Първо в Lupa.bg: Трета зима бездомник се храни на гробището и не спира да се движи, за да не замръзне
Това е Ники. Трета зима той се топли от парното в постройка на столичния площад " Славейков ", тъй като няма дом и работа. Няма работа, тъй като го считат за клошар - поради външния му тип. А този тип няма по какъв начин да бъде в по-добро положение, когато се чудиш какво ще можеш да откриеш за ястие през днешния ден на гробищата и цяла нощ да не спираш да се движиш, с цел да не замръзнеш.
Вратата на постройката се заключва след 22:00 часа и той внимателно напуща, с цел да не основава ужас и да не си навлече гнева на работещите там на идващия ден. Да, той от време на време се храни на гробищата.
" Не звучи толкоз ужасяващо, тъй като постоянно се разхождам по гробищните паркове и виждам цели гурме-трапези, формирани за избрани покойници, които изгниват от естествения си развой благодарение на метерологичните условия. И все пак наподобява някак неетично да се черпиш с храната на умрял, въпреки и той да няма потребност от нея. На метафизично равнище, покойникът евентуално би се радвал, че даже след гибелта си може да помогне на нуждаещ се, като показа вечерята или обяда с него ", разяснява в обществените мрежи Алина Дуарте, станала съпричастна с нещастието на човечеца.
Това е картина на Всемирен спор сред парадокса и действителността. Това е Световната война на XXI век - когато следим бомбардировки по света през дребните екрани, до момента в който висим в кръчми и питейни заведения, облечени по последна мода със скъпи ментета, харчейки луди пари за етанолни смеси, подмятайки неуместни и богохулни смешки, а директно до ходилата ни клечи гладен и опърпан дистрофик.
Един необикновен нонсенс, където хлябът и зрелищата не са задоволителни, с цел да задоволят примитивният разум на съвременника.
Ники евентуално е считан за вманиачен и в избрани обстановки се държи като подобен, само че това си има своето пояснение. Когато майка ти се самоубива поради неработещи институции, а ти останеш без работа и след това без дом, някак ще превъртиш, колкото и да си безмилостен.
Макар и със сако, което, прочее, му е единственото, както и останалото облекло по него, той не наподобява задоволително внушителен, с цел да го позволен, в която и да е друга постройка с жива защита.
Хората, които го срещат всеки ден по стълбищата във входа на постройката, споделят, че той има потребност от покрив, само че с цел да го получи, би трябвало да има по какъв начин да го заплаща.
" Ники го познавам персонално, работя тъкмо два етажа над коридорчето, в което той стои... Втора година му се намира работа и дом, от който той бяга! Ежедневно му се дават пари и от мен, и от сътрудници. Ежедневно му се дават и облекла, само че той просто по този начин е привикнал... Желанието му е да живее самичък в огромен апартамент на жълтите павета. Редно е да му се назначи психиатър за дълга терапия, това е единственият метод, по който може да му се помогне ", това пък е различен коментар под поста на Мариела Нордел, който контрастира с цялостното мнение.
Постъпвал е на работа и както постоянно се случва в тази страна - в случай че нямаш контракт, могат да те експлоатират няколко месеца и да те пуснат по живо - по крепко, тъй като нямаш и персонална карта, с която да се легитимираш пред Министерство на вътрешните работи, да вземем за пример.
" Николай има потребност от работа и квартира, зимно яке и зимни обувки №43 и можете да го намерите в постройката на " Славейков " №4 А - сред трети и четвърти етаж ", споделят още от постоянното присъствие на площада.
Той не пие и към момента не рови по кофите. Казва, че има останало достолепие и не желае да " въшляса ", както съгласно него се случвало с клошарите. Не желае да бъде клошар. Иска да живее като бял човек, учтив и мирен е.
Обича да чете, да философства, да беседва. А драмата с жилището му датира от преди много години, когато " благи родственици " го прецакват след гибелта на майка му, а по-късно благодарение на нотариус му лишават жилището в София. И той, останал на улицата, стартира борба за живота си.
Вратата на постройката се заключва след 22:00 часа и той внимателно напуща, с цел да не основава ужас и да не си навлече гнева на работещите там на идващия ден. Да, той от време на време се храни на гробищата.
" Не звучи толкоз ужасяващо, тъй като постоянно се разхождам по гробищните паркове и виждам цели гурме-трапези, формирани за избрани покойници, които изгниват от естествения си развой благодарение на метерологичните условия. И все пак наподобява някак неетично да се черпиш с храната на умрял, въпреки и той да няма потребност от нея. На метафизично равнище, покойникът евентуално би се радвал, че даже след гибелта си може да помогне на нуждаещ се, като показа вечерята или обяда с него ", разяснява в обществените мрежи Алина Дуарте, станала съпричастна с нещастието на човечеца.
Това е картина на Всемирен спор сред парадокса и действителността. Това е Световната война на XXI век - когато следим бомбардировки по света през дребните екрани, до момента в който висим в кръчми и питейни заведения, облечени по последна мода със скъпи ментета, харчейки луди пари за етанолни смеси, подмятайки неуместни и богохулни смешки, а директно до ходилата ни клечи гладен и опърпан дистрофик.
Един необикновен нонсенс, където хлябът и зрелищата не са задоволителни, с цел да задоволят примитивният разум на съвременника.
Ники евентуално е считан за вманиачен и в избрани обстановки се държи като подобен, само че това си има своето пояснение. Когато майка ти се самоубива поради неработещи институции, а ти останеш без работа и след това без дом, някак ще превъртиш, колкото и да си безмилостен.
Макар и със сако, което, прочее, му е единственото, както и останалото облекло по него, той не наподобява задоволително внушителен, с цел да го позволен, в която и да е друга постройка с жива защита.
Хората, които го срещат всеки ден по стълбищата във входа на постройката, споделят, че той има потребност от покрив, само че с цел да го получи, би трябвало да има по какъв начин да го заплаща.
" Ники го познавам персонално, работя тъкмо два етажа над коридорчето, в което той стои... Втора година му се намира работа и дом, от който той бяга! Ежедневно му се дават пари и от мен, и от сътрудници. Ежедневно му се дават и облекла, само че той просто по този начин е привикнал... Желанието му е да живее самичък в огромен апартамент на жълтите павета. Редно е да му се назначи психиатър за дълга терапия, това е единственият метод, по който може да му се помогне ", това пък е различен коментар под поста на Мариела Нордел, който контрастира с цялостното мнение.
Постъпвал е на работа и както постоянно се случва в тази страна - в случай че нямаш контракт, могат да те експлоатират няколко месеца и да те пуснат по живо - по крепко, тъй като нямаш и персонална карта, с която да се легитимираш пред Министерство на вътрешните работи, да вземем за пример.
" Николай има потребност от работа и квартира, зимно яке и зимни обувки №43 и можете да го намерите в постройката на " Славейков " №4 А - сред трети и четвърти етаж ", споделят още от постоянното присъствие на площада.
Той не пие и към момента не рови по кофите. Казва, че има останало достолепие и не желае да " въшляса ", както съгласно него се случвало с клошарите. Не желае да бъде клошар. Иска да живее като бял човек, учтив и мирен е.
Обича да чете, да философства, да беседва. А драмата с жилището му датира от преди много години, когато " благи родственици " го прецакват след гибелта на майка му, а по-късно благодарение на нотариус му лишават жилището в София. И той, останал на улицата, стартира борба за живота си.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ