„Възраждане“ обясниха защо държат на 50% българска музика по БНР и БНТ
Това е първата идея за българска музика, която от „ “ подемаме, само че е следващата в отбрана на българските ползи. Това сподели депутатът от „ “ Цвета Галунова.
„ Намираме се в българското Народно заседание. Тук се приказва на български език и тук пазиме ползите на българското. Когато слезем на летището и чуем българска тирада, това ни дава ясно схващане, че сме на българска земя. Когато, обаче, прекрачим сухопътната граница с колата си, и пуснем радиостанциите, по тях не звучи българска музика. Нищо не ни подсказва, че сме влезнали в България. Много от нас са ходили в Сърбия, Гърция, Румъния, Македония, Хърватия и Турция. Там по съвсем всички радиостанции звучи националната им музика. Много е мъчно да чуеш музика, която е на различен език. Изключително значимо е да пазиме българските създатели “, акцентира тя.
Депутатът уточни, че до този миг българската музика е оставена на съзнанието на музикалните редактори и програмните шефове, които отреждат едвам 12% за българска музика. Тя цитира изследване на „ Алфа рисърч “ от 2019 година, съгласно което 72% от хората желаят да слушат българска музика.
„ “ ще организира три кръгли маси с български поети, текстописци, реализатори и композитори. Те ще се състоят през днешния ден, на следващия ден и на 20-ти април. Първата среща е с поети и текстописци от 14.00 ч. и ще се организира в зала „ Запад “ на Народното събрание.
„ Има страни, в които такава квота не е въведена, само че това не е и нужно, тъй като там национална музика звучи. Има страни като Франция и Гърция, където такава квота е въведена. Вследствие на това националната им музика звучи в ефира “, уточни още Цвета Галунова.
Утре от 14.00 ч. в зала „ Запад “ на Народното събрание ще се организира срещата с българските реализатори. В нея ще вземат участие Силвия Кацарова, Орлин Горанов, Йорданка Христова, Гуна Иванова, Маги Джанаварова, Етиен Леви, дует „ Ритон “ и други Планират се и срещи с шефовете на БНР, Българска национална телевизия и представители на Съвет за електронни медии.
Законопроектът ще бъде направен след осъществяване на срещите, с цел да произлязат измененията, по отношение на интереса на българските създатели. По думите на Галунова тази смяна е извънредно закъсняла, само че нужна.
„ Намираме се в българското Народно заседание. Тук се приказва на български език и тук пазиме ползите на българското. Когато слезем на летището и чуем българска тирада, това ни дава ясно схващане, че сме на българска земя. Когато, обаче, прекрачим сухопътната граница с колата си, и пуснем радиостанциите, по тях не звучи българска музика. Нищо не ни подсказва, че сме влезнали в България. Много от нас са ходили в Сърбия, Гърция, Румъния, Македония, Хърватия и Турция. Там по съвсем всички радиостанции звучи националната им музика. Много е мъчно да чуеш музика, която е на различен език. Изключително значимо е да пазиме българските създатели “, акцентира тя.
Депутатът уточни, че до този миг българската музика е оставена на съзнанието на музикалните редактори и програмните шефове, които отреждат едвам 12% за българска музика. Тя цитира изследване на „ Алфа рисърч “ от 2019 година, съгласно което 72% от хората желаят да слушат българска музика.
„ “ ще организира три кръгли маси с български поети, текстописци, реализатори и композитори. Те ще се състоят през днешния ден, на следващия ден и на 20-ти април. Първата среща е с поети и текстописци от 14.00 ч. и ще се организира в зала „ Запад “ на Народното събрание.
„ Има страни, в които такава квота не е въведена, само че това не е и нужно, тъй като там национална музика звучи. Има страни като Франция и Гърция, където такава квота е въведена. Вследствие на това националната им музика звучи в ефира “, уточни още Цвета Галунова.
Утре от 14.00 ч. в зала „ Запад “ на Народното събрание ще се организира срещата с българските реализатори. В нея ще вземат участие Силвия Кацарова, Орлин Горанов, Йорданка Христова, Гуна Иванова, Маги Джанаварова, Етиен Леви, дует „ Ритон “ и други Планират се и срещи с шефовете на БНР, Българска национална телевизия и представители на Съвет за електронни медии.
Законопроектът ще бъде направен след осъществяване на срещите, с цел да произлязат измененията, по отношение на интереса на българските създатели. По думите на Галунова тази смяна е извънредно закъсняла, само че нужна.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ