Кънев, български артист († 2011 г.)
•    1951 година — Ивон Гулагонг, австралийска тенисистка
•    1953 година — Станимир Илчев, български политик
•    1956 година — Майкъл Бийн, американски артист
•    1962 година — Уесли Снайпс, американски артист
•    1963 година — Фатбой Слим, британски музикант
•    1964 година — Си Си Кеч, холандско-германска поп певица
•    1965 година — Джоан Роулинг, английска писателка (Хари Потър)
•    1966 година — Дийн Кейн, американски артист
•    1966 година — Иван Цонов, български играч по битка
•    1969 година — Антонио Конте, италиански футболист и треньор
•    1974 година — Мариус Неделку, румънски поп артист и композитор
•    1976 година — Пауло Уанчоп, костарикански футболист
•    1976 година — Цветелина, българска поп-фолк певица
•    1979 година — Карлос Марчена, испански футболист*
•    1980 година — Хари Потър, британски вълшебник,Момчето което оцеля*
•    1981 година — М. Шадоус, американски певец*
•    1982 година — Анабел Медина Гаригес, испанска тенисистка
•    1987 година — Британи Бърнс, австралийска актриса
•    1987 година — Майкъл Брадли, американски футболист
•    1989 година — Виктория Азаренка, беларуска професионална тенисистка

Починали

•    1547 година — Франсоа I, крал на Франция (* 1494 г.)
•    1556 година — Свети Игнацио Лойола, испански духовник, създател на Ордена на йезуитите (* 1491 г.)
•    1705 година — Николас II Бернули, швейцарски математик (* 1654 г.)
•    1784 година — Дени Дидро, френски мъдрец и енциклопедист (* 1713 г.)
•    1849 година — Шандор Петьофи, маджарски стихотворец и бунтовник (* 1823 г.)
•    1875 година — Андрю Джонсън, 17-и президент на Съединени американски щати (* 1808 г.)
•    1877 година — Павел Калитин, съветски офицер (* 1846 г.)
•    1886 година — Ференц Лист, маджарски композитор (* 1811 г.)
•    1902 година — Ангел Харизанов, български бунтовник (* 1870 г.)
•    1902 година — Теофил Иванов, български бунтовник (* 1865 г.)
•    1907 година — Пандо Кляшев, български бунтовник (* 1882 г.)
•    1914 година — Жан Жорес, френски политик (* 1859 г.)
•    1916 година — Петър Оджаков, български образован деятел (* 1834 г.)
•    1924 година — Франц Йосиф декор Батенберг, немски принц (* 1861 г.)
•    1937 година — Наум Руков, български бунтовник (* 1847 г.)
•    1944 година — Антоан дьо Сент-Екзюпери, френски публицист (* 1900 г.)
•    1945 година — Едуард Скрипчър, американски психолог (* 1864 г.)
•    1953 година — Робърт Тафт, американски политик (* 1889 г.)
•    1956 година — Александър Райс, американски доктор (* 1875 г.)
•    1957 година — Едуард Хичман, австрийски психоаналитик (* 1871 г.)
•    1964 година — Джим Рийвс, американски кънтри и поп артист (* 1923 г.)
•    1973 година — Анибале Бергонзоли, италиански офицер (* 1884 г.)
•    1974 година — Раденко Видински, български политик (* 1899 г.)
•    1978 година — Аспарух Лешников, български артист (* 1897 г.)
•    1993 година — Бодуен, крал на Белгия (* 1930 г.)
•    1997 година — Владимир Топенчаров, български публицист (* 1905 г.)
•    2001 година — Пол Андерсън, американски публицист (* 1926 г.)
•    2006 година — Иван Златев, български физик (* 1926 г.)
•    2009 година — сър Боби Робсън, британски футболист и треньор (* 1933 г.)
•    2009 година — Живка Гичева, българска телевизионна водеща (* 1957 г.)
•    2011 година — Бинка Желязкова, български режисьор (* 1923 г.)
•    2012 година — Гор Видал, американски публицист (* 1925 г.)

Празници

•    Будисткия празник “Asalha Puja Day ” — Отбелязва се първото слово /с назидателен характер/ на Буда.
•    Ден на африканските дами — Обявен от Общоафриканската конференция на дамите в Дар ес Салам, Танзания (юли 1962)

 

Obekti.bg
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР