Само глупак би воювал с Русия, тя не може да бъде победена
Това е отговор на коментар «защо Западът не оказва помощ на Украйна по този начин, както би могъл — поради нуклеарните оръжия на Русия».Не са нуклеарните оръжия или най-малко не тъкмо.
Първо би трябвало добре да схванеш, че никой не се интересува от Украйна. Когато го осмислиш на рационално равнище, ще схванеш че всевъзможен разбор (swot, доктрина на игрите, каквото и да било) демонстрира, че минималната загуба за всеки един участник ще е по-голяма от оптималната изгода. Това е годно и за Украйна, само че тя си е решила да поеме риска, видно да вземем за пример от остарели изявленията на Арестович. За да започнеш нещо, би трябвало да е противоположното — оптималната загуба да е по-малка от минималната изгода, всичко това несъмнено умножено по вероятностния коефицент, само че да приемем, че си имат вяра, че вероятността им за победа е 100% и надлежно коефициентът е единица.
При война с Русия ще загубиш повече, в сравнение с ще спечелиш, без значение от резултата (!!!) и без значение какви оръжия ще се употребят — стандартни или нуклеарни. Затова единствено някой толкоз малоумен като Украйна може да се навие. А Украйна като страна е извънредно глупава. Украинците не са глупави — в самостоятелен проект приблизително са по-умни от нас българите. Но държавническо мислене — нула, дори минус. Не са имали страна в никакъв случай, нямат го в ДНК-то си.
Славяните тук също нямат държавотворна просвета, по тази причина и някакви си 1000 конника идват тук, основават им страна и им дават името си, без да оставят друга диря за себе си, само че да не се отбивам.
Никой в никакъв случай не е считал, че Русия може да бъде победена. Тя и не може. И с цялото НАТО, отново не може. Опитай се да намериш разумен метод това да се случи, който не съдържа нито една дивотия (недоказуемо допускане = простотия) от вида «ще се разпалват и ще си махнат царя», «ще се разпадне вътрешно», «олигарсите ще вземат властта» или нещо друго в този тип. Опитай се да си визуализираш обстановка, в която тилът е привършен като запаси и ти можеш да вкараш окупационен корпус, с цел да поемеш ръководството. Ще видиш че няма такава догадка въобще.
Хипотезите свършват на една стъпка по-рано — ще унищожим централната власт, а локалните ще преминат на наша страна. Обаче това е wishful thinking и коефициентът му на възможност надалеч не е единица. Ами в случай че, както демонстрира практиката, не стане?
Откъде ще намериш окупационен корпус да държи подчинени толкоз доста райони и толкоз огромна територия, в случай че те не плеснат с ръце от наслада, че си ги освободил, а всякакви чеченци и буряти продължат да оказват въоръжена опозиция с тежка техника и авиация? Сигурен съм, че в този момент се бориш вътрешно с мисълта си, че не може да се стигне до там и че районите ще се разпаднат, тъй като пропагандата ни те е убедила, че те са държани там принудително и единствено чакат някой да им махне каишката.
Опасно е, обаче, да планираш, базирайки се на личната си агитация. Тя има за цел мотивация на личния състав да заплати сметката, само че не би трябвало да се употребява за обмисляне.
Сигурен съм, че не можеш да намериш решение по какъв начин да ги управляваш, в случай че това с радостното раздробяване не се случи, тъй като единственият визуализиран излаз от спора с Русия е тъкмо подобен — тя да се разпадне, Путин да бъде свален, погубен или нещо сходно. Никой няма друго решение.
И до момента в който няма друго решение, единствено простак би воювал с нея.
Европейските страни са остарели страни, имат историческа памет и знаят по кое време какво не би трябвало да вършат. Русия няколко пъти стига от Париж без нуклеарни оръжия, заради една доста елементарна причина — можеш да стигнеш до Москва, получи му се и на Наполеон, и на Хитлер, само че не можеш да останеш там.
И до момента в който някой не измисли нак да остане в Москва вечно, като монголците в една друга ера, никой с всичкия си няма да разчита, че Русия ще се разпадне под външен напън, тъй като цената за подобен опит е заличаване на постигнатото досега богатство, което заличаване ще се случи и с стандартни средства, не са нужни нуклеарни.
Но би трябвало да приемеш, че нежеланието на западът да се включи в същинска директна война с Русия е рационално — няма да му стане по-добре по-късно, а в противен случай.
Затова и не го прави, а не поради нуклеарния боеприпас.
Той има отношение единствено към вероятностния коефициент ти персонално да останеш жив, в случай че си на власт. Властниците имат наклонността да поемат по-големи опасности, когато рискуват непознати животи, до момента в който с нуклеарното оръжие рискуват и своя личен.
Ядрените бомби понижават желанието за хазарт, нищо повече.
Автор: Димитър Ганчев
Източник:
Първо би трябвало добре да схванеш, че никой не се интересува от Украйна. Когато го осмислиш на рационално равнище, ще схванеш че всевъзможен разбор (swot, доктрина на игрите, каквото и да било) демонстрира, че минималната загуба за всеки един участник ще е по-голяма от оптималната изгода. Това е годно и за Украйна, само че тя си е решила да поеме риска, видно да вземем за пример от остарели изявленията на Арестович. За да започнеш нещо, би трябвало да е противоположното — оптималната загуба да е по-малка от минималната изгода, всичко това несъмнено умножено по вероятностния коефицент, само че да приемем, че си имат вяра, че вероятността им за победа е 100% и надлежно коефициентът е единица.
При война с Русия ще загубиш повече, в сравнение с ще спечелиш, без значение от резултата (!!!) и без значение какви оръжия ще се употребят — стандартни или нуклеарни. Затова единствено някой толкоз малоумен като Украйна може да се навие. А Украйна като страна е извънредно глупава. Украинците не са глупави — в самостоятелен проект приблизително са по-умни от нас българите. Но държавническо мислене — нула, дори минус. Не са имали страна в никакъв случай, нямат го в ДНК-то си.
Славяните тук също нямат държавотворна просвета, по тази причина и някакви си 1000 конника идват тук, основават им страна и им дават името си, без да оставят друга диря за себе си, само че да не се отбивам.
Никой в никакъв случай не е считал, че Русия може да бъде победена. Тя и не може. И с цялото НАТО, отново не може. Опитай се да намериш разумен метод това да се случи, който не съдържа нито една дивотия (недоказуемо допускане = простотия) от вида «ще се разпалват и ще си махнат царя», «ще се разпадне вътрешно», «олигарсите ще вземат властта» или нещо друго в този тип. Опитай се да си визуализираш обстановка, в която тилът е привършен като запаси и ти можеш да вкараш окупационен корпус, с цел да поемеш ръководството. Ще видиш че няма такава догадка въобще.
Хипотезите свършват на една стъпка по-рано — ще унищожим централната власт, а локалните ще преминат на наша страна. Обаче това е wishful thinking и коефициентът му на възможност надалеч не е единица. Ами в случай че, както демонстрира практиката, не стане?
Откъде ще намериш окупационен корпус да държи подчинени толкоз доста райони и толкоз огромна територия, в случай че те не плеснат с ръце от наслада, че си ги освободил, а всякакви чеченци и буряти продължат да оказват въоръжена опозиция с тежка техника и авиация? Сигурен съм, че в този момент се бориш вътрешно с мисълта си, че не може да се стигне до там и че районите ще се разпаднат, тъй като пропагандата ни те е убедила, че те са държани там принудително и единствено чакат някой да им махне каишката.
Опасно е, обаче, да планираш, базирайки се на личната си агитация. Тя има за цел мотивация на личния състав да заплати сметката, само че не би трябвало да се употребява за обмисляне.
Сигурен съм, че не можеш да намериш решение по какъв начин да ги управляваш, в случай че това с радостното раздробяване не се случи, тъй като единственият визуализиран излаз от спора с Русия е тъкмо подобен — тя да се разпадне, Путин да бъде свален, погубен или нещо сходно. Никой няма друго решение.
И до момента в който няма друго решение, единствено простак би воювал с нея.
Европейските страни са остарели страни, имат историческа памет и знаят по кое време какво не би трябвало да вършат. Русия няколко пъти стига от Париж без нуклеарни оръжия, заради една доста елементарна причина — можеш да стигнеш до Москва, получи му се и на Наполеон, и на Хитлер, само че не можеш да останеш там.
И до момента в който някой не измисли нак да остане в Москва вечно, като монголците в една друга ера, никой с всичкия си няма да разчита, че Русия ще се разпадне под външен напън, тъй като цената за подобен опит е заличаване на постигнатото досега богатство, което заличаване ще се случи и с стандартни средства, не са нужни нуклеарни.
Но би трябвало да приемеш, че нежеланието на западът да се включи в същинска директна война с Русия е рационално — няма да му стане по-добре по-късно, а в противен случай.
Затова и не го прави, а не поради нуклеарния боеприпас.
Той има отношение единствено към вероятностния коефициент ти персонално да останеш жив, в случай че си на власт. Властниците имат наклонността да поемат по-големи опасности, когато рискуват непознати животи, до момента в който с нуклеарното оръжие рискуват и своя личен.
Ядрените бомби понижават желанието за хазарт, нищо повече.
Автор: Димитър Ганчев
Източник:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ